Р Е Ш Е Н И Е
№ 285/17.6.2020г. 17.06.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На пети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря И. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3825 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника Р.Г.В., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019
г. на ЯРС, а именно – 464, 07 лв. – главница, 54,21 лв. – договорна лихва,392,88
лв.-неустойка и 49,97 лв. – обезщетение за забава, в едно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че на
18.01.2018 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника сумата от 600,00 лв., като страните уговорили
да бъде върната сумата от 691, 04 лв., която
да включва сборът от чистата стойност на кредита и договорна лихва в
размер на 91,04 лв. Общата сума ответникът се задължил да погаси на 8 равни
месечни погасителни вноски,всяка в размер на
86,38 лв.,като падежът на първата погасителна вноска бил на 18.02.2018
г.,а падежът на последната погасителна вноска бил на 18.09.2018 г.Кредита бил
отпуснат в
съответствие разпоредбите на ЗПК и на основание стандартен европейски
формуляр,предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя,като по този начин същия бил запознат с индивидуалните и общи
условия на кредита. Излагат се подробни съображения относно основателността на
претенциите, както и на какво основание са начислени.
По посочения договор ответника платил на заемателя
сума в размер на 371,00 лв.,с която били платени част от неустойката,част от
договорната лихва и част от главницата.
На 28.11.2018 год. било подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 28.11.2018 г.,сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и ищеца, по силата на който ищецът придобил
вземането по процесния кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата на
изрично пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се
иска съдът да приеме, че ответникът е
уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и било образувано ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу длъжника. От приложеното ч.гр.дело се установява,че в полза на
ищеца са присъдени процесните вземания за главница,договорна лихва,неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и мораторна лихва.Заповедта била връчена
на длъжника,като същия в срока по чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изцпълнение,при което заповедния съд е
указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.1 ГПК,като същия е предявен в срок.
В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответника Р.Г.В.
редовно призован, се явява лично и взема
становище по предявения иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
***/03.07.2019 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца
посочените в заповедта суми. Т.к. последния възразил,че не
дължи,в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № ***от
18.01.2018 г., по силата на който заемателя „Кредит Тайм“ ЕООД е отпуснал на
ответника заем в размер на 600,00 лв. Било
уговорено заемът да се издължи на 8 бр.месечни вноски,всяка в размер на 86,38
лв.,като в случай на оскъпяване при непредставяне на обезпечение месечните вноски били в размер на 73,89 лв.при
фиксиран годишен лихвен процент 39,00 %. Годишния процент на разходите бил
46,88 %,като общия размер на всички плащания възлизал на 691,04 лв. Датата на
плащане на първата погасителна вноска била на 18.02.2018 г. и на последната 18.09.2018
г.,подробно изброени в погасителен план неразделна част от договора.
С
подписването на договора заемателя удостоверил,че е получил от заемателя заемната сума,като договора имал
силата на разписка за предадената,съответно получена сума.
Според общите
условията на праводателя на ищеца,приложими към договора за паричен заем,било
предвидено,че с подписването на договора заемателя се задължил в 3-дн.срок да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения посочени в същите,като
било предвидено,че заемателя не представи на заемодателя договореното
обезпечение съгласно уговореното между страните в т.11.5.3 от ОУ към
договора,на същия се начислявала неустойка за неизпълнение в размер на 591,12
лв.,която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни
вноски,всяка в размер на 73,89 лв.,платима на съответните падежни дати на
погасителните вноски и погасителната вноска била в размер на общо 160,27 лв.
Съгласно
т.7.1 от ОУ било предвидено,че за предоставения паричен заем заемополучателят
заплаща на заемодателя лихва за ползване на паричен заем,чийто размер се
определял в индивидуалния договор за паричен заем.
С оглед на
това,че заемателя забавил плащане на погасителните вноски в точния размер и
срок,на същия била начислена лихва за забава за периода от 18.04.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,като общия й размер бил
49,97 лв.,който бил съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка отделна
падежирала ,неплатена погасителна вноска.
Също така е
представено искане за кредит № *** от 17.01.2018 г. и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от същата
дата,подписани от ответника .
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 28.11.2018 год., сключен
между „Кредит Тайм“ ЕООД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на
който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача
просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови
кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен
договор за цесия. Представени са потвърждения за сключената цесия от 28.11.2018
г. на основание чл.99,ал.3 ЗЗД,като с настоящото се потвърждават извършената
цесия на всички вземания, цедирани от „Кредит Тайм“ ЕООД на „АСВ“ ЕАД,съгласно
посочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,като
същите били индивидуализирани в Приложение № 1/28.11.2018 г.,представляващо
неразделна част от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 28.11.2018 г. Представено е Приложение № 1/28.11.2018 г. към
договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между„Кредит
Тайм“ ЕООД на „АСВ“ ЕАД на 28.11.2018
г.,с което продавачът прехвърлил на „АСВ“ ЕАД следните свои вземания,като под №
*** фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем № *** от 18.01.2018 г.
Ищецът е изпратил уведомително писмо до ответника,с които от
името на цедента „Кредит Тайм“ ЕООД го е уведомил за извършената цесия,както и
затова,че го поканват в петдневен срок да погаси дължимата сума. Видно от
обратната разписка,получателят-ответник не е получил уведомително писмо,като от
известието за доставяне същата е върната обратно с отбелязване,че не е потърсена
от получателя.Същото уведомление като част от приложенията към исковата
молба,са връчени на на ответника,чрез
служител във фирмата в която работи със задължение да предаде и по този начин
са достигнали до него.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
От представените по делото писмени
доказателства е безспорно установено,че на 18.01.2018 г. между ответника и „Кредит
Тайм“ ЕООД е бил сключен договор за паричен заем и същите са били във валидни облигационни отношение.
Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин.
Договора е сключен в писмена форма,по ясен и разбираем начин,като всички
елементи от договора,включително и общите условия които са неразделна част от
самия договор ,са представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт.В договора
и погасителния план към него ясно са посочени общия максимален размер на заема
691,04 лв./осем месечни вноски по 86,38 лв. всяка/,броя на месечните погасителни
вноски,стойността на месечната погасителна вноска,ден на изплащането, посочен е
фиксиран годишен лихвен процент – 39.00 %,посочен е годишния процент на
разходите по кредита - 46.88%. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и
чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните
договор е действителен такъв, породил облигационните си последици.В допълнение
следва да се отбележи,че ответника е заявил,че сключват договора на основание
стандартен европейски формуляр,като е налице подписани от ответника искане за
кредит №*** от 17.01.2018 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити от същата дата,като не са налице основанията
по чл.22 ЗПК,вр. с чл.8 ЗПК договора за паричен заем да бъде обявен за
недействителен.
Установено
е,че за връщане на заема ответника е заплатил сумата от 371,00 лв.,като с тях е
погасил част от неустойката за неизпълнение до размера на сумата от 198,24
лв.,част от договорната лихва до размера на
сумата от 36,83 лв. и част от главницата до размера на сумата от 135,93
лв.,като след това плащания не са извършвани.Ответника не установи да е внасял
погасителните вноски по погасителния план,като предоставилото креди
дружество е имало право да обяви
договора за предсрочно изискуем.По делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария кредитор. Видно обаче
от договора за заем и погасителния план,се установява,че всички погасителни
вноски са с настъпил падеж преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Настоящата
инстанция намира,че ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е установил
качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените вземания,придобити по
договор за цесия,сключен с „Кредит
Тайм“ ЕООД.Съобщението до длъжника,направено от новия кредитор,цесионер,не
поражда правно действие,но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор
от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,в който случай е
налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД. Същевременно,уведомление,изхождащо
от цедента,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на
вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,съгласно
разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление представлява релевантен за
спорното право факт,настъпил след предявяване на иска и на основание
чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда. В случая стария кредитор е
упълномощил новия кредитор-ищеца,да уведоми от негово име длъжника-ответника за
извършената цесия. Такова уведомление не е осъществено до подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване
на настоящия иск,но уведомлението до ответника за цесия е приложено към
исковата молба на ищеца и е връчено на ответника,с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.
В обобщение,настоящия съдебен състав
приема,че ищеца-цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответника,т.к.уведомлението за цесия,приложено към исковата молба е достигнало
до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето
на вземането е породило действие за длъжника от този момент,което уведомяване
представлява релевантен за спора факт,настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
Националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправания характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
Съгласно
т.11.5 от ОУ които са неразделна част от договора, в тридневен срок от неговото
подписване заемателят е бил задължен да предостави на заемодателя обезпечение –
било чрез две физически лица,изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски,лихви,разходи
и неустойка,като съгласно т.11.5.2 третите лица /поръчители,солидарни длъжници/
следвало да посетят някой от офисите на Заемодателя в страната и да сключат с
последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/,с който
да се задължат солидарно до отговарят заедно със Заемателя за връщането на
всички дължими суми по договора за заем,като със сключването на договори с
поръчителите,задължението на Заемателя,съгласно този член се смятало за
изпълнени. В т.11.5.2 било предвидено третите лица/поръчители/ подлежали на
предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на тази възможност да
поемат посочения солидарен дълг. Поръчителят следвало да отговаря кумулативно
на следните условия:1. Да бъде дееспособно физическо лице;2.Навършило възраст
25 години;3.Минимален осигурителен брутен доход 1500 лв. на месец;4.Валидно
трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца;5.Стабилна кредитна
история;6.Предложения поръчител не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем,предоставен от
Заемодателя. В т.11.5.3 било предвидено,че в случай,че Заемателя в определения
срок не изпълни задължението си посочено в т.11.5,и не осигури трети лица,за
които да са изпълнени условията на т.11.5.2,същият дължал на Заемодателя
неустойка в размер,уговорен с договора за паричен заем и погасителен план,които
се разсрочвали и се заплащали заедно с погасителните вноски на равни
части,като в погасителния план е
посочена сумата от оскъпяването в случай на непредставяне на обезпечение в
размер на осеммесечни вноски ,всяка в размер на 73,89 лв. или общо сумата от 591,12
лв.
Въпросната неустойка, която се претендира по
делото в размер на 591,12 лв., в случая е начислена съгласно т.11.5.3 от ОУ към
договора за заем, а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника
в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя
посочените по-горе обезпечения. Тази клауза от ОУ към договора за заем, обаче,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът
следи служебно. В решенията по множество
дела, две от които са дело С-243/08 и дело С-618/10 е прието, че
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В
решенията е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за
неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика
условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение
на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от
съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели
замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и
задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да
възстанови равенството между тях .
Понятието „добри
нрави“ е изяснено в съдебната практика по решения на ВКС, като се приема, че се
касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към
търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми,
които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и
тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на
интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване – аргументи от чл.307 ТЗ,чл.302 ТЗ,чл.289 ТЗ. Въпросът
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо
„добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, според т.11.5.3 от ОУ към договора за заем неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави
обезпечение на кредитодателя чрез осигуряване на поръчители.От начина, по който
е уредено т.11.5.3 от ОУ към договора за заем
задължението на заемателя, обаче, може да се обоснове извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една
страна, това задължение не е определено от кредитора като предварително условие
за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация, за да знае дали това
лице е подходящо и отговаря на условията. По отношение на длъжника исканата
информация същия би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който,
за разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им – само 3 дни, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този
начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за
начисляване на неустойката, предвидена в т.11.5.3 от
ОУ към договора за заем. Съдът намира, че поради тези особености на
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й,
предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответника не дължи на
ищеца сумата от 591,12 лв.,като същата в случая е
начислена съгласно т.11.5.3 от ОУ към договора за заем.
С
оглед на това и предвид обстоятелството,че ответника е платил сумата от 371,00
лв. съдът приема,че с част от тази сума е платена изцяло договорната лихва която е в размер на 91,04 лв.,както и част от
главницата в размер на 279,96 лв.
Относно лихвата за забава на
основание чл.162 ГПК,съдът изчисли чрез електронен калкулатор за посочения
период 18.04.2018 г. до 02.07.2019 г. върху неплатената главница в размер на
320,04 лв.,като установи,че се равнява на сумата от 39,21 лв.,като иска следва
да се уважи за този размер,като над тази сума до предявения размер за сумата от
49,97 лв. иска следва да се отхвърли,като неоснователен.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва
да се уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, а именно: сумата от сумата от 320,04 лв. –
главница и сумата от 39,21 лв. лихва за забава за периода 18.04.2018 г. до
02.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
02.07.2019 г. до окончателното изплащане, като предявения иск по чл.422 ГПК за
сумите над 320,04 лв. до 464,07 лв. за главница,за сумата от 54,21 лв.
договорна лихва,за сумата над 39,21 лв. до 49,97 лв. обезщетение за забава за
периода 18.04.2018 г. до 02.07.2019 г. и за сумата от 392,88 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.04.2018 г. до 26.09.2018
г., следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и
направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в
исковото производство в общ размер на 525.00лв, както следва: 175,00 лв. –
заплатена държавна такса и 350.00 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8
от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00
лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да
се редуцира на сумата от 275,00лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв.
до пълния претендиран размер от 350.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно
уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 102,79 лв.
Съобразно
уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 28,03 лв.
На осн.чл.
241, ал.1 от ГПК и в съответствие с т.14 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, предвид искането на ответника за разсрочване на задълженията с
оглед финансовото му състояние, съдът намира, че това искане следва да се
уважи, като се постанови разсрочване на дълга, вкл. на разноските по делото,
като ответника следва да заплаща на ищеца по 100,00 лв. на месец, считано от
влизане в сила на решението.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.В. с ЕГН ********** и адрес ***, че същия дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2019
г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 320,04 лв. и лихва за забава в размер на 39,21 лв. за периода 18.04.2018 г. до 02.07.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за главница за горницата над 320,04 лв. до
пълния предявен размер от 464,07 лв.,за договорна лихва в размер на 54,21 лв.
за периода 18.04.2018 г. до 26.09.2018 г.,за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 392,88 лв. за периода 19.04.2018 г. до
26.09.2018 г. и за обезщетение за забава за горницата над 39,21 лв. до пълния
предявен размер от 49,97 лв.,като неоснователни и поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Р.Г.В. с ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените
по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС разноски в размер на 28,03 лв., както и
направените в исковото производство разноски в размер на 102,79 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за
разликата от 100,00 лв. до пълния претендиран размер от 350.00 лв.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА задължението на ответника Р.Г.В. с ЕГН ********** към „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , като ПОСТАНОВЯВА
същия да заплаща на ищеца месечни вноски в размер на 100,00 лв. за
погасяване на задълженията си по настоящото решение, вкл. на разноските,
считано от влизането на решението в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: