·
Мотиви по НОХД 4946/2013г.по описа на
Районен Съд Варна
Производството пред първо инстанционният
съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против Х.И.Б. - ЕГН **********, за това че на
на 11.08.2013 г., около 05.00 ч. в гр. Варна, на „Южен пътен възел",
посока центъра на гр. Варна, управлявал МПС - лек автомобил марка „Тойота Корола" с per. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,22 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Дрегер
7510" с фабр. № ARBB0008, със срок на валидност до 24.12.2013 г.- престъпление
по чл.343 ”б” ал.2 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие,
при условията на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимия дава съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите.
СЪДЪТ с оглед обстоятелството,
че от страна на подс.Б. и неговия защитник, е дадено
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите по делото, а именно
на Д.В.А. и
Д.М.Д. и като намери, че тези действия по разследването, разпитите на
свидетелите са извършени при условията и по реда предвидения в НПК, с определение
прие, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва от
съдържанието на съответните разпити.
Подс Х.И.Б. участва в производството лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител.
В хода на досъдебното производство
той не се признава за виновен.
Подсъдимият, лично и чрез процесуалния си представител адв. Б. не се признава за виновен по възведеното му обвинение, но признава употребата на една бутилка бира.
Счита обвинението за недоказано по безспорен начин, тъй като уредът с който е
направена алкохолната проба имал допустимо отклонение от осем процента, и направеното
измерване било в тези рамки, поради което се създавало съмнение в достоверността на
измерването,
цитира наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която в чл.774
определя, че грешката при тези уреди е ± 5% за концентрация на алкохол в
границата, която е била отчетена. Именно за да изчисли колко е концентрация ±
5%, съответно колко е алкохола в кръвта, беше назначена експертиза. Вещото лице
представа резултатите, които установяват, че според него концентрацията на
алкохол в кръвта е била в рамките от 1,14 промила до 1,28 промила, тоест
по-ниското число е 1,14 промила. Това е под 1,2 промила. Поради това и пледира подсъдимият
да бъде оправдан по предявеното му обвинение, подсъдимия също моли съда да бъде
оправдан.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс.
Б.. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на
досъдебното доказателства. Прокурорът пледира да му бъде определено наказание „
Лишаване от свобода” с максимален изпитателен срок. По отношение на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС” прокурорът счита, че същото следва е за
период от 1.6 години.
След
преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност първоиснанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2013 г. свидетелите Д.А.
и Д.Д. - мл. автоконтрольори, полицейски служители
ООРП при Четвърто РУП -Варна били на работа като автопатрул
с позивна „414" за времето от 19.00 ч. до 07.00
ч. на 11.08.2013 г.
На 11.08.2014г. въпреки, че
бил употребил алкохол обв. Б. решил да приведе в
движение лекия си автомобил, и в първите часове на деня да извърши преход от
Слънчев Бряг до град Варна. Около 05.00 ч. на 11.08.2013 г. в гр. Варна, кв.
„Аспарухово" на „Южен пътен възел" в посока центъра на гр. Варна бил
спрян за проверка лек автомобил „Тойота Корола"
с per. № *** от полицейските служители А. и Д.. Те
установили водача на автомобила - подс. Х.И.Б..
Поради това, че Б. бил във видимо нетрезво състояние, той бил тестван с
техническо средство "Дрегер 7510" с
фабричен номер ARBB 0008, което отчело наличие на
алкохол в кръвта му 1,22 промила.
На подсъдимия бил съставен
АУАН № 798599/11.08.2013 г., който бил подписан от него без възражения и
издаден талон за медицинско изследване № 0400754, но Б. отказал да даде кръвна проба.
Против подс. Б. била
приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС със Заповед 1349/11.08.2013г. на началника на
група в сектор ПП-КАТ при ОД-МВР-Варна
Подс. Х.И.Б. е роден на *** г. в
гр. Ивайловград, живущ *** /работи във Великобритания/, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото- обясненията на подс.
Б., писмените доказателства по ДП№ 466/2013 год. по
описа на Четвърто РУП, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки , протоколи за
разпит на св.Д.А. и Д.Д.., протокол за
химическа експертиза, АУАН № 798599/11.08.2013., талон за
медицинско изследване, ЗППАМ №
3313/27.05.2013г., справка от КАТ-Варна за издадени СУМПС и наложени наказания,
справка за нарушител, справка за съдимост ,
които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
От така установеното съдът счита, че с деянието си подсъдимият Б.
от ОБЕКТИВНА СТРАНА е осъществил престъпния състав на чл.
343б ал.1 от НК, като на 11.08.2013 г., около 05.00 ч. в гр. Варна, на „Южен
пътен възел", посока центъра на гр. Варна, управлявал МПС - лек автомобил
марка „Тойота Корола" с per.
№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,22
на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № ARBB0008, със срок на валидност до 24.12.2013 г.
В хода на съдебното следствие по искане на
представителя на РП – Варна е била допусната и назначена съдебно медицинска
експертиза със следните въпроси - Какво е било обективното отношение между
концентрацията на алкохол на издишания въздух от подсъдимия и тази в кръвта към
момента на извършване на деянието? Какво е отношението между концентрацията на
алкохол в алвеоларния въздух и концентрацията
на алкохол в кръвта? Влияят ли се резултата на изследване на концентрация на
алкохол в кръвта и от какво? Да се установи какво е било минималното ниво на
алкохол в кръвта на подсъдимия при положение, че е отчетено количество на
алкохол в дъха, чрез използване на техническо средства Алкотест
„Дрегер 7510“ , с фабричен № ARBB0008? При изготвяне на
експертизата да бъде отчетена и възможната грешка, визирана в нормата на чл.774
от Наредбата за средствата, които подлежат на метеорологичен контрол. Вещото
лице д В.Д. е изготвил експертизата, като дава следното заключение на
поставените въпроси: Показанията на техническото средство „Алкотест
Дрегир“ отъждествяват показанията на коконцентрация на алкохол в издишания въздух от белите
дробове с концентрацията на алкохол в кръвта. Установената концентрация на
алкохол в кръвта има количествен показател с точност на измерване на
концентрация на алкохол в кръвта съгласно параметрите на уреда. Уреда не е с
ориентировъчен характер. Във всички стадии на алкохолно опиване уреда е калиброван така, че концентрацията на алвеоларния въздух да
отговаря на концентрацията на алкохол в кръвта. Съгласно маск.
Допустимата грешка на уреда и грешката то дава стойност на алкохол в кръвта от
1.14 до 1.29% промила.
Основният спорен въпрос по делото е за
правилността на проверката и оценката на доказателствените източници, съдържащи
данни за инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Б. -
водач на МПС в момента на извършената проверка на визираната в ОА дата. Дали в
конкретния случай показанията на техническото средство са достатъчни за
определяне концентрацията на алкохол, без да се приеме съдебно медицинската
експертиза или следва да се вземе предвид и заключението на последната? Съда с
оглед не нарушаване правата на страните в наказателното производство е допуснал
назначаването на поисканата медицинска експертиза. Уважаването на искането
на страна в процеса не означава във всички случаи, че съдът следва да приеме
експертните заключения, колкото и верни да са те, и да изгради изводите си
върху тях. За да обоснове доказателствената стойност на експертното заключение
съобразно изискванията на чл. 154 от НПК следва да се изходи от императивния характер на
нормата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Именно поради това съда няма да цени заключението на
експертизата при постановяване на присъдата. Не може да се обоснове не
спазването на императивно установени норми със заключение на съдебно медицинска
експертиза. Независимо от даденото заключение следва да се спази нормата на
закона по следните причини.
Предписанието на чл. 6 от Наредба № 30 е императивно и не може да се
прилага в зависимост от други обстоятелства, извън предвидените в него. Реда за
установяване по несъмнен начин на концентрацията на алкохол в кръвта е
нормативно уреден и дава няколко хипотези при които това може да се установи. По
делото е безспорно установено, че при тестването на подсъдимия Б. - водач на
МПС с техническо средство Дрегер на инкриминираните
дата и време, алкохолната концентрация в кръвта му е била 1,22 промила. Не е
спорно също, че след проверката подс.Б. е отказал да
даде кръв за изследване, който отказ е удостоверен по надлежния ред - чрез
съответно отбелязване върху Протокола за медицинска експертиза (спр. л. 14 от досъд. произв.). По делото е безспорно също, че към момента на
тестването на подсъдимия Б. използваното техническо средство "Дрегер
7510" с фабричен номер ARBB 0008, е било изправно и годно
за съответните измервания. Този извод е подкрепен от справка №У-69607/03.07.2013,
МВР, ГД "Национална полиция", с които е изяснено, че уредът работи в
съответствие със Закона за измерванията.
Съда съобразно нормата на чл. 6 от
Наредбата приема като достоверното писменото доказателство - акта за
констатирано административно нарушение, установяващ стойностите, показани от
техническото средство "Дрегер 7510" с фабричен номер ARBB
0008. Този извод извеждам, защото законът е въвел задължително предписание за
дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване
употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е
налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи: талон за медицинско
изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за
изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо
тълкуване на текста води до извода, че при така изброените хипотези, употребата
на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на
техническото средство. Използването в текста на пълен чл. в израза
"...показанията на техническото средство..." означава, че законът има
предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо
средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване
с допустимо техническо отклонение.
На подсъдимия е бил издаден талон за
медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на
тази концентрация в кръвта му. Той е отказал вземане на кръвна проба, поради
което сам се е поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен
начин и поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта. Спрямо подс. Б. е дадена възможност
от органите на полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно
изследване да се определи конц. на алкохол в кръвта
но той е отказал това, като отказа е вписан в Протокола за медицинска
експертиза. Наредбата на предвижда каквито и да е причини за отказ и как те
съответно да влияят на резултата. Правата на подсъдимия са спазени дадена му е
възможност за провеждане на предвиденото по закон изследване, като преди това
са спазени изискванията за издаване на талон за мед. изследване, и в указания
от закона срок подсъдимия е отведен до мед.
заведение за вземане на кръвна проба. Отказа за давене на кръвна проба е
право на подсъдимия, но от това си право той не може да черпи други права които не са правно регламентирани.
С тази разпоредба законодателят е
гарантирал равенството на гражданите пред закона. Поставена е юридическа
преграда пред възможни фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването
на обективната истина за действителната концентрация на алкохол или на друго
упойващо вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на
разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на онези от
водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, а тези отказали
да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват показанията на
техническото средство, особено при гранични стойности над инкриминирания
минимум на концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в кръвта им. Именно
поради това законодателя е посочил двата възможни начина за отчитане на тези
стойности, като не предвидил обаче възможност те да се оспорват или да бъдат
зависими от каквито и да било друго обстоятелство.
Конкретната стойност на алкохолната концентрация в
кръвта на водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от
доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо,
Наредба № 30/01 е предвидила използването на технически средства и/или
химическо изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към
обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При
отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на
техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда.
В нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на чл.
6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича по
метода на презюмирането. Императивното предписание не
е правна презумпция.
При изяснените и установени фактически
данни от предмета на доказване са налице всички условия за приложение
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата.
Именно по така изведените правни
съображение съда не цени заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза и не изгражда правните си изводи въз основа на нея.
Цялостната съдебна
практика на ВКС по идентични дела е непротиворечива и е обективирана
в Решение № 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1435/2013 г., III н. О,
Решение № 515 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г., III н. о., Решение № 127 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 739/2010 г., II н. Р ешение № 425 от 20
октомври 2011 г по дело № 2120/2011 на I н. О. На ВКС и др.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – множество нарушения по ЗДвП.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало.
За това престъпление е
предвидено наказание "лишаване от свобода до 1 година".
Степента на обществена
опасност на дееца е ниска.
Степента на обществена опасност на
деянието е доста висока, като се има предвид зачестилите престъпления по чл. 343б ал.1 от НК.
Причини и условия за извършване на
престъплението – ниска правна култура и незачитане на правовия ред.
В изпълнение целите залегнали
в чл. 36 от НК и принципа на индивидуализация на
наказанието, съдът взе предвид всички обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието. Счете, че то следва да бъде
определено като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и други смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства при условията на чл. 54 от НК. Счете, че следва да наложи на подсъдимия
наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца. Като прие, че
целта на наказанието ще бъде постигната без осъденият да го изтърпява ефективно
и на основание чл. 66 от НК го отложи за изтърпяване с тригодишен
изпитателен срок.
Следва, подсъдимият да бъде
лишен от право на осн. чл. 343г от НК да управлява
МПС за срок от осем месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
На основание горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: