РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330112862 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на Л. КР. Ш. срещу „Фератум
България” АД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем №
******г., по който му била предоставена сумата от 800 лева, с уговорена лихва от
5,12%, ГПР 49.93% и срок за връщане от 45 дни. Ищецът следвало да върне сума в
размер на 840,96 лева. В чл. 5 от договора било уговорено обезпечаването на заема с
поръчителство предоставено от Фератум Банк ЕАД в полза на ответника, за което се
дължало възнаграждение в размер на 343.04 лева съгласно договор за гаранция. Твърди
се, че с одобрение от ответното дружество на предоставеното в негова полза
обезпечени, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на
обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема. Твърди се, че за да бъде
отпуснат кредит ищецът следвало да сключи договор за гарант, и то с предварително
посочено дружество Фератум Банк ЕАД. Изборът на гарант давало възможност на
ответника да начисли в полза на свързано лице значителна по размер такса за
предоставяне на гаранция/поръчителство. Твърди, че таксата за гарант следвало да
бъде включена в ГПР и невключването й заблуждава потребителя. Поради това
намира, че не е спазено изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Иска се установяването на нищожността на договора, а при условията на
евентуалност на клаузата на чл. 5 като неравноправна на основание чл.22 във вр. с
1
чл.10 и чл.19 от ЗПК , както и по чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 ЗЗП. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Не било установено твърдението, че предоставянето на поръчителство от
Фератум Банк е условие за сключване на договор за кредит. Твърди, че сключването на
договор за гарант не е задължително условие за сключване на договор за кредит.
Клаузата на чл.5 от договора за кредит се генерирала автоматично въз основа на избор,
който ищецът е направил при подаване на заявка за кредит т.е. уговорката се явявала
индивидуално договорена по избор на потребителя. Твърди се, че ищецът сам е избрал
в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк ЕАД и след
като се запознал с дължимите от него такси по договор за гаранция, е подал заявление
за сключването на договор за потребителски кредит. След получаването на
информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез смс, че
желае да сключи договор за потребителски кредит при посочените условия. По
никакъв начин ищецът не е бил въведен в заблуждение относно условията по
сключване на договора за кредит, бил е информиран изцяло относно последиците на
неговия избор, като са били и посочени сумите, които дължал спрямо Фератум Банк
ЕАД. Разходът по сключения договор за гарант не се включвали в ГПР по кредита, тъй
като не влизал в общия разход по кредита съгласно ЗПК, доколкото касаело услуга
предоставяна от трето лице. Твърди се, че преди ищецът да бъде обвързан с договора
за кредит, ответникът е предоставил цялата необходима информация във формата на
СЕФ на електронната му поща. Предвидените разходи в СЕФ са били включени
впоследствие по ясен и разбираем начин за ищеца и в договора за кредит. Твърди се, че
ищецът е имал 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи
обезщетения или неустойки, но не е упражнил това свое право. Счита се, че по този
начин ищецът е разбрал и приел клаузата на чл.5 от договора за кредит. Моли се за
отхвърляне на предявения от ищеца иск. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 23.04.2021 г. са сключили договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е
предоставило заем в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането
на 1 погасителна вноска. Уговорена е годишна лихва в размер на 5.12% за периода на
договора от 45 дни, а ГПР е 49.93%. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с
поръчителството на Фератум Банк, като одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряването на заема. Във връзка с него е подписан и договор за гаранция от
24.04.2021 г., в който е уговорено плащането на възнаграждение от 343.04 лева от
потребителя. От изложените в отговора обстоятелства и от представените разпечатки
2
на отделните етапи от електронното кандидатстване за заема се установява, че
предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на заема, като
ищецът е можел да избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“
или посочено от него лице. От тези документи е видно, че ответникът има информация
за размера на възнаграждението до договора за гаранция още към момента на
кандидатстването на ищеца за кредита- лист 53.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и
за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК
в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 840.96 лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане от 343.04 лева по договора за гаранция, който,
както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния
му размер- 49.93%, съотношението между главницата и възнаграждението за
гаранцията- 42.88 % и срока на договора- 45 дни.
3
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
49.93% и обща дължима сума– 840.96 лева не отговарят на действителните такива.
Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение №
260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г./ ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не
променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от
процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора,
поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима
сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник
гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предвид горното, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален
иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв, в полза на адвокат М. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. КР. ШК.,
ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между
тях договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***** г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Л. КР.
ШК., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.
М.В. М., ***** сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Л. К. Ш. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5