№ 14559
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙГ
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ЙГ Гражданско дело № 20221110139466 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу М. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №62669/2019г. на СРС, 140 състав: 2548,41 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх,
абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.10.2019г. до окончателното й изплащане, 454,17 лева – обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 31.10.2016г. до 18.10.2019г., 22,75 лева – ½ от дължима такса за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016г.
до м.04.2018г., и 4,76 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2016г. до 18.10.2019г.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, но не е изпълнила в установените срокове
1
задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и по ч.гр.д. №62669/2019г. на СРС, 140 състав, в негова полза била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за
горепосочените суми. В законоустановения срок постъпило възражение от
длъжника, поради което на ищеца било указано да предяви искове за
установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата му
дължи претендираните суми, както и да бъде осъдена да му заплати
направените по делото разноски.
Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че не са
ангажирани доказателства по делото ответницата да се явява собственик или
ползвател с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния
топлоснабден имот. Навеждат се твърдения, че собственици на имота са ГКП
и МДП, срещу които също е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, като същите били собственици на целия недвижим имот, считано от
13.09.2017г. Излагат се съображения, че МП и ГП са упражнявали владение
по отношение на процесния имот и именно те са потребили начислената за
имота топлинна енергия, поради което били задължени да я заплащат. Поради
това моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. При
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.08.2016г. Поддържа се, че услугата „дялово разпределение“
се извършва от отделно дружество, поради което ищецът няма материално-
правна легитимация да получи стойността на тази такса. Освен това
задълженията за дялово разпределение също били частично погасени по
давност. Ответницата заявява изрично в подадения писмен отговор по чл.131
от ГПК, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия и не твърди,
че е налице плащане. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Тс“ ЕООД е изразило
становище, че предявените искове са основателни и доказани.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№62669/2019г. на СРС, 140 състав, срещу ответницата М. Г. З..
Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през
процесния период между страните по делото е съществувало валидно
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
3
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител на
топлинна енергия за битови нужди с качеството й на собственик на
топлоснабден имот. Това обстоятелство е спорно в отношенията между
страните, като в подадения писмен отговор на исковата молба ответницата е
изрично е оспорила да е собственик на имота, поради което ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение.
Ангажираните по делото доказателства не обосновават извода, че през
исковия период ответницата М. Г. З. била собственик на топлоснабдения
имот. По делото е представен НА за право на собственост върху жилище в
сграда, построена от строителна организация върху държавна земя ххх/1961г.,
с който ГИП и ПДП са признати за собственици на процесния топлоснабден
апартамент. Представен е по делото и НА за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание давностно владение №ххх/13.09.2017г., с който
МДП и ГКП са признати за собственици на основание давностно владение на
½ идеална част от процесния ап.6. Така представените доказателства не
4
обосновават извод ответницата М. Г. З. да е била собственик на ½ идеална
част от процесния топлоснабден имот към разглеждания период.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на факта, че ответницата М. Г. З. е собственик на ½
идеална част от топлоснабдения имот през исковия период и съответно, че
има качеството на клиент на топлинна енергия през този период. Ето защо
ответницата не е надлежно пасивно материално-правно легитимирана да
отговаря по предявените срещу нея искове, поради което същите се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу М. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62669/2019г. на СРС, 140 състав: 2548,41 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2015г. до м.04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх,
абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.10.2019г. до окончателното й изплащане, 454,17 лева – обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 31.10.2016г. до 18.10.2019г., 22,75 лева – ½ от дължима такса за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016г.
до м.04.2018г., и 4,76 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2016г. до 18.10.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на М. Г. З. , ЕГН
5
**********, с адрес гр. ххх, разноски по делото в размер на 450 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Тс“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №62669/2019г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6