Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 30.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и втори юни година
2021
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11360 описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е деликтен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
Предмет на делото са предявени от „Всестранна
потребителска кооперация „Б.“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от председателя В.Д.В.против ЕТ „Н.Р.“ с ЕИК ********,
представляван от Н.Д.Р., искове с пр.основание чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 26 000 лева, представляваща стойността на отнетото неправомерно право на
строеж върху дворно място от 120 кв.м., находящо се в гр.С., Район „С.“, ул. „********“
№ 130 – имот с идентификатор 68134.503.221 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на увреждането – 22.09.2011 год. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В искова молба вх.рег. №17289 от 16.09.2016г.
инициирала производство „Всестранна потребителска кооперация „Б.“ е предявила против
С.О. и ЕТ „Н.Р.“***, субективно съединени искове за солидарно осъждане на
двамата ответника да заплатят сумата 26 000 лева, представляваща стойността на
отнетото неправомерно право на строеж върху дворно място от 120 кв.м., находящо
се в гр.С., р-н „С.“, ул. „********“ № 130 - имот с идентификатор 68134.503.221
по КККР, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С определние от з.с.з. на 04
април 2017г. и определение от з.с.з. на 18.06.2018г. постановено по реда на чл.247 ГПК, искова молба, вх. № 117289 от 16.09.2016
год., подадена от „Всестранна потребителска кооперация „Б.“, ЕИК: ********, в
частта, по осъдителния иск предявен срещу
С.О., за присъждане на сумата от 26 000 лева, представляваща стойността на
отнетото неправомерно право на строеж върху дворно място от 120 кв.м., находящо
се в гр.С., Район „С.“, ул. „********“ № 130 - имот с идентификатор
68134.503.221 по КККР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на увреждането - 22.09.2011 год. до окончателното изплащане е изпратена по подсъдност на Административен
съд - С. - град, като производството по делото е прекратено в частта по
иска срещу С.О..
Ищецът е изложил твърдения в
исковата си молба, че с договор за замяна от 10.05.2007 год. С.О. е прехвърлила
на Н.Д.Р. в качеството му на ЕТ „Н.Р.“ право на строеж за площ от 300
кв.м. с РЗП 600 кв.м. върху имот частна
общинска собственост, находящ се в гр.С., Район „С.“, ул.“Христо Манов“,
представляващ УПИ I, целия с площ 5940 кв.м., квартал „Бенковски“, по плана на гр.С.. На
ответника ЕТ „Н.Р.“ било издадено разрешение за строеж № 32 от 07.04.2009 год.
на Главния архитект на Район „С.“, а на 07.03.2011 год. бил издаден и протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от органите на С.О.. Във връзка с изложеното ищецът твърди, че
построената от ЕТ „Н.Р.“ сграда въз основа на посочените адмистративни актове,
била изградена върху мястото на което на кооперация „Б.“ е било отстъпено право
на строеж за изграждане на търговски обект.
Твърди се, че търговски обект на кооперацията ищец бил изграден още през
1971 год. при спазване на всички законови изисквания. Заявява също, че
строителни книжа са издадени в нарушение на закона, което пък от своя страна е
позволило да ответника ЕТ „Н.Р.“ да построи неправомерно нова сграда върху
мястото, на което ищецът бил изградил по надлежния и законен ред търговски
обект. Ищецът твърди, че Н.Д.Р. е премахнал търговския обект на „Всестранна
потребителска кооперация „Б.“, за което е осъден да заплати на кооперацията
обезщетение представляващо стойността на търговския обект. Твърди се, че ЕТ „Н.Р.“ е построил неправомерно нова сграда върху
мястото, на което се е намирал преди тъговския обект на кооперацията. Поддържа,
че издадените от С.О. административни актове в полза на ЕТ „Николай Радив” -
разрешение за строеж № 32/07. 04. 2009 г. и протокол за за откриване на
строителна линия и ниво от 07. 03. 2011 г. и одобрен архитектурен проект са
нищожни административни актове.
Ищецът поддържа, че по тези причини му е
отнета възможността да изгради нова сграда на мястото на старата, тъй като
ответникът ЕТ „Н.Р.“ бил построил своята сграда. Кооперацията търпяла вреди,
изразяващи се в стойността на отнетото
право на строеж върху индивидуализирания в исковата молба терен.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът ЕТ „Н.Р.“ е депозирал отговор, в който излага становище за
недопустимост на исковата претенция. Оспорва иска и по основание и размер.
Поддържа довод, че ЕТ „Н.Р.” е придобил правото на строеж за площ от 300 кв.м.
и РЗП 600 кв.м. върху недвижим имот - частна общинска собственост /актуван с
акт за общинска собственост №739/02.12.2002г. на СО-Район „С.”/, находящ се в
гр.С., район „С.”, ул.”Христо Манов”, представляващ УПИ I, целият с площ от 5
940 кв.м. от квартал 75, местност кв.”Бенковски”, при съседи: от изток-
ул.”Обрадовски път”, от запад - ул.”Христо Манов”, север - улица, юг - улица
„Селска поляна”. Въз основа на така придобитото право на строеж било издадено
от СО-Район „С.” разрешение за строеж №32 от 17.04.2009г. като на 07.03.2011г.
е започнат строежа на сградата. Заявява, че е
придобил правото си на строеж законно, въз основа на възмездна
прехвърлителна сделка, като строежът е започнат на базата на издадени по
съответния ред строителни книжа. Посочва още, че процесния недвижим имот е
частна общинска собственост, актуван е като такъв, а съгласно Скица на поземлен
имот с идентификатор 68134.503.221 е и посочено, че собственик на имота е С.О.,
а на ЕТ „Н.Р.” е отстъпен право на строеж и липсват данни за други носители на
вещни права и в частност на ищеца. Оспорва изцяло представения към исковата
молба архитектурен проект, като твърди, че същият не се отнася за процесния
обект.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си адв.И.К. поддържа предявения иск. Ищецът
представя списък на разноски и писмена защита.
В открито съдебна заседание
ответникът, чрез пълномощника си адв.Д. Рашина оспорва иска. Претендира разноски
по представен списък. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, I – 7 състав, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия констативен нотариален акт № 89 том LLXXIV дело № 64046/07 г. на
службата по вписване при СРС и № 117 том I per. № 3052 дело № 109/2007 г. на
Нотариус В. А.с рег. № 55 от НК,
ищцовата „Всестранна потребителска кооперация „Б.“ по реда на чл.483 ГПК е
призната за собственик на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, находящ се в
град С. Район „С.” кв. Бенковски - с. Обрадовци, бул. „********”/”*****, с
разгърната застроена площ от 80 квад. метра, заедно със 120 кв. м. идеални части от урегулирания поземлен имот, върху
който е построен, представляващ парцел XIII от кв. 96 по плана на С. кв.
Бенковски- с.Обрадовци. При съставяне на акта пред нотариуса са представени –
позволителен билет №169/ 05.05.1971г. изд. от СГНС, позволителен билет №681 от
15.08.1972г., одобрен архитектурен план, удостоверение от 26.10.2007г. изд. от
СО- ПМДТ, протокол №3/1987г. на РПК „Наркооп“ и ПК „Зора“, извлечение от сметка
№203 – сгради към 30.06.2000г. на ПК „Б.“ и скица от 14.01.1971г. /л.9-л.10 от делото/ Актуална скица за постройката към
20.11.2007г. – дата на съставяне на констативния нотариален акт не е представена.
Видно от протокол от 11.03.1987 г.
активите и пасивите на РПК „Наркооп” преминават към ПК „Зора”. С решение на СГС
от 07.03.1994 г. постановено по ф. д. 27675/93 г. е извършена промяна в името
на ПК „Зора” - Световрачане в ПК „Б.” - Световрачане. С решение №
8/05.11.2003г. по фирмено дело
№27675/1993г. по описа на СГС, ФО, 4 състав и вписана промяна в името на ПК „Б.” - Световрачане,
като същата обявила ново наименование „ВСЕСТРАННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Б.”
„ВПК - Б.”. /л.15 –л.16 от
делото/
По
делото е приет неоспорен Акт за частна общинска собственост №739/02.12.2002г.
на СО-Район „С.” – вписан в СВ вх.рег.№36177, том XIX,
№114, от който е видно, че недвижим имот - УПИ I, целият с площ от 5 940 кв.м.
от квартал 75, местност кв.”Бенковски”, при съседи: от изток- ул.”Обрадовски
път”, от запад - ул.”Христо Манов”, север - улица, юг - улица „Селска поляна” е
актуван като общинска собственост по реда на чл.59 от ЗОбС, и във вр. с по-рано съставени актове
№11911/1966г. и АОС №433/1999г./л.50-л.51
от делото/ В раздел
„предоставени права върху имота“ липсват
отбелязвания.
По делото не е спорно, като е видно и от Договор
за замяна от 10. 05. 2007 г. вписан в СВ с рег.№29755, том II
от 11.05.2007г., че С.О., представлявана от кмета на общината Б.М. Борисов на
основание Решение №751 по Протокол №89 от 12.10.2006г. на СОС е прехвърлила на Н.Д.Р.
в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „Н.Р.” право на строеж за площ
от 300 кв. м. и РЗП 600 кв. м. върху недвижим имот частна общинска собственост
актуван с АОС №739/02.12.2002г , находящ
се в град С., район „С.” на ул. „Христо Манов”, представляващ урегулиран
поземлен имот УПИ I целия с площ от 5940 кв. м. от квартал 75 местност
„Бенковски” по плана на град С., одобрен със Заповед №РД -09-86 от 1989г., при
съседи на целия имот: изток - ул. „Обрадовски път”, запад ул. „Христо Манов”,
север - улица и юг - ул. „Селска поляна”, при цена на правото на строеж 58 675.
00лв. В замяна на прехвърленото право на
строеж Н.Д.Р. в качеството му на ЕТ „Н.Р.”***
на собственост върху свой собствен недвижим имот – апратамент №120, находящ се
в гр.С., район С., ул.“*****, с площ от 44,75 кв.м. с цена /пазарна стойност определена от
лицензирани оценители/ от 55 400лв.,
като заплатил разликата в цените на заменяните имоти в размер на 12
144.40лв. с платежно нареждане от 09.03.2007г.
/л.44 -
л.46 от делото/
Видно от приетото разрешение за
строеж № 32 от 07.04.2009 г. на Главния архитект на район „С.“ –СО, същото е
издадено на ЕТ „Н.Р.”, представляван от Н.Д.Р.,
за изграждане на двуетажна сграда с обществено предназначение в УПИ I, квартал
75 местност „Бенковски” по плана на град С., със застроена площ /ЗП/ от 300 кв. м. и РЗП от 600 кв. метра. /л.47 от делото/
На 07. 03. 2011 г. на ЕТ „Н.Р.”,
като възложител и строител е издаден протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /Образец №2 /от
органите на СО район „С.. /л.52-л.54 от делото/
Не се спори, че търговски обект –
павилион тип „Русе“ на кооперацията ищец е бил разрушен през 2011г.
Видно от решение №I-33-116 от
21.10.2015. постановено по гр. д.
26085/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, по предявен от „Всестранна
потребителска кооперация „Б.“ иск с пр. основанние чл.45 от ЗЗД, Н.Д.Р. е
осъден да заплати на кооперацията сума в размер на 7200 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от разрушаване на собствен на
кооперацията имот - Обект, находящ се в град С. Район „С.” кв. Бенковски с.
Обрадовци бул.”********”/*****с разгъната застроена площ от 80.00 кв. ведно със
законна лихва 22.09.2011г. до изплащането, като предявения иск за разликата от
7200лв. до предявения размер от 23 359лв. е отхвърлен. Решението по гр. д. №26085/2014
г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, е
влязло в сила на 04.05.2017г., като на ВКП „Б.“ е издаден изпълнителен лист за
сумата 7 200лв. – обезщетение и 692,85 лв. съдебни разноски, видно от
поставените от СРС отбелязвания /печати/ на гърба на акта. /л.77 –
л.79 от делото/
В приетото заключение на съдебно –
техническа експертиза с в.л. инж.П.Я. – специалист ПГС, е обоснован извод, че
пазарната стойност на право на строеж с площ от 120 кв.м. в терен,
представляващ част от имот в парцел XIII от кв. 96 по плана кв. Бенковски-
с.Обрадовци, С.О. възлиза на 16 202 лв., определана по метода сравнителна
стойност – пазарни аналози. При извършен оглед на място имота, намиращ се в гр.С.,
кв.
Бенковски, бул.“********“ №130 вещото лице е констатирало, че на място в
лицевата част на имота е изпълнена сграда, ново масивно, монолитно
строителство, като констатацията е онагледена с извадка от ГИС и снимков
материал./л.121
от делото/
Приетото неоспорено заключение на СТЕ,
съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
По делото е разпитан един свидетел,
ангажиран от ищеца.
Свидетелката Л.Т.сочи в
показанията си, че е член на кооперация „Б.“ и знае, че кооперацията има
няколко обекта в кв. Бенковски, като единия бил кръчма „Перо“ – едноетажна
тухлена сграда. Свид. Т.сочи, че преди десетина години и се обадил член на
управителния съвет и казал, че бутат обекта „Гъше перо“. Н.Р.го бутнал.
Свидетелката е виждала мястото след разрушаване на обекта. Сега имало нова луксозна
страда с ресторант и хотел от горе.
Показанията на
свидетелката Л.Т., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид възможната и заинтересованост, доколкото е член кооператор в шщцовата ВКП
„Б.“.
След изпращането по подсъдност на Административен
съд - С. - град, на иска на „Всестранна потребителска кооперация „Б.“, ЕИК: ********,
срещу С.О., за присъждане на сумата от 26 000 лева, представляваща стойността
на отнетото право на строеж върху дворно
място от 120 кв.м., находящо се в гр.С., Район „С.“, ул. „********“ № 130 -
имот с идентификатор 68134.503.221 по КККР, е образувано адм. дело № 4623/2019
г. по описа на АССГ.
С решение № 3742 от 09.07.2020г., постановено
по адм. д. № 4623/2019 г. по описа на АССГ, II
отд., 68 състав, е отхвърлен предявения от „Всестранна потребителска кооперация
„Б.“ срещу С.О. осъдителен иск за заплащане на 26
000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от разрешение за строеж №32
от 7.04.2009 г. издадено в полза на ЕТ „Н.Р.”, ведно със законна лихва от 22.09.2011г. до
изплащането./Писмо
на АССГ от 30.10.2020г. на л.133 от делото /
С решение № 5263 от 26.04.2021г. постановено по адм.д.№ 9988 /2020г. на ВАС, III отд. е оставено в сила решение № 3742 от 09.07.2020г., постановено по адм. дело № 4623/2019 г. по описа на Административен съд С. град./обявено на официалния сайт на ВАС – www.sac.gouverneman. bg/ Както АССГ, така и касационния състав на ВАС приемат, че на влязлото в сила разрешение за строеж е придаден засилен стабилитет, съгласно чл. 156 ЗУТ и то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредни способи, както и че в производството пред административен съд не са констатирани съществени пороци на разрешение за строеж № 32 от 7.04.2009 г., водещи до нищожен акт.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения
иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от това – ищеца твърди, че в резултат от
противоправно действие на ответната страна е претърпял имуществени и вреди,
чието парично възмездяване претендира.
По
същество:
За да възникне имуществената
отговорност за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие) .; 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената
сфера на увредения ); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между фактите и явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. /в
този см. Решение № 2485 от 30.11.2017 г.
на САС по в. гр. д. № 2024/2017 г./
Ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не е установил в процеса на доказване всички
правнорелевантни факти, при чието проявление възниква предявеното спорно
материално право.
На първо място не се установи по реда на
пълното и главно доказване твърдяната от ищеца вреда – отнемане на ограничено
вещно право, а именно право на строеж върху дворно място от 120 кв.м., находящо
се в гр.С., Район „С.“, ул. „********“ № 130. Решаващият състав взе предвид
представения от ищеца нотариален акт № 117 том I per. № 3052 дело № 109/2007 г.
на Нотариус В. А.с рег. № 55 от НК, с
който Всестранна потребителна кооперация „Б.“ е призната за собственик не само
на сграда, но и на 120 кв.м. идеални части от парцела върху който е построена сградата, като в този
смисъл е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху земята в
посочения обем.
На следващо място не се установи, че
ответникът реализирайки строителство въз основа на разрешение за
строеж № 32/07. 04. 2009 г. и протокол за за откриване на строителна линия и
ниво от 07.03.2011г. и одобрен архитектурен проект е действал противоправно.
Както бе изяснено, противоправността като
обективен елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за
непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по
делото и анализирани от съда доказателства не
се установява, че ответникът да е действал
противоправно.
Установи се, че ответникът ЕТ „Н.Р.“
осъществявайки строителство е действал в качеството си на лице законно и възмездно придобило право на строеж за площ
от 300 кв. м. и РЗП 600 кв. м. върху недвижим имот частна общинска собственост
актуван с Акт за частно общинска
собственост №739/02.12.2002г., находящ се в град С., район „С.” на ул. „Христо
Манов”, представляващ урегулиран поземлен имот УПИ I целия с площ от 5940 кв.
м. от квартал 75 местност „Бенковски” по плана на град С., одобрен със Заповед
№РД -09-86 от 1989г. Безспорно е, че ответникът е осъществил строителство на
сграда след разрешение за строеж № 32/07. 04. 2009 г. и протокол за за
откриване на строителна линия и ниво от 07.03.2011г.
Не
бе доказано правното твърдение на ищеца, че тези актове са нищожни защото преди
това върху същото място имало законно построен обект от негов праводател.
С в.с.
решение № 3742 от 09.07.2020г., постановено по адм. д. № 4623/2019 г. по описа
на АССГ, II отд., 68 състав, както и с решение № 5263 от 26.04.2021г.
постановено по адм.д.№ 9988 /2020г. на ВАС, III отд. е прието, че на влязлото в сила разрешение за
строеж е придаден засилен стабилитет, съгласно чл. 156 ЗУТ и то не подлежи на
отмяна, вкл. и по извънредни способи, както и че в производството пред
административен съд не са констатирани съществени пороци на разрешение за
строеж № 32 от 7.04.2009 г., водещи до нищожен акт. С цитираните решения е
отхвърлен предявения от „Всестранна потребителска кооперация „Б.“ срещу С.О. осъдителен иск за заплащане на 26
000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от разрешение за строеж №32
от 7.04.2009 г. издадено в полза на ЕТ „Н.Р.”.
Съгласно нормата на чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на
административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. Съгласно задължителните за
съда указания по Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, недопустимо е
упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол.
При
определяне на действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В случая в исковата молба ищецът
поддържа, че ответникът осъществявайки строителство
на сграда след разрешение за строеж № 32/07. 04. 2009 г. е причинил имуществени
вреди на ищеца от 26 000лв..
Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя
е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. П. връзка не
се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на
Пленума на ВС РБ, т. 2. Доказването на причинно следствената-връзка между
поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това
значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието
е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като
вредата закономерно да произтича от деянието /решение по гр. д. № 3026/2008 г.
на IV ГО ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната
практика/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е.
ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е
достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на
обстоятелствата./ в този см. Решение
№ 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК./
В разглеждания случай причинна връзка
между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди не бе доказана.
Твърдяното действие на ответника не е решаващо/вътрешно необходимо свързано с
резултата.
Следователно, дори и да бе установено
противоправно поведение на ответника, не е доказана причинно-следствената
връзка между деянието и твърдените имуществени вреди.
По правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът по
процесните искове може да приеме пасивно поведение, тъй като ищецът е носител
на процесуалното задължение за установяване осъществяването на твърдените
обстоятелства – противоправността на деянието.
В случая ищецът, който носи доказателствена тежест, не
са доказани елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което и предявеният
деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има ответника съгл. чл. 78 ал.3 от ГПК. По делото от
страна на ответника не са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, а само пълномощно за процесуално представителство на л.131 от
делото, поради което разноски не се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Всестранна потребителска кооперация „Б.“ с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
председателя В.Д.В.срещу ЕТ „Н.Р.“
с ЕИК ********, представляван от Н.Д.Р., иск
с пр. основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума от 26 000 лева, представляваща обезщетение
за отнетото неправомерно право на строеж върху дворно място от 120 кв.м.,
находящо се в гр.С., Район „С.“, ул. „********“ № 130 – имот с идентификатор
68134.503.221 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането –
22.09.2011 год. до изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: