№ 18883
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110105859 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С решение № 18878/17.11.2023г., постановено по настоящото дело и влязло в
законна сила на 02.03.2024г., е допусната делба между Н. С. С., ЕГН ********** и А.
Т. Д., ЕГН **********, на правото на собственост на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4084.326.3.13 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18- 35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ ап. 25, находящ се в /адрес/ с предназначение жилище,
апартамент с площ от 65,20 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, с принадлежащите: избено помещение № 19, с полезна площ 3,83 кв.м., с
идеална част от общите части на сградата 4,389 %, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: 68134.4084.326.3.14, 68134.4084.326.3.12; под обекта:
68134.4084.326.3.4; над обекта: 68134.4084.326.3.22, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
-5/6 идеални части за Н. С. С., ЕГН **********
-1/6 идеални части за А. Т. Д., ЕГН **********
С Определение № 17223/22.04.2024г., за насрочване на делото за разглеждането
му във втора фаза на делбата съдът е приел за разглеждане формулираната от ищеца Н.
С., възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, с искане процесния
апартамент, предмет на делбата, да бъде поставен в негов дял, а делът на А. Д. да бъде
уравнен с пари или друг имот.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
По извършването на делбата.
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са
посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353
ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота като публична
продан.
1
Съдът следва да разгледа формулираната от ищеца възлагателна претенция с
правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 349, ал. 2 ГПК „ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с
друг имот или с пари.“.
С оглед формулираната от ищеца възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК,
в тежест на Н. С. е да докаже по делото, че процесният апартамент служи за
задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище, че е
реално неподеляем, че съсобствеността е възникнала от наследствено правоприемство,
че е живял в жилището към момента на откриване на наследството и че не притежава
друго жилище.
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният апартамент отговаря на
техническите характеристики на ЗУТ за жилище, както и че същият е реално
неподеляем, доколкото експертът на стр. 2 от заключението е посочил, че процесният
апартамент с идентификатор 68134.4084.3.13 е неподеляем.
От приобщените по делото гласни доказателства, в частност разпита на
свидетеля С.С. /протокол л. 83 по делото/ се установява, че към момента на откриване
на наследството Н. С. е живял в процесния апартамент. По време на разпита си
свидетелят посочи, че с Н. се познават от деца, тъй като живеят в един квартал, бил е
доста пъти на гости, като заяви, че ищецът не е живял на друго място. Свидетелят
заяви, че към момента на смъртта на бащата на Н. двамата са живеели заедно на същия
адрес. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично
издържани и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.
Не се установи по делото, че ищецът притежава друго жилище, респективно
налице е и последният елемент от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно,
че Н. С. да не притежава друго жилище.
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената от
ищеца възлагателна претенция, поради което процесният недвижим имот с
идентификатор 68134.4084.326.3.13, представляващ ап. 25, находящ се в /адрес/,
следва да бъде поставен в дял на Н. С..
Видно от заключението на вещото лице стойността на апартамента е
243588.00лв. Делбата е допусната при квоти 5/6 идеални части за ищеца Н. С. и 1/6
идеална част за ответника А. Д..
С оглед изложеното ищецът следва да заплати на ответника за уравнение на
дела му сумата от 40 598.00лв., в каквато насока е и искането на А. Д.,
формулирано в отговора на л. 41 по делото.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му.
Както се посочи, от заключението на вещото лице се установява, че стойността
на апартамента е 243588.00лв., като делът на ищеца е 5/6 или 202990лв., а делът на
ответника 40 598.00лв.
По изложената аргументация Н. С. следва да заплати по сметката на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 8119.60лв. /4% върху 202990.00лв./
2
А. Д. следва да заплати по сметката на Софийски районен съд с оглед
стойността на неговия дял, държавна такса в размер на 1623.92лв. /4% върху
40 598.00лв. /.
С оглед искането на ищеца за присъждане на разноски съдът намира следното:
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г. /, относно разпределянето на разноските в
делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат
от страните съобразно стойността на дяловете им /чл. 293a, изр. 1 ГПК – отм. /, т. е.
разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се
разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени
по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените
искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. Съгласно чл. 355
ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно
стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на
делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата на чл.
78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е.
по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били
приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при
посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение.
Съгласно т. 9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, когато
разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на
неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по
сметките и т. н./, разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл.
64 и 65 ГПК (отм.) / в този смисъл Определение № 47 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 235/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 193 от 26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2700/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3096/2021 г., II г. о., ГК и др. /.
В случая от приложения на л. 97 по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1900.00лв., като е посочено изрично, че
възнаграждението е уговорено за осъществено процесуално представителство във
втора фаза на делбата. В договора липсва уговорен и определен размер на
адвокатското възнаграждение във връзка с възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2
ГПК.
По изложената аргументация следва извода, че ищецът доказа, че е сторил
разноски за адвокат с оглед нормалното развитие на делбеното производство, а не
разноски с оглед възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, респективно
искането за присъждане на разноски за адвокат се явява неоснователно.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски в размер на 375.00лв. –
депозит за вещо лице, доколкото експертизата не е допусната, респективно
определеният депозит не е заплатен, във връзка с възлагателната претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК, тъй като допускането на експертиза за поделяемост на имота и средна
пазарна цена на същия, предмет на делбата е съдопроизводствено действие, което
съдът следва да извърши задължително с оглед нормалния ход на делото за делба във
втора фаза на делбата, независимо от волята на страните, с оглед определяне способа
за извършване на делбата и стойността на дяловете.
За пълнота следва да се посочи, че действително, разпоредбата на чл. 355, изр. 1
ГПК предвижда, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, т. е. при приключване на делбеното производство. Това правило е приложимо
относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи
3
лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за
извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат / в този смисъл Определение № 193 от
26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о., ГК/.
По изложената аргументация следва извода, че искането на ищеца за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – 1900.00лв. и депозит вещо
лице дължим се от ищеца в размер на 375.00лв., се явява неоснователно.
С определението за насрочване на делото във втора фаза на делбата съдът е
определил депозит за вещо лице в размер на 450.00лв., от които 375.00лв. – вносими от
ищеца и 75.00лв. – вносими от ответника. Ответникът А. Д. не е внесъл определената
за него част от депозита – 75.00лв., а същата е внесена от ищеца /платежно л. 68/.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 75.00лв. – дължими се от ответника, но платени
от ищеца разноски – депозит вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Н. С. С., ЕГН
**********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4084.326.3.13 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-
35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ап. 25,
находящ се в /адрес/ с предназначение жилище, с площ от 65,20 кв.м., състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с принадлежащите: избено помещение №
19, с полезна площ 3,83 кв.м., с идеална част от общите части на сградата 4,389 %,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4084.326.3.14,
68134.4084.326.3.12; под обекта: 68134.4084.326.3.4; над обекта: 68134.4084.326.3.22,
на стойност 243 588.00лв.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК, да
заплати на А. Т. Д., ЕГН **********, за уравнение на дела, в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение сумата от 40 598.00лв., ведно със законната
лихва, считано от влизане на настоящето решение в сила, до окончателно изплащане
на сумата. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок,
възлагателното решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 8119.60лв.
ОСЪЖДА А. Т. Д., ЕГН **********, на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 1623.92лв.
ОСЪЖДА А. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на Н. С. С., ЕГН **********,
сумата от 75.00лв. – разноски, дължим се от ответника, но платен от ищеца депозит
за вещо лице по СТЕ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Решението да се връчи на ответника на адреса, на който е получил
книжата по чл. 131 ГПК!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5