Присъда по дело №683/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 8
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200683
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Ихтиман, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Наказателно дело от общ
характер № 20221840200683 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ж. Д., роден на **.**.**** г. в гр. И., ЕГН
**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен, с адрес: гр. И., ул. „*" №* за ВИНОВЕН в това, че
на 04.04.2022 г. около 19,15часа в гр. И., обл. Софийска, на път ПП-І-8 е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“ , модел „*“
с рег. № ********, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство, наложена със ЗППАМ № 21-0274-000157 /20.09.2021 г.,
издадена от началника на РУ на МВР – И. - престъпление по чл. 343в, ал. 3
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 200 лв.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 ГОДИНИ.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 683/2022 г. по описа на РС - И., пети състав

Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от прокурор
при РП - Самоков, ТО-И., с който подсъдимият А. Ж. Д., ЕГН **********, е
предаден на съд с обвинение в това, че на 04.04.2022 г. около 19:15 часа в гр.
И., обл. Софийска, на път ПП-І-8 е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № **, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мяка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство със ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021г. на началника на РУ - И.,
влязла в сила на 12.10.2021 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1
НК.
В съдебно заседание представителят на РП - Самоков, ТО - И. поддържа
повдигнатото обвинение на подсъдимия А. Ж. Д., намира същото за
безспорно доказано и пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия А.
Ж. Д. бъде наложено наказание в рамките на предвидения минимум за това
престъпление.
Защитникът адв. П., счита че в хода на производството повдигнатото
обвинение на подзащитния му не е доказано по безспорен начин и пледира за
оправдателна присъда.
Алтернативно, навежда, че ако не бъде признат за невиновен, то следва
да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК, като бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
глоба, въпреки че към момента на деянието вече е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба. Акцентира, че глобата е била
заплатена и са налице предпоставките спрямо него да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78а НК. Счита че не следва да бъде прилаган института за
реабилитация. Моли размерът на глобата да бъде в предвидения минимум,
доколкото е неосъждан, с добри характеристични данни, има дете, за което
трябва да полага грижи и да осигурява издръжка и предвид семейното му и
материално положение. Алтернативно, ако не бъде приложена разпоредбата
на чл. 78а НК, доколкото в предвиденото наказание за това престъпление
липсва долна граница, то моли да бъде заменено наказанието лишаване от
свобода до 3 годни с пробация за срок от 6 месеца, поради многобройните
смекчаващи обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
С Решение № 3 от 09.01.2020 г., постановено по НАХД № 682/2019 г. по
описа на РС – И., влязло в сила на 27.01.2020 г., подсъдимият А. Д. е признат
за виновен по обвинение в престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и на
1
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На
05.03.2020 г. за принудителното събиране на наказанието глоба е образувано
изпълнително дело № 30/2020 г. по описа на СИС при РС – И.. В хода на
производството по искане на взискателя РС-И., действащ чрез председателя
на съда, ДСИ при РС – И. е предприел изпълнителни действия по отношение
на подсъдимия Д., като на 10.02.2021 г. е наложил запор върху тродовото му
възнаграждение, а на 21.07.2022 г. върху МПС с рег. № СО3860СХ. На
18.10.2022 г. подсъдимият Д. е изпълнил наказанието глоба в размер на 1000
лв., наложена му по НАХД № 682/2019 г. на РС – И., посредством плащане и
с разпореждане от 20.10.2022 г. изпълнително дело № 30/05.03.2020 г. на СИС
при РС – И. е прекратено.
Със Заповед № 21-0274-000157 от 20.09.2021 г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП
(ЗППАМ № 21-0274-000157 /20.09.2021г.), издадена от началника на РУ-И. на
подсъдимия А. Д. на основание чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС за срок до 18 месеца. Връчена е лично на последния на
28.09.2021 г., когато е отнето и свидетелството за управление на МПС, не е
обжалвана и е влязла в сила на 13.10.2021 г.
На 04.04.2022 г. свидетелите В. В. и М. Г. – полицейски служители при
РУ – И., изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния
транспорт. Около 19:15 часа се намирали в района на първоклА. път І-8,
Околовръстен път на гр. И., където забелязали и спрели за проверка лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № **, движещ се в посока от гр.
Костенец към гр. София. В хода на извършената проверка установили
самоличността на водача – подсъдимият А. Ж. Д., който не представил
свидетелство за управление на МПС. Това наложило полицейските
служители да извършат справка в АИС на МВР, от която било установено, че
управлява МПС в срока на наложената със ЗППАМ № 21-0274-
000157/20.09.2021 г. временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС. Свидетелят В. В. в присъствието на свидетелката М. Г., съставил на
подсъдимия Д. АУАН серия GA № 569079/04.04.2022г. за извършено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, който бил връчен и подписан от
подсъдимия без възражения.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите В. В.,
приобщени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, М. *,
приобщени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК,
писмените доказателства – ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021г., ИД №
30/2020г. по описа на СИС при Районен съд – И., справка картон на водача,
справка за съдимост, справка МПС, служебна промяна на регистрацията на
2
МПС, справка за лице АИС БДС, справка ИЦ Гаранционен фонд, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, АУАН серия GA №
569079/04.04.2022г.
Делото протече задочно по отношение на подсъдимия, който е
уведомен за всяко едно от съдебните заседание лично и чрез защитника си, но
се възползва от правото си да не участва във второто съдебно заседание, в
което производството приключи пред първа инстанция. Доколкото делото не
е за тежко престъпление и участието на подсъдимия не е необходимо за
разкриване на обективната истина, присъствието му не е задължително по
аргумент от чл. 269, ал. 1 НПК. Предвид разпита на двама свидетели, които са
възприели изцяло процесните събития и множеството писмени доказателства,
разкриващи заедно с гласните доказателства релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, настоящият състав намери, че не са налице
предпоставките по чл. 269, ал. 2 НПК.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и по отделно, категорично и без противоречия, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, логичност и
непротиворечивост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи.
От показанията на свидетелите очевидци – полицейските служители В.
и Г. се установяват обстоятелствата около извършената проверка и
констатацията, че подсъдимият е управлявал МПС на 04.04.2022 г. От
ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021г. се установява, че управлението е
осъществено в срока на наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на СУМПС на подсъдимия. Следва да се посочи, че
неправилно е възприето от фактическа страна от държавното обвинение, че
заповедта е влязла в сила на 12.10.2021 г., тъй като това бил последният ден, в
който заповедта е можело да бъде обжалвана. Денят на влизането й в сила е
следващият – 13.10.2021 г. Констатацията не представлява съществено
изменение на фактическата обстановка, тъй като всички обективни признаци
от състава на престъплението остават непроменени. Освен това в случая не
съществува спор, че деянието е съставомерно и при влизане в сила на
заповедта на 12.10.2021 г., както и на 13.10.2021 г. Ето защо направеното
уточнение е единствено за юридическа прецизност на установената
фактическа обстановка.
Във връзка със свидетелските показания е нужно да се отбележи, че
липсата на спомен у свидетелите В. В. и М. Г. за относимите към предмета на
доказване обстоятелства, демонстрирана при разпита им в съдебно заседание,
е обяснима с изминалия период от време и естествено на заеманите от
двамата полицейски служители длъжности, предпоставящи ежедневно
констатиране на множество нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по
неговото прилагане. Преодоляна е чрез прочитане на показанията им,
депозирани пред разследващия полицай на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с
3
ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК. Приобщените по този ред гласни доказателства,
обективирани в посочените доказателствени средства, са достатъчно
информативни, непротиворечиви и затова следва да се кредитират в цялост.
Няма пречка да бъде постановена осъдителна присъда въз основа на
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания, тъй
като не се касае до хипотеза на такива дадени от само един свидетел,
същевременно приобщените показания намират косвена подкрепа, досежно
обстоятелства от предмета на доказване в писмените доказателства (ЗППАМ
№ 21-0274-000157/20.09.2021г.), следователно разпоредба на чл. 281, ал. 8
НПК е неприложима.
От справката за съдимост се установява съдебното минало на
подсъдимия, а от ИД № 30/2020г. по описа на СИС при Районен съд – И.
предприетите в хода на производството изпълнителни действия, както и
датата на изпълнение на наказанието глоба, наложено на подсъдимия по
НАХД № 682/2019 г. на РС – И..
Доколкото всички изброени доказателства са еднопосочни,
непротиворечиви, взаимнодопълващи и във взаимовръзка помежду си следва
да бъдат кредитирани в цялост. Предвид липсата на противоречия в
доказателствените източници по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК не е
дължим по-подробен доказателствен анализ.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът, прие че от
обективна и субективна страна подсъдимият А. Ж. Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
От обективна страна на 04.04.2022 год., около 19.15 ч., в гр. И., обл.
Софийска, на път ПП-І-8 подсъдимият Д. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № **, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
ЗДвП за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, наложена със ЗППАМ № 21-0274-000157/20.09.2021г.
издадена от началника на РУ гр. И., влязла в сила на 13.10.2021г.
Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство и пряко е целял това, тъй като е желаел управлението на
моторното превозно средство. В случая той е получил препис от ЗППАМ №
21-0274-000157/20.09.2021 г. на 28.09.2021 г., това е моментът, в който
свидетелството му за управление е било юридически, а и фактически, отнето.
Всичко изложено сочи за наличие на пряк умисъл за извършване на
конкретното деяние. Дори подсъдимият да не е познавал закона, това не е
извинително, тъй като за формирането на умисъл е необходимо от субективна
страна деецът да е формирал представи за елементите от обективна страна на
престъплението, но не и да е бил наясно със законодателната оценка на
4
деянието. Това е изпълнено, защото подсъдимият при предприемане на
управлението е бил наясно с това, че осъществява деянието в срока на
изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство
По наказанието:
Законодателят в чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
Въпреки, че размерът на наказанието попада в приложното поле на чл.
78, ал. 1, б. „а“ НК, не са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност на налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, противно на твърденията на защитника.
Към момента на извършване на процесното деяние подсъдимият е освободен
от наказателна отговорност по НАХД № 682/2019 г. по описа на РС – И. на
основание чл. 78а от НК. Нормата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ от НК изключва
повторно освобождаване от наказателна отговорност на лица като
подсъдимия А. Д., които са били веднъж са били освободени по този ред.
Следователно предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК повторно
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е недопустимо. Процесното деяние е различно от
случая, предмет на т. 4 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по НД № 4/85г.
на Пленума на ВС, както неоснователно възразява защитника, тъй като за да
бъде реабилитирано едно лице, освободено от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и впоследствие повторно освободено от наказателна
отговорност по същия ред, е необходимо от изпълнението на наказанието или
от погасяването по давност на правото на изпълнението му, да е
едногодишният срок предвидения в чл. 86, ал. 1, т. 3 НК (вж. в този смисъл т.
8 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСНК). По настоящото дело към 04.04.2022 г. изпълнимостта на наказанието
по НАХД № 682/2019 г. по описа на РС – И. не е погА.а по давност, тъй като
решението, с което е наложено, е влязло в сила на 27.01.2020 г., на 05.03.2020
г. за принудителното му събиране е образувано изпълнително дело № 30/2020
г. по описа на СИС при РС – И., а на 10.02.2021 г. и впоследствие на
21.07.2022 г. са извършвани изпълнителни действия чрез налагане на запор.
Това сочи, че за изпълнението не е изтекъл предвидения в чл. 82, ал. 1, т. 5
НК срок, тъй като на основание чл. 82, ал. 3 НК давността е прекъсната първо
с образуване на изпълнително производство, а впоследствие с
предприемането действия по принудително изпълнение чрез налагане на
запор. Към 04.04.2022 г. наказанието по НАХД № 682/2019 г. по описа на РС
– И. не е изпълнено и посредством заплащане на глобата, това е осъществено
едва на 18.10.2022 г. Ето защо с оглед чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК институтът
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание не може да намери повторно приложение по отношение на
подсъдимия.
5
Наказанието по отношение на подсъдимия трябва да се определи при
условията на чл. 54 НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито
някое изключително смекчаващо отговорността на този подсъдим
обстоятелство и определянето на наказанието в рамките, посочени от кодекса
няма да се яви прекомерно тежко за неговото деяние и обществената опасност
на личността му. Към момента на извършване на процесното деяния
подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, свидетелството му за управление е отнето със
ЗППАМ № 21-0274-000157 /20.09.2021 г., тъй като срещу него е повдигнато
административнонаказателно обвинение в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1
ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда и около 6 месеца след отнемане на СУМПС той
извършва процесното престъпление. Това сочи, че той не е лице с ниска
степен на лична обществена опасност и добри характеристични данни,
противно на твърденията, до които се опитва да се домогне защитника му.
Напротив установеното го описва като човек, който трайно не зачита
установения правов ред, т.е. с лоши характеристични данни и с относително
висока лична степен на обществена опасност. Не се констатират и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива не могат
да се ценят младата му възраст и полаганите грижи за семейството, тъй като
същите са смекчаващи отговорността, но не са многобройни по смисъла на
чл. 55, ал. 1 от НК.
Ето защо при определяне размера на наказанието съдът приема за
смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст и
обстоятелството, че полага грижи за семейството си.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени
съдебното му минало и недобрите характеристични данни. Въпреки
последните, доколкото конкретната степен на обществена опасност на
деянието е съответна на най-леките от този вид и установените отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се имат предвид при изключване
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, то настоящият състав приема, че на
подсъдимият Д. следва да бъде наложено наказание в минимален размер, а
именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в размер на 300 лв.
По този начин ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Наред с базисните предпоставки по чл. 66 НК – /наложеното в
процесния случай наказание е до 3 години лишаване от свобода и лицето не е
осъждано на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
характер/, за реализацията на целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не се налага да
изтърпи ефективно наложеното му наказание от 3 /три/ месеца лишаване от
свобода. Липсва необходимост същият да бъде изолиран от естествената му
социална среда в пенитенциарно заведение, което ще представлява
прекомерно използване на наказателна репресия, несъответна на обществена
опасност на престъплението и дееца. Ето защо изтърпяването на наложеното
6
наказание следва да бъде отложено с минималния предвиден в закона
изпитателен срок в размер на 3 години, който би трябвало да се превърне в
достатъчен контрамотив в съзнанието на подсъдимия за въздържане от
извършването на общественоопасни деяния занапред, предвид потенциалната
опасност от неговото привеждане в ефективно изпълнение. Поради което на
основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни
доводи, Районен съд - И., 5-ти състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7
Съобщи за изтекли лични данни