Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2750 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския /ЗТР/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Д.Е.А.Т.” ООД срещу отказ № 20170912064515/ 13.09.2017 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата,
изразяващи се в заличаване на прокурист.
Жалбоподателят
посочва, че прокуриста Р.А. надлежно е прекратила
договора за прокура, сключен между нея и дружеството,
с шестмесечно предизвестие каквато възможност е уговорена в неговото съдържание.
Заявява, че изпратеното от прокуриста предизвестие е
доставено на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър,
като връчителят е отбелязал, че на този адрес няма
фирма, поради което и то трябва да се счита за редовно връчено при прилагане на
чл. 50, ал. 2 ГПК.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от лице, което има право и интерес от
обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на регистърното
производство, образувано по заявлението на „Д.Е.А.Т.” ООД, по което е
постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския
регистър по партидата на дружеството на заличаване на прокуриста
Р.К.А.. При съобразяване на определения с чл. 21 ЗТР обхват на проверката,
която прави длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването
съответно да постанови отказ за това, се налага извода, че за да се приеме, че
са налице основанията за вписване на така заявеното обстоятелство, следва да
бъде установено от представените от заявителя документи, че то съществува, т.е.
че е осъществен фактическия състав на прекратяването на упълномощаването на прокуриста. Ето защо и съдът следва на първо място да
разгледа въпроса при какви факти настъпва прекратяване на упълномощаването на прокуриста, което има за резултат заличаване на вписването
на прокурата в търговския регистър по партидата на
търговеца.
Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и
търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24
и чл. 25 ТЗ. При тълкуване на посочените норми във връзката им една с друга, се
налага изводът, че между търговеца и прокуриста
възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник
различни юридически факти – едното правоотношение възниква на основание
сключена едностранна упълномощителна сделка, а второто
правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста
и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по
силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения.
Представителната власт на прокуриста произтича от едностранната
упълномощителна сделка, с която дружеството-търговец
му предоставя правото да го представлява като извършва от негово име и за
негова сметка действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското
занятие. Представителната власт на прокуриста не
възниква от сключения между страните двустранен договор, поради което и тя не
би могла да бъде засегната от неговото прекратяване. Ето защо в настоящото
производство не трябва да се обсъждат изобщо изложените в жалбата оплаквания за
неправилна преценка на длъжностното лице по регистрация, относно това дали договорът
за прокура от 06.11.2008 г. е надлежно прекратен
едностранно от прокуриста с шестмесечно писмено предизвестие,
тъй като дори и това обстоятелство да е настъпило, то не може да доведе до
прекратяването на представителната власт на прокуриста
Р.К.А., която има за свой източник различен от този договор юридически факт.
За да се приеме, че представителната
власт на прокуриста е прекратена, следва да се
докаже, че е прекратен не договора за прокура, а упълномошаването, което е възникнало по силата на
едностранната сделка, извършена от търговеца. В ТЗ има специална разпоредба, в
която е посочено при какви обстоятелства се прекратява упълномощаването на прокуриста. Това е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ТЗ, в
която е посочено, че прекратяването на упълномощаването може да настъпи в
резултат на изявление на търговеца, който има качеството на упълномощител,
за оттегляне на упълномощаването и вписването на това оттегляне в търговския
регистър. В тази норма не е предвидена възможност за прекратяване на
упълномощаването на прокуриста в резултат на негово
едностранно изявление за отказ от упълномощаване. Следователно в чл. 25, ал. 1 ТЗ е постановено нещо различно от общото правило на чл. 41 ЗЗД, в която
разпоредба е регламентирано прекратяването на упълномощителната
сделка, сключена с гражданския пълномощник и съгласно която то настъпва както
при осъществяване на определени юридически факти – със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под
запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са
юридически лица - с прекратяването им, така и по волята на всяка една от
страните по тази сделка – с оттегляне на упълномощаването от упълномощителя, а също така и с отказ от пълномощие,
направен от пълномощника. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл.
25 ТЗ е специална и дерогира общата норма на чл. 41 ЗЗД, която е неприложима в случаите на прекратяване упълномощаването на прокуриста на едно търговско дружество, което не може да
настъпи при осъществяване на предвидените в нея факти, които не са
възпроизведени в чл. 25, ал. 1 ТЗ, а именно с отказ от пълномощие, направен от прокуриста, както и със смъртта или поставянето на
търговеца под запрещение, като последното е изрично предвидено в чл. 25, ал. 2 ТЗ / настоящият съдебен състав намира, че в чл. 25, ал. 1 ТЗ са уредени
специални правила за прекратяване на пълномощието тогава, когато то настъпва по
волята на страните по упълномощителната сделка, като
изключват общите такива по чл. 41, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, а в чл. 25, ал. 2 ТЗ са регламентирани
специални правила за прекратяването на пълномощието в резултат на определени
обективни факти каквито са смъртта на някоя от страните по упълномощителната
сделка или прекратяването на някоя от тях, когато те са юридически лица, които
изключват приложението на част от общите такива, които са регламентирани в чл.
41, предл. 3, 4, 5 и 6 ЗЗД; в чл. 25, ал. 2 ТЗ
законодателят е посочил изрично при настъпване на кои юридически факти
пълномощието не се прекратява, което означава, че общите правила за
прекратяване на упълномощаването при смърт или прекратяване на някоя от
страните по нея, които не са изрично изключени с чл. 25, ал. 2 ТЗ, са приложими;
следователно въпреки, че не е изрично посочено в чл. 25 ТЗ упълномощаването на прокуриста се прекратява и в случаите когато той или
търговеца са юридически лица и те се прекратяват, както и със смъртта на прокуриста или поставянето му под запрещение/. Това, че
упълномощаването на прокуриста се прекратява при
специални правила, изключващи приложението на общите такива, предвидени в
гражданския закон – ЗЗД, следва и при сравняване на чл. 25 ТЗ и чл. 28 ТЗ, от
което е видно, че законодателят е използвал различен подход при уреждане на
обстоятелствата, при които се прекратява пълномощието на прокуриста
и това на търговския пълномощник, като по отношение на първия е регламентирал
изрични хипотези, различни от общите такива, касаещи гражданския пълномощник, а
при посочване на реда за прекратяване на упълномощаването на търговския
пълномощник е препратил към разпоредбите на гражданското законодателство, т.е.
към общите правила. Тази разлика произтича и от различните функции, които има прокуриста и търговския пълномощник, която се изразява в
това, че вторият е само представител, а първият е преди всичко управител на
търговското предприятие на търговеца по възлагане, а представителната власт му
е предоставена, за да бъде осигурена възможността да изпълнява задълженията си
по извършване на управление на предприятието на търговеца, които са възникнали
за него по силата на двустранния договор по чл. 23 ТЗ, каквито по правило не
възникват за търговския пълномощник и за гражданския пълномощник.
Следователно за да настъпи
прекратяване на упълномошаването на прокуриста по волята на страна по упълномощителната
сделка съгласно чл. 25, ал. 1 ТЗ, следва да се установи, че е налице
едностранно волеизявление на търговеца за оттегляне на пълномощието на прокуриста, което подлежи на вписване, за да може да бъде
противопоставено на всички трети лица.
В случая от представените към
подаденото заявление документи няма такива, от които да се установява, че
от вписания в търговския регистър
законен представител на „Д.Е.А.Т.” ООД, е изразена изрична воля за оттегляне на
пълномощията, дадени на прокуриста Р.К.А.. Ето защо
следва да се заключи, че не е осъществен този факт, с настъпване на който в чл.
25, ал. 1 ТЗ е предвидено, че се прекратява упълномощаването на прокуриста, поради което и не следва да се извършва
заличаване на вписването на Р.К.А. като прокурист на дружеството „Д.Е.А.Т.” ООД.
Настоящият съдебен състав намира,
че дори и да се приеме, че упълномощаването на прокуриста
се прекратява с отказ от пълномощия, то това не налага различен правен извод относно
извършване на исканото със заявлението заличаване. Това е така, тъй като
заявителят не е представил доказателства, че от Р.К.А. е направено изявление, с
което тя да се отказва от упълномощаването й, учредено по силата на едностранната
сделка, извършена на 06.11.2008 г., в писмена форма с нотариална заверка на
подписа с рег. № 19140/ 06.11.2008 г. Такова
изявление не е обективирано и в съдържанието на
изготвеното от Р. А.предизвестие, в което е изразена воля за прекратяване на
договора за прокура, който е сключен на 06.11.2008 г.
и създава както права, така и задължения за това лице, но липсва волеизявление,
че прокуристът А. се отказва от правата, които са
възникнали в нейна полза от упълномощителната сделка,
която, както се посочи, е напълно различна от посочения двустранен договор и
действието на двете е самостоятелно. Освен това трябва да се отбележи, че за да
породи действие по прекратяване на която
и да е сделка това предизвестие, изходящо от прокуриста
и представляващо изявление за отказ от договор, трябва да е достигнало до
насрещната страна по сделката – търговеца. Към подаденото заявление, обаче,
няма приложени такива доказателства, от които да се установява, че
предизвестието е връчено на „Д.Е.А.Т.” ООД. Това не се установява от представените
обратни разписки за връчване на пощенски пратки, които са представени в
нечетлив вид и от тях не може да се направи категоричен извод, че касаят
връчване точно на процесното предизвестие за
прекратяване на договора за прокура. Съдът не обсъжда
изобщо това дали са налице предпоставките, предвидени в чл. 50, ал. 2 ГПК, по
отношение на връчване на предизвестието, тъй като с тази норма са регламентирани
правила за връчване, които са приложими само в рамките на гражданския процес,
но не и извън него в отношенията между страните, породени от възникнало между
тях облигационно отношение, а в случая не се твърди предизвестието да е връчено
в хода на образувано гражданско производство, например исково такова или охранително,
какъвто характер има и нотариалното производство.
С оглед на всичко изложено се
налага крайният извод, че в регистърното производство
не се установи упълномощаването на прокуриста Р.К.А.
да е прекратено, поради което и заличаването на вписването на това
обстоятелство в търговския регистър по партидата на „Д.Е.А.Т.” ООД не може да
бъде извършено. Това е основание за постановяване на отказ от длъжностно лице
да извърши исканото заличаване, както е направено в настоящия случай.
По изложените съображения жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Д.Е.А.Т.” ООД срещу отказ № 20170912064515/ 13.09.2017 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията да впише в търговския регистър по партида
на дружеството на промяна на
обстоятелствата, изразяващи
се в заличаване на прокурист.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: