Р Е Ш Е Н И Е № 400
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 20 .12.2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 22.11.2019
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 527 описа на ПАС за 2019 г., установи
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването е изходяща от О.Б.
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 98/2018 г. по описа на
СМОС решение, с което О.Б. е осъдена да заплати на И. Т. Г. в качеството му
на ЕТ с фирма „ИНЖ. И.Г.“ гр.С., ЕИК …, сумата от 40 253, 55лв. представляваща
неизплатени задължения по споразумение за разсрочено плащане на задължения от
23.09.2013 г., сключено между о.Б. и и Едноличния търговец, ведно със законните
лихви върху главницата от 40 253, 55 лв.,считано от датата на предявяване
на иска в съда- 0З.10. 2018 г. до окончателното и изплащане, както и 4040, 14 лв.
съдебни разноски, платими по банковата сметка на ЕТ „И.И.Г.“*** с IBAN: ***, BIC: *** „Б. Д.С.К.“ ЕАД, клон С.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението и е
поискана отмяната му.
Насрещната страна е на мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на
обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 03.10.2018 г. в Смолянския
районен съд е постъпила изходяща от И. Т. Г. в качеството му на ЕТ с фирма „ИНЖ. И. Г.“ гр. С. искова молба против О.Б.
С нея се е претендирало
осъждането на О. да заплати на ищеца сумата от 49 570, 55 лв./виж уточнението
на стр. 9 от делото на См РС/. С оглед размера на исковата претенция делото е
било препратено и изпратено по подсъдност на См ОС. Там е било образувано т.
дело № 98 от 2018 г.
В самата искова молба от страна
на ищеца се твърди, че той има установени трайни търговски отношения с о.Б. по изпълнение на проектантски и
консултантски услуги за обекти на общината. Уточнено е, че за периода 2009-2012г. е
изготвил проекти по част „Конструктивна“ за следните обекти на о.Б.
1.Укрепване на устоите на мост на р.М. А. и изграждане на подпорна
стена по десния бряг на р.М. А.,о.Б. на стойност 9 247, 04лв.,
2.Възстановяване на паднала подпорна стена
между о.т. 134-138,кв.21 в с.О. на стойност 7 051, 07лв.,
3.Възстановяване на водосток и подпорна
стена на общински път „Б.-В.“/преди А. б./ на стойност 4 817 лв.,
4.Изграждане на подпорна стена на общински
път в кв.8 между о.т.47 и 51 в с.М. А. /за махала Л./ на
стойност 2 732 лв.,
5.Подпорна стена на улица за махала с.П.,о.Б. на стойност 4 434, 17лв.,
6.Укрепване на подпорни стени в кв.98 на
с.Б. /под жилищната сграда на Зл.Д./ на стойност 5 256, 30лв.,
7.Подпорна стена между о.т. 182 и 183,кв.24021 в с.М. А. на стойност 1 764, 62лв.,
8.Възстановяване на подпорна стена между
о.т.66 и 64,кв.43 в с.Г.,о.Б. на стойност 1 440, 65лв.,
9.Подпорна стена между о.т.94 и 95,кв.57-58
в с.Г.,о.Б. /пред Л.Ч./ на стойност 1 500 лв.,
10.Възстановяване на подпорна стена над
главен път в с.В.,о.Б. на стойност 6 827, 70лв.
Сочи се и че му било възлагано и
изготвяне на констурктивни становища за:
1.Подпорна стена на общински път „Б.-В.о“ /при А./ на стойност 1 000лв.,
2.Подпорна стена на общински път „Б.-В./ /при И. Т./ на
стойност 1000 лв.,
3.Подпорна стена на общински път в с.З.
на стойност 1 500лв.,
4.Подпорна стена на общински път „Б.-
Т.“ /при „В. о.“/ на стойност 1 000 лв.
Сочи се че всички възложени работи за
изготвяне на проекти и конструктивни становища били изпълнени и приети от
общината. Те не му били платени поради липса на парични средства у възложителя,
а това било и причина той с оглед невъзможността да получи плащане да не издава
и платежни документи. Единственото изключение било за фактура № … от … г., с
която било удостоверено задължение за авансово плащане.
Липсата на изпълнение на задължението
за плащане на дължимото възнаграждение станало причина на 23.09.2013 г. между
ищеца и О.Б. да се подпише споразумение определящо срокове за изплащане на
дължимото възнаграждение за извършените фактурирани и нефактурирани услуги
описани по- горе.
С него било постигнато съгласие
задължението по фактура № … от … г. да се изплати в срок до 31.12. 2013 г.,
Задълженията по нефактурираните услуги
посочени в т.1, 2, 3 по- горе в исковата молба да се изплатят в срок до 30.04.2014г.
Задълженията посочени в т. 4-10 по-
горе в исковата молба досежно проектантските услуги и тези за конструктивни становища
следвало да се изплатят след приемане на бюджета на общината за 2014г.
Съответно е посочено, че плащане на
описаните по- горе услуги в сроковете уговорени в споразумението не било
извършено.
На тази база е отправено искане за
осъждане на О.Б. да му заплати сумата 49 570, 55лв. представляваща размера
на задълженията описани в споразумението от 23.09.2013 г.
В хода на самото исково производство е
направено изменение на иска и същият е
намален от 49 570, 55 лв. на 40 235, 55 лв.
С отговора на исковата молба О. е
изразила становище за неоснователност на исковата претенция. В тази връзка е
направено възражения, че вземанията на ищеца описани в споразумението са
погасени по давност. Това твърдение е
изведено от факта, че вземанията предмет на споразумението са станали изискуеми
в периода 2009-2012 г., когато била приета възложената работа и с оглед на
това, че споразумението от септември на 2013 г. не било новационно, всички
вземания били погасени по давност към предявяване на иска
Наред с това се сочи, че за
задълженията по т. 5-12 от споразумението не бил определен нов срок за
плащането им с оглед липсата на последяващо споразумение за тях след приемане
на бюджета на общината за 2014 г. По тази причина е направен извод, че те
безспорно били платими към момента на приемане на работата. Съответно се сочи,
че всички тези услуги не били фактурирани и за тях не били представени доказателства
за извършване на услугите, приемането им от ответника, а и за самото им
възлагане.
В ДИМ и отговора на ДИМ са преповторени
направените до тук твърдения от всяка от страните.
Така след събиране на поисканите от
страните и относими към спор доказателства е постановено решението предмет на
обжалване.
В него е прието за безспорно
сключването на споразумението от м. септември на 2013 г. За същото е посочено,
че има характер на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 ЗЗД. В тази връзка е направен извод, че страните са се съгласили за съществуването
на изискуеми задължения на ответника,произтичащи от устни договори за изготвяне на конструктивни проекти и становища
за обекти на строителство на територията на о.Б. *** и ищеца и е уговорен нов
срок за плащане на задълженията по тях. Посочено е че с поспиването й за
страните е отпаднала възможността да оспорват факти и обстоятелства признати
със същата ,т.е. такива касаещи отношенията във връзка с тези договори преди
подписването й. В тази връзка е прието, че съдът е длъжен да се съобрази със
същата по отношение на признатите за съществуващи с нея факти и обстоятелства.
По въпроса за това дали вземанията са
погасни по давност или не е посочено, че с постигане на спогодбата давността за
признатите задължения се прекъсва и започва да тече нова такава от определените
с нея падежни дати. По отношение н задълженията за плащане на задълженията по
т. 5-12 от споразумението с оглед договорката за постигане на допълнително споразумение
след приемане на бюджета на Общината за 2014 г. е прието, че изискуемостта им е
уговорена под отлагателно условие. Прието е също, че това условие се е сбъднало
тъй като ответникът имащ интерес от несбъдването му е попречил за настъпване на
същото. В тази връзка е посочено, че условието за сбъдването му е настъпило от
момента на приемане на бюджета на О.Б. на 27.01.2014 г.
На тази база предявеният иск е уважен
в пълният му размер след изменението, т.е. за сумата от 40 252, 55 лв.
Недоволна от решението е останала О.Б.
и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
В същата изложените доводи за
неправилност и незаконосъобразност се базират на изводите на съда за непогасяване
на вземанията по давност и на това, че за ненастъпване на отлагателното условие
е допринесъл и ищецът, който не е подал искане за сключване на допълнително споразумение.
Преповторено е твърдението, че липсата на определен в споразумението срок за
плащане на част от задълженията сочи, че
се запазва първоначалния такъв от приемане на работата. Твърди се , че все пак
ако се приеме, че със споразумението тази давност е прекъсната то новата тече от
подписването му.
Преди
даване отговор на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът
съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за
валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може
да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по
един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените
от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако
спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може да се каже, че е
налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки
липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая
решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявения пред
него осъдителен иск и за недопустимост не може да се говори.
Това съотнесено
с разпоредбата на чл. 271 от ГПК налага съдът да разреши съществуващия между
страните спор по същество на база изложените съображения за незаконосъобразност
в жалбата.
В нея както
се спомена до тук се оспорват изводите на См ОС за това, че спорните вземания
не са погасени по давност.
Във връзка
с даване отговор на този въпрос следва да се посочи, че страните не спорят по
факта на подписване на споразумението от 23.09.2013 г. То с оглед съдържанието
му безспорно има характер на договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД. С него реално
е признато съществуване на вземания, респ. на задължения по сключени между страните
по делото договори за изработка и съответно е определен нов срок за плащане на
задълженията по тях. С него с оглед признаване на вземанията по договора за изработка
е прекъсната започналата да тече давност за същите на основание чл. 116 от ЗЗД и е започнала да
тече нова такава от определените с него нови срокове за плащане.
В случая за
част от тези възнаграждения в табличната част на споразумението касателно срока
има изрично изписване след приемане на бюджета за 2014 г. Това навежда ПАС до
извод, че е постигнато споразумение вземането да стане изискуемо именно от
датата на приемане на този бюджет. Този извод на въззивния съд не се променя и
от съдържането на т. 14 от спогодбата. В
нея е казано, че за задълженията по т. 5-12 от същата ще бъде сключено
допълнително споразумение. Това обаче не значи, че изискуемостта на тези
вземания е определена под отлагателно условие или въобще не е определен срок за
плащането им. Реално страните в случая са постигнали съгласие, че след приемане
на бюджета те могат да постигнат и ново споразумение , в което да се определи
срок за плащане по-късен от датата на самото приемане. По делото данни за
такова ново споразумение липсват, което сочи, че вземанията предмет на
споразумението описани в т. 5-12 са изискуеми от датата на приемане на бюджета,
а тези по т. 1-4 от датите посочени в табличната част на същото. Самият бюджет
е приет на 27.-1.2014 г. /протокола на стр. 27 от делото на См ОС/.
Това води
до извод, че вземанията предмет на спогодбата от 23.09.2013 г. са станали
изискуеми за времето след 27.01.2014 г. и нито едно от тях не е погасено по
давност.
Това съобразено
с факта, че претендираната от ищеца сума от 40 253, 55 лв. се обхваща от
сумата, за която е поето задължение за плащане води до извод, че искът следва
да се уважи в пълния му размер.
В този смисъл
е и решението на СМ ОС и то следва да се потвърди, а О. следва бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за адвокатска защита
пред ПАС в размер на 2000 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т.
дело № 98/2018 г. по описа на СМОС решение, с което О.Б. е осъдена да заплати на И. Т. Г. в качеството му на ЕТ с фирма „ИНЖ. И.
Г.“ гр.С., ЕИК …, сумата от 40 253, 55лв. представляваща неизплатени
задължения по споразумение за разсрочено плащане на задължения от 23.09.2013 г.,
сключено между о.Б. и и Едноличния търговец, ведно със законните лихви върху
главницата от 40 253, 55 лв.,считано от датата на предявяване на иска в
съда- 0З.10. 2018 г. до окончателното и изплащане, както и 4040, 14 лв. съдебни
разноски, платими по банковата сметка на ЕТ „И.И.Г.“*** с IBAN: ***, BIC: *** „Б. Д.С.К.“ ЕАД, клон С.
ОСЪЖДА О.Б. да заплати на И. Т. Г. в качеството му на ЕТ с
фирма „ИНЖ. И. Г.“ гр.С., ЕИК … по банковата сметка на ЕТ „И.И.Г.“*** с IBAN: ***, BIC: *** „Б. Д.С.К.“ ЕАД, клон С., сумата от 2000 лв. направени разноски
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.