Решение по дело №450/2020 на Апелативен съд - Варна

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

№ 260028

24.03.2021 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор: Иван Тодоров

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова въззивно гр.д. №450 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 450/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение № 260421/21.08.2020 г. по гр.д. № 453/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което: -  е отхвърлен, предявения от КУИППД /сега КПКОНПИ/ положителен установителен иск, за приемане за установено в отношенията с  М.К.Т. /малолетна/, действаща  чрез своята майка и законен представител М.П.Б.и представлявана от особения представител адв. Р.М. от ВАК, че нейният наследодател К.Н.Т., б.ж. на гр. София, починал на 21.03.2010 г. е извършил престъпление по чл. 210, ал.1 , т.5, вр. чл. 209 , ал.1 от НК по обвинение, че на 30.05.2003 г. в гр.София в заложна къща, находяща се на бул. „Александър Стамболийски“  № 15, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. С.К.заблуждение /обяснил й че ще и заеме сумата от 10 000 лева, като за целта К. да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент № 86, находящ се в гр.София, к.к. Люлин, бл. 015, вх. Д, ет. 8 съсобствен между нея Р.П.и Т.К., като в резултат на това заблуждение собствеността върху горепосоченото жилище е била прехвърлена на Л.Н.К.с нотариален акт за покупко-продажба № 75/2002 г. на нотариус Силвия Ганева без знанието и съгласието на М. К. и с това причинил имотна вреда в големи размери – сумата от 18 011.80 лева, която сума представлява данъчната оценка и продажната цена на апартамента, на основание чл. 124, ал.5 от ГПК; - и е прекратено производството по предявения от КУИППД /сега КПКОНПИ/ против М.К.Т., действаща  чрез своята майка и законна представителка М.П.Б.и представлявана от особения представител адв. Р.М. от ВАК осъдителен иск на осн. чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на имущество за което се твърди, че е придобито от престъпната дейност на  К.Н.Т. б.ж. на гр. София, починал на 21.03.2010 г. както следва: ТАВАН № 4, находящ се в гр. София, СО, ул. „Траянови врата", бл. № В-1, със застроена площ 13,31 кв.м., при съседи: коридор, таван, двор, таван заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 131, том II, per. № 05294, дело 305/19.12.2001 г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - София, с вх. per. №41561, акт №53, том LLXLVI, дело № 32264/2001 г.;АПАРТАМЕНТ № 112, находящ се в гр. София, СО, жк „Надежда" Ш-та част, бл. № 303, вх. Д, ет. 7, със застроена площ 59,50 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, апартамент, двор, заудна с избено помещение № 18, заедно с 0,671% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, собственост на М.К.Т., ЕГН **********/наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 178, том LLXIII, дело 22456196/25.10.1996 г.; КОМПЛЕКС ОВЦЕФЕРМА находящ се в с. Игнатиево, общ Аксаково, Варненска обл. с площ 11 553 кв.м. представляващ, ПИ пл. №010042, обособен като реален имот, който е част от имот пл. №010039, ведно с находящите се в него сгради, а именно: овчарник инв.№1 с 662 куб. м., овчарник инв. №2 с 674 куб.м., овчарник инв. №3 с 576 куб.м. и овчарник инв.№4 с 1 110 куб.м., при граници: имоти пл. №№ 010044,000113,000297,000031,000029,000028, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба №154, том 3, рег.№7052, нотариално дело 496/11.08.2008г., вписан в Агенцията по вписванията, СВ -Варна, с вх. per. №22998, акт №78, том LXXI, дело №17968/2008 г.; КОМПЛЕКС ОВЦЕФЕРМА находящ се в с. Игнатиево, общ Аксаково, Варненска обл. с площ 19 838 кв.м. представляващ, ПИ пл. №010044, обособен като реален имот, който е част от имот пл. №010039, ведно с находящите се в него сгради, както следва: овчарник инв. № 6 с 736 куб.м. / а по данъчна оценка с площ 294 кв.м./, овчарник инв. № 7 с 1654 куб.м. / а по данъчна оценка с площ 662 кв.м./овчарник инв. № 8 с 1 388 куб.м./ а по данъчна оценка с площ 555 кв.м.Дпри граници: имоти пл. №№  10044,000113,000297,000031,000029,000028, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба №.174, том 3, рег.№7310, нотариално дело 514/19.08.2008г., вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Варна, с вх. per. №23918, акт №81, том LXXIV, дело №18743/2008 г.; УПИ IX в кв. 20 с площ 563 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № VIII, имот № XVI, имот № X, улица, а по скица № 226/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.364, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 563 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи:72693.510.363, 72693.510.372, 72693.510.371, 72693.510.370, 72693.510.365, 72693.510.896, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ -Каварна, с вх. peг. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007г.; 579/710 /петстотин седемдесет и девет върху седемстотин и десет/ кв. м. идеални части от УПИ IX в кв. 21 с площ 710 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № VIII, имот № X, имот № XI, от две страни улици, а по скица № 227/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.388, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 710 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи:72693.510.895, 72693.510.307, 72693.510.390, 72693.510.389, 72693.510.945, 72693.510.882, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Каварна, с вх. per. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007 г.; УПИ X в кв. 21 с площ 610 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № IX, имот № XI, улица, имот № XI, а по скица № 228/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.389, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 610 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи: 72693.510.390, 72693.510.897, 72693.510.945, 72693.510.388, 72693.510.387, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Каварна, с вх. per. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007 г.; Лек автомобил, марка "ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУАРЕГ" с ДК № СА 8653 АК, рама № WVGZZZ7LZ4D050167, двигател № ВАС011664, цвят черен, първа регистрация 03.02.2004г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Договор за покупко-продажба на МПС от 13.09.2007 г.; Лек автомобил, марка "МЕРЦЕДЕС", модел "Ц220", рама № WDB2030061F024769, двигател № 61196230273286, цвят черен, първа регистрация 07.09.2000г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2003г.; Ремарке    за    лек    автомобил,    марка    "KK-ANH-BAU",    рама   №W09AT2220VWK25036, цвят сив, първа регистрация 14.02.1997г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2004г.; Лек автомобил, марка "СУЗУКИ", модел "САМУРАЙ", рама № JSA0SJ50000159537, двигател № G13A387319, цвят жълт, първа регистрация 27.08.1987г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2000г.; Сумата от 175.19 лева, ведно с лихвите по Спестовен влог в лева, открит на 30.01.2008 г. в ТБ МКБ Юнионбанк АД с IBAN ***, с титуляр К.Н.Т., ЕГН **********, наследодател на М.К.Т., ЕГН **********;Сумата от 2 232.81 лева, ведно с лихвите по Спестовен влог в евро, открит на 17.04.2007 г. в Банка Пиреос България АД с IBAN ***, с титуляр К.Н.Т., ЕГН **********, наследодател на М.К.Т., ЕГН **********;

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете. Изложил е, че показанията на свидетелите не се разминават с дадените в досъдебното производство,  а обвинението се подкрепя от тях /събраните по настоящото дело/ и те потвърждават изложеното в обвинителния акт за осъществяване на състава на престъплението от починалия наследодател на ответницата, поради което и окръжният съд неправилно и без мотиви е отхвърлил установителния иск и  поради липсата на тази предпоставка погрешно приел за недопустима и прекратил производството по осъдителната претенция по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./.

Насрещната страна – малолетната М.К.Т., представлявана от своята майка и законен представител М.Б., чрез назначения от окръжния съд особен представител  адв. Р.М. от ВАК, е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за правилността на първоинстанционното решение е молила за неговото потвърждаване. Изложила е, че доказателствата по делото не установяват обективния и субективния признак на твърдяното престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК, който може да е само под формата на пряк умисъл и не се презумира, а трябва да бъде установен както изисква НПК, но с доказателствените средства на ГПК. Недоказано било противоправното мотивиране на К. и извършването на разпореждането от нея да е било вследствие на тази неправилна представа за действителността, както и недоказана била връзката между св. М., който закупил имота и К.Т. Поради липсата на елементите на престъпния състав, извършеното от К.Т.не съставлявало престъпление и не била налице предпоставката за допустимост на производството по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, което в съответствие със закона било прекратено от окръжния съд.

Прокуратурата на РБ и Д „СП“ не са подали отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Прокурорът от Апелативна прокуратура Варна е изразил становище за основателност на въззивната жалба и е молил за уважаването й. Д „СП“ гр. Гр.Панагюрище е депозирала по делото социален доклад по отношение на малолетната ответница без да е изразила заключително становище по делото.

Съдът, на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по мотивираното искане на КОНПИ от 11.03.11г. против М.К.Т. чрез законния й представител М.П.Б.в качеството й на единствен наследник на починалия К.Н.Т., с искане за установяване на осн. чл. 124, ал. 5 от ГПК, че починалият на 21.03.2010г. баща на ответницата – К.Н.Т. е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за това че на 30.05.03г. в гр. София, в заложна къща с посочен адрес, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. С.К.заблуждение, че ще й заеме сумата от 10 000лв., като за целта К. да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху върху недвижим имот-апартамент № 86, находящ се в гр. София,, жк „Люлин", бл. 15, вх. Д, ет. 8, съсобствен между нея и Р.П. и Т.К., като в резултат на това заблуждение собствеността върху описания имот е била прехвърлена на Л.Н.К.с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, per. № 1909, hot. дело № 69/2003г./, без знанието и съгласието на М. К. и с това й причинил имотна вреда в големи размери – сумата от 18 011.80 лв., която сума представлява продажната цена и данъчната оценка на имота /съобразно уточнителната молба от 16.06.11г./; както и с искане на осн. чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от ответницата М.К.Т. на осн. чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от посочения закон подробно описани недвижими имоти, МПС, ППС и парични суми по спестовни влогове в банки, на обща стойност от 451 408лв, а именно: ТАВАН № 4, находящ се в гр. София, СО, ул. „Траянови врата", бл. № В-1, със застроена площ 13,31 кв.м., при съседи: коридор, таван, двор, таван заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 131, том II, per. № 05294, дело 305/19.12.2001 г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - София, с вх. per. №41561, акт №53, том LLXLVI, дело № 32264/2001 г.; АПАРТАМЕНТ № 112, находящ се в гр. София, СО, жк „Надежда" Ш-та част, бл. № 303, вх. Д, ет. 7, със застроена площ 59,50 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, апартамент, двор, заудна с избено помещение № 18, заедно с 0,671% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, собственост на М.К.Т., ЕГН **********/наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 178, том LLXIII, дело 22456196/25.10.1996 г.; КОМПЛЕКС ОВЦЕФЕРМА находящ се в с. Игнатиево, общ Аксаково, Варненска обл. с площ 11 553 кв.м. представляващ, ПИ пл. №010042, обособен като реален имот, който е част от имот пл. №010039, ведно с находящите се в него сгради, а именно: овчарник инв.№1 с 662 куб. м., овчарник инв. №2 с 674 куб.м., овчарник инв. №3 с 576 куб.м. и овчарник инв.№4 с 1 110 куб.м., при граници: имоти пл. №№ 010044,000113,000297,000031,000029,000028, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба №154, том 3, рег.№7052, нотариално дело 496/11.08.2008г., вписан в Агенцията по вписванията, СВ -Варна, с вх. per. №22998, акт №78, том LXXI, дело №17968/2008 г.; КОМПЛЕКС ОВЦЕФЕРМА находящ се в с. Игнатиево, общ Аксаково, Варненска обл. с площ 19 838 кв.м. представляващ, ПИ пл. №010044, обособен като реален имот, който е част от имот пл. №010039, ведно с находящите се в него сгради, както следва: овчарник инв. № 6 с 736 куб.м. / а по данъчна оценка с площ 294 кв.м./, овчарник инв. № 7 с 1654 куб.м. / а по данъчна оценка с площ 662 кв.м./овчарник инв. № 8 с 1 388 куб.м./ а по данъчна оценка с площ 555 кв.м.Дпри граници: имоти пл. №№  10044,000113,000297,000031,000029,000028, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба №.174, том 3, рег.№7310, нотариално дело 514/19.08.2008г., вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Варна, с вх. per. №23918, акт №81, том LXXIV, дело №18743/2008 г; УПИ IX в кв. 20 с площ 563 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № VIII, имот № XVI, имот № X, улица, а по скица № 226/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.364, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 563 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи:72693.510.363, 72693.510.372, 72693.510.371, 72693.510.370, 72693.510.365, 72693.510.896, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ -Каварна, с вх. peг. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007г.; 579/710 /петстотин седемдесет и девет върху седемстотин и десет/ кв. м. идеални части от УПИ IX в кв. 21 с площ 710 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № VIII, имот № X, имот № XI, от две страни улици, а по скица № 227/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.388, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 710 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи:72693.510.895, 72693.510.307, 72693.510.390, 72693.510.389, 72693.510.945, 72693.510.882, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Каварна, с вх. per. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007 г.; УПИ X в кв. 21 с площ 610 кв.м. по плана на селищно образувание Топола, общ. Каварна, обл. Добрич, при граници: имот № IX, имот № XI, улица, имот № XI, а по скица № 228/05.01.2011г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор 72693.510.389, находящ се в с. Топола, общ. Каварна, обл. Добрич по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/27.02.2008 на Изп. директор на АГКК с площ 610 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид застрояване, при съседи: 72693.510.390, 72693.510.897, 72693.510.945, 72693.510.388, 72693.510.387, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 050, том XI, per. № 6595, дело 1393/21.12.2007г. вписан в Агенцията по вписванията, СВ - Каварна, с вх. per. №6057, акт №33, том XIII, дело № 3885/2007 г.; Лек автомобил, марка "ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУАРЕГ" с ДК № СА 8653 АК, рама № WVGZZZ7LZ4D050167, двигател № ВАС011664, цвят черен, първа регистрация 03.02.2004г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Договор за покупко-продажба на МПС от 13.09.2007 г.; Лек автомобил, марка "МЕРЦЕДЕС", модел "Ц220", рама № WDB2030061F024769, двигател № 61196230273286, цвят черен, първа регистрация 07.09.2000г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2003г.; Ремарке    за    лек    автомобил,    марка    "KK-ANH-BAU",    рама   №W09AT2220VWK25036, цвят сив, първа регистрация 14.02.1997г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2004г.; Лек автомобил, марка "СУЗУКИ", модел "САМУРАЙ", рама № JSA0SJ50000159537, двигател № G13A387319, цвят жълт, първа регистрация 27.08.1987г., собственост на М.К.Т., ЕГН ********** /наследник на проверяваното лице/, придобит с Митническа декларация към 2000г.; Сумата от 175.19 лева, ведно с лихвите по Спестовен влог в лева, открит на 30.01.2008 г. в ТБ МКБ Юнионбанк АД с IBAN ***, с титуляр К.Н.Т., ЕГН **********, наследодател на М.К.Т., ЕГН **********; Сумата от 2 232.81 лева, ведно с лихвите по Спестовен влог в евро, открит на 17.04.2007 г. в Банка Пиреос България АД с IBAN ***, с титуляр К.Н.Т., ЕГН **********, наследодател на М.К.Т., ЕГН **********;

Комисията -ищец е сочила, че  проверката против К.Н.Т. е за периода от 04.07.1986г. - 21.03.2011г. и е започнала въз основа на постъпило в ТД на КУИППД – София- град уведомление по чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД с вх. Рег. № 264 от 15.09.2009 г. за образувано и водено досъдебно производство по ЗМ 5150 по опис на Трето РУ – СДВР по преписка № 52348 по опис на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК и Решение № 436 от 06.10.2010 г. г. на КУИППД. Образуваното срещу К.Н.Т. НДОХ № 15248 по описа на СРС по обвинителен акт от 23.12.2009г. е за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. В хода на наказателното производство подсъдимият починал и наказателното производство било прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК. Сочила е, че престъплението попада в обхвата на чл.З, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД, като след смъртта на К.Н.Т., претенцията за установяване на престъпното обстоятелство и отнемане на имуществото е насочена срещу наследника на К.Т.- детето М.К.Т..  Изложила е, че починалият К.Т.е извършвал множество разпоредителни сделки, с които е придобивал и в кратки периоди след това е отчуждавал множество недвижими имоти с описаните сделки, като проследени доходите на К. Т. за периода от 1998г. до 2010г. установявали, че същите са на обща стойност 9 863.02 МРЗ, а са извършени разходи в размер на 12 626.64 МРЗ, поради което е налице отрицателна разлика от 2 763.62 МРЗ, което е значителна стойност по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.

Ответницата М.К.Т., чрез назначения от ВОС особен представител адв. Р.М. от ВАК  е подала писмен отговор от 02.02.2017 г., с който е оспорила иска по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ като недопустим, предвид изтекъл преклузивен срок по чл. 15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, като е навела в евентуалност и възражения за неоснователност заради липсата на осъществено от наследодателя й престъпно обстоятелство. Възразила е срещу оценките на имуществото и за липсата на „значителна стойност“ по смисъла на параграф 1р т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, за липсата на пряка или косвена връзка между твърдяната престъпна дейност и придобитото имущество. Сочила е, че придобитото е от законен източник, като е оспорила и твърденията за трансформация на незаконно придобито имущество в друго имущество, както и отчасти икономическия анализ на икщеца.

Установено е по делото, че проверката по преписка № 264 от 15.09.2009 г. на комисията е образувана с протокол № 287 от 16.11.2009 г., въз основа на  постъпило уведомление за водено досъдебно производство срещу Т. по ЗМ № 5150/2004 г. по опис на РУ- СДВР. С Решение № 436 от 06.10.2010 г. е образувано производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу К.Т., починал на 21.03.2010 г., а на 02.03.2011 г. е взето и решение № 103  за внасяне на мотивирано искане до съда за установяване на престъпно обстоятелство – извършено престъпление от К.Н.Т. по чл. 210, алл.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 НК и искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 451 408 лв. от наследницата му – М.К.Т.. Производството се води по ЗОПДИППД /отм./, като претендираното за установяване престъпно обстоятелство попада в обхвата на чл. З, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм./.

По иска по чл. 124, ал.5 ГПК:

Установено от материалите по досъдебното производство дознание ЗМ 5150/ 2004 г. по описа на 303 РПУ –СДВР,  че въз основа на подадена жалба от М. С.К. от 18.11.2003 г., на 14.04.2004 г. е образувано наказателно производство срещу К.Н.Т. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 НК. На 23.12.2009 г., Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд обвинителен акт и срещу К.Т. е било образувано НОХД 15248/2009 г. по описа на СРС по обвинение в това, че на 30.05.2003г. в гр. София, в заложна къща, находяща се на бул. „Ал. Стамболийски" № 15, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. С.К.заблуждение /обяснил й, че ще заеме сумата от 10 000 лева, като за целта К. да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк „Люлин", бл. 15, вх. Д, ет. 8, съсобствен между нея, Р.П. и Т.К., като в резултат на това заблуждение собствеността на горепосоченото жилище е била прехвърлена на Л.Н.М., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, per. № 1909, hot. дело № 69/2003г, изповядани  пред натариус Силвия Ганева – вписана под № 185, с район на действие СРС/, без знанието и съгласието на М. К. и с това й причинил имотна вреда в големи размери - сумата 18 011.80 лв., която сума представлява продажната цена и данъчната оценка на процесния недвижим имот – престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК. На 21.03.2010 г. подсъдимият е починал и с разпореждане на съдията от 30.04.2010 г., наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, потвърдено на 23.07.2010 г. с решение по ВНЧД 2936/2010 г. на Софийски градски съд.

Посочената в обвинителния акт като обосноваща обвинението фактическа обстановка е следната: С договор за покупко-продажба на жилище М. К., Т.К. и Р.П. са станали собственици на жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.105, вх.Д, ет.8, ап.86. През 2003 г. К. е имала нужда от парични средства, с оглед започване на собствен бизнес. През месец май същата година К. посетила заложна къща, находяща се на бул.“Стамболийски“ №15, за да се запознае с условията по предоставяне на парични заеми, като била посрещната от управителя и собственик – обв. К.Н.Т.. Същият обяснил на К., че е възможно отпускане на паричен заем срещу учредяване на ипотека върху собственост. К. споделила на обв. Т., че има собственост – апартамент, напходящ се в гр.София, жк „Люлин“. Още на другия ден обв. Т., заедно с Д.Л. направили оглед на жилището, като обв. Т. заявил, че харесва жилището и е склонен да предостави заем срещу учредяване на ипотека. На срещата К. казала на обв.Т., че е кандидатствала за кредит пред ОББ, и след получаването му, ще върне уговорената заемна сума в размер на 10 000 лв. На 30.05.2003 г., след предварителна уговорка, К., П. и И.И. /син на К./ се явили в кантората на нотариус Силвия Ганева- офис, бул. „Патриарх Евтимий“ 45. На посоченото място К. разбрала, че е бил подготвен наториален акт за покупко-продажба на имот, като Л. обяснила, че прехвърлянето на собствеността има „симулативен“ характер и няма основание за безпокойство. В подкрепа на казанното, Л.подготвила и съставила договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата между Л.М./служител в заложната къща и купувач по нотариалния акт/ като продавач и К., като купувач, който според обясненията на Л.щял да осигури връщането на собствеността на процесния имот. К. подписала горните два документа без да ги чете подробно, като се доверила на Л. която по същото време поддържала телефонна връзка с обв. Т. На същия ден К. получила в заложната къща от Т. сумата от 8 000 лв. След около 1 месец К. получила положително становище от ОББ по искания от нея кредит. Същата предложила на Т. да му даде сумата от 15 000 лева, но последният отказал, като заявил, че това е малка сума и е нужно да му върне повече. Впоследствие К. предложила сумата от 10 000 евро на Т., която същият отказал отново, като заявил „Уреждай друг заем за по-тлъстичка сума, иначе ще продам апартамента“. След известно време К. получила одобрение за банков кредит в размер на 19 500 евро, като си уговорила с обв. Т. и М. среща при нотариус, но последните двама не се явили на уговореното място и време. Междувременно обв. Т. се обадил на К. като й заявил, че същата живее в негово жилище, и чрез Л. започнали да идват на оглед потенциални купувачи на процесния имот. На 17.12.2003 г. М. продал жилището на И.С. и В.С. за сумата от равностойността в лева на 18 500 евро. Посочено е в обвинителния акт, че мотивирана от погрешната представа, че паричното задължение към Т. ще бъде гарантирано само от учредяването на договорна ипотека върху жилището, К. извършила акт на имуществено разпореждане – прехвърлила собствеността на апартамента, като подписала нотариален акт за покупко-продажба от 30.05.2003 г. с купувач М.. Обв. Т. не е имал намерение да предостави заем на К. срещу учредяването на договорна ипотека върху процесния имот, а е имал намерението по измамлив начин да придобие собствеността му. Посочено е в обвинителния акт, че обвинаяемият Т. не се признава за виновен.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 30.05.2003 г. между М. С.К., действаща лично за себе си и като пълномощник на Т.А.Кпо силата на нотариално заверено пълномощно  рег. № 1866/28.05.2003 г. на нотариус Силвия Ганева и Р.Н.П.от една страна като продавачи и Л.Н.К.- от друга като купувач е бил сключен договор за покупко – продажба на съсобствения на продавачите апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк „Люлин", бл. 15, вх. Д, ет. 8, обективиран в нотариален акт № 75, том I, per. № 1909, hot. дело № 69/2003г на натариус Силвия Ганева за цена от 18 011,80 лв., която цена продавачите са декларирали като получена от купувача в брой преди подписване на нотариалния акт.  С разписка от 30.05.2003 г., продавачите са декларирали получаването на пълната договорена цена за продадения имот, като М. К. е действала като пълномощник на Т.А.Кс пълномощното от 28.05.2003 г. Оспорването на автентичността на подписите на продавачите не е проведено успешно от ищеца и документът е истински -  автентичен, като и двете допуснати и изслушани по делото съдебно –почеркови експертизи на вещи лица - специалисти в изследваната област са дали категорично заключение, че подписите на лицата, посочени като техни автори съответно М. К. лично и като пълномощник на Т.К. и на Р.П. са поставени от тях. На 30.05.2003 г. между Л.Н.К.и М. С.К.е бил сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, според който Л.М. продава на купувача М. К. процесния имот срещу уговорена цена в размер на 13 200 лв., като 800 лв. като капаро в деня на сключването му, сумата от 2 100 лв. на три вноски по 800 лв. до 30.08.2003 г. и 10 000 лв. при нотариалното изповядване на сделката, посочено на 30.09.2003 г. в 11 ч. в кантората на нотариус Ганева. Страните са предвидили и лихви за забава в случай на просрочие на вноските. Договорът е сключен в писмена форма само с М. С.К.и има характер на предварителен такъв за продажба на процесния имот при договорените условия.

С решение № 172 от 21.11.2005 г., постановено по гр.д. № 532/2005 г. по описа на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 22.02.2007 г. по в.гр.д. № 1353/2006 г. на СГС, а последното – с решение № 1189 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 5365/2007 г. на ВКС V г.о. са отхвърлени, предявените от М. К., Т.К. и Р.П. срещу Л.Н.К.и при участието на трети лица – помагачи на ответника И.Ц.С. и В.Ж.П. – С. искове за прогласяване нищожността на сключения на 30.05.2003 г. с нотариален акт № 75, том I, per. № 1909, hot. дело № 69/2003г. договор за продажба на процесния имот на  осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД като привиден и на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД поради противоречието му със закона - с чл. 209 ЗЗД. Прието е в мотивите на ВКС, че симулация не е налице, тъй като действителната воля на страните по покупко-продажбата към момента на сключване на сделката е собствеността да бъде прехвърлена на ответника М.. Тази правна реалност са имали предвид М. К. и купувача Л.М. при сключването на предварителен договор за същия имот в деня на нотариалното изповядване, което обстоятелство не сочи на симулация, но релевира хипотезата на чл. 209 от ЗЗД в случай, че посредством тълкуване се установи действителна воля за обратно изкупуване. Такава уговорка, обаче според ВКС не може да бъде изведена и по тълкувателен път, поради което и нарушение по см. на чл. 209 от ЗЗД не се установява.

Разпитана в качеството на свидетел по настоящото дело, М. С.К.е заявила пред съда, че се запознала с К.Т.– собственик на заложна къща, през 2003 г. по повод на поискан от нея заем. Той й обещал заем, ако го гарантира с жилището си. Не й било обяснено, обаче че ако не върне заема ще остане без жилище. Така, както й обяснили нещата той и хората покрай него, стигнала до убеждението, че няма никакви проблеми. В заложната къща Т. казал, че трябва да подпишат договор и един ден се обадил да отидат при нотариуса, където да се направи договора за заем. Явили се тя, синът й и майка й, а Т. не се явил, като вместо него присъствала брокерката му. Те не знаели, че ще направят прехвърляне на апартамента, т.е. покупко-продажба. Самата брокерка /Л./ казала, че ще направят и договор, който да им гарантира, че ще си получат обратно апартамента. Започнали да пишат договор, в който се давало гаранция, че К. ще си получи обратно апартамента. Брокерката се обадила и извикала едно момче - М., на когото прехвърлили апартамента. Преди това свидетелката получила 700 лв., а после й платили остатъка, но с 2 500 – 3000 лв. по-малко от уговореното с обяснение, че е за разноските. Срокът на заема бил 1 месец с лихва от 7%, но после Т. я вдигнал на 8%. Прехвърлянето станало в кантората на нотариуса, а вторият договор бил подписсан в заложната къща. Казали й, че ще й прехвърлят имота обратно на нейно име. Имотът, който тя прехвърлила на М., Т. трябвало да й го върне и той да си получи парите, но впоследствие той отказвал и искал повече пари. На 17.12.2003 г. разбрала, че имотът е продаден на трети лица. На 30.05.2003 г. отишла в нотариалната кантора, защото мислела, че ще е някакъв заем и ще се състави документ, който да доказва, че са взели сумата. Не й казали, че е покупко-продажба, а че ще го „прехвърлят“, която дума за нея не означавала „продажба“. Ако й били казали „продажба“, щяла да се усъмни. Заявила е, че била грамотна, а преди да подпише брокерката я уверила, че това е просто “симулация“ и има друг договор, а това, което й чете нотариуса „няма нищо общо с действителността“. Не била при нотариуса за продажба на апартамента, не била запозната с това обстоятелство, не желаела да продава. Ако знаела, нямало да отиде. Посочила е, че водят дела по случая. Била принудително изгонена от дома си, но си върнала жилището след жалба в Прокуратурата и сега живее в него 

 Според показанията на свидетелката Р.П./втората съсобственица и страна по сделката, майка на М. К./, отишли при К.Т.с молба да им отпусне пари на заем срещу ипотека на апартамента, но не помни преди колко време. Първоначално той се съгласил на ипотека, но след това се обадил и казал „за покупко-продажба“. Виждала Т. два пъти, като първият - когато отишли да искат парите, а след това при подписване на нотариалната сделка. Дал им 10 000 лв. в офиса си след подписване на договора. Познава М., след като Т. „го докарал“. Попитала Т. „Сега какво направи, искате да вземете апартамента ли“, а той й отговорил, че с апартаменти не се занимава. Намерили пари, за да върнат заема /свидетелката не помни дали пролетта или есента/, но когато ги занесли Т. казал, че иска повече  - 14000 – 15000 лв. Свидетелката е заявила, че апартаментът го прехвърлили на Т., а не на М., който нямал нищо общо. Тя подписала нотариалния акт, но й било лошо и не помни какво чел нотариуса. Заявила е, че други документи освен този пред нотариуса не е подписвала. Теодоси бил бившия мъж на дъщеря й. Той й дал пълномощно, за да се разпорежда с имота. Дал го веднага и знаел за какво трябва. 

Свидетелят И.Л.И./син на свидетелката М. К. и внук на П./ е дал показания, че през 2003 г. придружил майка си до една заложна къща, от която тя искала да вземе пари назаем и там се запознал с Т.. Тя искала от него пари назаем, за да стартира собствен бизнес. Смятала да тегли ипотечен заем и говорила с Т. да помогне, като той  казал, че няма проблеми да се направи това и се съгласил. Дни след това, заедно с Л., която Т. представил за адвокат, дошли в апартамента и го снимали, като Т. дал на майка му 700 лв., за да уреди документите за ипотеката. Няколко дни след това Т. се обадил и казал, че с ипотека няма да стане и трябва да се направи прехвърляне на имота на неговата фирма. Майка му се притеснила и питала дали има гаранция, но Т. я убедил, че това е просто заем. Прехвърлянето на апартамента станало при нотариус и там присъствали майка му, баба му и Л., която се обадила на Т., че са в кантората. До този момент всички мислели, че имотът ще бъде прехвърлен на фирмата на Т. и тогава разбрали, че ще се прехвърли на лицето М.. В отговор на въпроса му дали ще си върнат имота, Л. направила обратен договор, за обратна покупко-продажба, и казала, че това им гарантира, че ще си върнат апартамента обратно. Имали такъв договор. Накрая, след сделката, в офиса на Т. получили 7 000 лв., като тогава той променил и размера на лихвата, скъсали предходния договор и подписали нов договор за 8 % лихва. Майка му говорила с Т., че като й отпуснат заем от банката, ще му върне парите, но две седмици след сделката,  когато документите от банката били готови нито Т., нито М. отишли. Знае от майка си, че когато отишла да върне 10 000 лв., които взела в заем от приятелка, Т. отказал да ги вземе и искал 10 000 евро, които тя намерила, но той пак отказал да вземе. Нотариуската им казала, че на датата на обратната продажба никой не отишъл, но в прокуратурата заявила, че М. е бил там, а майка му – не, а тя била там. Живеели в апартамента по времето когато Л. водела хора за огледи за продажбата му. След пхродажбата принудително ги изгонили от там, но след жалба в прокуратурата отново се върнали в жилището. Посочил е, че декларации майка му не е подписвала. Не знае дали към 30.09.2003 г. майка му е разполагала с 10 000 лв., но е посочил, че няколко седмици след това ги имала. 

Подлежащото на установяване по делото престъпно обстоятелство за извършено от проверявания Т. е за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК  (ред. ДВ, бр. 10 от 1993 г.), който гласи, че който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години, като съгл. чл. 210, ал.1 т. 5 за измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, ако причинената вреда е в големи размери. 

Изпълнителното деяние на релеваната за делото измама се осъществява само чрез действие и то чрез възбуждане на заблуждение или поддържане на заблуждение. Възбуждането на заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неверните представи, а подържане на заблуждение има, когато деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.

Твърдяно от ищеца по делото, съобразно обвинението на прокуратурата е, че Т. възбудил и поддържал у М. К. заблуждение - обяснил й, че ще й заеме сумата от 10 000 лева, като за целта К. да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент № 86, находящ се в гр. София, жк „Люлин", бл. 15, вх. Д, ет. 8, съсобствен между нея, Р.П. и Т. К., като в резултат на това заблуждение собствеността на горепосоченото жилище е била прехвърлена на Л.Н.М., с нотариален акт за покупко-продажба, без знанието и съгласието на М. К.. Т.е. мотивирана от погрешната представа, че паричното задължение към Т. ще бъде гарантирано само от учредяването на договорна ипотека върху жилището, К. извършила акт на имуществено разпореждане – прехвърлила собствеността на апартамента, като подписала нотариален акт за покупко-продажба от 30.05.2003 г. с купувач М., като Т. не е имал намерение да предостави заем на К. срещу учредяването на договорна ипотека върху процесния имот, а е имал намерението по измамлив начин да придобие собствеността му.

В случая, по делото не се доказа, че Т. е възбудил и поддържал у К. това заблуждение. Това е така, защото дори при първоначалната среща Т. да е бил съгласен да предостави заем срещу гарантирането му с ипотека върху съсобствения на М. К., Т.К. и Р.П. имот, няколко дни след това той се обадил и заявил на К., че „с ипотека няма да стане и трябва да се направи прехвърляне на имота на неговата фирма“ /в тази насока са еднозначните показания на свидетеля И.И. – син на К. и на свидетелката Р.П., която също е страна по сделката/. Както поради личната й заинтересованост, така и поради вътрешно противоречивите й показания, които не кореспондират и на събраните писмени доказателства, съдът не кредитира показанията на св. К., че не е знаела, че при нотариуса ще направят прехвърляне на апартамента, т.е. покупко-продажба, вместо да подпишат договор за заем. На сделката, тя е действала като пълномощник и на продавача К., като упълномощаването за продажбата е с нотариална заверка на подписа от 28.05.2003 г.  и предхожда датата на сделката. Това означава, че упълномощителят – подавач К. е знаел за продажбата, като в тази насока са и показанията на св. П., че той бил наясно и дал на М. К. пълномощно с тази цел. В насока, че М. К. е знаела, че ще се сключи договор за продажба пред нотариуса е и изнесеното от св. И.И., че до този момент всички мислели, че имотът ще бъде прехвърлен на фирмата на Т. и тогава разбрали, че ще се прехвърли на лицето М.. Изнесеното от св. К., че не искала да продава имота си и не знаела за продажбата, защото не възприемала думата „прехвърляне“ като „покупко-продажба“, се опровергава и от подписания от нея в същия ден предварителен договор с М., с който се е съгласила да закупи обратно жилището в срок до 30.09.2003 г. и при посочените условия на плащане. Същата свидетелка е посочила, че именно за да се гарантира, че ще си върне жилището бил изготвен от Л. и подписан от М. и от нея „обратния договор“. Въпреки отричането да са подписвали други документи, установено с писмените доказателства е, че за получената от М. сума, представляваща продажната цена на имота, К. и П. са подписали и декларация, чиято автентичност бе установена по делото с две съдебно-почеркови експертизи. 

Недоказването по делото на елемента от състава на престъплението /изпълнителното деяние от Т./, прави искът за установяване на престъпно обстоятелство неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен. 

По иска по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260421/21.08.2020 г. по гр.д. № 453/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА,  с която е отхвърлен, предявения от КУИППД /сега КПКОНПИ/ положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията с  М.К.Т. /малолетна/, действаща  чрез своята майка и законен представител М.П.Б.и представлявана от особения представител адв. Р.М. от ВАК, че нейният наследодател К.Н.Т., б.ж. на гр. София, починал на 21.03.2010 г. е извършил престъпление по чл. 210, ал.1 , т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК по обвинение, че на 30.05.2003 г. в гр.София в заложна къща, находяща се на бул. „Александър Стамболийски“  № 15, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. С.К.заблуждение /обяснил й че ще и заеме сумата от 10 000 лева, като за целта К. да обезпечи задължението си с договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент № 86, находящ се в гр.София, к.к. Люлин, бл. 015, вх. Д, ет. 8 съсобствен между нея Р.П.и Т.К., като в резултат на това заблуждение собствеността върху горепосоченото жилище е била прехвърлена на Л.Н.К.с нотариален акт за покупко-продажба № 75/2002 г. на нотариус Силвия Ганева без знанието и съгласието на М. К. и с това причинил имотна вреда в големи размери – сумата от 18 011.80 лева, която сума представлява данъчната оценка и продажната цена на апартамента, на основание чл. 124, ал.5 от ГПК

ОТМЕНЯ  решение № 260421/21.08.2020 г. по гр.д. № 453/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА /с характер на определение/, с която е прекратено производството по предявения от КУИППД - сега КПКОНПИ, против М.К.Т., действаща  чрез своята майка и законна представителка М.П.Б.и представлявана от особения представител адв. Р.М. от ВАК осъдителен иск на осн. чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на имущество за което се твърди, че е придобито от престъпната дейност на  К.Н.Т. б.ж. на гр. София, починал на 21.03.2010 г. и ВРЪЩА делото в тази част за произнасяне по същество по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: