МОТИВИ към Присъда №11 от 25.04.2019 година, постановена по НЧХД
№379/2018 година по описа на РС-Б.:
Наказателното от частен характер дело е образувано по
тъжба на М.И.М. против В.П.Ф.
с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Б., с постоянен адрес:***, с която му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК - за това, че на 30.06.2018г., в с.С., обл.Софийска е причинил лека телесна повреда на
частния тъжител М.И.М. ***, изразяваща се в болка и страдание без разстройство
на здравето му.
В съдебно заседание тъжителят и повереника му – адв.С.Н. от САК поддържат тъжбата срещу подсъдимия и пледират за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като считат, че
обвинението срещу него е доказано категорично. Иска се уважаване и на
допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 1500лв. По отношение на наказанието не се ангажира конкретно
становище. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв.Ив.
Ж. от САК считат че обвинението срещу
подзащитния му не е доказано по безспорен и категоричен начин и излага доводи за това, като считат, че
съдът не следва да кредитира показанията на св.Християн Василев, св.И. Лазаров
и св.Мартин Горанов. Адв. Ж. пледира за оправдателна присъда спрямо подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Претендира
се за заплащане от частния тъжител на
направените от подсъдимия разноски по делото.
Подсъдимия не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и желае да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно
вътрешното си убеждение, намира за безспорно установено следното от фактическа страна:
Св. Евгения Иванова Вутова живее в с.С., обл.Софийска,
ул.”Поручик Георгиев” №12. В съседство на имота й се намира къщата, в която живее подс.В.П.Ф.. На 29.06.2018г. около 23.30ч. св.Вутова се
намирала на улицата в непосредствена близост до къщата си, заедно с нейните
внучки – св.Алисия Иванова Панова и нейната малолетна сестра. Тогава частният
тъжител М.И.М. се прибилижил към тях и поискал да му представят личните си
карти, като им казал, че ако нямат
такива, ще ги води в жандармерията. Св.Вутова и внучките й побързали да влезнал
в двора си, но М. започнал да ги дърпа, а след това им пречел да затворят дворната врата, при което те се изплашили и започнали
да викат за помощ. В това време подс.Ф.
дошъл при тях и попитал частния тъжител какво иска от децата, при което
последният го хванал през врата и го повалил на земята. След това М.М. застанал
над пъдсъдимия и започнал да го удря с юмруци по тялото и главата. Тогава
св.Вутова се обадила на т.112 и съобщила за случващото се. След няколко минути подс.Ф. успял да се отскубне от М. и влязъл в двора на къщата си, но частният
тъжител го последвал и отново го повалил на земята и започнал да му нанася
удари с ръце. Малко след това, пред къщата на подсъдимия пристигнали
свидетелите Васил Цветанов Иванов и Мартин Василев Н. – полицейски служители
при РУ – Б., които се били отзовали на сигнала, подаден от св.Вутова. При
пристигането им св.Иванов и св.Н. видели как частният тъжител е хванал с
ръце през кръста подсъдимият, повдигнал
го и го ударил в земята, след което му нанесъл удар с ръка в главата. Двамата
полицейски служители веднага задържали частния тъжител М. и извикали екип на
спешна медицинска помощ, който откарал подс.Ф. в спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Анна” – гр.София, където бил оставен за лечение.
По случая в РУ – Б. било образувано досъдебно
произовдство №344/2018г. за това, че на 30.06.2018г. в с.С. обл.Софийска е
причинена средна телесна повреда на В.П.Ф., изразяваща се във фрактура на носа
и лицеви кости – престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
На 02.07.2018г. по негово желание М.И.М. бил прегледан от хирург, за което било
издадено медицинско свидетелство в което е посочено, че при прегледа му се
установяват множество контузни рани на лява зигоматична и лява слепоочна област,
двете бедра и двете подбедрици с овална форма и различни размери
най-голямата, от които е 6/4см., хематом
на дясната мишница с овална форма и размер 7/4см. В заключението е посочено, че
на М. е причинено болка и страдание.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д.Н.Т. /с
вх.№6634/12.10.18г./ , от заключението на която е видно, че от прегледа на
медицинската документация и приложените по делото фотографи се установява, че
на частния тъжител са били причинени следните травматични увреждания: ивицовидни
охлузвания на външния край на лявата вежда и лявата скула, охлузвания на лявата
ушна мида към окосмената част на слепоочието, както и единични охлузвания на
изпъкналите части на ушната мида в средната й част, ивицовидни охлузвания на предната
повърхност на двете коленни стави, хематом на дясната мишница, охлузвания по
гръбните повърхности на двете длани и по основните фаланги на 2-3 пръсти на
дясната ръка, отток на дясната длан, гръбно и на 2-3 пръсти. В заключението си
експертът сочи, че ивицовидните охлузвания по лицето и долните крайници са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети с неравна охлузваща повърхност по механизма на удар върху такава,
като морфологията и локализацията им отговаря същите да са получени при падане
от собствен ръст на терен, а
увредите на двете ръце са
резултат от действието на удари с или върху тъпи твърди предмети, които могат
да се получат при нанасяне на удари със свити в юмруци ръце. Вещото лице е посочило, че цитираните увреди
по М. по своя медико-биологичен характер са предизвикали болка и страдание.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д.Н.Т. /с
вх.№6635/12.10.18г./ , от заключението на която е видно, че от прегледа на
медицинската документация се установява, че в случая на подсъдимия са причинени следните
травматични увреждания: счупване на костите на носа и счупване на алвеоларния
гребен на горната челюст вдясно с
подкожен емфизем в областта на лицевия череп и частично засенчване на
максиларни синуси, кръвонасядания и подкожен хематом на двете очи,
кръвонасядания и подкожен хематом на гърба на носа, кръвонасядания и отоци на
устните, контузия на гръдния кош, като тези увреди са в резултат на действието на твърди тъпи предмети с ограничена равна контактуваща
повърхност, като отговарят да са получени при нанасяна на удари с юмруци. В
заключението си експертът сочи, че счупванията на костите на носа по своя
медико-биологичен характер е довело до
временно разстройство на здравето неопасно за живота , счупването на
алвеоларния по своя гребен медико-биологичен характер представлява счупване на челюст, а контузията
на гръдния кош е предизвикало болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от показанията на свидетелите Евгения Иванова Вутова, Алисия Иванова Панова,
Иван Цветанов Панов, Васил Цветанов Иванов, Мартин Василев Н. и Валерия
Веселинтова Фампарска, както и от
писмените доказателства по делото – медицинско свидетелство за пред съд №
17/2018г. от 02.07.2018г.; амбулаторен лист № 000745/02.07.2018г. на М.И.М.;
амбулаторен лист № 000754/03.07.2018г. на М.И.М.; амбулаторен лист № 000758/04.07.2018г.
на М.И.М.; рентгеново изследване № 3086/04.07.2018г. на М.И.М., както и към
отговора на тъжбата, а именно: епикриза на В.П.Ф.; медицинско свидетелство за
пред съд от 04.07.2018г., снимков материал,
4бр. снимки, писмо, с вх. № 6477/08.10.2018г. от Районна прокуратура - Б.
и писмо, с вх. № 6833/22.10.2018г. от Началника на РУ-Б., ведно с докладна
записка и съдебно – медицински експертизи.
По наказателните дела от частен характер /образувани
по тъжба на пострадалия/, доказателствената тежест се носи от частния тъжител.
В случая по настоящото дело съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства,
сочещи по безспорен начин, че на 30.06.2018г. в гр.Б. подсъдимият е осъществил описаните в тъжбата деяния, насочени към телесната неприкосновеност на М.М..
По искане на
тъжителя, респ. на неговия повереник в проведеното съдебно следствие са разпитани
свидетелите св.Християн Калинов Василев, св.И.М. Лазаров и св.Мартин
Сашев Горанов и е назначена съдебно-медицинската експертиза.
В показанията
си св.Василев и св.Горанов, сочат, че на 30.06.2018г. около 01.30ч. в с.С. са пътували с автомобил, управляван от
последния, при което са забелязали на
една улица подс.Ф. да нанася удари с ръце
и крака на друго лице, което тогава не са разпознали, че е техния
приятел М.М.. Двамата свидетели твърдят, че малко след това, паркирали
превозното средство в централната част на селото и се върнали на мястото,
където забелязали подсъдимия и другото лице и тогава видели, че там се намира М. с рани по главата и краката,
подсъдимият и полицаи, след което си тръгнали без да се доближават до тях.
Съдът изцяло не кредитира
показанията на св.Василев и св.Горанов, като счита, че на процесната дата те
въобще не са били очевидци на случилото се в с.С. между частния тъжител и
подсъдимия, и не даде вяра на заявеното от тях в съдебно заседание. Показанията
на тези двама свидетели са нелогични, противоречи вътрешно, помежду си, а така също изцяло
противоречат и на показанията, дадени от Евгения Иванова Вутова, Алисия Иванова
Панова, Иван Цветанов Панов, Васил Цветанов Иванов, Мартин Василев Н., които
съдът цени и счита, че са напълно достоверни.
В показанията си св.Василев сочи, че когато са видели със св.Горанов
подсъдимият да нанася удари на М. те са
преминали с автомобила, собственост на баща му – м.”Фолксваген Голф” по съседна
улица, а не по тази, на която се е случило това, и са ги видели от разстояние около 50м., като те са били в вляво от него. В противоречие с
неговите показания св.Горанов сочи при разпита си, че са преминали на
разстояние от около 1-2м. от мястото, където подсъдимия е бил М. ***/ като те
са били от дясната му страна, и че той е управлявал автомобил, марката на която
не може да си спомни, оставен му за ремонт, а не този на бащата на св.Василев –
„Голф 2”. В показанията на св.Василев и
св.Горанов не се съдържа житейска логика с оглед на заявеното от тях, че след
като са се върнали на мястото на побоя и са видели частния тъжител с
наранявания по главата, и са били разбрали, че именно него подсъдимият е бил,
са си тръгнали без да потърсят личен контакт с М., за да се поинтересуват за
неговото състояние и да му окажат подкрепа, въпреки, че били приятели с
него. Това поведение би било нормално до
някаква степен на свидетел – очевидец, който не познава участниците в един
скандал с физически контакт помежду им и няма никакви отношения с тях.
Съдът не кредитира показанията на св.Лазаров в частта им относно
действията на подсъдимия спрямо частния тъжител. Съдът намира, че св.Лазаров на
първо място като баща на частния тъжител е заинтересована от изхода на делото,
а на следващо, видно от неговите показания той не е свидетел – очевидец на
случилото се между синът му и подс.Ф..
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице по приетите съдебно – медицински експертизи като конкретни, обосновани, точни
и изготвени от лице, което притежава съответните специални знания.
Съдът кредитира изцяло показанията на поисканите от
подсъдимя, респ. неговия защитник
свидетели Евгения Иванова Вутова, Алисия Иванова Панова, Васил Цветанов
Иванов, Мартин Василев Н. и Валерия Веселинова Фампарска и Иван Цветанов Панов
като взе предвид, че първите трима в действителност са очевидци, както и че показанията са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви, както и че кореспондират с двете
експертни заключения.
С
оглед изложеното, съдът приема, че действително частният тъжител М.М. е получил
гореописаните наранявания, т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, но не е доказано по
категоричен и безсъмнен начин, че същите са причинени
именно в резултат на конкретни действия на подсъдимия, още повече, че от заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвена по
отношение на причинените наранявания на
частния тъжител, е видно, че е възможно телесните увреди да се дължат от действия на самия М..
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения.
Съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано
по несъмнен начин. В конкретния казус
това не е налице - т.е. не се доказват
твърденото обвинение срещу подсъдимия
по несъмнен начин.
Предвид на
това, съдът призна за невиновен подс.Ф. за това,
че
на 30.06.2018г., в с.С., обл.Софийска е
причинил лека телесна повреда на частния тъжител М.И.М. ***, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето му, като на основание чл.
304 от НПК го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
При този изход на делото съдът отхвърли предявения
граждански иск от М.И.М. с ЕГН********** *** срещу подсъдимия В.П.Ф. за причинените
му неимуществени вреди от
престъплението - претърпени болка и страдание, заедно с лихвите, считани от
момента на нанасяне на увреждането-30.06.2018г. до окончателното им заплащане,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото съдът прецени като основателни
претенцията на подсъдимия за присъждане на направените от него разноски по
делото, поради което осъди частният тъжител М.И.М.
да заплати на подс.В.П.Ф. сумата в размер
на 1215.00лева /хиляда двеста и петнадесет лева/, за направени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 1000.00лв./хиляда
лева/ за изплатен адвокатски хонорар, 200.00лв./двеста лева/ за платен депозит
за изготвяне на експертиза и 15.00лева /петнадесет лева/ за платен депозит във
връзка с призоваване на инспектор ДПС
при РУ-Б. за провеждане на разпит на непълнолетен свидетел.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: