Р Е
Ш Е Н
И Е
№ от 29.02.2024
град София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I Гражданско
отделение, 9-ти състав, в
открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 5812 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по предявени
от ищците Л.Н.С.
и В.П.С. срещу ответниците В.Н.Б. и С.Е.Е. /конституиран в лично качество и в качеството си на
законен правоприемник на починалия в хода на производството първоначален ответник Е.Е.Е. – л. 195/ следните
обективно и субективно съединени искове:
I. Искове с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 180300 евро, представляваща
платена цена по развален договор;
II. Искове с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 10703.02 лева, представляваща заплатени
от ищците разноски по развален договор;
III. Искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 32 389.44
лева лева /всеки един от ответниците да заплати по
½ част/, представляваща
обезщетение за неизпълнение
на договор,
ведно със законните
лихви върху главниците, считано от 05.04.2013г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземанията,
съобразно направеното уточнение в изготвения доклад в проведеното
на 02.02.2023г. открито съдебно
заседание /л. 356/.
Излагат съображения, че на
09.05.2011г. е сключен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран
в нот. акт №38, том.I, рег. №0507, дело№ 38/2011г., с предмет УПИ II-376
в кв.279 по плана на гр. София,
СО, м.“Лозенец-I част“, целият с площ от 601кв.м., при съседи на имота по
скица: УПИ I- 331, за жилищно строителство, УПИ III-24 и ул.“Беломорски проход“. В деня на подписване на договора ищците
платили уговорената продажна цена от 180 300евро, съобразно квотите на
продавачите в правото на собственост,
като на продавача В.Н.Б. платили 90 150 евро или 50% от продажната цена,
на С.Е. и Е.Е. по 40 075 евро или 25% от
продажната цена. В т.4 от договора
продавачите декларирали, че са единствени собственици на недвижимия имот, както и че ако
декларациите им се окажат неверни отговарят солидарно за връщане на продажната
цена и заплащане на разходите, направени от купувачите. След около 21 месеца ищците разбрали, че 4/5 идеални части от закупения от тях недвижим имот е собственост на Столична
община. При сключване на договора продавачите представили пред нотариуса скица
от 28.02.2011г., в която е записано, че
имотът е собственост на продавачите.
След сключване на договора СО издала на ищците скица на имота, в която те са
посочени за единствени собственици на същия. На 05.11.2012г. е издаден АЧОС № 5066 за 4/5 идеални части от
недвижимия имот, като останалата 1/5 идеална част била съсобствена
между продавачите, придобита от тях като
наследници на З.И.М.чрез възстановяване по реда на ЗВСОНИ. Посочената идеална част се равнявала на
120кв.м. от площта на процесния имот, което било
безполезно за тях, тъй като върху нея не можели да построят планираното
жилище. Излагат твърдения, че са
направили разходи за сключване на договора в размер на 10703,02лева, описани в исковата молба,
като претендират солидарно заплащане на
тази сума от ответниците с оглед поетото задължение с
чл.4 от договора за покупко-продажба. Излагат доводи за направени разходи след сключване на договора,
свързани със снабдяване с необходимите документи за изграждане на жилищна
сграда, които са в общ размер на 32 894,44лева, от които претендират
заплащане на обезщетение от продавачите,
съобразно с квотите им в правото на собственост.
С молба от 20.08.2021г. на ищците е представено влязло в сила решение от
21.08.2017г. на СГС по гр.дело № 4807/2013г., с което е развален договора за
покупко-продажба на недвижимия имот и е отменен нотариалния акт, в който същия
е обективиран.
Ответникът В.Н.Б. в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на исковете. Счита, че не дължи заплащане на
обезщетение за разходите, направени от ищците след покупка на имота, тъй като
същите са направени по тяхна преценка, освен това СО издала на ищците скица 23.06.2011г., в която са посочени като
единствени собственици на имота. Поради това счита, че претенциите за заплащане
на обезщетение за вреди при сключване на договора и след това, трябва да бъдат
насочени към СО, а не към продавачите, тъй като не се дължат на нейното виновно
или противоправно поведение. Счита, че ако такива
вреди са настъпили, са в причинно-следствена връзка с поведението на СО, която
година и половина след сключване на договора
на 05.11.2012г. е съставила АЧОС
за 4/5 идеални части от процесния недвижим имот.
Твърди, че от кореспонденцията и документите, издадени от СО, продавачите са
направили извод, че са собственици на целия продаван имот, а издадения АЧОС
като констативен не е довел до промяна в собствеността.
Ответникът С.Е.Е. /конституиран в качеството си на законен правоприемник
на починалия в хода на производството първоначален ответник Е.Е.Е. – л. 195/, излага съображения за неосновaтелност на исковете, като поддържа направените от ответницата
В.Б. възражения. Счита, че не са ангажирани доказателства да е приел
наследството на С.Е. изрично, по опис
или с конклудентни действия, като счита, че
доказването на посочения факт е в тежест на ищците. Оспорва исковете за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно
получената сума по разваления договор, като счита, че всеки от тях
отговаря до размера на полученото.
Излага, че при развален договор с
обратна сила всяка от страните дължи връщане на полученото по него, като се
позовава на съдебна практика, според която вземането на ищците не произтича от
договорно основание, а представлява извъндоговорна
отговорност, поради което счита, че кредиторът не може да черпи права от
разваления договор и да претендира при условията на солидарност връщане на
платената продажна цена от всеки един от
продавачите. Счита, че всеки отговаря до
размера на полученото. Оспорва да е получил сумата от 180 300евро, тъй
като от доказателствата е видно, че в негова полза са наредени 45 075евро,
представляващи 25% от продажната цена, но счита за недоказано получаването на
тази сума по сметка, на която той е титуляр, която да е надлежно заверена.
Твърди, че е налице основание за претендиране на лихва за забава върху
получената по договора сума по отношение на него от датата на получаване на
исковата молба, тъй като до този момент не е налице покана за доброволно
изпълнение.
С протоколно определение о 05.10.2023г. /л. 448/ съдът е
приел за съвместно разглеждане в настоящото производство направеното от
ответника С.Е.Е. възражение за прихващане за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение
за пропуснати ползи за периода от 09.05.2011г. до 14.02.2023г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 189,
ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете по чл. 189, вр. чл. 188 ЗЗД, ищците носят доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1. сключен валиден
договор за покупко-продажба между ищците и ответниците
с предмет - право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим
имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху същия
недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т.е. продавачът да се е
разпоредил с права, които не му принадлежат/ и 3. купувачът да е добросъвестен
/не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/.
Във връзка с разпределената доказателствена
тежест, следва да се посочи, че за уважаването на исковете е ирелевантно
дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или
купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ
спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но
съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става
въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се
прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси
обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува
реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице
притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по
всяко време да поиска вещта си. /в този смисъл е Решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1317/2012 г., III г. о., ГК/.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.05.2011г., обективиран в нотариален акт с №
38/09.05.2011г., том І, рег.№0507, дело №33/2011г. на нотариус В.с район на
действие - района на СРС /л. 14 и сл./ се установява, че ищците в качеството си
на купувачи са придобили правото на собственост от ответниците В.Н.Б., С.Е.Е. и починалия първоначален
ответник С.Е.Е. правото на
собственост върху своя недвижим имот – УПИ ІІ-376 в кв.279 по
плана на София, м.”Лозенец - І част”.
С изготвения по делото доклад /л. 320, стр. 2/ са
отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че с
влязло в сила на 28.07.2021г. решение от 21.08.2017г. по гр.дело № 4807/2013г. по описа на СГС, 5 с-в е развален сключеният на 09.05.2011г. договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 38, том. Iм, рег. № 0507, дело № 38/2011г. и е отменен на основание чл.537,
ал.2 от ГПК посоченият нотариален акт; обстоятелството, че при сключване на
договора ищците са платили продажната цена от 180 300 евро, съобразно квотите на продавачите в правото на собственост, като на
продавача В.Н.Б. е заплатена сумата от 90 150 евро или 50% от
продажната цена, а на
останалите двама продавачи С.Е. и Е.Е. е
заплатена сума от по 40 075 евро или 25% от продажната цена.
В т. 4 от представения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.05.2011г. /л. 15/ изрично е посочено, че ответниците, в качеството си на продавачи декларират, че са
единствени собственици на процесния недвижим имот, че
по отношение на имота или части от същия не са налице правни, съдебни и/или
извънсъдебни спорове или претенции на трети лица, че процесният
имот или части от същия не е обременен с каквито и да било вещно-правни и/или
облигационни тежести, че по отношение на същия имот, респ. на части от същия не
са сключвани предварителни договори с други лица, както и че имотът не е
предмет на отчуждаване от продавачите. В посочената т. 4 изрично е предвидено,
че ако някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина и/или купувачите
претърпят съдебно отстранение от имота или части от имота на каквото и да е
основание /разваляне, унищожаване или други основания/, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху същия имот
или върху части от него, продавачите дължат на купувачите, при условията
на солидарност, връщане на продажната цена, стойността на подобренията,
извършени в имота след продажбата му и разходите, направени от купувачите при
закупуване на имота.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 190/ се
установява, че ответникът С.Е. е единственият наследник на починалия в хода на
производството първоначален ответник Е.Е..
С оглед всички гореизложени съображения, настоящият състав счита, че
предявените искове за сумата от 180300 евро са доказани при условията на пълно и главно доказване като същевременно възраженията на ответниците, че не следва да отговарят при условията на
солидарна отговорност се опровергават
от т. 4 от представения по делото
договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.05.2011г. /л. 15/, където изрично ответниците
са се съгласили да отговарят при условията на солидарна отговорност.
Въпреки че по делото е
безспорно установено качеството на ответника С.Е. на наследник на Е.Е. /видно от представеното на л. 190 удостоверение за
наследници/, спорният въпрос между страните е
дали ответникът С.Е. е приел наследството от починалия си наследодател Е.Е.. В тази връзка следва да се изложи следното: приемането
на наследството от наследниците по закон е едностранен акт, с който се
материализира волеизявление да се придобие имуществото останало след смъртта на
наследодателя от законните наследници. Този едностранен акт може да е изричен –
чл. 49, ал. 1 от ЗН, но може и да е налице „мълчаливо приемане” на наследството
по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, посредством извършване на действия от
наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме
наследството по закон.
Видно от представените
по делото доказателства в настоящия случай е безспорно установено, че не е
налице изрично приемане на наследство от страна на ответника С.Е., доколкото
няма каквито и да било доказателства за наличие на елементите от фактическия
състав, предвиден в нормата на чл. 49, ал. 1 ЗНасл., а именно – депозирано от ответника
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството.
Ето защо предмет на изследване в настоящото производство е дали е осъществен
фактическият състав на мълчаливото приемане на наследството, регламентиран в
нормата на чл. 49, ал. 2 Знасл. Съобразно
константната съдебна практика мълчаливо приемане на наследството е
налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които
несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т.е. от тях
да е възможно да се направят и други изводи, както е при ползване на
обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или
действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки конкретен случай
съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т.е. касае
се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус. /в този смисъл е Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
309/2010 г., II г. о., ГК/.
Във връзка с
гореизложеното следва да се посочи, че видно от представените по делото Решение
с № 2827/03.12.2018г. по гр. д. № 1793/2018г. по описа на САС, 2 с-в /л. 230 и
сл./ и Определение с № 60605/28.07.2021г. по гр. дело № 2022/2019г. по описа на
ВКС, IV
ГО /л. 238 и сл./ се установява, че в
производството пред САС ответникът С.Е. е конституиран в качеството на
правоприемник на починалия в хода на производството първоначален ответник Е.Е. като впоследствие въз основа на депозирана от ответника С.Е.,
в лично качество и в качеството му на наследник починалия ответник С.Е.
касационна жалба пред ВКС е образувано гр. дело № 2022/2019г. по описа
на ВКС, IV
ГО. Депозирането на касационна жалба от
страна на ответника С.Е., в качеството му на наследник починалия ответник С.Е.
представлява правно действие от наследника, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството.
Предвид всички гореизложени съображения исковете за сумата от 180300 евро се явяват основателни и доказани изцяло.
По отношение на исковете за с
правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от
10703.02
лева, представляваща
заплатени от ищците
разноски по развален договор, следва да се посочи следното: от представената по делото
сметка/фактура с № **********/09.05.2011г. /л. 33/ се установява,
че на посочената дата ищецът
Л.С. е заплатил в полза на нотариус В.сума в общ размер от 1534.52 лева, включваща
сумата от 1235.77 лева – нотариална
такса за издаването на процесния
нотариален акт; сумата от
43.00 лева – нотариална такса за издаването
на преписи от нотариалния
акт и сумата от 255.75 лева – размерът
на начисления ДДС върху посочените
суми.
От представеното
по делото платежно нареждане от 09.05.2011г. /л. 34/ се установява,
че на посочената дата ищецът
Л.С. е заплатил в полза на отдел „Лозенец“ сумата от 8815.90 лева – заплатен местен данък за продажба на недвижим имот.
От представеното
по делото платежно нареждане от 09.05.2011г. /л. 36/ се установява,
че на посочената дата ищецът
Л.С. е заплатил в полза на Агенция
по вписванията сумата от 352.64
лева – такса за вписване на нотариалния
акт.
С оглед представените доказателства, следва да се обоснове изводът, че на
09.05.2011г. ищецът С. е заплатил сума в общ размер
от 10703.06 лева /1534.52 лева + 8815.90 лева +
352.64 лева/, представляваща дължимите
разноски, свързани с издаването
на процесния нотариален
акт. Същевременно в т. 4 от представения по делото договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2011г. /л. 15/ изрично е посочено,
че ответниците дължат на ищците, при условията
на солидарност, разходите, направени от купувачите при закупуване на
имота.
Предвид всички гореизложени съображения исковете се явяват основателни и
доказани изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законните лихви върху главниците,
считано от 05.04.2013г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземанията.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2, вр. чл. 82
ЗЗД за сумата от 32 389.44 лева
Основателността на предявените осъдителни искове се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. сключен валиден
договор за покупко-продажба между ищците и ответниците
с предмет - право на собственост; 2. пълно изпълнение от страна на ищците на
поетите задължения по сключения договор; 3. неизпълнение на договора от ответниците, вид на неизпълнението; 4. настъпване на
описаните в ИМ вреди; 5. наличие на причинно-следствената връзка между вредите
и неизпълнението; 6. размер на обезщетението за неизпълнение.
По отношение на първите
три предпоставки от фактическия
състав на предявените искове: 1. сключен валиден договор за покупко-продажба между
ищците и ответниците с предмет - право на собственост;
2. пълно изпълнение от страна на ищците на поетите задължения по сключения
договор и 3. неизпълнение на договора от ответниците,
вид на неизпълнението, съдът намира, че от гореизложените подробно анализирани
писмени доказателства се установи при условията на пълно и главно доказване
пълно неизпълнение от страна на ответниците по
сключения договор, както и наличието на посочените предпоставки.
По отношение на останалите предпоставки за уважаване
на исковете: настъпване на описаните в ИМ вреди; наличие на
причинно-следствената връзка между вредите и неизпълнението и размер на
обезщетението за неизпълнение, следва да се посочи следното: видно от
представените по делото писмени доказателства: скица от 06.02.2013г. /л. 17/;
писмо от кмета на район „Лозенец“ /л. 18-л. 19/; разрешение за строеж с №
80/31.05.2012г. /л. 29/; квитанция от 04.06.2012г. за получена сума по чл. 6,
ал. 1 ЗМДТ /л. 38/ в размер на 5762.40
лева – разрешение за строеж; квитанция от 11.07.2012г. /л. 39/ за заплатена
сумата от 10.00 лева – протокол стр.
линия и ниво; платежен документ от 16.11.2011г. /л. 40/ за заплатена сумата от 4000 евро – аванс за проектиране на
еднофамилна жилищна сграда; платежен документ от 03.02.2012г. /л. 41/ за
заплатена сумата от 3500 евро –
аванс за проектиране на еднофамилна жилищна сграда; договор за доклад за
съответствие от 14.09.2012г. /л. 42-л. 43/; фактура с № ********** /л. 44/ за
заплатена по банков път на сумата от 1000
лева – плащане СН – влизане в сила РС по договор от 14.09.2012г. за обект:
еднофамилна жилищна сграда с офис и гараж УПИ II; договор за строителен надзор от 29.06.2011г. /л. 45
и сл./; Разписка от 29.06.2012г. /л. 48, стр. 2/ за заплатена сумата от 2000 лева по сключения договор за
строителен надзор; приходен
касов ордер с № 005/19.02.2012г. /л. 49/ за заплатена сумата от 500 лева – такса за движение на
документи за разрешение на строеж на еднофамилната сграда; фактура от
01.08.2011г. /л. 50/, издадена от Топлофикация София ЕАД за сумата от 130.00 лева – изходни данни за имот с топл.; приходен касов ордер от 12.09.2011г. /л. 51/ за
сумата от 1850.00 лева – проект за
„Изместване на топлопровод от УПИ II-376,
кв. 279; разписка от 18.07.2012г. /л. 52/ за заплатена сумата от 696.00 лева – присъединяване към ел.
мрежа на ЧЕЗ Разпределение България; платежен документ от 01.08.2011г. /л. 53/
за сумата от 97.08 лева – извършване
на проучв. раб. по външно ел. захр.;
разписка от 06.07.2012г. /л. 54/ за заплатена сумата от 73.97 лева – предоставяне на данни от техн.
картотека; фактура от 12.08.2011г. /л. 55/ за заплатена сумата от 300 лева – сключване на предварителен
договор по чл. 142 ЗУТ; сумата от 88.00
лева – даване на писмено становище; квитанция от 27.06.2012г. /л. 57/,
издадена от Столична община за сумата от 25.00
лева – заверка на заснемане и експ. оценка на
растителност; фактура от 18.06.2012г. /л. 58/ за заплатена сумата от 171.60 лева – съгласуване на работни
проекти; фактура от 30.07.2012г. /л. 59/ за сумата от 35.00 лева – съгласуване на проект с „Улично осветление“ ЕАД;
фактура от 30.07.2012г. /л. 60/ за сумата от 70 лева – съгласуване на ВиК връзки;
фактура от 18.07.2012г. /л. 61/ за сумата от 97.08 лева – съгласуване на работни проекти при изместване на
енергийни съоръжения; фактура от 30.07.2012г. /л. 62/ за съгласуване на проект;
договор от 09.07.2012г. /л. 63 и сл./ за комплексно изпълнение на кофражни,
бетонови и армировъчни работи; фактура от 27.09.2012г. /л. 67/ за сумата от 1839.48 лева – извършени на СМР,
съгласно сметка за разплащане от 25.09.2012г.; приходен касов ордер от
01.11.2012г. /л. 68/ за сумата от 1700
лева – СМР на къща Лозенец; разходи за разплащане от 25.09.2012г. в общ
размер от 3555.48 лева /л. 68, стр. 2/; приходен касов ордер от 29.01.2013г.
/л. 69/ за сумата
от 1189.90 лева – извършени СМР в
жилищна сграда съдът намира, че ищците са доказали при условията на пълно и
главно доказване извършени от тях разходи, свързани със снабдяване с необходимите документи за изграждане
на жилищна сграда, възлизащи в размер на 32 894.44лева, от които
претендират заплащане на обезщетение от
продавачите, съобразно с квотите им в правото на собственост. В тази връзка
следва да се съобрази изготвената по делото ССчЕ /л.
475 и сл./, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена, от
която се установява, че всички гореописани суми са реално заплатени от ищците
/л. 481/.
С оглед
гореизложените съображения
и при съобразяване на гореописаните
писмени доказателства и приетата ССчЕ, съдът намира, че ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване извършване на разходи, свързани със
снабдяване с необходимите документи за изграждане на жилищна сграда, възлизащи
в размер на 32 894.44лева. Посочените разходи по своята правна същност
представляват вреди като с оглед анализираните писмени доказателства,
настоящият състав намира, че ищците са доказали причинно-следствената връзка
между тези вреди и неизпълнението на ответниците.
Предвид всички гореизложени съображения исковете се явяват основателни и
доказани изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законните лихви върху главниците,
считано от 05.04.2013г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземанията.
По
възражението за прихващане на ответника С.Е.Е.:
Ответникът е направил възражение за
прихващане със сума в общ размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи за периода от 09.05.2011г. до 14.02.2023г.
В УМ на л. 383 ответникът е посочил, че претендираното
обезщетение е за пропуснатите ползи от граждански и естествени плодове за
ползването от страна на ищците на 1/5 ид. част от процесния имот. В тази връзка е приета СОЕ /л. 429 и сл./,
кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена, от която се
установява, че средната месечна наемна цена за 1/5 ид.
част от процесния имот възлиза на сумата от 9196.49
лева.
Във връзка с релевираното възражение за
прихващане, следва да се посочи, че по делото е безспорно установено
обстоятелството, че ответниците са собственици на 1/5
ид. част от процесния имот,
придобита по реституция /посоченото обстоятелства се установява от
представените по делото съдебни решения – л. 226-л. 246/.
Предвид наличието на сключен между страните договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.05.2011г. /л. 15/, въз основа на който ищците са владяли процесния имот въз основа
на валидно правно основание, като едва с влязлото в сила на 28.07.2021г. решение от 21.08.2017г. по гр.дело № 4807/2013г. по описа на СГС, 5 с-в
договорът е развален, то възражението е неоснователно за периода от 09.05.2011г. до 27.07.2021г. В тази връзка следва да
се съобрази и общия принцип, че ответниците не могат
да черпят права от собственото си противоправно
поведение. По отношение на останалата част от периода от 28.07.2021г. до
14.02.2023г., съдът споделя възраженията на ищците, че владението върху имота е
предадено по силата на влязлото в сила решение, доколкото от събраните по
делото гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищците Р.П.Ш./л.
451 и сл./, кредитирани от съда като кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал се установи, че ищците са направили
ограждения, които след издаването на акта за общинска
собственост са били премахнати като съответно имотът впоследствие не е бил
ограждан, няма поставен портал, нито се заключва. Доколкото актът за общинска
собственост е от 05.11.2012г. /л. 272/, то съдът приема, че от 2012г. имотът
няма ограда, като ответниците не са ангажирали
каквито и да било доказателства в обратен смисъл. В тази връзка следва да се
съобрази и обстоятелството, че ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, че след датата на влизане в сила на съдебното решение ищците са владеели
имота.
С оглед гореизложените съображения възражението е неоснователно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищците, които възлизат на
сумата от 36346.58 лева /сумата от 15829.15 лева – заплатена ДТ; сумата от
13284.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; сумата от 690.00 лева –
общ размер на депозита за вещо лице; сумата от 6543.43 лева – депозит за особен
представител/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
солидарно в полза на Л.Н.С., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН **********, с общ адрес: ***, съдебен адрес:***, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 180300 евро,
представляваща платена цена
по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2011г., обективиран
в нотариален акт с №
38/09.05.2011г., том І, рег.№0507, дело №33/2011г. на нотариус В.с район на
действие - района на СРС; сумата от 10703.02 лева, представляваща заплатени от ищците разноски по сключване на разваления договор, ведно със законните
лихви върху главниците, считано от 05.04.2013г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 36346.58
лева – разноски за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА В.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят /всеки
от ответниците по ½ част/ в полза на Л.Н.С., ЕГН ********** и В.П.С., ЕГН **********, с общ
адрес: ***, съдебен адрес:***, на основание чл.79, ал.1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 32 389.44
лева, представляваща обезщетение
за неизпълнение на договор, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
05.04.2013г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане
на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от С.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** възражение за прихващане със сумата
от 10000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от
09.05.2011г. до 14.02.2023г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – Столична община.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: