РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000612 по описа за 2022 година
С решение № 260024/26.05.22 г., постановено по т.д. № 5/21 г. по
"
описа на ОС Хасково, ЗАД „Д.Б. Ж.З. АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на В. Г. Г. ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.в резултат
на ПТП, настъпило на 16.09.2020 г.в град Х., виновно причинено от водача на
лек автомобил марка „Л." модел “И.“ с рег.№ *******, по отношение на
който е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗАД „Д.Б. Ж. З.“АД със застрахователна полица със
срок на действие от 23.02.2020г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане сумата, като искът за
разликата до пълния предявен размер от 35 000 лв. е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен и недоказан.
"
ЗАД „Д.Б.Ж.З. АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата в общ размер на
1 600 лв., от които 1 200 лв.- ДТ и 400 лв. депозити за вещи лица. платени от
бюджетните средства на съда, а в полза на адвокат Я. Д. Д. сумата в размер на
1 430 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ.
Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му
"
част е подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.З. АД, което го обжалва с оплакване за
незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли в тази част решението да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за
просъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП
1
бъде отхвърлен изцяло, евентуално - да се намали размера на присъденото
обезщетение като се отчете и наличието на съпричиняване. Претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна В. Г. Г. счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от ТЗ, предявен от В.
"
Г. Г. против ЗАД „Д.Б.Ж.З. АД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени увреждания при ПТП, настъпило на 16.09.2020 г.в град Х., виновно
причинено от водача на лек автомобил марка „Л." модел “И.“ с рег.№
*******, по отношение на който е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ДБЖЗ“АД, валидна към датата
на ПТП.
Обстоятелството, че към датата на ПТП е била сключена и
действаща валидна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество е било безспорно
по делото.
По безспорен начин е установен и механизмът на настъпване на
ПТП, включително и въз основа на прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, като същият не се оспорва от жалбоподателя,
напротив, във въззивната жалба изрично се заявява, че първоинстанционният
съд е установил точно механизма на настъпване на ПТП, а именно:
ПТП е възникнало на ул.“Б.“, гр. Х., срещу частен имот № **,
през нощта, при намалена видимост, сухо време; настъпил е удар между л. а.
марка „Л.“, модел „И.“ с рег.№ ******* и товарен автомобил марка „Т.“,
модел „Х.“ с рег.№*******, който е бил кос, при заден блъсък, при контакт на
предна челна дясна част на лек автомобил ..Л.“ със задна лява част на товарен
автомобил „Т.“. Скоростта на л. а. „Л.“ непосредствено преди
произшествието и в момента на удара с другия автомобил е била 57,9 км/ч, а
скоростта на т. а. марка „Т.“- 24,9 км/ч. Водачът на л. а. „Л.“ е имал
техническата възможност да види предходния автомобил на осветеността от
фаровете на автомобила, който управлява и да предотврати ПТП, чрез
аварийно спиране или изпреварване отляво, докато водачът на товарния
автомобил „Т.“ е нямал такава техническа възможност, тъй като е бил
предходен участник в движението. Причина за настъпването на процесното
ПТП е липсата или закъснялата реакция за аварийно спиране, или реакция за
изпълнение на маневра „изпреварване“ отляво, от страна на водача на л. а.
„Л.“ при възприемане на предходния товарен автомобил марка „Т.“. Прието е
от първоинстанционния съд, че водачът на този автомобил е нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал.1 и ал.2 пр.5 и пр.6 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват.
Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразят с характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояния да спрат пред
всяко препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ .В случая
при разрешена скорост от 40 км/ч лекият автомобил марка „Л.“ се е движел
със скорост 57,9 км/ч.
Ищецът В. Г. е пътувал като пътник в товарния автомобил марка
2
„Т.“ на предна дясна седалка.
В обжалваното решение е прието, че като пряка и
непосредствена последица от ПТП на ищеца са причинени увреждания, а
именно: разкъсноконтузна рана на дясната предмишница, разкъсване на
разгъвачната мускулна група на същата предмишница, счупване на дясната
ключица, които са причинили на ищеца продължителни болки и страдания,
като е причинено трайно затруднение /за повече от 30 дни/ в движението на
дясната ръка, което се дължи на разкъсването на разгьвачните мускули на
пръстите на ръката, ведно със счупване на едноименната ключица. Тези
изводи са основани както на данните в представената по делото медицинска
документация, така и на приетото заключение на д-р Е., което е кредитирано
като обосновано, всестранно и обективно изготвеното от експерта.
По делото е представена епикриза, от която е видно, че ищецът е
постъпил в отделение "Ортопедия" към МБАЛ Х. АД в 00:10 ч на 17.09.20 г.
с разкъсно-контузна рана на дясна предмишница с размер 10 см, невъзможна
активна екстензия на пръстите, болка в областта на дясната ключица и
наличие на оток, деформация, патологична подвижност в същата област,
ограничени активни движения в областта на дясната раменна става; след
проведени изследвания и подготовка е опериран в спешен порядък на
17.09.20 г.; изписан е с подобрение, като му е дадена препоръка да носи
гипсовата имобилизация за 21 дни, да носи ортезата 30 дни и му е изписана
терапия за дома. Като придружаващо заболяване в епикризата е отразена :
лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващо грижи и лечение.
По отношение заключението на СМЕ с в.л. д-р Е. е прието за
основателно оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално
нарушение, състоящо се в неспазване на срока по чл. 199 от ГПК, поради
което с оглед отстраняване на това нарушение пред настоящата въззивна
инстанция е допуснато повторното призоваване на експерта и приемане на
заключението в открито съдебно заседание на 25.01.2023 г. В същото съдебно
заседание от страна на вещото лице бяха дадени подробни и изчерпателни
отговори на поставените уточняващи въпроси в писмена молба на
дружеството - жалбоподател, както и допълнителни обяснения. Въззивният
съд приема заключението на СМЕ като компетентно и безпристрастно
изготвено, включително и въз основа на устните обяснения, дадени
непосредствено пред съда в открито съдебно заседание, които са убедителни,
аргументирани и несъдържащи противоречия с останалите събрани по делото
доказателства, включително и приетата медицинска документация.
От заключението се установява, че вследствие на процесното
ПТП Г. е получил описаните травматични увреждания: разкъсноконтузна
рана на дясната предмишница, разкъсване на разгъвачната мускулна група на
същата предмишница, счупване на дясната ключица. Мотивиран е извод, че
описаните увреждания са причинени при действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при автомобилна травма на пътник на предна дясна
седалка на автомобил, при сблъсък с друг автомобил и последвало
преобръщане на автомобила на дясната му страна по начина, времето и при
обстоятелствата описани в предварителните сведения, като уврежданията са в
причинна връзка с ПТП, като е причинено трайно/ за повече от 30 дни/
затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на разкъсването
на разгъвачните мускули на пръстите на ръката, ведно със счупване на
едноименната ключица. Обичайният срок за възстановяване според експерта
е около 3 месеца, като в случая ключицата е зараснала с образуване на груб
калус и тъп ъгъл издаден напред, което нарушава обичайната конфигурация
на раменната става и обяснява чувството за болка и затруднено вдигане на
тежести. във връзка с разкъсаните сухожилия е констатирано, че движенията
вече са възстановени. Изолираното разположение на травмите вдясно и в
частност счупване на дясната ключица говори в полза на това, че
пострадалият, седейки на предната дясна седалка, е бил с поставен
3
обезопасителен колан. Независимо, че не е ползвал рехабилитация,
оздравителният процес в острата му фаза е завършил в обичайните рамки от
около 3 месеца.
В устните си обяснения в о.з. вещото лице е посочило, че не са
налице документи за това ищецът да е бил на контролен преглед след
изписването си при ортопед или травматолог, нито пък за това да е
провеждана рехабилитация. Независимо от това, възстановяването на
пострадалия е приключило в рамките на обичайното - за около три месеца. По
отношение разкъсаните сухожилия посочва, че лечението на такава травма
включва шев на сухожилието с метален имплант, с който скъсаното
сухожилие се свързва със здрава тъкан и се слага гипс за обездвижване, тъй
като всяко движение може да скъса сухожилието отново; след свалянето на
гипса има период на принудително обездвижване поради известна атрофия и
нарушения на двигателната активност, която се възстановява във времето.
Вещото лице е категорично, че дори и да е провеждана рехабилитация,
периодът на възстановяване нямаше да е по-къс, тъй като се изисква време за
зарастване и възстановяване на тъканта. По отношение счупената ключица
вещото лице е заявило, че е обичайно при всяко пълно счупване да има
разместване; тук също се е получило разместване, като се е образувал много
груб калус - костно образувание, което се формира вторично в местата на
зарастване на счупванията, като представлява козметичен дефект и в случая е
свързан по-скоро с некоректно наместване, Посочва се, че травмата изисква
обездвижване, което обаче е трудно да се спазва, тъй като създава
неудобство, раменете са обездвижени, налице са трудности при обличане,
спане. По отношение механизма на получаване на травмите вещото лице
заявява, че пострадалият със сигурност е бил с предпазен колан, който го е
спрял - няма травми на главата, на гръдния кош, на корема, тялото не е
стигнало до таблото; но коланът чупи ключицата и задържа тялото към
облегалката; същевременно ръката е свободно подвижна и му създава
предпоставки да се удари вдясно във вратата; разположението на травмите и
техният вид кореспондират с разположението на тялото на пострадалия като
пътник на предна дясна седалка.
Въззивният съд преценява като неоснователни оплакванията в
жалбата, че съдът необосновано е дал вяра на показанията на разпитаните
свидетели А. Г. А. в частта им, че пострадалият е бил с предпазен колан,
както и тези на В. В. Г. в частта с която се заявява, че процесното ПТП му се
е отразило изключително тежко и е променило трайно живота на сина й.
Свидетелят А. е дал подробни показания по отношение
настъпването на ПТП - същият е шофирал собствения си товарен автомобил,
в който ищецът се е возил като пътник; двамата се прибирали от работа
/гледали животни между с. М. б. и с. Т./.След удара колата се плъзгала
обърната по инерция по дясната си страна. В. бил вързан и след като
изключил двигателя свидетелят го отвързал и му помогнал да излезе от
колата. Поради факта,че ищецът бил с колан, дясната му ръка се влачила по
стъклото. Описва подробно и други обстоятелства около ПТП - състоянието
на ищеца, времето, мястото, пътните знаци и т.н. Няма основание да се
дискредитират показанията на този свидетел, включително и в частта относно
ползването на предпазен колан. Показанията му са подробни и убедителни,
като кореспондират с останалите събрани доказателства по делото.
Обстоятелството, че пострадалият е ползвал предпазен колан, изрично се
потвърждава и от заключението на вещото лице, което е заявило, че именно
коланът, предпазвайки тялото от удар в таблото и от други наранявания, е
довел до счупването на ключицата.
Свидетелката В. В. Г. е майка на ищеца. Заявява, че отиването си
в Спешно отделение, където синът й бил приет след ПТП, е успяла да види
какви манипулации са му били правени, тъй като вратата на
манипулационната била отворена - синът й през цялото време охкал и
пъшкал; свидетелката видяла как докторът отваря раната на ръката и я шие,
4
раната била набита със стъкла, които лекарят почистил; било много
болезнено за сина й, който викал и охкал и по пътя за ортопедията; на
ключицата била сложена ортеза; не можел да си свие пръстите на дясната
ръка, раздвижването продължило около 3 месеца, бавно и постепенно, с
упражнения в къщи; в началото било много болезнено, пиел обезболяващи на
всеки 4 часа; синът й не можел да се обслужва сам, не можел да хване дори и
лъжица, не можел да се нагласи да си легне, налагало се свидетелката да го
бръсне, къпе и подпомага в обслужването и храненето; синът й плачел и
викал на моменти, а тя се чувствала безпомощна да облекчи страданията му;
след катастрофата бил стресиран, оглеждал се и притичвал през улиците,
дори и да няма коли; все още не бил напълно възстановен. Сочи, че синът й
страда от умствена изостаналост, пенсионер е по болест и има ТЕЛК решение
с определена 75% нетрудоспособност.
Няма основание на тези свидетелски показания да не бъде
дадена вяра с оглед установяване характера, тежестта, интензитета на болките
и страданията, търпени от ищеца В. Г., както и отражението на случилото се
върху начина му на живот, включително и при преценка на близката
роднинска връзка между майка и син. Свидетелката е от най-близкия семеен
кръг на ищеца и като майка най-активно е участвала в подпомагането му в
периода на възстановяване, т.е. има и преки впечатления от начина, по който
процесното ПТП е повлияло на живота на сина й. Освен това показанията й
в тези им части напълно кореспондират и с данните в останалите събрани по
делото доказателства.
По отношение твърденията, че възстановяването е продължило
за период по-голям от три месеца, настоящият състав намира, че показанията
й не могат да бъдат кредитирани, тъй като в тази им част същите влизат в
противоречие с други събрани доказателства по делото, в частност със
заключението на вещото лице, подробно обсъдено по-горе.
По делото е безспорно установено, че ищецът е с определена
степен на инвалидност от 75 % . Същото е видно и от представеното още с
исковата молба експертно решение № ****/9.3.20 г. На ищеца е поставена
диагноза: Лека умствена изостаналост, значително нарушение в поведението,
изискващо внимание или лечение. В жалбата са наведени оплаквания, че това
обстоятелство не е отчетено от решаващия съд като причина за това
възстановителният процес при пострадалия да се забави и да протече по-
дълго от обичайното при подобен вид травми, с което се прекъсвала
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
застрахования водач и претърпените болки и страдания, за които се търси
обезщетение. Тези оплаквания са неоснователни. По делото няма каквито и
да било доказателства отразеното заболяване в представеното експертно
решение, което е психично по своя характер, да е дало някакво отражение
върху периода на възстановяване от счупването на ключицата и разкъсно-
контузните рани. Освен това периодът на възстановяване от около три месеца
е в рамките на обичайния за този вид травми, т.е. въобще не е по-бавен
спрямо обичайния такъв.
По отношение влиянието на процесния инцидент върху
психиката на ищеца първоинстанционният съд обосновано е приел, че
безспорно е налице негативно отражение, което се доказва от събраните
гласни доказателства - налице е промяна в поведението, свързано със стрес
при пресичане, оглеждане, притичване, вътрешно напрежение.
Предвид посоченото въззивният съд приема за неоснователни
оплакванията на жалбоподателя, че по делото не били доказани конкретните
правнорелевантни факти, относими към критериите, въз основа на които
следва да бъде определен справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, установени в съдебната практика. По делото е
проведено пълно доказване по отношение на: получените травматични
5
увреждания по характер, вид и тежест, както и по отношение на наличието на
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП; интензитета на
търпените болки и страдания, който е бил най-висок в първите дни след
инцидента и постепенно е намалявал до възстановяването на ищеца в рамките
на обичайния тримесечен срок; търпените от ищеца неудобства в битов план
в този период, свързани с необходимостта от чужда помощ вследствие
обездвижването на дясната ръка и раменете; негативното отражение на
случилото се върху психичната сфера на ищеца и промяната в неговото
поведение вследствие на претърпения стрес и вътрешно напрежение.
Предвид посоченото, както и с оглед икономическото състояние в страната
към момента на настъпване на увреждането, и обстоятелството, че
пострадалият към момента е възстановен, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетение обосновано е определен от
първоинстанционния съд на 35 000 лв., като след приспадане на платената от
застрахователя сума от 5 000 лв., искът е уважен до размер на 30 000 лв. Така
определеният размер кореспондира и с установената съдебна практика за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по подобни казуси.
Правят се и доводи, че първоинстанционният съд не е взел
предвид обстоятелството, че Г. получава пенсия по инвалидност, както и че
не са събрани доказателства за други получавани доходи. Посочените
обстоятелства обаче не са релевантни към въпроса за справедливия размер на
обезщетение за неимуществени вреди, поради което липсата на доказателства
в тази насока не представлява процесуално нарушение.
Възражението за наличие на съпричиняване е преценено от
първоинстанционния съд като неоснователно, като изводите в тази насока се
споделят и от настоящия съдебен състав на ПАС. Възражението на
застрахователното дружество е за това, че пострадалият не е бил с предпазен
колан. Същото обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Напротив, както от свидетелските показания на свид. А., така и от
заключението на СМЕ, категорично се установява, че като пътник на предна
дясна седалка ищецът е бил с поставен предпазен колан, който го е предпазил
от по-тежки травми, но е довел до счупването на ключицата. При това
положение не е налице основание за намаляване на размера на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид посоченото ПАС приема, че въззивната жалба е
неоснователна. Атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено в осъдителната му част, предмет на обжалване.
За разноските:
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция следва да
бъде уважена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Я. Д. Д. за оказаната от същия безплатна правна помощ в полза
на въззиваемата страна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съобразно
обжалваемия итерес и на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения това възнаграждение се в размер на 3050 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/26.05.22 г., постановено
по т.д. № 5/21 г. по описа на ОС Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД
"
„ДБЖЗ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. Г. Г. ЕГН
********** сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.в резултат на ПТП, настъпило на
16.09.2020 г.в град Х., виновно причинено от водача на лек автомобил марка
„Л." модел “И.“ с рег.№ *******, по отношение на който е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД
„ДБЖЗ“АД със застрахователна полица със срок на действие от 23.02.2020г.
до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане сумата.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
"
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ АД ЕИК ********* да заплати на
адвокат Я. Д. Д. – *АК на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
3 050 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7