№ 198
гр. ЛЕВСКИ, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20254410100165 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „УТРО“, ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявана от И.Р.К., против М. Д. Т.,
ЕГН**********, с адрес:****.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД 972/2024г. по описа на PC - Левски
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. След получаване
на съобщението за издадената заповед за изпълнение, длъжникът М. Д. Т. в
указания му срок депозирал възражение срещу същата. След подаване на
възражението съдът е указал на заявителя, че има право да предяви иск за
установяване на вземането си. В дадения от съда срок подава настоящата
искова молба и излага следните твърдения:
Между ПК „Утро“ и ответника М. Д. Т. съществували устни договорни
правоотношения, по силата на които на ответника през стопанската 2023/24г.
били предоставени под наем 9 дка земеделска земя, находящи се в м.„Д." в
землището на гр. Б. за 1 година, като той поел ангажимент да заплати наемна
цена по 75 лв. за декар. След приключване на стопанската 2023/24г., въпреки
отправяните покани, Т. не изпълнил своевременно задължението си за
заплащане на дължимата наемна цена общо в размер на 675.00 лева, поради
което дължимата от Т. сума била включена в издадената от Кооперацията
Фактура № ********** от 11.11.2024г.
1
Твърди се, че по искане на Т. Кооперацията му продала една торба и
половина „семе слънчоглед”, при единична цена за една торба 367.00 лева, без
ДДС. По устна договорка с Т., продаденото от Кооперацията „семе
слънчоглед" било предадено от представител на кооперацията на Д.М. - снаха
на ответника и В.М.Т. - син на ответника на 16.04.2024г. Продаденото на Т.
семе било обеззаразено и същия за вложените препарати дължал на
Кооперацията сумата от 30.00 лв. без ДДС. По искане на Т. кооперацията му
продала 700 кг. карбамид, при единична цена за килограм 0.88 лева, в резултат
на което общата стойност на продадения му карбамид възлизал на 616.00 лева,
без ДДС. По устна договорка с Т., продадения от кооперацията карбамид бил
предаден от представител на кооперацията на Д.М. - снаха на ответника и
В.М.Т. - син на ответника на 22.04.2024г. Въпреки отправяните многократно
покани за плащане, Т. не изпълнил своевременно задължението си да заплати
на ищеца стойността на продаденото му „семе слънчоглед" общо в размер на
550.50 лева без ДДС, стойността на вложения препарат за обеззаразяване на
семето в размер на 30.00 лева без ДДС и стойността на карбамида общо в
размер на 616.00 лева без ДДС. Дължимите им се суми също били включени в
издадената от тях Фактура № ********** от 11.11.2024г. Сочи се, че общо
дължимата на Кооперацията сума от М. Д. Т. за извършените продажби била в
размер на 1196.50 лева без ДДС, а общо дължимата на Кооперация сума за
отдадените под наем 9 дка земеделска земя била в размер на 675.00 лева.
Кооперацията била регистрирана по ДДС, поради което върху сумата от
1196.50 лева за извършените продажби бил начислен ДДС в размер на 20%,
като дължимия се ДДС върху стойността на продажбите възлизал на 239.30
лева и именно тази сума била посочена в издадената данъчна фактура. Общо
дължимата сума на Кооперацията от М. Д. Т. била в размер на 2110.80 лева с
включен ДДС и тази сума била посочена като сума за плащане в издадената от
кооперацията Фактура № ********** от 11.11.2024г. Фактурата била
осчетоводена в счетоводството на ищеца, но въпреки многобройните покани,
отправяни от страна на представител на Кооперация до ответника, и до
настоящия момент дължимата сума по фактурата не била заплатена.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че М. Д. Т. дължи на Производителна кооперация „Утро“ сумата
от 2110.80 лева главница по Фактурата № ********** от 11.11.2024г.,
представляваща общ сбор на дължими суми за продадено семе слънчоглед,
стойност на вложен препарат за обеззаразяване на продаденото семе, за
продаден карбамид и за дължим наем на 9 декара земеделска земя в м. „Д.“ в
землището на гр. Б. за стопанската 2023/2024г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 13.12.2024г. /датата на подаване в PC Левски
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до пълното изплащане
на вземането - за които е издадена заповед № 510 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 13.12.2024г. по ЧГД 972 от 2024г. по описа на
PC Левски.
Претендира направените по делото разноски. Направени са
2
доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, чрез процесуалния му представител, който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва всички изложени в исковата молба факти и
обстоятелства. Моли съда да отхвърли така предявената искова претенция,
ведно с произтичащите от това правни последици. Счита, че така предявеният
иск е неоснователен и недоказан, поради което отправя искане съдът да
отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.
Претендира на основание чл.78 от ГПК да бъдат присъдени направените
разноски в настоящото производство.
В случай, че съдът уважи предявената искова претенция, моли
претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде
съобразено с разпоредбите на Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа и присъдено в минимален размер.
Изразява становище по доказателствата и доказателствените искания,
като оспорва истинността на фактура №**********/ 11.11.2024г.
Възразява срещу доказателственото искане за допускане до разпит в
съдебно заседание на 5/петима/ свидетели-в режим на довеждане. Възразява
срещу доказателственото искане за допускане по делото на съдебно-
счетоводна експертиза.
По отношение на редовността на водените от ищеца
счетоводни/търговски книги, моли съда да приеме, че с настоящия отговор
прави възражение относно редовността им. Посочва, че в съответствие с
константната съдебна практика и правната доктрина (Живко Сталев
-„Българско гражданско процесуално право" стр.287) след направеното
възражение и с оглед производната доказателствена сила на счетоводните
книги редовността им следвало да бъде доказвана от страната, която черпи
права от тях т.е. в конкретния случай ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По частно гр.д. №972/2024г. по описа на РС – Левски е издадена Заповед
№510/13.12.2024г., за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК срещу длъжника М. Д. Т., ДА ЗАПЛАТИ в полза на кредитора
Кооперация Производителна кооперация „Утро“ сумата от 2110.80лв.,
представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 13.12.2024г.
до изплащане на вземането, представляваща дължима сума фактура,
представляваща общ сбор за продадено семе слънчоглед, обеззаразяване,
карбамид, и дължим наем на 9 дка земеделска земя 2023/2024г., сумата от
442.22 лв. – разноски по делото.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Св. В.Н. – счетоводител в ищцовата кооперация заявява в показанията
си, че през месец април 2024г. ответникът е получил семена слънчоглед и тор
карбамид, като е била постигната уговорка, че ще заплати стойността им в по-
късен момент, но плащане от негова страна не е направено. Посочва в
3
показанията, че ответникът дължал и наем за 9 дка, което било отразено във
фактурата. Свидетелката разказва, че не е присъствала в склада при предаване
на семето и торовете, но е възприела от работното си място пристигането на
ответника, който е бил придружен от сина си и снаха си.
Според свидетелката на ответника са били правени много услуги от
страна на ищеца, но до настоящия случай той и семейството му са проявявали
коректност и е плащал получената продукция веднага. В показанията си
свидетелката разяснява, че не е практика на кооперацията да търгува със
семена и торове, тъй като са производителна кооперация, но инцидентно, ако
на някого не му стигне нещо или им трябва, извършват услуга.
Свидетелката обяснява, че не е издаван първичен счетоводен документ –
кантарна бележка или друг документ, поради постигнатата устна уговорка и
досегашната коректност от страна на ответника, и заплащането своевременно
на получени семена и торове, след което му се издавал съответният документ.
Свидетелят Т.Р. – земеделски производител, заявява в показанията си, че
познава председателя на кооперацията и през стопанската 2023/2024г. са
обработвали земеделски земи, предоставени от ПК Утро, и че ответникът е
обработвал също земеделски земи, предоставени от ищцовата страна. Същият
е възприел лично факта на обработването на земята от 9 дка от ответника, тъй
като свидетелят и ответникът имали обща граница, като св. Р. уточнява, че е
виждал земеделска техника – трактор, без да може да посочи кой е управлявал
машината.
Свидетелят Б.Б. – земеделски производител разяснява, че обработва
съседна на ответника нива и е виждал ответникът да обработва ниви в
местността „Д.“, която ползва под наем.
Показания е дал и свидетелят Б.Б. – механизатор в ищцовата
кооперация. Разказва, че миналата година през пролетта председателят на
кооперацията е наредил на свидетеля да натовари около 600-700 кг. тор на
трактора на ответника, което и той е сторил.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. Съдът
съобрази, че свидетелите Н. и Б. работят в ищцовата кооперация, но
показанията им са последователни, логични, непротиворечиви, съответни,
дадени въз основа на лични възприятия и от тях се установява, че ответникът
Т. е изчакан значителен период от време, като са му били отправяни покани за
извършване на плащането.
От заключението на вещото лице се установява, че счетоводните книги
на ищеца ПК Утро – Б. се водят редовно. Представената данъчна фактура с
получател М. Д. Т. е осчетоводена при ищеца и няма постъпили плащания от
ответника.
Вещото лице е разяснило, че с дата 11.11.2024г. в регистрите на
кооперацията са осчетоводени разходите и приходите по процесната фактура,
като са посочени и счетоводните записвания.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
4
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението
си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
Установи се от свидетелските показания, че през стопанската 2023/2024г.
ответникът е обработвал около 60 дка земеделски имоти в местността „Д.“,
като в тях са включени и 9-те декара земеделска земя, за която ищецът
претендира дължим наем.
От приетата по делото счетоводна експертиза се установи, че ПК УТРО
е осчетоводила извършените услуги. Фактурата е издадена на 11.11.2024г.,
като в случая не е спазено изискването на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, но за неиздаване
на фактурата в 5- дневния срок на ищеца би могло да се търси
административнонаказателна отговорност. Неиздаване на фактурата в деня на
закупуване на семената и торовете не освобождава ответника от задължението
му да заплати получените семена и торове. Установи се, че ответникът е бил
изчакван да се яви в кооперацията и да заплати доброволно, отправяли са му
многобройни покани за извършване на плащането, което е отказал.
От страна на ответника се представиха доказателства, че М. Т. е вписан
като земеделски производител на 29.04.2025г., но изложените факти не водят
до неоснователност на исковата претенция. Няма пречка ответникът да
сключва договори и да обработва земеделска земя в качеството на физическо
лице, което се установи от показанията на разпитаните свидетели – земеделски
производители, които лично са възприели, че ответникът обработва земи на
кооперацията, освен това процесната данъчна фактура е издадена на
физическото лице М. Д. Т..
Като съобрази изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски – 422,22 лв. в заповедното
производство и 742,22 лв. в настоящото производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. от ГПК, че
М. Д. Т., ЕГН**********, с адрес: **** дължи на Производителна
кооперация „УТРО“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****
сумата от 2110.80 лева главница по Фактурата №**********/11.11.2024г.,
представляваща общ сбор на дължими се суми за продадено семе слънчоглед,
стойност на вложен препарат за обеззаразяване на продаденото семе, за
5
продаден карбамид и за дължим наем на 9 декара земеделска земя в м. „Д.“ в
землището на гр. Б. за стопанската 2023/2024г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 13.12.2024г. /датата на подаване в PC Левски
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до пълното изплащане
на вземането - за които е издадена заповед № 510 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 13.12.2024г. по ЧГД 972 от 2024г. по описа на
PC Левски.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН**********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „УТРО“, ЕИК****, със седалище и
адрес на управление:**** направените деловодни разноски в размер на 422,22
лв. в заповедното производство и 742,22 лв. в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6