№ 29
гр.Силистра, 25.01.2019 год.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия
в закрито съдебно заседание на двадесет
и пети януари,
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове:Теодора
Василева
Кремена
Краева
като разгледа докладваното от
съдия Краева в.ч. т. д. № 197/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по чл. 274 – 279,
вр. чл. 420, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Н.
В. В. срещу определение № 2552 от 24.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№
1136/2018г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с което е отхвърлено искането на длъжника по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на постановеното незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК.
По изложени в жалбата съображения
моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови акт, с който да уважи
искането за спиране на изпълнението по заповед за незабавно изпълнение
постановена по ч.гр.д.№ 1136/2018г. по описа на Районен съд – Силистра.
.
Ответникът по жалбата БДСК ЕАД
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите
на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 420, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок
за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд обсъдил, че длъжникът не представя
доказателства, че не дължи изпълнение по издадената заповед; за дадено обезпечение на кредитора
по чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Определението е правилно.
Спиране на изпълнението може да
бъде постановено от съда когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180-181 ЗЗД или писмени доказателства, че не дължи -
чл.420 ГПК. С такива молбата по чл.420 ГПК на длъжника не е придружена.
Неоснователно се сочи в жалбата до
въззивния съд, че молбата по чл.420 ГПК се основава на писмени доказателства
които могат да оправдаят спиране на изпълнението. Формалното тълкувание на
понятието „ писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени
документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало.
Представените от длъжника по ч.гр.д.№1136/2018г. на СРС доказателства не
навеждат към извод за недължимост на задължението. Същите не кореспондират с
твърденията за настъпила още през 2011г.
предсрочна изискуемост на вземанията, като се има предвид представеното вл. в
сила решение по гр.д.1151/2016г. на СРС, с което предявения от банката
установителен иск е отхвърлен, но по причина, че фактите относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на вземането не са се
осъществили преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, поради което и
вземането не е изикуемо към него момент. След като не е бил изпълнен
фактическия по т.18 от ТР№4/2013г. на
ОСГТК, ВКС - не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита
на 13.07.2011г. – както се твърди в жалбата и е посочено в извлечението от
сметка към предходно подадено от банката заявление по чл.417 ГПК.Вземанията на
Банката са станали изискуеми едва след редовното уведомяване на длъжника за
упражняване на правото от нейна страна да направи кредита предсрочно изискуем.
Това е станало след връчване на приложената към новото заявление по
ч.гр.д.№1136/2018г. на СРС натариална покана, която е връчена на длъжника на
11.07.2018г. Няма никаква пречка в тази връзка за провеждане на ново заповедно
производство с оглед уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост. За спора няма никакво
значение факта, че заявителят е посочил предсрочната изискуемост от дата
08.08.2018г. Това е в интерес на длъжника, тъй като съгласно отразеното в
извлечението от сч. книги в този период банката не е начислявала наказателна
надбавка върху цялата непогасена главница. Предвид настъпване на предсрочната
изискуемост на 11.07.2018г., неоснователно се явява възражението на длъжника
за изтекла погасителна давност на всички претендирани вземания на заявителя. Именно това е началния момент, от който
започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Приложим е петгодишния давностен
срок /за вземанията за главница и в.лихва/, който в случая тече от обявяване на
целия кредит за предсрочно изискуем и към настоящия момент не е изтекъл. Посоченото възражение би било евентуално
основателно за някаква част от претендираното със заявлението вземане за
наказателни лихви – общо от 274 лв.
Касае се обаче за преценка по същество на спора,
при условията на състезателен процес и двустранно доказване. Изтичането на предвидения в закона
давностен срок е свързано поначало не само с обикновеното изминаване на
определен период от време, но и с други обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, което
не може да бъде съобразено в производството по чл. 420 ГПК. Предвид това
молбата по чл.420 ГПК се отклонява в цялост.
Предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, определението
на Силистренски районен съд се потвърждава.
Така мотивиран, ОС
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2552 от
24.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 1136/2018г. по описа на Районен съд –
Силистра, в частта, с което е отхвърлено
искането на длъжника почл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на постановеното
незабавно изпълнение на заповед № 2033/21.08.2018г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.