№ 1551
гр. С, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110143761 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.5, т.1, б. „в“ и чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – В. К., твърди, че с ответника „Б е“ АД са сключили договор за
превоз, като е закупила самолетен билет за полет FB 644 на „Б е“ АД от М, Ш
до Б, Б на дата 03.07.2017г. Твърди, че процесният полет е закъснял с повече
от три часа. Излага твърдения, че вследствие на посоченото неизпълнение на
договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро, съгласно
чл.5, т.1, б. „в“ и чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., тъй като полетът бил с
разстояние над 1500 км. Поддържа, че на 13.07.2017г. отправила покана до
ответника за заплащане на сумата, но плащане не последвало и до момента,
поради което претендира и лихва за забава в размер на 368,38 лева за периода
от 13.07.2017г. до 03.03.2022г. За посочените суми по заявление на ищеца
срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.03.2022г. по ч.гр.д. №12118/2022г. на СРС, 140 състав. Длъжникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя било
указано да предяви искове за установяване на вземанията си. Поради
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
1
установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Подадено е становище от ответника на
20.10.2022г. по пощата, с което исковете се оспорват. Ответникът счита
исковете за неоснователни поради обстоятелството, че ответникът не е
доказал да се е явил навреме за процесния полет. Поддържа, че задължението
е погасено по давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.5, т.1, б. „в“ и чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91
/в сила от 17.02.2005г./, и чл.86 от ЗЗД. Посоченият регламент е приложим в
процесния случай на основание чл. 1, б. „в“ и чл. 19 от него, като той е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07г. и С-
403/07г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
2
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установи, че полетът на ищеца е
закъснял с повече от три часа, предвид на което същият има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е над 1 500 км.,
поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение по
договор за въздушен превоз между летище Ш, М и летище Б за редовен полет
№ FB644, определен за изпълнение по разписание, както следва: излитане в
09:00 часа на 03.07.2017г., и кацане в 11:30 часа на 03.07.2017г., както и че
ответникът е превозил ищеца със закъснение на полета с повече от 3 часа.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не следва да бъде
разглеждано, тъй като същото е несвоевременно направено. Поради
изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан в
пълния му предявен размер.
Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва за периода от
поканата - 13.07.2017г. до 03.03.2022г., като предвид липсата на
доказателства по делото за размера на обезщетението за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата за посочения период, съдът с
оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с
лихвен калкулатор на сумата от 368,38 лева, поради което претенцията е
основателна и доказана в пълния й предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 475 лева по исковото производство и 325 лева по заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.5, т.1, б. „в“ и чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и чл.86
от ЗЗД, предявени от В. К., родена на **********г., съдебен адрес гр. С, ул.
„П“ хх, ххх, чрез адв. К. В., срещу „Б е“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. С, А С, че „Б е“ АД дължи на В. К. сумата от 400 евро,
представляваща дължимо обезщетение за закъснял полет FB644 от
03.07.2017г. от М до Б, ведно със законна лихва за периода от 08.03.2022г. до
изплащане на вземането, и 368,38 лева – мораторна лихва за периода от
13.07.2017г. до 03.03.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№12118/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА „Б е“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
С, А С, да заплати на В. К., родена на **********г., съдебен адрес гр. С, ул.
„П“ хх, ххх, чрез адв. К. В., разноски по делото в размер на 475 лева, както и
разноски за заповедното производство в размер на 325 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №12118/2022г. по описа на СРС, 140 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4