№ 147
гр. ..., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20211110133438 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „А.Б.“ твърди, че по договор за застраховка имущество „Каско“
заплатил на застрахования сума в размер на 2 421.88 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 14.12.2016г. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. =====, модел =====,
с рег. № ======, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована
при ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение за сумата 2 421.88 лева. Ищецът претендира
сумата, ведно със законни лихви от депозирането на исковата молба на 11.06.2021г. до
окончателното погасяване, както и обезщетение за забава в изплащането на главницата
за периода 27.03.2020г. до 10.06.2021г., вкл., в размер на сумата 297.38 лева.
Претендира разноски.
Ответникът Б.ИН АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че не оспорва, че към датата на ПТП бил застраховател на
гражданската отговорност за л.а. =====, модел =====, с рег. № ======. Оспорва
механизма на ПТП, вината на водача на л.а. =====, модел =====, с рег. № ======,
въвежда общо възражение за вина на водача на л.а. марка =====, модел „.“, рег. № ...
Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и ПТП. Оспорва и размера на
претенцията, в т.ч. надписани били ремонтни дейности, часова ставка, боя, части.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № 16-0300/303/5000821, допълнение към същата и специални условия се
установява, че ищецът и „... ... ...“ ЕА, сключили в законовоустановената писмена
форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „.“, модел „.“, с рег.
№ .., рама № ..., с клауза „Пълно Каско – Валутна клауза“, съобразно специалните
правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената
застраховка договорили застрахователна сума от 10 238 евро и период на покритие на
застраховката от 16.05.2016г. до 15.05.2017г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за
ПТП от 14.12.2016г., уведомление за щети по МПС, опис на щета, фактура,
калкулации, неоспореното заключение на изслушаната по делото САТЕ и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. Н. и св. К., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 14.12.2016г., около 13.30 часа, в гр. ..., л.а. =====,
модел =====, с рег. № ======, управляван от св. Н., се движил по бул. „.“, посока –
бул. „...“, като преди светофара за „....“, предприел пристрояване в дясна лента без да
пропусне попътно движещия се отдясно л.а. марка „.“, модел „.“, с рег. № .., с водач
св. К.. Между двете МПС настъпил удар, в резултат на което на застрахования л.а.
марка „.“, модел „.“, с рег. № .., били причинени увреди в предната броня, предния ляв
калник, ляв фар, ляв халоген и др., подробно описани в представената по делото
преписка по щета № ..... на ищеца.
Водачът на л.а. „., модел =====, с рег. № ======, св. Н., не съобразил
поведението си с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да
започне маневрата за навлизане в дясната лента не се съобразил с положението на
приближаващия в съседната дясна лента л.а. марка =====, модел „.“, с рег. № .., а
вместо това е създал опасност за движението, навлизайки в дясната лента за движение
и по този начин причинил щети на застрахования автомобил. Поради това поведението
на водача св. Н. било противоправно.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „., модел
=====, с рег. № ====== настъпили и описаните в двустранния констативен протокол
за ПТП вреди на лек автомобил марка =====, модел „.“, с рег. № .., конкретизирани в
представената преписка по щета на ищцовото дружество и обсъдени в заключението на
вещото лице по изслушаната по делото САТЕ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
вина за настъпилото ПТП имал св. К.. От събраните по делото доказателства, в т.ч.
двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства и заключение на
2
САТЕ, възражението на ответника не се установява.
Страните не спорят и от представената справка от сайта на ГФ съдът приема за
установено, че към датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.
От събраните по делото доказателства и от приетото заключение по изслушаната
автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на
л.а. марка =====, модел „.“, с рег. № .., отговарят на установения механизъм на ПТП.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от писмените доказателства по делото – двустранен констативен
протокол за ПТП, опис по образуваната при ищеца щета, фактури, калкулации и
доклад по щетата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото е
установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на
водача Н. настъпили и описаните в двустранния констативен протокол за ПТП вреди на
л.а. марка =====, модел „.“, с рег. № .., конкретизирани в представената преписка по
щета на ищеца. Видно от представената по делото справка за плащанията, а и
безспорно между страните, на 05.07.2017г. по същата щета застрахователят-ищец
заплатил на отремонтиралия увреденото МПС автосервиз сума в общ размер на 2
421.88 лева, представляваща цена на извършения ремонт за възстановяване на лекия
автомобил.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. При носена от ответника тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК възраженията му за надписани ремонтно-възстановителни дейности и
завишени ставки на труд не се установяват. Действителният размер на щетите,
съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на 2 415.38 лева. Същият е по-
малък от размера на заплатеното от ищеца застраховател обезщетение. Ето защо
правото на регрес на ищеца възникнало за по-малката от двете суми, т.е. за сумата 2
415.38 лева (ищецът по делото не е изложил твърдения и не е предявил претенция за
ликвидационни разноски, предвид на което и съдът не съобразява такива).
3
При носена от ответника тежест на доказване не се установява погасяване на
дълга. Ето защо искът по чл. 411, ал. 1 КЗ се явява основателен до размера на сумата 2
415.38 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
претендиран размер от 2 421.88 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба в съда – 11.06.2021г. до окончателното погасяване.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в тридесет дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Съобразно неоспорената по делото обратна разписка ответникът получил
регресната покана на ищеца на 26.02.2020г. Срокът по чл. чл. 412, ал. 3 КЗ изтекъл на
27.03.2020.г., а ответникът изпаднал в забава за плащане от 28.03.2020г. За периода на
забавата от 28.03.2020г. до 10.06.2021г., вкл., дължимата мораторна лихва съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 295.24 лева. До последния размер и за
периода от 28.03.2020г. до 10.06.2021г., вкл. предявеният от ищеца иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. Искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 297.38 лева и за
периода 27.03.2020г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответникът
съответно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер 843.19 лева, от които 108.77 лева – дължимо заплатена държавна такса, 200
лева за експертиза, 30 лева за свидетел и 504.42 лева – адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени 840.51 лева –
разноски, сторени пред СРС.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер 350 лева, от които 200
лева за експертиза, 50 лева депозит за свидетел и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 1.11
лева разноски, сторени пред СРС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.ИН АД, ЕИК .., да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК .., на основание чл.
411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 2 415.38 лева, представляваща обезщетение за
4
нанесени щети на лек автомобил марка марка =====, модел „.“, с рег. № .., настъпили в
резултат на реализирано на 14.12.2016г. ПТП, в гр. ..., ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2021г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 295.24 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода
от 28.03.2020г. до 10.06.2021г., вкл., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 840.51
лева – разноски по делото, сторени в производството пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 2
421.88 лева, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД горницата до пълния предявен размер от 297.38
лева и за периода 27.03.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “ЗАД „А.Б.“, ЕИК .., да заплати на
Б.ИН АД, ЕИК .., сумата от 1.11 лева – разноски по делото, сторени в производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5