Решение по дело №525/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 759
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120200525
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е     759

 

гр.Бургас, 03.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

При секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 525/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.С.К., ЕГН **********, срещу НП № 19-0769-005968/18.12.2019г., издадено от Росица Паязова -началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,  с което на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, тъй като на 17.11.2019г. около 20,30ч. ****, по ул.“Б“, в посока ул.“З.“ управлява товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ***, собственост на „Б.“ ЕООД , като при подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка тип МВР от униформен полицейски служител , същият не спира и е установен допълнително в 20.55ч.,  с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Твърди се, че фактическата обстановка не е отразена обективно в АУАН, актосъставителят се явява длъжностно лице и предвид разпоредбата на чл.118, ал.1 от НПК вр.чл.84 ЗАНН не може да бъде възприето като трето лице, независимо на правния спор. Не била приложена правилно нормата на чл.103 от ЗДвП, тъй като конкретните фактически обстоятелства не позволявали на лицето да спре на мястото, посочено от органите на МВР. Тъй като нарушението е за първи път и липсва повторност, следвало наказанието да бъде към минимума. В случай, че бъде потвърдено НП, се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.Боян Георгиев, надлежно упълномощен. Поддържа жалбата. Претендират се разноски.

              В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.  Депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата, излагат се доводи. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в случай, че бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2019г. по време на изпълнение на служебните им задължения свидетелите Р.Р. и П.И.-полицейски служители към Четвърто РУ на МВР Бургас заели установъчен пост в ***, на ул.“Б.“. Те предприели това действие, тъй като в ОДЧ при Четвърто РУ на МВР Бургас бил получен сигнал за предизвикано пътнотранспортно произшествие от товарен автомобил Дачия Докер с рег.№ Р 43 55 КК, а именно причинени имуществени вреди по л.а.Мини купър с рег.№ ***, като водачът на товарния автомобил не оказал и съдействие за установяване на вредите от ПТП, както и създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, и било необходимо установяването на процесния автомобил. Около 20.30ч. към полицейските служители се задал процесния автомобил, управляван от жалбоподателя С.К., който се движел в посока ул.“З.“. Свидетелят Р., който бил в униформено облекло и светлоотразителна жилетка,  му подал сигнал със стоп-палка да спре.  Между него и водача -настоящия жалбоподател не е имало препятствие на видимостта. Въпреки че възприел сигнала, жалбоподателят не спрял управлявания от него автомобил, поради което полицаите го  последвали със служебния си автомобил. Полицейските служители установили адреса на водача и го последвали до дома му, където след около 20 мин. същият бил установен и отведен в Четвърто РУ на МВР Бургас. На място пристигнал служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас -Л.Л., който  съставил АУАН серия АА бл.№ 308152/17.11.2019г.срещу жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят разписал акта, като направил възражение, че полицаите упражнили спрямо него физическа принуда.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Л.Л., показания на свид.Р. и свид. И., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН серия АА бл.№ 308152/17.11.2019г.,  Наказателно постановление № 19-0769-005968/18.12.2019г.

    При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

               Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

Безспорно е установено, че жалбоподателят не спира на ясно подаден, разбираем сигнал от униформен полицай, намиращ се на пътното платно, като времето на събитията е в тъмната част на денонощието , но в добре осветен пътен участък. Не са били налични фактори, препятстващи видимостта на водача към полицая и полицейския автомобил, както и такива, препятстващи възможността да бъде изпълнено полицейското разпореждане.  Водачът С.К. е възприел сигнала, но не само, че не е спрял, а е увеличил скоростта на автомобила.  Жалбоподателят е бил установен едва 20мин. по-късно при спирането му пред дома му, след преследване от страна на полицаите. 

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена. Управлението на процесното МПС на процесната дата и час не се оспорва и от жалбоподателя, както и не се оспорва обстоятелството, че е подаден сигнал за спиране със стоп-палка и жалбоподателят не е спрял управлявания от него автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП- водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП са посочени задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил задълженията си по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Подаден е бил ясен и разбираем сигнал на водача от униформения полицай, намиращ се на видно място на пътното платно, със стоп палка, като водачът въпреки че е възприел сигнала, не е спрял и се е наложило полицаите да го последват. Не на последно място следва да се отчете и причината за спиране на автомобила, а именно налице са данни за извършено от него друго нарушение по ЗДвП .

Административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП визира случаите, когато водачът изначално откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложените съображения от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението, визирано в чл.103 от ЗДвП, като съдът намира, че е неоснователно  възражението на защитата за липса на субективната страна на нарушението, напротив същата е безспорно установена, като водачът е действал с пряк умисъл, като ясно е съзнавал и желаел да не се подчини на полицейския сигнал и да спре, за да бъде проверен.

Административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ до 6 /шест/ месеца. Административнонаказващият орган не е изложил доводи за определяне на максималния размер на наложените наказания.  Единствено в тази насока искането на защитата се явява частично основателно, като съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, само досежно размера на наказанията, като намали така наложените наказания, но не до предвидения в закона минимум, а малко над същия, тъй като видно от приетата фактическа обстановка, то водачът е извършил и друго нарушение на правилата за движение, освен че не спира на подаден знак от униформен полицай, грубо пренебрегвайки изпълнението на служебните задължения от страна на полицейските служители, същевременно, видно от справката му за нарушител като водач, същият е имал констатирани и други нарушения на ЗДвП. Като съображение за намаляване на наказанията следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят не се е укрил от полицейските органи и не е препятствал последващо извършване на проверка.

По изложените аргументи, взети в тяхната съвкупност, съдът намира, че адекватни и справедливи наказания за водача се явяват глоба от 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Съдът счита, че така определените наказания се явяват обосновани, като наказателното постановление следва да бъде изменено само в този смисъл.

 Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, тъй като всяко неизпълнение на полицейско разпореждане застрашава безопасността на движението по пътя. В тази насока следва да се посочи, че причина за спирането на автомобила е подаден сигнал за друго нарушение, което обстоятелство също изключва маловажността на случая.

По отношение възражението, че актосъставителят се явява длъжностно лице и предвид разпоредбата на чл.118, ал.1 от НПК вр.чл.84 ЗАНН не може да бъде възприето като трето лице, независимо на правния спор, съдът намира същото за неоснователно. Действително, качеството „актосъставител” е процесуално, тъй като съставеният от това лице акт се явява онзи процесуален документ, който поставя началото на административнонаказателното производство и очертава предмета на доказване и пределите на компетентност на наказващия орган. Безспорно е и това, че най-често актът се съставя след упражняване на текущ или извънреден контрол за спазване на отделните административни режими, а след съставянето му на актосъставителя е признато правото да събира доказателства в подкрепа на твърденията, обективирани в акта, било по свой почин, било по искане на страните. Същевременно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 и 2 НПК, изтъквана като аргумент да се приеме, че е недопустимо актосъставителят да бъде разпитван пред съда, визира процесуални качества (включително и произтичащи от извършваните действия по разследването и съдебни следствени действия), придобити по реда на НПК, каквото качеството „актосъставител” не е. То се придобива по друг процесуален ред – този по ЗАНН, в друго по естеството и насочеността си производство, с качествено различни, от тези в производството по НПК, участници, субекти и страни и поради това трудно може да се приеме, че процесуалното му положение е идентично с визираните в цитираната разпоредба от НП. Ограничението, предвидено в чл. 118 НПК, има за цел да не се допусне източници на гласни доказателствени средства да бъдат лица, които са заинтересовани от изхода на делото (освен тези, които лично упражняват някоя от функциите в производството) . Заинтересоваността на който и да било от свидетелите не следва да се предполага, а да се докаже. Затова и показанията на актосъставителя, снети пред съда, точно както и показанията на останалите свидетели, следва да се преценяват и да се кредитират или не едва след като бъде събран и обсъден доказателствения материал в неговото единство и взаимовръзка, и единствено след внимателна и прецизна съпоставка на тези с други доказателствени източници, а не да се възприемат или отхвърлят само и единствено въз основа на съпричастността му към определени процесуални действия, извършвани в извънсъдебната фаза на производството. В настоящия случай актосъставителят не е очевидец на събитията, същият е установил нарушението и съставил АУАН. В хода на съдебното производство не се събраха данни за заинтересованост, поради което направеното възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева.

Процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.1 от същата е 100лв, предвид размера на интереса от 200 лева. В договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението е платено изцяло в брой. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание. Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което ОДМВР Бургас следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер  на 50  лева, съобразно отменената част от НП.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-005968/18.12.2019г., издадено от Росица Паязова -началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,  с което на основание чл. 53 от ЗАНН и  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С.С.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП , КАТО НАМАЛЯВА така наложените наказания на глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ** сумата от 40 лв.,представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ *********  да заплати на С.С.К., ЕГН ********** сумата от 50 лв.,представляваща направени по делото разноски – адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                                              Районен съдия:........................

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.