№ 3293
гр. Варна, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501559 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на 26.05.2023 г. от
К. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********, чрез адв. Н., срещу
Решение №1356/25.04.2023 г., постановено по гр. д. №2414/2020 г. по описа
на РС - Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 284 ЗЗД
за осъждане на П. М. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на всеки от
ищците сума от 4889,50 лв., представляваща ½ част от изтеглена с
пълномощно с №10192/28.08.2018 г. от ответника на 07.09.2018 г. и
неотчетена на възложителя - наследодател на ищците, Б. П. Г.а, ЕГН
**********, сума в общ размер на 9779,00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателите К. Д. П. и П. Г. П. считат, че първоинстанционният съд е
мотивирал акта си, позовавайки се на недопустими с оглед чл. 164, ал. 1 ГПК
гласни доказателства за отчитане на сума в общ размер на 9779 лв. Сочат, че
съдът е следвало да приеме отчетната сделка за частично разгледана по гр. д.
№2299/2020 г. по описа на РС - Варна и в. гр. д. № 2179/2021 г. по описа на
ОС - Варна, защото мандатът бил възложен с едно пълномощно. Поддържат,
че районният съд не е преценил правилно показанията на св. Тодоров и не е
отчел несъответствието между депозираните пред него показания и тези
депозирани по гр. д. №2299/2020 г., касаещи теглене на парични средства от
банка и целевото им предназначение. Посочват, че по делото е останало
недоказано твърдението на ответника, че наследодателят на ищците е имала
1
финансови затруднения, като по предходното производство били установени
сумите, с които тя е разполагала, а в настоящото производство се
установявало, че е имала доходи от социални помощи, била подпомагана
финансово и с храна от родителите си, имала апартамент, на който
извършвала ремонт, нямала заеми и редовно плащала битовите си сметки.
Сочат, че наведените от ответника в първоинстанционното производство
твърдения за разходване на процесната сума от 9779 лв. за покриване на
възникнали спешни разходи били идентични с тези по гр.д. №2299/2020 г.
относно сумата от 9795 лв. Излагат подробни доводи относно процесуалното
поведение на ответника по гр. д. №2299/2020 г., като изтъкват промени във
фактическите му твърдения досежно даване на отчет за изтеглените суми,
които районният съд е следвало да съобрази при формиране на изводите си.
Поддържат, че сумата за строителен консултант е дадена без предмет, защото
липсвали доказателства за изготвен архитектурен проект и разрешение за
строеж, а това било така, понеже било нелогично наследодателят да е
възложила проект за къща в дворно място, което възнамерява да продаде.
Излагат, че на 07.09.2018 г. ответникът е изтеглил общо 19574,15 лв., като в
настоящото производство не доказал кои пари са отчетени и в кой период.
Посочват, че твърдението му, че веднага след тегленето им сумите са
предадени на наследодателя, е изолирано и неподкрепено от
доказателствения материал, като същото било въведено едва няколко години
след започване на делата между страните, за да се коригира процесуалното
поведение на ответника. Излагат съображения, с които обосновават наличие
на противоречия и непълнота в показанията на двамата разпитани свидетели.
Считат за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
наследодателят е можела да брои големи суми предвид влязлото в сила
решение на ТЕЛК. Твърдят, че районният съд е постановил обжалвания
съдебен акт при непълен и необстоен анализ на доказателствения материал,
който не бил събран поради неприобщаване към него на гр. д. №19088/2018 г.
по описа на РС – Варна, приобщено към гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС –
Варна. Поддържат, че неправилно искът е квалифициран само по чл. 284 ЗЗД,
като не е допусната евентуалност по чл. 59 ЗЗД, тъй като съдът
преждевременно и въпреки липсата по делото на оригинал на пълномощното
е указал на ищците да отговорят дали приемат, че по силата на това
пълномощно е възникнало мандатно правоотношение. Сочат, че неправилно
не им е указано в доклада конкретно кои факти се нуждаят от доказване и кои
не. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат уважени. Отправят искане за приобщаване по настоящото дело на гр. д.
№2299/2020 г. по описа на РС – Варна, към което е приложено гр. д.
№19088/2018 г. по описа на РС – Варна. Релевират искане за изискване на
нова справка от РП – Варна за движението по ДП №13/2021 г., по което било
приложено пълномощно с №10192/28.08.2018 г. Искат да се изиска служебна
справка от нотариус Огнян Шарбански, вписано ли е в неговите книги
2
пълномощно с №10192/28.08.2018 г. и какво е неговото съдържание, като се
издаде препис от книгите или да им се издаде съдебно удостоверение, за да се
снабдят с такава справка. Отправят искане за допускане на съдебно-
почеркова и графологична експертиза, по която вещото лице след изследване
оригиналното пълномощно да даде заключение дали същото е подписано от
Б. Г.а и неин ли е почеркът, с който са изписани имената й. Отправят искане
за допускане за съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице след
изследване на документи, да даде заключение относно възможността на Б. Г.а
към м. септември 2018 г. да подписва документи, да пише с химикал, да брои
парични средства с една или с двете си ръце, като посочват, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, неуказвайки,
че доказателствената тежест за установяване на тези факти е за ищците.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия П. М.
Х., чрез адв. А. - Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва
като ирелевантно обстоятелството с какви пари е закупено дворното място в
с. Близнаци. Оспорва наличието на повтарящи се твърдения за изразходването
на сумите, изтеглени на 07.09.2018 г., както и на противоречия в
свидетелските показания. Възразява, че гласните доказателства са допустими.
Поддържа, че са събрани доказателства за възможността на Б. Г.а да използва
ръцете си, макар първоинстанционният съд да не е обсъдил част от тях и
затова да е приел, че не било установено какво е състоянието й към 2018 г.
Счита правната квалификация за правилна, а разпределението на
доказателствената тежест – за точно и ясно. Излага, че на 07.09.2018 г. е
изтеглена не сума в размер на 9779 лв., а в размер на 5000 евро от депозитна
сметка в чуждестранна валута. Счита, че искането за приобщаване на гр. д.
№2299/2020 г. по описа на РС – Варна следва да бъде оставено без уважение,
тъй като нито твърденията на страните, нито събраните доказателства, касаят
процесната сума в размер на 9779 лв. Освен това по делото е изискана и
приобщена служебна справка от исковата молба и отговора на исковата
молба. Приложени по делото са и представени от ищците материали от
делото, с които те разполагат. Не възразява срещу искането за извършване на
нова справка от РП – Варна по ДП №13/2021 г., но счита същата за
безпредметна. Счита исканията за служебно изискване на справка от
нотариус Шарабански и допускане на СМЕ за преклудирани. Счита, че
искането за допускане на СПГЕ следва да бъде оставено без уважение
предвид доказателствената тежест по иск с правна квалификация чл. 284 ЗЗД.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. В случай, че
искането за допускане на СМЕ бъде уважено, релевира доказателствено
искане за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на водене за установява на факта какво е било
състоянието на Б. Г.а към м. септември 2018 г. и била ли е в състояние да
пише, да се подписва и да брои парични суми. Отправя искане да бъде приет
като доказателство по делото пришития към корицата на
първоинстанционното дело цифров носител (флашка) със снимки и
3
видеофайлове от личния архив на ответника, направени в периода 2017 г. -
2018 г. за установяване дали наследодателят е била в състояние да използва
ръцете си.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По повод на направеното оплакване във въззивната жалба във връзка с
правната квалификация на иска и доклада на първоинстанционния съд,
настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати такива процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, които да пораждат задължения за
въззивния съд по даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В
исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 07.09.2018 г.
ответникът е изтеглил сума в размер на 9779 лв. от банкова сметка на
наследодателя на ищците въз основа на нотариално заверено пълномощно, по
силата на което са възникнали задължения за ответника да предаде на
упълномощителя сумата или да уведоми неговите наследници и да я предаде
във връзка с изпълнението, да даде отчет за действията си с отчетна сделка
след откриване на наследството на 21.10.2018 г. Формулирано е искане към
съда да осъди ответника да заплати на всеки от ищците по ½ ид. ч. от
посочената сума, която била изтеглена с пълномощното, но не била отчетена.
При тези основание и петитум на исковата претенция правилно
първоинстанционният съд е субсумирал фактите, изложени в исковата молба,
под нормата на чл. 284 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест между
страните съобразно така приетата квалификация. Едва в първото открито
съдебно заседание пред районния съд процесуалният представител на ищците
навежда твърдения, че пълномощното може и да не е с положен от
наследодателя подпис и изписани саморъчно от нея три имена, затова,
предвид вероятната липса на мандатно правоотношение, с тегленето на
процесната сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищците. За първи път се формулира и искане съдът да се произнесе по искова
претенция, основана на неоснователно обогатяване. Тъй като изменение
едновременно на основанието и петитума на иска по естеството си
представлява предявяване на напълно нов иск, независимо дали в условията
на кумулативност или евентуалност наред с вече предявения иск, такова
процесуално действие по арг. от чл. 214, вр. чл. 127 ГПК не може да бъде
предприето в хода на производството, а единствено с писмена искова молба,
инициираща започване на същото, то първоинстанционният съд правилно е
определил в първото о. с. з., че оставя без уважение искането на ищците за
разглеждане на предявения едва в съдебното заседание иск. Макар доклада по
4
делото да е непълен и неконкретен ищцовата страна е ангажирала
доказателствени средства във връзка с изложените твърдения и възражения в
депозирания отговор на исковата молба, поради което не е била лишена от
възможността да предприеме процесуални действия. Напротив. В
първоинстанционното производство са приобщени всички представени към
исковата молба писмени документи. Уважени са доказателствените искания
на страната, свързани с представяне на оригинален екземпляр от
пълномощното. Събрани са по искане на страната гласни и други писмени
доказателства и доказателствени средства. Открито е по искане на ищците
производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на писмен
документ – разписка от 09.07.2018 г. По отношение твърдението, че съдът е
допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ищците да установят,
че наследодателят е можела да извършва действия с ръцете си като броене на
парични суми, въззивният съд намира, че в доклада по делото районният съд
е указал в достатъчна степен, че е в тежест на ищците да докажат
съществуването на валидно мандатно правоотношение. Правилно не е
посочил, че трябва да установят дали наследодателят е имала фактическа
възможност да пише, да се подписва и да брои пари, след като твърдения за
нейната невъзможност не са изложени нито в исковата молба, нито в отговора
на исковата молба. Затова и следва да се приеме, че не е налице процесуален
пропуск, който следва да бъде отстранен от въззивната инстанция към
настоящия момент по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Освен това релевираните от
въззивната страна в настоящото производство доказателствени искания, с
изключение на искането за допускане на СМЕ, не са във връзка с твърдян
процесуален пропуск.
По доказателственото искане на въззивниците за приобщаване по
настоящото дело на гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС – Варна, към което е
приложено гр. д. №19088/2018 г. по описа на РС – Варна, съдебният състав
намира, че същото следва да бъде изискано за послужване от РС – Варна, за
да се направи преценка за евентуалното му приобщаване към
доказателствената съвкупност.
Доказателственото искане на въззивниците за изискване на нова справка
от РП – Варна за движението по ДП №13/2021 г., по което е приложено
пълномощно с №10192/28.08.2018 г., е основателно, тъй като с него се цели
събиране и приобщаване по делото на допустимо и относимо доказателство, и
като такова следва да бъде уважено.
Доказателствените искания на въззивниците за служебна справка от
нотариус Огнян Шарбански или за издаване на съдебно удостоверение, за да
се снабдят с такава справка, не отговарят на изискванията на чл. 156 ГПК, тъй
като са необосновани. В исканията си страната не е посочила фактите, които
се стреми да докаже чрез посочената справка. При липса на изложени факти и
обстоятелства, обосноваващи относимостта и необходимостта от събирането
на това доказателство, не може да се направи извод какво е отношението му
към делото и дали са налице предпоставките за приобщаването му към
5
доказателствената съвкупност, т.е. липсва възможност за преценка за
неговата допустимост, относимост и необходимост за решаване на правния
спор. В случай, че със справката страната цели да установи съществуване на
мандатното правоотношение между наследодателя и ответника, то
доказателственото искане е преклудирано, защото е отправено за пръв път
пред въззивната инстанция, а не в законоустановените срокове. Първата
инстанция не е указала на ищците преждевременно и въпреки липсата по
делото на оригинал на пълномощното да отговорят дали приемат, че по
силата на това пълномощно е възникнало мандатно правоотношение, тъй като
исковата претенция е основана на твърдения за съществуване на
пълномощното, като към исковата молба е представено заверено за вярност
копие от пълномощно. С доклада по делото е указано на ищците, че носят
доказателствената тежест да установяват възникването и съществуването на
валидно мандатно правоотношение между наследодателя им и ответника.
Последният не оспорва съставянето на пълномощното. Ето защо ищцовата
страна е разполагала с възможност в първото о. с. з. пред
първоинстанционния съд да отправи тези доказателствени искания. По
изложените съображения те следва да бъдат оставени без уважение.
По доказателственото искане на въззивниците за допускане на съдебно-
почеркова и графологична експертиза съдебният състав ще се произнесе в о.
с. з. след изслушване становищата на страните.
Доказателственото искане на въззивниците за допускане за съдебно-
медицинска експертиза е преклудирано по съображения, идентични с
изложените относно искането за справка от нотариуса, и не е налице
процесуално нарушение на районния съд предвид гореизложеното, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
С оглед горното, релевираното в условията на евентуалност
доказателствено искане на въззиваемия за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
горепосочените факти също следва да бъде оставено без уважение.
Доказателственото искане на въззиваемия за приемане като
доказателство на пришития към корицата на първоинстанционното дело
цифров носител (флашка) със снимки и видеофайлове от личния архив на
ответника, направени в периода 2017 г. - 2018 г., е неоснователно. Правилно в
проведено на 26.01.2023 г. о. с. з. първоинстанционният съд е определил, че
не приема цифровия носител като доказателство по делото, защото искането
за приобщаването му по делото е преклудирано като заявено след първото по
делото о. с. з. Не са били налице предпоставките на чл. 147 ГПК. Видно от
отговора на исковата молба ответната страна е знаела за твърдението на
ищците, че наследодателят не е имала възможност да използва ръцете си,
което е потвърдено от тях и в първото по делото о .с. з. След като
материалите на цифровия носител са съставени в периода 2017 г. – 2018 г.,
ответникът, както чрез процесуалния си представител, така и лично, щом е
6
присъствал в заседанието, е можел своевременно да ги посочи и да поиска
представянето им най – късно в следващо о. с. з. Предвид настъпилата
преклузия и това доказателствено искане следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът констатира, че държавната такса за въззивно обжалване е внесена
по банкова сметка на админ.щия жалбата съд, поради което следва да се
укаже на последния да преведе постъпилата по негова сметка сума по
сметката на ОС – Варна.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1559/2023 г. по описа на ОС
- Варна за разглеждане в открито заседание на 10.10.2023 г. от 10:00 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС - Варна гр. д. №2299/2020 г. по описа на РС –
Варна, към което е приложено гр. д. №19088/2018 г. по описа на РС – Варна,
за послужване.
ДА СЕ ИЗИСКА от РП – Варна справка за движението по ДП
№13/2021 г. по описа на РП – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивниците за служебна справка от нотариус Огнян Шарбански, вписано ли
е в неговите книги пълномощно с №10192/28.08.2018 г. и какво е неговото
съдържание, като се издаде препис от книгите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивниците да им се издаде съдебно удостоверение, за да се снабдят със
справка от нотариус Огнян Шарбански, вписано ли е в неговите книги
пълномощно с №10192/28.08.2018 г. и какво е неговото съдържание, като се
издаде препис от книгите.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствено искане на въззивниците за
допускане на съдебно – почеркова и графологична експертиза, по която
вещото лице след изследване оригиналното пълномощно да даде заключение
дали същото е подписано от Б. Г.а и неин ли е почеркът, с който са изписани
имената й, за открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивниците за допускане на съдебно – медицинска експертиза, по която
вещото лице след изследване на документи, да даде заключение относно
възможността на Б. Г.а към м. септември 2018 г. да подписва документи, да
пише с химикал, да брои парични средства с една или с двете си ръце.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия
за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на водене за установява на факта какво е било
7
състоянието на Б. Г.а към м. септември 2018 г. и била ли е в състояние да
пише, да се подписва и да брои парични суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия
за приемане като доказателство по делото на пришития към корицата на
първоинстанционното дело цифров носител (флашка) със снимки и
видеофайлове от личния архив на ответника, направени в периода 2017 г. -
2018 г. за установява дали наследодателят е била в състояние да използва
ръцете си.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на РС – Варна да извърши паричен превод на преведената на
19.06.2023 г. по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: BG
..................................., с титуляр РС – Варна, сума в размер на 195,58 лв., с
наредител Е................... Х.а Д............... и задължено лице К. Д. П., по сметка
на ОС – Варна.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8