Определение по дело №51900/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 923
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110151900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 923
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110151900 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. М., чрез адв. М.,
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
20.04.2021 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор № ***** за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние за сумата от 300 лв., която следвало да бъде
върната в срок до 45 дни при следните условия: лихва от 15,36 лв.; ГПР – 49,03% и лихвен
процент от 5,12%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние ищецът сключил с „Фератум Банк“ договор за гаранция, по
силата на който следвало да заплати сумата от 128,64 лева. Твърди, че е заплатил лично на
„Фаратум България“ ЕООД сумата в размер на общо 444 лева, от които 300 лева – главница,
15,36 лева – лихва и 128,64 лева - такса гаранция. Счита, че договорът за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от договора е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на финансови
1
услуги (заеми) от разстояние, евентуално клаузата на чл. 5 от същия, е нищожен на
посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 15,36
лева – недължимо платена лихва по договора за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние и 128,64 лева – недължимо платена такса гаранция, ведно със законната лихва
върху всяка от претендираните главници до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Поддържа, че
ищецът се възползвал от възможността да не приема условията на „Фератум България“
ЕООД, поради което изпратеният договор не бил подписан и не пораждал правни
последици. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10, т. 11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор № ***** за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 20.04.2021 г., сключен между П.
П. М. и „Фератум България“ ЕООД, поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП
за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор № ***** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 20.04.2021 г., поради накърняване на добрите
нрави;
2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 15,36 лв. – платена при начална липса на основание – нищожен Договор №
***** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 20.04.2021 г.,
представляваща недължимо платена лихва, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
3/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 128,64 лева, представляваща недължимо платена сума за такса гаранция,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.09.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и по предявения в условията
2
на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл.
146 ЗЗП, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно: 1/ че на
20.04.2021 г. между П. П. М. и „Фератум България“ ЕООД е бил сключен Договор № *****
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние за сумата от 300 лв., която
следвало да бъде върната в срок до 45 дни при следните условия: лихва от 15,36 лв.; ГПР –
49,03% и лихвен процент от 5,12%; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че договорът,
респ. клаузата на чл. 5 от договора, са недействителни на заявените правни основания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в
негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил
твърдяната сума от 444 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника „Фератум
България“ ЕООД, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото
на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г.,
IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на
сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито
например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, както и със задачи: усвоена ли е от П. П. М. сума по Договор № ***** за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние в размер на 300 лв.; извършвани
ли са плащания по договора, в какъв размер и на кои дати; в случай че са извършвани
плащания по договора, в патримониума на кое дружество са постъпвали сумите.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500.00 лв., платими от ищеца П. П. М. в 1 -
седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че
ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в
частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това
доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Г. която да се призове след внасяне на
определения депозит.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2023 г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4