О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-1042 Година
2020, 10 април гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
десети април
година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 838 по описа за 2020 година
Производството
пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано е по частната жалба на
"Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527,
ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, против разпореждане № 201 от 13.02.2020
г. по ч.гр.д.26/2020 г. по описа на Районен съд Средец, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника С.С.А. ***, за сумите: 87,61 лв – договорна лихва от 26.08.2018 г.
до 23.04.2019 г.; 236,25 лв – договорна неустойка; 236,25 лв – такса за
експресно разглеждане на документи; 34,29 лв – мораторна лихва и 245,00 лв - такси
за извънсъдебно събиране на вземането.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По-конкретно се твърди,
че възнаградителната лихва представлява възнаграждение на кредитора за
ползването на отпуснатата от него в заем сума, поради което се дължи от
длъжника, тъй като е цената на предоставения заем. Сочи се, че приемането, че
възнаградителна лихва не се дължи от длъжника, още повече – при негова забава,
противоречи на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване, тъй
като неблагоприятните последици от неизпълнението на длъжника се възлагат не
върху него, а върху изправната страна - кредитора. По отношение на размера на
възнаградителната лихва се посочва се още, че това не е само възнаграждение за
ползването на главницата по заема, а е цена на услугата по предоставяне на
паричния заем, която цена кредитополучателят се е съгласил да плати. Ето защо
се твърди, че размерът на възнаградителната лихва няма отношение към добрите
нрави. Сочи се още, че размерът на възнаградителната лихва е уговорен между
страните и няма общо със законната лихва, чиято функция е обезщетяване на
неточното/забавено изпълнение.
По
отношение на таксата за експресно разглеждане на документи се твърди, че е
уговорена от страните при спазване на принципа на свобода на договаряне,
заложен в чл.9 ЗЗД, за предоставената на кредитополучателя допълнителна услуга,
съотв.е законосъобразно уговорена – съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК.
По
отношение на неустойката се твърди, че предназначението й е да обезщети
кредитора при евентуално неизпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя. Сочи се, че размерът й е съобразен както с пропуснатата от
кредитора възможност за печалба, така и с евентуалните загуби, които би
претърпял, с липсата на предоставена гаранция от длъжника. Позовава се на ТР №
1 от 15.06.2010 по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС и твърди, че изброените в
него хипотези не са налице в случая, за да се приеме, че клаузата за неустойка
е нищожна.
По
отношение на разходите да извънсъдебно събиране на задължението се твърди, че
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, поради което
законосъобразно е уговорена между страните.
За
обезщетението за забава се твърди, че то се дължи на основание чл.86 ЗЗД и не е
включено в ГПР, предвид разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК.
Претендира
се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с
което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника С.С.А. ***, за сумата от: 500 лв – главница; 236,25
лв – неустойка за неизпълнение на задължение за даване на обезпечение на
кредитора; 236,25 лв – такса за експресно разглеждане на документите; 245,00 лв
- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането; 34,29 лв – законна
лихва от 27.08.2018 г. до 13.12.2019 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземанията произтичат от договор
за паричен заем № 5456627
от 27.07.2018 г., сключен между длъжника и „Вива Кредит“ ООД, което вземане е
прехвърлено от „Вива Кредит“ ООД на заявителя с договор за цесия от 01.12.2016
г.
В
т.12 от заявлението е посочено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са се
договорили, че е задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя
в срок от 3 дни след падежа, обезпечение чрез поръчителство, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 288,54 лв, която ще се
разсрочи и изплаща на равни части към всяка месечна вноска.
Посочено
е още, че съгласно договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият дължи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Със
Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 335/10.02.2020 г. по ч.гр.д.823/2020
г., Бургаският районен съд, е разпоредил издаване на заповед по чл.410 ГПК за
претендираната главница, законна лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението и съдебни разноски, съобразно уважената част от претенцията, а с
инкорпорираното в същата заповед разпореждане е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
за сумите: 236,25 лв – договорна неустойка; 236,25 лв – такса за експресно
разглеждане на документи; 34,29 лв – мораторна лихва и 245,00 лв - такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Заповедният
съд е изложил мотиви, че претенцията е основана на договор за потребителски
кредит, който е недействителен на основание чл.23 ЗПК, тъй като, въпреки
изрично дадените от съда указания, по делото не е представен погасителен план
към договора, поради което длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, респ.на непогасения остатък. Изложени са съображения, че неустоечната
клауза освен това противоречи на добрите нрави, а останалите претендирани такси
са недължими, тъй като клаузата, с която за договорени противоречи на чл.10а,
ал.1 от ЗПК.
Съдът намира, че разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е
правилно и законосъобразно, като настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за паричен заем на
основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради противоречие с чл.10а,
чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 от ЗПК.
Независимо от горното, и във връзка с конкретните изложени оплаквания в
жалбата, следва да се отбележи и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл.411, ал.2, т.2 ГПК, предвиждайки
възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на
клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен
правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
По отношение на претенцията на заявителя за сумата, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира, че същата
следва да се отхвърли също по съображения за противоречие с добрите нрави. От
изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител не е определено
като предварително условие за сключване на договора, което противоречи на
принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване
на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Тази неустойка по своя
характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Неустойката излиза извън
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно
обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
По отношение на претенцията за разходи за извънсъдебно събиране, съдът
намира, че разпоредбите на чл.10а и чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК ограничават свободата
на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането
на отделна такса за същата дейност придава неустоечен характер на клаузата за
разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
С оглед качеството на заемателя (физическо лице) се налага извода, че е
налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия
договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК е налице изрична
забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
С
твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи за начисляване на
неустойка за неизпълнение на задължение и разходи и такси за извънсъдебно
събиране при определени условия след настъпване на падеж на главните
задължения, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С
оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не
пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са
претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 201 от 13.02.2020 г. по ч.гр.д.26/2020 г. по описа на Районен
съд Средец, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу длъжника С.С.А. ***, за сумите: 236,25 лв – договорна неустойка; 236,25
лв – такса за експресно разглеждане на документи; 34,29 лв – мораторна лихва и 245,00
лв - такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.