Р Е Ш Е Н
И Е
24.06.2020 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 18 (осемнадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 908 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявено
е искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В исковата си молба ищцата К.Н.Я. твърди, че с ответника К.Г.Д. са родители на детето Н., родено на *** година. Родителите се разделили през 2018 г., тъй като през цялото им съвместно съжителство ищцата била подлагана на психически и физически тормоз от ответника. Я. била изгонена от жилището им, а малко по-късно Д. заживял с друга жена. Ищцата съжителствала от няколко месеца с мъж в с. Ч., обл. Т. и разполагала с условия за отглеждане на детето. През изминалия период не претендирала за родителските права, тъй като се страхувала от ответника и роднините му. В жилището на последните нямало подходящи битови условия за отглеждането на детето. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Н. да бъде определено при неговата майка; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в минимален. Не претендира плащане на разноските по делото.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага, че през м. юли 2018 г. ищцата самоволно напуснала семейното жилище и се установила в с. С.Р., обл. С.. Поради това, Д. (който полагал труд в Кралство Нидерландия) се завърнал в страната и взел детето си. Оттогава, Н. била отглеждана от ответника и съпругата му в гр. В., обл. Шумен, а ищцата не поддържала никакви контакти с него. Моли, предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът К.Д. предявява насрещно искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, позовавайки се на изложените по-горе обстоятелства. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Н. да бъде определено при неговия баща; на същият да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с детето; К. Я. да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 200,00 лв., както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1625/21.11.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че К.Н.Я. и К.Г.Д. са родители на детето Н. К.Г., род. на *** година. По делото е представена служебна бележка изх. № 18/31.01.2020 г., изд. от Детска градина „Славейче“ гр. В., обл. Шумен, в която е отразено, че Н. Г. е записана и посещава детското заведение. Съдът констатира от приложеното потвърждение за назначаване от 19.10.2018 г., че ответникът полага труд в оранжерия/парник в Кралство Нидерландия, като уговореното възнаграждение възлиза на 9,69 евро на час. Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № 45/01.06.2019 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В. е, че К.Д. сключил граждански брак с лицето М.Г.Х.. Според изисканата справка за съдимост рег. № 184/12.06.2020 г., изд. от БС при ВПРС, Д. е осъждан.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав е отразено, че ищцата и ответникът съжителствали съвместно в гр. В. до 2018 г., когато, по време на пребиваването на Д. извън страната, Я. заедно с детето напуснала семейното жилище и заминала за с. С.Р., обл. С.. Ответникът веднага се прибрал в страната и след предварителна уговорка, взел детето в жилището си. Оттогава и понастоящем, Н. била отглеждана от баща си, активно подпомаган от своите родители, а от 2019 г. и от съпругата си. Последната имала две деца от предходно съжителство, като цялото семейство обитавало къща, находяща се в гр. В. при много добри битови условия. Детето посещавало редовно детска градина и било с нормално развитие за възрастта си. Д. получавал трудово възнаграждение в размер на 1400,00 евро месечно.
По делото е изготвен социален доклад и от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Т., изготвено след видео-връзка с ищцата. Същата, от 2018 г. съжителствала с мъж, като обитавала дома му в с. Ч., обл. Т.. Я. се страхувала да осъществи контакт с детето си, тъй като многократно била заплашвана по телефона от ответника. Същата била безработна, но била подпомагана от съжителя си, който упражнявал труд в чужбина. Семейството обитавало двуетажна къща, с осигурени много добри условия, като с ищцата съжителствал и син на съжителя й.
Разпитаните в съдебно заседание Х. М. (леля на ищцата) и Ф. К. (майка на ищцата) сочат, че ответникът и неговото семейство изгонили ищцата от дома си в гр. В., където пребивавали. Преди това, Д. постоянно нанасял побои на съжителката си. След раздялата, ищцата пребивавала в с. С.Р., обл. С., а след това – извън пределите на страната. От момента на раздялата, Я. не виждала детето си, тъй като ответникът и семейството му я заплашвали с физическо насилие, сменяли се номерата на телефоните. Понастоящем, ищцата съжителствала с мъж на име М. от с. Ч., обл. Т.. Свид. М. излага, че племенницата й пребивава постоянно в чужбина, но отпреди около три месеца се завърнала и се установила при майка си в с. Бяла река. Свид. К. сочи, че дъщеря й живее в дома на М. в с. Ч., но неговите деца не пребивават в този дом. Същата възнамерявала отново да се установи в чужбина, но ако й бъдат предоставени родителските права, смятала да остане в страната.
По делото като свидетели са разпитани и М.М., и Н.К.(майка на ответника). Същите излагат, че страните съжителствали до 2018 г. в гр. В.. Тогава, ищцата напуснала града заедно с детето без да съобщи къде отива. По това време ответникът се намирал в Кралство Нидерландия, но веднага се завърнал в страната и след издирване разбрал, че Я. и Н. се намират в с. С.Р., обл. С.. Д. заедно със свид. Михайлов, след предварителен разговор по телефона посетили населеното място и детето им било предадено от непознат за тях мъж. Понастоящем детето било отглеждано от своя баща и съпругата му. В домакинството им били включени и двете деца на последната, а скоро се очаквало раждането на второ дете на Д.. Ответникът полагал труд в чужбина, като периодично – за около два месеца отсъствал от дома, след това пребивавал два месеца в гр. В.. Детето Н. било много привързано към всички членове на домакинството.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето Н. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.
Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени от началото на м. юли 2018 г. Тогава, Я. напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. В.. Грижите по отглеждането и възпитанието на Н. били поети от ответника, подпомаган първоначално от своите родители, а впоследствие от съпругата си. От друга страна, ищцата се установила в с. Ч., обл. Т., където съжителствала с друг мъж.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето Н. притежава родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Действително, същият периодично отсъства от страната с оглед полагане на труд в чужбина, но физическата му липса не е довела до влошаване на положението на детето и до необходимостта майката да поеме непосредствените грижи по отглеждането му. Детето не е прекъснало връзката с баща си. Съдът приема, че ищцата не доказа наличието на такива свои качества в пълна степен. Основание за този извод е установеното поведение на същата – фактическото разделяне с малолетното дете по нейна инициатива в продължение на две години и допуснатото от нея без сериозна причина (преценено на плоскостта на естествената връзка майка – малолетно дете) дистанциране спрямо отглеждането и възпитанието на детето, обстоятелство, сочещо на фактическо отчуждение. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; полът и възрастта на детето – детето Н. е момиче на 4 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, независимо от пола му; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето Н. е социалната среда в дома на ответника – среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно. От друга страна, освен двугодишното дистанциране от майката, в момента социалната й среда се състои основно от мъжа, с който тя съжителства на съпружески начала – лице, непознато за четиригодишното дете. При обсъждане на социалното обкръжение, следва де се вземе предвид и факта, че детето е свикнало с детското заведение, което посещава в гр. В.; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че ответникът разчита на помощта освен на съпругата си, но и на родителите си. От друга страна, мъжът, с когото съжителства ищцата пребивава в чужбина, а родителите й – в отдалеченото с. Бяла река; жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилищата и на двете страни са осигурени много добри битови условия. Следва да се отбележи обстоятелството, че ответникът има постоянни доходи, докато ищцата разчита на доходите на съжителя си.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето Н. да живее при своя баща – К.Д., който ще упражнява родителските права по отношение на същото, като детето следва да живее в жилището му, по регистрирания от последния постоянен адрес ***.
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: през първата година след влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя от 09,00 часа до 18,00 часа (без преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, а след една година, считано от влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ответникът представя доказателство, че получава месечно трудово възнаграждение около 1400 евро. Ищцата не представя доказателства за реализираните от нея доходи. Същата, обаче е в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за намалена работоспособност, поради което съдът приема, че Я. е в състояние да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата. Не са налице алиментни задължения на страните в полза на други лица. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето Н. в размер на 265,00 лв., от които майката следва да заплаща по 165,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на насрещната искова молба – 05.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По
разпределението на разноските по делото:
Претенции за разноски са предявени от ответника, като представя списък на разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 625,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Н. К.Г.с ЕГН ********** да живее при родителя си К.Г.Д. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. К.Г.с ЕГН ********** на бащата К.Г.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.А. ***, като определя режим на лични отношения на майката К.Н.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат – адв. Н.С. ***, офис 8, с детето Н., както следва: през първата година след влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя от 09,00 часа до 18,00 часа (без преспиване), както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, а след една година, считано от влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.Н.Я. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Н. К.Г.с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител К.Г.Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 165,00 лв. (сто шестдесет и пет лева), считано от 05.02.2020 г., с падеж – 5-то число на месеца, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА К.Н.Я. да заплати на К.Г.Д. направените разноски по делото в размер на 625,00 лв.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: