Р Е Ш Е Н И Е
260095/24.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Георгиева
при секретаря
В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 2252/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № И – 5478 от 26.10.2020г. на зам. кмет „Икономическо
развитие“ при Община Шумен, с което на С.П.М., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от
Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р.
България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като изцяло
незаконосъобразно, неправилно и постановено при недоказаност и неяснота на
вписаното нарушение.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление, като претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2020г. около 13.30 часа свидетелите М.С.К.
– ст. инспектор в дирекция „Устройство на територията“ при Общинска администрация
гр. Шумен, А.Р.А. *** и П.Г.М. *** извършили проверка в търговски обект –
магазин „Т.“ в гр. Шумен. По време на проверката, в закритото обществено място
– магазина, тримата свидетели видели една от служителките, която била без
поставена предпазна маска или друго покриващо устата и носа средство. Касите в
магазина били две и при една от касиерките се намирала жалбоподателя С.П.М.,
която била със служебно, работно облекло, но без да е поставила защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата й. Свидетелите видели и
един от клиентите в магазина, който бил без поставена защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата му. Свидетелят П.М. поискал документи за
самоличност на лицата, които били без поставени предпазни средства. Свидетелят М.К.
съставил срещу жалбоподателя С.П.М., Акт
за установяване на административно нарушение № 12003 от 03.07.2020г., в който
посочил, че е нарушена разпоредбата на т.I - 4 от Заповед №РД-01-369
от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с
чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Свидетелят К. съставил акта за това, че на
03.07.2020г. в условията на извънредна епидемична обстановка, обявена с решение
на МС № 325 от 14.05.2020г. и решение на МС № 418 от 25.06.2020г. за удължаване
срока на епидемичната обстановка, лицето С. П. М. се намира в закритата част на
обекта – посещава закрито обществено място, като същата работи в търговския
обект без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата. Актът бил подписан от жалбоподателя със
следното възражение: „В момента на проверката имах маска в себе си, но тъй като
работя извън търговска зала, инцидентно се наложи да отстраня проблем на
касата, което отне 2 минути, за да не задържаме клиентите, в бързината
пропуснах да я сложа“. Писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било
депозирано. Въз основа на така
съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно
постановление № И - 5478 от 26.10.2020 г. на заместник-кмет
„Икономическо развитие“ за кмет съгласно Заповед № РД-25-2087 от
14.10.2020г. на кмета на Община Шумен, с което на С.П.М., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от Заповед №РД-01-369 от
30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с
чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М.С.К. и на свидетелите
А.Р.А. и П.Г.М. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
тримата свидетели. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът не кредитира възраженията,
направени при съставяне на АУАН, че жалбоподателката работела извън търговската зала и
инцидентно се наложило да отстрани проблем на касата, за да не задържат
клиентите, тъй като са недоказани. Още повече, че в т.I, 4 от
Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването са визирани
всички лица, които се намират в закрити обществени места., а служител на
магазин „Т.“ не е с работно място на открито.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № И - 5478 от 26.10.2020г. е издадено от компетентен орган - от кмет на община Шумен по силата
на разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за здравето. По делото е приложена Заповед № РД-25-2087 от
14.10.2020г. с която кмета на Община Шумен възлага на заместник-смет
„Икономическо развитие“ да го замества от 14.10.2020г. до 16.11.2020г.
включително. Приложена е и Заповед № РД-25-1311 от 23.06.2020г. на кмета на
Община Шумен, съгласно която актосъставителя М.С.К. е упълномощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по реда на Закона за здравето. В хода
на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или на за отделна област. В тази връзка със Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването и по-конкретно в т. 4, част I на същата, действаща към датата на нарушението, всички лица, които се намират в закрити обществени места (в това число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в това число кърпа, шал и други).
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /03.07.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.
От материалите по делото и по-конкретно от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М.К., А.А. и П.М., се установява по безспорен начин, че на 03.07.2020
г. по време на действие на въведената с
посочената по-горе заповед, противоепидемична мярка – задължение за поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в това число кърпа, шал и други/, жалбоподателят се е
намирал в магазин „Т.“ в гр. Шумен, което место представлява закрито „обществено
место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена
защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. С оглед на изложеното се налага
извода, че жалбоподателя С.М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на т.I, 4 от Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г.
на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от
Закон за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
й отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в
предвидения за това деяние минимум от 300 лева, излагайки конкретни мотиви
относно решението си, които се споделят напълно от настоящия съдебен
състав.
Освен това, съдът не споделя твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че случаят следва да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична обстановка, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателят да разбере за какво е санкциониран.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Община Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в псъдебно заседание не бе посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - Община Шумен
по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя,
която сума следва да се заплати
от последния по сметка на Община Шумен.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление И
– 5478 от 26.10.2020г. на зам. кмет „Икономическо развитие“ при Община Шумен, с
което на С.П.М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I, 4 от
Заповед №РД-01-369 от 30.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р.
България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.П.М., ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на Община Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: