Мотиви към присъда по НОХД №
357/2019 г. на ШОС
Подс. М. – К.Б. (M.C.B.) – с адрес
гр. Букурещ, Р. Румъния, сектор
VI ул."Лакулъзаноага“
№ 33 бл. М8 вх. А ет. 2 ап.
9, роден на *** г. румънец,
гражданин на Р. Румъния, женен, неосъждан, средно
образование, месторабота: Управител на „***“ ООД
гр. Букурещ, е предаден на съд с обвинение в това, че на 01.07.2013 г. около
16 ч. край гр.
Нови пазар, на автомагистрала
..Хемус" км.
356+800 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. номер
№ ***\нарушил правилата за движение
– чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на A.C.C.(А.К.К.), роден
на ***г. в Република
Румъния, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по
чл. 343а ал. 1 б. “б“ във вр.
с чл. 343 ал. 1 б. „в" и във
вр. с чл. 342 ал.
1от НК.
По делото не са предявени
граждански искове.
Подс. Б. на досъдебното и съдебното производство се
признава за виновен.
Подсъдимият Б. преди даване ход
на съдебното следствие се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 15.01.2020 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение, намира същото за
доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Налице са както
обективната, така и субективната страна на престъплението по чл. 343 ал. 1 б.
„в“ от НК. Според прокурора безспорно е доказано, че след деянието подс. Б. е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, поради което деянието е квалифицирано по чл. 343а ал. 1
б. „б“ от НК. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание 2 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 г., както и да му бъде наложено наказанието по чл. 343г
от НК в размер на 2 г.
Защитника на подсъдимия, намира,
че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Сочи наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Моли съда да наложи наказание на подсъдимия в минимално предвидения размер,
както и минимално наказание по чл. 343г от НК. В защитната си реч подс. Б. поддържа казаното от своя защитник, изразява
дълбоко съжаление за извършеното деяние.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М. – К.Б. е гражданин
на Р. Румъния и има свидетелство за правоуправление на МПС категория „В“.
През м. юни 2013 г. подс. Б. заедно със съпругата си – св. Д. -М. Б., както
ѝ техните родственици – св. Ч. - Й. К. (сестра
на М. - К.), пострадалия А. - К. К. (зет
на М. - К. и съпруг на сестра му) и малолетния син на семейство на Ч. и А.-Костел - К.К. били на почивка в Р. България. Те пребивалали
на море в гр. Бяла обл. Варна.
На 01.07.2013г. подс. Б. и близките му си тръгнали да се прибират в Р.
Румъния. Пътували с л. автомобил „Нисан Примера“, с
рег. № *****, собственост на семейството на подс. Б..
Подс. Б.
управлявал автомобила, а до него на предната дясна седалка седяла
съпругата му св. Д. – М.. Зад него седяла сестра му - св. Ч. - Й., до нея
вдясно на задната седалка седял пострадалия А. Костел, а между тях двамата малолетното им дете К.К.. Автомобила се движел по автомагистрала Хемус, в посока
Варна - Шумен. Времето било ясно и слънчево, а пътното платно сухо. Около 16
часа автомобила движейки се със скорост от 140 км/ч. приближавал до
бензиностанция ОМВ, когато на пътното платно излязло малко куче. Подс. Б. видял излязлото на пътното платно на автомагистралата
куче и за да не го прегази свил рязко волана наляво. Вследствие на тази му
реакция автомобилът се насочил към разделителната мантинела
в средата на автомагистралата. За да избегне
удар в мантинелата подсъдимия завъртял волана в обратна посока - надясно,
като не преценил ъгъл на завъртане на волана. Вследствие на тази маневра
автомобилът излязъл вдясно от пътното плато и се преобърнал в канавката, като
останал на лявата си страна. След като автомобила се преобърнал и преустановил
своето движение подс. Б. излязъл първи от него.
Помогнал първо на малолетното дете К. да
излезе от колата, както и на останалите пътници, включително и на пострадалия А.
- К.. Тогава се разбрало че последния не можел да се движи. Подс.
Б. заедно с хората от екипа на Спешна медицинска помощ поставили К. на носилка
и го качили в линейката, след което бил откаран и приет за лечение в МБАЛ –
Шумен. Била установена тежка гръбначномозъчна травма - фрактура - луксация ІV степен на ниво V-VІ шиен прешлен, притискане,
контузия и оток на шийния отдел на гръбначния стълб.
Впоследствие пострадалият А. - К. по негово и на неговите близки
настояване, бил откаран за лечение в
Румъния, в болница в Букурещ. В болницата на 29 юли 2013г. Артгение
- Костел починал.
От заключението на СМЕ по писмени данни № 175/2013 г. се установява, че
на пострадалия А. – К. при ПТ са причинени: тежка гръбначномозъчна травма:
Фрактура – луксация ІV степен на ниво пети- шести
шиен прешлен. Притискане, контузия и отток на шийния
отдел на гръбначния стълб. Квадриплегия. Квадриалефлексия, квадриатестезия.
Състояние след възходящ оток на гръбначния мозък – без нарушаване на дишането.
От заключението на СМЕ по писмени данни № 49/18 г. се установява, че
причината за смъртта на починалия К. се намира
в пряка причинно- следствена връзка с травмите получени от
настъпилото на 01.07.2013г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП и се дължи на полиорганна недостатъчност, развила се в резултат на тежка
гръбначномозъчна травма в шийния му отдел/фрактура – луксация С5 – С6, с притискане на гръбначния мозък/ Същата
е протекла с развитие на бронхопневмония, миокардна
исхемия, нефроагниосклероза и чернодробна стеатоза. Кръвоизливи от горния отдел на храносмилателната
система /стомах и дванадесетопръстник/ с централен произход. Заключението на
тази СМЕ се базира на извършена в Р. Румъния
съдебно- медицинска аутопсия на трупа на починалия К. и медицинска
документация, изискана и приложена като доказателство по делото по реда на
международната правна помощ.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че причина
за настъпване на автопроизшествието е изгубеният контрол над управлението на
л.а. „Нисан Примера“,
от страна на водача му – подс. Б. вследствие от не добре извършена преценка от
негова страна за ъгъла на завъртане на волана при опитите му да промени
посоката си на движение, първоначално вляво и после вдясно, вследствие на което
автомобилът е излязъл вдясно от пътното платно и се е преобърнал.
От
заключението на химическа експертиза № 167/2013 г. не е било установено наличие
на алкохол в кръвта на подс. Б..
От
изисканото по реда на международната правна помощ Удостоверение за наследници
№168/2013/05.11.13 г. на пострадалия А. - К. се установява, че негови
наследници са – Елизабета К. – майка, Ч. – Йоан К. – съпруга и К.К. – син.
От
показанията на св. Ч.- Й. К., Д. – М. Б. и А. - К. К., както и от обясненията
на подс. Б. се установява, че подс.
Б. е управлявал лекия автомобил, разположението на седящите в автомобила лица,
че по време на движението, внезапно на пътното платно е излязло малко куче,
както и предприетите от подс. Б. маневри. Установява
се също така и обстоятелството, че след ПТП подс. Б.
е оказал помощ на пострадалия К., при неговото изваждане от автомобила и
пренасянето му до линейката.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съда приема за безспорно установено, че на 01.07.2013 г. подс. Б. е управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. номер
№ ***\по автомагистрала „Хемус“, като около 16 ч. автомобила е
приближавал района на бензиностанция „ОМВ“. Автомобила се движел с разрешената
скорост от 140 км/ч., когато внезапно на пътното платно излязло куче.
Възприемайки кучето, подс. Б. е предприел маневра –
завой на ляво, след която завой на дясно и в следствие на недобре преценените
маневри автомобила е излязъл от пътното платно и се преобърнал в канавката.
След преустановяване движението на автомобила подс. Б.
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия К..
Предвид изложеното
съда приема, че от обективна и субективна страна подс.
Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 343а ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК. От обективна страна – на 01.07.2013 г. подс. Б. е управлявал л. а. „Нисан Примера“
с рег. номер
№ ***\по автомагистрала „Хемус“ със скорост от 140 км/ч. и
около 16 ч. автомобила е приближавал района на бензиностанция „ОМВ“, когато
внезапно на пътното платно излязло куче. За да предотврати удар с куучето, подс. Б. е предприел
маневра – завой на ляво, след която завой на дясно и в следствие на недобре
преценените маневри автомобила е излязъл от пътното платно и се преобърнал в
канавката. След преустановяване движението на автомобила подс.
Б. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия К..
От субективна страна – деянието е извършено по
непредпазливост. Подс. Б. е действал непредпазливо по
отношение настъпилата смърт на пострадалия, но умишлено е нарушил правилата за
движение по пътищата, т. е. умисъла е към нарушаването на правилата за
движение, а не към причиняване на смъртта на К.. Подс.
Б. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Причините за настъпилото пътно транспортно произшествие се свеждат до
нарушаване от страна на подсъдимия на правилата за движение и по конкретно на
чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДП.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване на
смъртта на К..
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелство – изразеното съжаление от
подсъдимия, чистото му съдебно минало, изминалия дълъг период от време от
осъществяване на деянието до реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимия. Като съществено и значимо смекчаващо вината обстоятелство съда
приема и факта на внезапно излязлото на пътното платно куче. Не са налице
отегчаващи вината обстоятелства. Съда приема също така, че подс.
Б. не е с висока степен на обществена опасност. Осъщественото от него деяние е
с висока степен на обществена опасност. Ето защо съда прие, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. В случая не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. С оглед високата степен на обществена опасност
на деянието, съда приема, че в случая дори и най - лекото предвидено в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко. Ето защо съда приема, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 55 от НК
при определяне на наказанието. Поради това съда прие, че за да се
постигнат целите на наказанието, следва на подсъдимия да се определи наказание
под средния предвиден в закона размер, а именно 1 г. и 6 м. лишаване от
свобода. Тъй като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното
наказание да се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс.
Б. наказание 1 г. лишаване от свобода. Съда приема също така, че в случая
наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, за да може да се
постигне превъзпитателния ефект спрямо подсъдимия. Налице са и другите
предпоставки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, поради което съда отложи
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 2 години.
На осн.
чл. 343г от НК съда като съобрази размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 г. и 6 м.
На основание чл. 189 от НПК съда
осъди подс. М. – К.Б. (M.C.B.) да
заплати в полза на държавата и по сметка на Окръжна прокуратура гр. Шумен
сумата от 1 505. 62 лв. разноски от досъдебното производство.
На осн. чл.
189 ал. 2 от НПК разноските в съдебното производство за преводач в размер на
927 лв. остават за сметка на съда.
В този смисъл съда постанови присъдата
си.
Окръжен съдия: