№ 1089
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20221110168680 по описа за 2022 година
Заявителят претендира сумата от 155,27 лв. - неустойка по чл. 25, ал. 2 от
договор за кредит от 25.05.2022 г., предварително уговорена с подписването, за
извънсъдебно събиране на дълга при просрочие, сумата от 103,51 лв. - такса
"............................" и сумата от 105 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на дълга по
чл. 13 от договора. Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на договорите
или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно. Съдът
намира, че относно това вземане съществува вероятност да се основава на нищожна
като противоречаща на морала и добрите нрави норма, както и неравноправна норма.
Претендира се на първо място възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането
на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера
и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто
характер има претендираното вземане. Също така според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. В случая е уговорена неустойка и отделно от това такса разходи. Законът не
допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси за разноски за
извънсъдебно събиране на вземането.
Претендира се адв. възнаграждение в размер на 500 лв. Видно от договор за събиране
на вземания от 23.03.2022 г., чл. 1 от него, за подаване на заявление се дължи
възнаграждение в минимален размер по НМРАВ според процесните с,ми. В случая това
възнаграждение е в размер на 400 лв. - чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 7 НМРАВ.
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 19475 от 24.11.2022 г., депозирано от ....................... за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 155,27 лв. -
неустойка по чл. 25, ал. 2 от договор за кредит от 25.05.2022 г., предварително
уговорена с подписването, за извънсъдебно събиране на дълга при просрочие, сумата
от 103,51 лв. - такса "............................" и сумата от 105 лв. - разходи за извънсъдебно
събиране на дълга по чл. 13 от договора, както и в частта за разноските, съразмерно, а
именно за 10,22 лв дт и 163,66 лв. - адв възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен срок
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2