Р Е Ш Е Н И Е №260266
15.04.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12218/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на С.Ж.С., ЕГН **********,*** , депозирана срещу „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, с искане да се признае за установено по
отношение на ответника, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи суми по
договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, ЕИК *********, на което вземане
на последното дружество ответника е цедент.
Според изложеното в исковата молба, между
ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, ЕИК *********, имало сключен през
007г. договор за потребителски кредит № *****************. Всички суми по
договора станали изискуеми на дата 20.03.2009г. и за тях кредиторът се снабдил с изпълнителен
лист, издаден на дата 02.05.2011г. по частното дело № 4129 по описа на РС
Пловдив за 2011г. Образувано било и изпълнителното дело под номер **** по опис
на ЧСИ К. П. за 2014 година, по което на ищеца била връчена покана за
доброволно изпълнение едва на дата 26.08.2020г.
По
силата на договор за цесия, ответното дружество придобило вземането и било
конституирано като взискател по изпълнителното дело. С друга цесия, същото
вземане било прехвърлено на „С.Г.Груп „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1756, р-н Витоша, бул./ул. ул. Рачо
Петков Казанджията № 4, ет. 6, което дружество е конституирано в настоящия
процес да помага на праводателя си.
Ищецът
излага доводи , че вземането е погасено
поради изтичане на давност и моли съда да установи недължимост на вземането: 1235.66 лв.
- главница по договор за потребителски кредит № ***************** от 23.11.2007
год., 172.93 лв. договорна лихва за
периода от 23.03.2009г. – 18.09.2009 год., мораторна лихва върху главницата в
размер на 252.73лв. за периода от 20.04.2009г. – 18.02.2011г. и законната лихва
върху главницата от 28.02.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, като
по този начин се оспорва изпълнението по изп. дело № ****** на ЧСИ К. П. за 2014 година. Моли и да му се присъдят направените разноски.
Иск с правно основание в чл. 439 от ГПК. Искът
е допустим.
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен. Твърди , че заповедта за
изпълнение , послужила за издаване на изпълнителен лист, се е стабилизирала
едва през 2020 г. ; отрича изтичането на давност и като твърди, че тя е била
спирана и/или прекъсвана в хода на изпълнителното дело. Моли исковете да се
отхвърлят и да се присъдят направените разноски.
Третото лице-помагач не се ангажира със
становище по спора.
По същество , съдът съобрази следното:
По възникването на вземането и това, че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него не се спори. Тук съдът следва да отбележи, че
предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила,
с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното
начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца
факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск,
не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК),
то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил
по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е
изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е
период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата
престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт,
за доказването на който той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора като ответник по делото следва да докаже.
По делото не е представено копие от договора
№ ***************, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД,
ЕИК *********, през 2007г. Установява се от приложената по делото справка от
Архива на ПРС , че частното гражданско дело № 4129/2011 г. е унищожено поради
изтичане на срока за съхранение. Тъй като издадения по това дело изпълнителен лист носи неоспорената дата
02.05.2011г, съдът следва да приеме , че най - късно към същата, вземането на
кредитора по договора е било изцяло изискуемо и за него тече давност.
Не се установиха по делото основания за
спиране или прекъсване на давностния срок. На ответното дружество бе указано с
доклада по делото, че носи тежест да докаже твърдяните от него факти ( проведени
изпълнителни способи ) , които да препятстват изтичането на срока, като съдът
уважи доказателствените искания на ответника в тази насока; допуснатото за
събиране изпълнително дело под номер ****
по опис на ЧСИ К. П. за 2014 година обаче не бе събрано, тъй като ответото
дружество не внесе изискуемите за целта разноски.
Следователно,
следва да се приеме , че давността за вземането е изтекла, независимо от
срока й , при което исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
За пълнота, нормата на чл. 112 от ЗЗД не е
приложима по отношение на процесното вземане независимо от изтеклите от датата
на падеж повече от десет години, тъй като Конституционния съд на България
отрече обратното й действие, с решение по дело № 1 по описа си за 2021г. Няма данни вземането да е било разсрочено .
С оглед изхода на спора, следва и да се
присъдят на ищеца сторените по делото разноски, по представен от ищеца списък
по чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3,
че в отношенията между страните , ищецът С.Ж.С., ЕГН **********,*** , не
дължи плащане на следните суми по договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД,
ЕИК ********* за потребителски кредит № ***********,
за които е издаден изпълнителен лист,
издаден на дата 02.05.2011г. по частното дело № 4129 по описа на РС Пловдив за
2011г. и е образувано ИД № ********** на ЧСИ К. П.:
1235.66 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № ************ от 23.11.2007 год., 172.93 лв. договорна лихва за периода от
23.03.2009г. – 18.09.2009 год., мораторна лихва върху главницата в размер на
252.73лв. за периода от 20.04.2009г. – 18.02.2011г. и законната лихва върху
главницата от 28.02.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, поради
погасяването им по давност.
Осъжда „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3,
да заплати на С.Ж.С., ЕГН **********,***,
сумата от 606 лева
разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС
Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните. То е
постановено при участието на „С.Г.Груп „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1756, р-н Витоша, бул./ул. ул. Рачо
Петков Казанджията № 4, ет. 6, като трето лице – помагач на ответното
дружество.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ