№435
гр. Силистра, 23.11.2018 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет
и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Добринка
Стоева
Кремена Краева
като разгледа докладваното от
съдия Краева въззивно частно търговско дело № 158/2018 год. по описа на СОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2
от ГПК, образувано по частна жалба на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, срещу Разпореждане № 2381
от 03.10.2018г. постановено по гр.д. № 1337 по описа на СРС за 2018г., с което
е отхвърлена частично молбата на жалбоподателя, за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 417от ГПК, против Л.М.С. за възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит от 26.10.2017г., начислена за периода от
05.05.2018г. до 06.07.2018г. в размер на 1260, 66 лв., както и съответната част
от претендираните разноски.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане,
като искането за издаване на заповед за изпълнение и за тази сума да бъде
уважено.
ОС, като взе предвид данните по
делото и изложените доводи на частния жалбоподател за отмяна на разпореждането,
прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд проверявайки
правилността на постановеното от районния съд разпореждане не констатира
нарушения, водещи до неговата отмяна в обжалваната му част, поради което
извършва препращане към изложените от него мотиви, на осн. чл.272 ГПК.
Доводите в жалбата не се
възприемат от въззивния съд.
Неоснователността на заявеното
искане в частта му, предмет на подадената частна жалба, е обусловено с мотиви
за противоречие между конкретизираната в заявлението претенция на заявителя и
клаузите на самия договор, което противоречие касае размера на претендираната
възнаградителна лихва, който съвпада с първоначално уговорената лихва от падежа
на първата погасителна вноска до крайния срок на договора, въпреки че в
заявлението това вземане се претендира за по кратък период.
Позовавайки се и на мотивите по Решение №99/13г. по т.д. №610/2011г. на ВКС, жалбоподателят сочи, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на 06.07.2018г., в резултат на изгубването на преимушеството на срока, предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл.
По коментираните в жалбата въпроси
относно размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит е налице противоречива съдебна практика, очертана в
предложението и разпореждането за образуване на тълкувателно дело № 3/2017 г.
по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на
ВКС. Към настоящия момент тези въпроси не са разрешени по тълкувателен път от
ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, формиращо задължителна за съдилищата
практика. Настоящият съдебен състав, споделя становището изразено в Определение на ВКС по ч.т.д. № 797/2010 г.,
II т.о., и считайки, че крайният срок, до който се дължи възнаградителна лихва
по кредита, е настъпването на предсрочната му изискуемост. Бъдещите договорни
лихви, които кредитополучателят би
платил, ако кредита не беше обявен за предсрочно изискуем, не са част от
предоставената в заем сума по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ поради което и няма
как да станат предсрочно изискуеми в хипотезата на чл. 432 ТЗ/ чл. 71 ЗЗД.
Подобно становище е застъпено по
в.т.д.№ 66/2017 год. на ВнАС. Там е
посочено, че кредиторът има право да претендира договорни лихви единствено за
просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на предсрочна
изискуемост.
В случая искането на заявителя относно
вземане за договорни лихви обхваща периода от датата на първата неплатена
вноска до датата на предсрочната изискуемост, но от поясненията в жалбата съдът
разбира – в размера който то би имало, ако срокът бе изтекъл.
С оглед невъзможността за
отграничаване на това вземане (като се има предвид изложеното) на база
съдържащата се в заявлението информация – следва да се отклони в цялост
искането за издаване заповед по чл.417 ГПК за възнаградителна лихва по
процесния договор за потребителски кредит.
Предвид това жалбата следва да
бъде оставена без уважение, а разпореждането в обжалваната му част- потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278 от ГПК, Силистренския окръжен съд
О
П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2381 от
03.10.2018г. постановено по гр.д. № 1337 по описа на СРС за 2018г.
Определението не подлежи на
обжалване.