РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Екатерина Вл. МандА.
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501749 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на: 1.адв.М. Д. К. в
качеството си на пълномощник на АТ. ЦВ. АТ. с посочен адрес на уведомяване гр.***** против
Решение № 260771/ 10.03.2021г. постановено по гр.д.№ 9502/ 20 г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХІХ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на домашно физическо и/или психическо насилие по отношение на Ф. Е. Д. и Ц. А.
А., наложена му е глоба в размер на 200 лева и същият е осъден да заплати по сметка на ПРС –
сумата 25 лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемите страни - Ф. Е. Д. лично за себе
си и като майка и законен представител на малолетното дете Ц. А., чрез адв.М.М., оспорва се
жалбата като неоснователна по мотивирани в отговора съображения. Моли да се потвърди
решението на РС в обжалваната му част.
2.Насрещна въззивна жалба от Ф. Е. Д. лично за себе си и като майка и законен представител на
малолетното дете Ц. А., чрез адв.М.М. против Решението № 260771/ 10.03.2021г. постановено по
гр.д.№ 9502/ 20 г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с., с което не е била уважена
молбата на жалбоподателката за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.2, 3, 4 ЗЗДН . Моли да се постанови решение, с което да се уважи изцяло молбата на
молителката за постановяване на мерки по чл.5, ал., т.2, 3, 4 ЗЗДН. Претендира се присъждане на
1
разноски по делото.
От въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба А. Ц. А. чрез
адв.М.К., се оспорва насрещната въззивна жалба, като се иска същата да бъде отхвърлена.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните намери следното:
1.По жалбата на АТ. Ц. А. чрез адв.М.К.. Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
От молителката Ф. Е. Д. лично за себе си и като майка и законен
представител на малолетното дете Ц. А. е инициирано производство по чл.4, ал.1 и сл ЗЗДН за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 ЗЗДН като пострадали от
неправомерни действия на ответника А.А., в качеството на съпруг на молителката Ф.Д. и баща на
детето Ц. А.. С декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката е декларирала фактическите
обстоятелства, на които е основала искането си за постановяване на мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН: на
датата 03.08.2020г. ответникът се прибрал пиян вкъщи и започнал да крещи на молителката Ф.Д.,
да я заплашва, че ще изхвърли всички нейни вещи от апартамента, ще я унищожи и изпочупи
всичко в жилището, блъскал врати, хвърлял предмети и огласявал цялата сграда; молителката се
уплашила за живота и здравето си и позвънила на детето си Ц., която била с нейна приятелка и
помолила да отидат до РПУ и подадат сигнал за инцидента; след като извикали по-късно
ответника от кварталното барче, същият обиждал и подбутвал детето Ц. , която била уплашена и
разстроена, а в резултат двете останали да спят при семейни приятели, тъй като се притеснявали за
живота и здравето си.
При уважаване частично молбата за защита от домашно насилие чрез
постановяване на мерките за забрана извършването от ответника на всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие по отношение на молителките и налагане на глоба в размер на 200 лева,
районният съд въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. приетата по делото СПЕ, е
отчел възникналия между страните конфликт, като е приел за доказано, че ответникът е отправил
обидни думи спрямо съпругата си и дъщеря си, като частично е кредитирал показанията на св.А. и
Ш., както и при отчитане самостоятелната доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН.
Решението е правилно и обосновано на доказателствения материал
по делото, който частично е кредитиран и при съобразяване на специалната разпоредба на чл.13,
ал.3 ЗЗДН, придаваща на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН качеството на доказателствено средство,
вкл. при липса на други доказателства за издаването на Заповед за защита само на основание на
така представената декларация. От изложените в цитираната Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
фактически обстоятелства се налага извод за това, че са визирани извършени от ответника
действия на вербална агресия спрямо съпругата си, съответно дъщеря си, в състояние на алкохолно
опиянение при срещата с тях. Така описаните действия съставляват акт с невисока степен и
интензитет на физическо и/или психическо насилие, но като засягащи личното достойнство на
пострадалите се явяват укорими, поради което и неправомерни и попадат в хипотезата на актове
2
на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. В тази насока чрез частичното кредитиране на
показанията на разпитаната по делото св.А., районният съд е отчел посочената степен на акта на
психическо насилие спрямо пострадалата Ф.Д., както и установеното чрез заключението на в.л. И.
Д. състояние на сприхавост у ответника при употреба на алкохол. Следва да се отбележи, че
описаните в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН фактически обстоятелства не се опровергават, още
по-малко категорично от останалите събрани гласни доказателства, вкл. депозираните показания
на св.И. А., която макар и живееща в същата сграда, не може да се приеме, че е пряк очевидец на
конфликта между страните, а обстоятелството, че същата не е чула за случилото не създава
основание за приемане информираността на свидетелката за това. Относно случилото се между
страните депозираните показания на разпитаните свидетели св.Ш. и св.А. не установяват факти,
които да опровергават изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед на това основателно
и в съответствие с процесуалните правила е отчетена доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал.3 ЗЗДН съобразно изричната специална разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, а
постановената забрана за извършване на акт на домашно насилие спрямо посочените в молбата
пострадали съставлява общо социално-етично задължение на всеки, установено в изричната
разпоредба на специалния закон по чл.1, ал.1 ЗЗДН по отношение на определен с този закон кръг
от лица по чл.3 от Закона. Като е отчетена невисоката степен и интензитет на извършените
действия като вид акт на психическо насилие , районният съд е уважил частично молбата чрез
налагане единствено на мярката по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН и санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗД чрез налагане
глоба в минималния, установен от Закона размер от 200 лева. С оглед на това и въззивният съд
намира, че извършените фактически действия от ответника не могат да се изключат от приложното
поле на ЗЗДН като съставляващи акт на психическо насилие спрямо посочените в молбата
пострадали по смисъла на чл.2 ЗЗДН, но поради посочената степен и интензитет подлежат на
санкциониране само чрез налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и глобата по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
В този смисъл жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По насрещната жалба на Ф. ЕРС. Д. лично за себе си и като майка и законен
представител на малолетното дете Ц. А., чрез адв.М.М.. Жалбата е подадена в срока по чл.263, ал.2
ГПК.
С насрещната жалба от страна на молителката Ф.Д. се поддържа искането за
налагане на останалите претендирани мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.2,
3 и 4 ЗЗДН, а именно – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище на
адрес: гр.***** за срок от 18 месеца, забрана на извършителя да доближава молителите,
както и от съвместно обитаваното жилище, местоработата им и местата за социални
контакти за срок от 18 месеца, както и определяне местоживеенето на детето Ц. при
молителката в семейното жилище.
Жалбата е неоснователна. От една страна както се мотивира по-горе
извършените от ответника фактически действия по степен и интензитет не налагат
фактическия и правен извод за такава степен на ограничаване на личната свобода и личния
3
живот на пострадалите, налагащи необходимостта от налагане на всички мерки по чл.5, ал.1
ЗЗД, вкл. поддържаните в насрещната въззивна жалба. На следващо място на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили в хода на
производството по делото до приключване на съдебното дирене. В случая безспорно се
установява по делото, че по силата на постановеното съдебно решение № 617 / 17.05.2021г.
по гр.д.№ 20205330110123 по описа на ПРС – ІІІ бр.с. в производство по чл.50 СК по силата
на споразумение по чл.51 СК страните – Ф.Д. и А.А. при прекратяване на сключения им
брак са се споразумели семейното жилище, находящо се в гр.*****, собственост на
малолетното дете на страните, след прекратяването на брака да се ползва от двамата
съпрузи. Следователно по отношение на искането за постановяване на мерките по чл.5,
ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН в хода на настоящото съдебно производство правният интерес на
молителите е отпаднал, както и искането по чл.5, ал1, т.4 ЗЗДН относно местоживеенето на
детето поради това, че въпросът за родителските права и местоживеенето е разрешен със
същото споразумение по гр.д.№ 20205330110123 по описа на ПРС – ІІІ бр.с., независимо от
което това искане би било неоснователно предвид безспорния факт по делото, че страните
Ф.Д. и А.А. са били в бракоразводен процес в течение на настоящото производство по
ЗЗДН, поради което на основание чл.5, ал.3ЗДН тази мярка по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН не се
прилага. С оглед на това насрещната въззивна жалба ще се остави без уважение като
неоснователна.
Поради неоснователността и на двете жалби по делото разноски на страните не
следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260771/ 10.03.2021г. постановено по гр.д.№ 9502/ 20 г.
по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с., с което А. Ц. А., ЕГН: ********** е осъден да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на домашно физическо и/или психическо насилие по
отношение на Ф. Е. Д., ЕГН: ********** и Ц. А. А.а, ЕГН: *****, както и на същия е наложена е
глоба в размер на 200 лева и е осъден да заплати по сметка на ПРС – разноски за производството в
размер на сумата 25 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ насрещната жалба на Ф. Е. Д. ЕГН: ********** лично за
себе си и като майка и законен представител на малолетното дете Ц. А., ЕГН: ***** чрез адв.М.М.
против Решение № 260771/ 10.03.2021г. постановено по гр.д.№ 9502/ 20 г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХІХ гр.с. за неуважаване молбата по чл.4, ал.1 ЗЗДН относно искането за
постановяване на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.2, 3 и 4 ЗЗДН, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5