О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 11. 01. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание
на единадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 16 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 221, ал. 4 от Закона
за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от К.Л.Ш. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Решение № 32-415136 от 30.11.2022 г., издадено от
Директора на ТД Митница Бургас, с което, на основание чл. 221, ал. 3 от ЗМ във
връзка с прилагането на чл. 45, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59 от АПК, е отказано спиране изпълнението на Решение с Рег. № 32-155417 от 13.05.2022
г. на Директора на ТД Митница Бургас.
С Решение № 32-155417 от 13.05.2022 г. на Директора на
ТД Митница Бургас, на основание чл. 70, § 1 и § 2 във връзка с чл. 71, § 1,
буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под
режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024808R8, е
определена митническа стойност в размер на 14509,64 лева, и на основание чл.
77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен К.Л.Ш.
като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 1188,72 лева и на ДДС в
размер на 2615,19 лева. Решение № 32-155417 от 13.05.2022 г. на Директора на ТД
Митница Бургас е обжалвано по съдебен ред от К.Л.Ш. и е образувано адм. дело №
400 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, което е висящо.
Жалбоподателят твърди, че изпълнението на
горепосоченото решение би могло да му причини трудно поправима материална щета,
поради което счита, че са налице условия за спиране изпълнението на решението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 45, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, съответно чл. 221, ал. 1 от ЗМ, подаването на жалба
срещу решение на митническите органи, отнасящи се до прилагането на
митническото законодателство, не спира изпълнението на обжалваното решение.
В § 2 и § 3 на чл. 45 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
предвидена възможност митническите органи да спират изцяло или частично
изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно
съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото
законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима
вреда на заинтересованото лице, като когато в резултат на обжалваното решение
възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на
изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение,
освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова
обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за
длъжника.
В разпоредбата на ал. 3 на чл. 221 от ЗМ е предвидено
обезпечението да е в размер на главницата и лихвите, както и че обезпечението
може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция.
В разглеждания случай предварителното изпълнение е
допуснато по силата на закона, поради което в тежест на оспорващия е да посочи
вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да
настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
От страна на оспорващия не са представени
доказателства, че предварителното изпълнение на Решение № 32-155417 от
13.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което са определени публични
задължения в размер на 3803,91 лева, от които мито – 1188,72 лева и ДДС –
2615,19 лева, създава опасност да му бъде нанесена непоправима вреда.
Наред с изложеното, на основание § 3 от чл. 45 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като в резултат на решението на митническия
орган възниква задължение за плащане на вносно мито, спирането на изпълнението
на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, което не е
спорно че не е представено. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 221, ал. 3
от ЗМ, съгласно която изпълнението може да се спре, ако в срока за обжалване
на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Не е налице и документирана оценка, въз основа на
което да се установява, че такова обезпечение би довело до сериозни
икономически или социални затруднения за длъжника, на основание § 3 на чл. 45
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По изложените съображения, обжалваното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
За образуваното съдебно производство не е внесена
държавна такса, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Административен съд – Сливен, държавна такса в размер на 10 лева.
Воден от гореизложеното, Административен
съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л.Ш. с ЕГН: **********, с адрес:
***, подадена против Решение № 32-415136 от 30.11.2022 г., издадено от Директора
на ТД Митница Бургас, с което е отказано спиране изпълнението на Решение с Рег.
№ 32-155417 от 13.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА К.Л.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Административен съд – Сливен, държавна такса в размер на 10
/десет/ лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: