№ 48
гр. Габрово, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20234200600034 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест
от прокурор при Районна прокуратура – Габрово и по частна жалба от обвиняемия К.
Г. П. от гр. Габрово, чрез защитника адв. Здр. К. от АК – Габрово, против определение
№ 230 от 08.12.2022 г. по ЧНД № 822/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с
което е отменено Постановление от 24.10.2022 г. на Районна прокуратура – Габрово за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 264 ЗМ 93/2020 г. по описа на
ОДМВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, като неправилно и незаконосъобразно, и делото е върнато на
прокурора.
В частния протест се излагат съображения за необоснованост на определението,
поради неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Прокурорът счита, че
съдът избирателно и непълно тълкува събраните в хода на разследването
доказателства. Приема за безспорно установено неправилното разположение на лекия
автомобил на платното за движение, но намира, че не това нарушение на правилата за
движение се явява в причинно-следствена връзка с последващия удар между
превозните средства и причиняването на съставомерната телесна повреда. Позовава се
на заключенията за автотехническите експертизи, според които, независимо от
неправилното разположение на автомобила, пострадалата отново е щяла да се удари в
него, поради движението и в централната част на пътя. На следващо място, по
отношение приложението на чл. 15 от НК, прокурорът счита, че съдът неправилно
тълкува цитираните от него кумулативно предвидени условия. По отношение на
първото от тях намира, че се касае не за всякакви нормативни предписания по
управлението на МПС, а именно и само такива относими към настъпване на
1
неблагоприятния резултат (телесната повреда на пострадалата). Напомня, че според
заключенията на експертизите причината за настъпване на ПТП-то не е
разположението на МПС-то, а неправилното движение на ел. тротинетката. По
отношение на второто условие, прокурорът приема, че обвиняемият, виждайки
идващата срещу него ел. тротинетка, спира, за да предотврати последващ удар, като по
този начин е изпълнил задължението си за предотвратяване настъпването на
общественоопасните последици, а пострадалата е можела да предотврати удара като
спре и е имала техническа възможност да го направи (в съответствие със скоростта на
движение и разстоянието между превозните средства), но не го е направила и дори е
увеличила скоростта си на движение. Според държавното обвинение, при така
създалата се ситуация единствената възможност, за да не възникне ПТП от страна на
водача на автомобила е била да не се намира там. В протеста се посочва още, че за да
се осъществи престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1
от НК е нужно наличието на причинно-следствена връзка между нарушението и
настъпилия вредоносен резултат. В хода на разследването била приета за основна
техническа причина, довела до възникване на ПТП, неправилното поведение на
водачката при предприетото навлизане в завоя от средата на платното за движение и
допълнително ускорение, след като вече е възприела автомобила. Тя имала
техническата възможност да се движи в дясната част на платното и след като е видяла
автомобила е могла да намали скоростта си, а не да ускоря. Обръща се внимание, че в
заключението си вещото лице не случайно определя тази причина за основна, като я
съобразява с направените изчисления и скици. Прокурорът претендира за отмяна на
обжалваното определение, като необосновано и неправилно.
Срещу депозирания частен протест е постъпил отговор от адв. Р. Б. от АК –
Габрово, в качеството на представляващ пострадалата Кр. Хр. К., представлявана от
своята майка и законен представител П. П. М. – Н.. В отговора се застъпва
становището, че подаденият протест, макар и допустим, се явява неоснователен.
Приемат се за правилни наведените от страна на първоинстанционния съд доводи за
разположението на лекия автомобил и обстоятелството, че същото се явява законово
нарушение на правилата, визирани в нормата на чл. 15 от ЗДвП. Отделно от това се
обръща внимание, че държавният обвинител изключително едностранно се е позовал
избирателно на определени положения на една от изготвените експертизи. В отговора
пространно за разгърнати съображения за неправилна интерпретация от страна на
прокурора на доказателствената съвкупност, както и за неправилен правен анализ.
Претендира се за потвърждаване на определение на районния съд.
В частната жалба от обвиняемия К. П., чрез защитника му адв. К., се мотивира
виждането, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Застъпва се позицията, че от изготвените многобройни експертизи се установявало, че
обвиняемият няма никаква вина за настъпилото ПТП и правилно прокурорът бил
2
приел, че единствената причина за произшествието е поведението на пострадалото
дете. От писмените и гласните доказателства се установявало, че обвиняемият не би
могъл по никакъв начин да избегне ПТП, защото детето буквално се било забило с
тротинетката в управлявания от него автомобил и МПС-то било почти спряло, когато
настъпил удара. В жалбата изцяло се поддържа позицията на държавното обвинение
относно наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Прави се искане за
отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Срещу депозираната частна жалба е постъпил отговор от адв. Р. Б. от АК –
Габрово, в качеството на представляващ пострадалото дете, представлявано от своята
майка и законен представител. В отговора се изразява несъгласие с аргументите, че
обвиняемият нямал вина за произшествието, защото в нарушение на разпоредбата на
чл. 15 от ЗДвП бил навлязъл в платното за движение на насрещно идващото дете с ел.
тротинетка. Не били верни и твърденията, че нямало каквото и да е възможност за
избягване на ПТП-то, след като в експертизата се упоменавало, че при движение на
двете превозни средства в най-дясната за посоката им на движение линия са щели да
избегнат реализирането на ПТП. В отговора се излагат и съображения за липса на
предпоставките за приложение на чл. 15 от НК. Претендира се за потвърждаване на
определение на районния съд.
Окръжен съд – Габрово, като се запозна с изложените в частния протест и
възражението срещу него доводи, съображенията от частната жалба и възражението
срещу нея, както и с материалите по делото, и като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Частният протест и частната жалба на обвиняемия са депозирани в
законоустановените срокове и от страни, които са активно легитимирани да атакуват
постановения съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество частният протест и частната жалба са основателни, като
съображенията за това са следните:
Досъдебно производство № 264 ЗМ 93/2020 г. по описа на ОДМВР – Габрово е
образувано с постановление на прокурор от 12.08.2020 г. за това дали на 05.08.2020 г.,
в гр. Габрово, на ул. *******“, при управлението на МПС - лек автомобил марка
„************“ с рег.№ *********, са нарушени правилата за движение, в следствие
на което възникнало ПТП между лекия автомобил и индивидуално превозно средство
/тротинетка/, управлявано от Кр. К. от гр. Габрово – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
При извършеното разследване на досъдебното производство е проведен
първоначален оглед от служители на МВР, които са изготвили план-схема на ПТП-то,
извършен е последващ оглед на местопроизшествието, при който е съставен съответен
3
протокол, разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства и са назначени и
извършени експертизи.
С постановление от 05.03.2021 г. К. Г. П. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за
това, че на 05.08.2020 г., около 14:50 часа, в гр. Габрово, на ул. *******“, при
управлението на МПС - лек автомобил марка „************“ с рег. № *********,
нарушил правилата за движение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на Кр. Хр. К. от гр. Сливен средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник за срок над един месец.
Касае се за трето поред произнасяне на Окръжен съд – Габрово в
производството по чл. 243 от НПК. С определение № 146 от 21.09.2022 г. по ВЧНД №
157/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е отменено определението по ЧНД №
452/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е било потвърдено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и
самото постановлението на Районна прокуратура – Габрово, като делото е върнато за
изпълнение на дадените указания. Основните съображения на въззивния съд, за да
постанови съдебен акт с посочения резултат, са били, че постановлението на
прокурора не е обосновано, тъй като в него не е извършен пълен анализ на
доказателствата по делото, констатирана е липса на правни изводи за това дали
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата при инкриминираното
ПТП и ако е нарушил същите, дали именно тези нарушения са довели до настъпване на
резултата; установена е липса на отговор и на въпроса дали не се касае до случайно
деяние и можел ли е резултатът да бъде предотвратен от обвиняемия или от
пострадалата.
С постановление от 24.10.2022 г., наблюдаващият прокурор, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, отново е прекратил наказателното
производство. Видно от мотивната част на постановлението, прокурорът е приел за
установено по категоричен начин, че причината за настъпването на ПТП-то е
поведението на свидетелката Кр. К., която като водач на тротинетката непосредствено
преди и по време на произшествието се е движела по средата на пътното платно, при
което дори и автомобилът на обвиняемия К. П. да се е намирал в дясната част на
платното за движение, както е технически правилно, то пострадалата, движейки се по
средата на пътя, отново ще се удари в автомобила, но в предната му лява част, в
областта на фара. Представителят на държавното обвинение счита, че в случая е
изпълнена хипотезата на чл. 15 от НК. Нямало обективни критерии, които да могат да
повлияят на обвиняемия да се досети или да допусне, че пострадалата ще се движи
неправилно по платното за движение, в следствие на което ще навлезе по такъв начин в
завоя, че последващият удар е неизбежен. Счита, че когато водач на МПС не по своя
4
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици, то за него деянието би било случайно по смисъла на чл. 15 НК.
Постановлението за прекратяване на производството от 24.10.2022 г. е
обжалвано в законоустановения срок от адв. Б., представляващ малолетната
пострадала, последната представлявана от своята майка, с доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и искане за отмяната му. С
обжалваното определение № 230 от 08.12.2022 г. по ЧНД № 822/2022 г. по описа на
Районен съд – Габрово постановлението за прекратяване на наказателното
производство е отменено и делото е върнато на прокурора. Видно от мотивите на
първоинстанционния съдебен акт районният съд е приел, че актът на прокурора е
неправилен и незаконосъобразен. Акцентира се на заключението на автотехническата
експертиза, според което ако лекият автомобил и тротинетката са се движили
максимално вдясно по посока на движение, остава коридор вляво от лекия автомобил
от 1 метър, който е достатъчен за безопасно разминаване на тротинетката с избраната
скорост от около 15 км./ч. Посочено е, че водачът на лекия автомобил се е движил при
средата и леко вдясно по посоката си, което е неправилно и не е осигурил коридор за
преминаване на електрическата тротинетка. Поради това съдът е намерил, че
обвиняемият не е спазил основното правило за разположение на превозните средства
на платното за движение, взирано в чл. 15, ал. 1 ЗДП за осъществяване на движението
възможно най-вдясно на платното за движение. Първоинстанционният съд е приел, че
за наличието на изключващото вината обстоятелство по смисъла на чл. 15 от НК е
необходимо да се установи, че поведението на дееца е било правомерно и не са
допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото произшествие. В случая безспорно било установено наличие на
нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата, намиращо се
причинно-следствена връзка с настъпване на противоправния резултат, което
изключвало наличието на случайно деяние. Обръща се внимание, че ако обвиняемият
беше изпълнил всички свои задължения по ЗДвП, то тогава при движение на
тротинетката по същата траектория, а лекия автомобил максимално вдясно по посоката
си, при последвал удар водачът на лекия автомобил нямаше да носи отговорност за
последиците.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е незаконосъобразно и необосновано и са налице основания за отмяната
му.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и заключения на изготвени експертизи се установява следното от
фактическа страна:
5
На 05.08.2020 г., около 14.50 часа, в гр. Габрово, по ул. *******“, обвиняемият
К. П. управлявал лек автомобил „*******“, модел „********“ с рег. № *********. На
предната седалка до него се намирал свидетелят Н. К.. Посочената улица била с
двупосочно движение, тясна (от 3,1 м. ширина при мястото на произшествието до над
5 м. в кривата и 3,56 м при дом № 1 след кривата в посока на бул. *********).
Участъкът от пътя към мястото на ПТП съставлявал крива около 70 градуса с наклон на
спускане 8-10/100, асфалтиран, сух асфалт в добро състояние. Управляваният от
обвиняемия автомобил се движел при спускане със скорост от около 9 км/ч.
Приближавайки остър десен завой, поради отстоящата в дясно от пътя плътна ограда,
която затруднявала видимостта към идващите отдолу превозни средства, обвиняемият
изнесъл управлявания от него автомобил леко вляво по ширината на улицата, като по
този начин лявата страна на превозното средство се намирала на 0,5 м. от левия край
на пътното платно, а дясната на 0,8 м от плътната бетонна ограда, маркираща десния
край на улицата. В момента, в който се намирал в зоната непосредствено преди
навлизане в завоя, К. П. видял идващата по пътя отдолу срещу него свидетелка Кр. К.
(малолетна, родена през 2010 г.), която управлявала електрическа тротинетка и се
движела по средата на улицата и към вътрешната част на завоя. Обвиняемият веднага
задействал спирачната система, натискайки педала за това, при което автомобилът
достигнал максимално спирачно закъснение, започнал да оставя следа по асфалта и
окончателно спрял. Малолетната пострадала, движейки се по пътното платно, преди
ляв за нея завой увеличила скоростта си с оглед наклона към изкачване. Виждайки
автомобила не променила, като не намалила, скоростта си на движение и се ударила
челно в предната част на автомобила, след което падала върху предния му капак и от
там от лявата му страна на пътното платно.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е установено,
че при възникналото на 05.08.2020 г. ПТП пострадалата Кр. К. е получила увреждане,
изразяващо се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената
става, като счупването е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен
крайник за срок над един месец.
По делото са приобщени заключенията на първоначална автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Ст. П., както и повторна и допълнителна
експертизи, изготвени от вещото лице Д. Д.. Експертизите не си противоречат по
отношения на извода, че лекият автомобил, непосредствено преди и при сблъсъка, е
бил ориентиран по ширината на платното за движение по начин, че левите му състави
са били на около 0,5 м. от левия край на платното за движение, а впоследствие е
конкретизирано, че е бил на 0,8 м. от десния край на улицата, очертан от плътна
бетонна ограда. Заключенията на експертизите еднозначно определят, че ел.
тротинетката, управлявана от пострадалата, се е движила по средата на пътното
платно, откъдето и е навлязла в завоя, като същото положение се запазило и към
6
момента на удара й в автомобила. Установена е и почти еднаква скорост на движение
на тротинетката в заключенията по първоначалната и по повторната експертизи –
съответно около 15 км./ч. и 15,34 км./ч. Не са съществени разминаванията между
заключенията и по отношение разстоянието от автомобила до мястото на удара в
момента на възприемане на опасността от водача (4,63 м. според първоначалната и 4,58
м. според повторната АТЕ), както и опасната зона за спиране на лекия автомобил –
съответно 4,65 м. и 4,58 м. Заключенията не си противоречат и в изводите, че
обвиняемият е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието (разстоянието, от което е имал техническа възможност да възприеме
приближаващата тротинетка е равно на опасната му зона на спиране), а пострадалата е
имала техническата възможност да предотврати произшествието, като необходимо
условие за това, предвид големия наклон на изкачване, е било тротинетката да намали
скоростта си и да спре преди мястото на удара. Вещите лица не си противоречат и за
това, че геометричните размери на платното за движение и острия завой обуславят
безопасно разминаване между двамата участника в произшествието само ако и двете
превозни средства се движат в техните десни страни на платното за движение спрямо
собствените си посоки, като при това положение между тях би останало разстояние
около 1-1,2 м., което е достатъчно да се разминат безопасно. Определят, че основната
техническа причина, довела до възникване на пътното произшествие е неправилното
поведение на водачката на тротинетката при предприетото навлизане в завоя от
средата на платното за движение, както и скоростта й на движение. В заключението на
повторната автотехническа експертиза се посочва още, че ако обвиняемият се е движил
с превозното си средство максимално вдясно по посоката си на движение, би забелязал
по-късно тротинетката предвид геометрията на завоя и препятствията. При същи други
условия ударът е щял да настъпи с около 1 метър напред по посока на автомобила. Ако
тротинетката се е движила по същата траектория, а автомобилът максимално вдясно по
посоката си, удар е щял да настъпи, но в по-лявата му част. При избор на скорост от
пострадалата от 10 км./ч. и по-ниска и своевременно аварийно спиране, тротинетката е
могла да спре преди мястото на удара.
В заключението на първоначалната АТЕ е прието, че скоростта на движение на
автомобила към момента на удара с тротинетката и преди него е една и съща - около 12
км/ч. Според заключението на повторната експертиза скоростта на автомобила преди
удара е около 9 км/ч, а в момента на удара 0,61 км/ч. или в диапазона 0-1 км/ч.
Настоящият състав приема за обоснован и правилен извода на повторната АТЕ, тъй
като е мотивиран с данните от показанията на свидетелите, отчитане на отложена
следа при задно ляво колело и при ясно посочен метод на изследване (Закон за
съхранение на количеството на движение /метод “Momentum 360”/). За разлика от така
кредитираната част от заключението на повторната експертиза, в първоначалната АТЕ
не са посочени обективните данни, послужили за извеждане на крайния извод за
7
скоростта на движение на автомобила и не е ясен ползвания научен метод за
определяне на тази скорост, като се констатират и съществени противоречия, тъй като
се приема една и съща скорост преди и в момента на удара, а в същото време се
посочва, че водачът на автомобила е предприел аварийно спиране, когато е бил на
около 4,6 м. от мястото на удара, т.е. предприел е действия за намаляване на скоростта.
Като кредитира в тази част заключението на повторната експертиза, съдът приема, че
преди удара автомобилът се е движел със скорост от около 9 км/ч, а не около 10 км/ч
както са счели прокурорът и контролираният съд. На следващо място, възприемайки
заключението на повторната АТЕ, съдът внесе несъществена корекция в предложената
от прокурора и възприета и от районния съд фактическа обстановка, като приема, че
след задействане от страна на обвиняемия на спирачната система, управляваният от
него автомобил е достигнал максимално спирачно закъснение, започнал е да оставя
следа по асфалта и окончателно е спрял, а скоростта му в момента на удара е 0,61 км/ч.
(или в диапазона 0-1 км/ч.).
Съдът не открива в постановлението на прокурора противоречиви твърдения
при обсъждане на доказателствената маса, които да се отнасят до основните моменти
от предмета на доказване така, както твърди повереникът на пострадала. Не може да се
очаква обвиняемият и свидетелите Н. К., К.К. и Кр. К. да бъдат изцяло екзактни при
посочване на скоростта на движение на лекия автомобил преди удара, както и дали в
момента на удара превозното средства е било изцяло в покой или е продължавало
движението си. Всяко от посочените лица е възприело ситуацията от различен ъгъл и
разстояние (обвиняемият и свидетелят Н. К. са били в автомобила, свидетелят К.К. –
на около 10 метра зад превозното средство, а пострадалата пред него), с което следва
да се обяснят нюансите в съобщаваното от всеки от тях. Наред с изложеното,
възпроизведената от тези лица доказателствена информация е плод на техните
субективни възприятия, които съвсем нормално и логично са пречупени през призмата
и на личните им стресови изживявания. Същественото в случая е, че гласните
доказателствени източници, заедно с останалите доказателства са подложени на
експертно обсъждане от вещите лица по назначените автотехнически експертизи, по
който начин се е достигнало до научно обосновани изводи по въпросите,
интересуващи производството.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема за
правилен и обоснован извода на прокурора, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК,
тъй като обвиняемият К. П. не е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и резултата от
него, изразяващ се в причиняване на телесно увреждане с характер на средна телесна
повреда на пострадалата.
Основното правило за разположение на превозните средства на платното за
движение, взирано в чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, е за осъществяване на движението
8
възможно най-вдясно на платното за движение. Това правило важи не само в случаите,
когато движението се осъществява по многолентовите пътища, но и по еднолентов път
за двете посоки, какъвто път се явява улицата, на която е възникнало обсъжданото
ПТП. Установено е в случая, че на мястото на произшествието ширината на улица
*******“ е 3,10 м. Несъмнено е, че управляваният от обвиняемия П. автомобил е бил
разположен леко вляво по ширината на улицата, при което лявата страна на превозното
средство се намирала на 0,5 м. от левия край на пътното платно, а дясната на 0,8 м от
плътната бетонна ограда, маркираща десния край на улицата. Според експертизата, ако
обвиняемият се е движил с превозното средство максимално вдясно по посоката си на
движение, би забелязал по-късно тротинетката, предвид геометрията на завоя и
препятствията, и при същи други условия ударът е щял да настъпи с около 1 метър
напред по посока на автомобила. При движение на тротинетката по същата траектория,
а автомобилът максимално вдясно по посоката си, удар е щял да настъпи, но в по-
лявата му част. От изложеното следва, че независимо от начина на разположение на
лекия автомобил по ширината на улицата, при така предприетото движение от
пострадалата на управляваната от нея тротинетка, ударът й в автомобила на
обвиняемия е бил непредотвратим. Следователно така извършеното от К. П. нарушение
по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат, тъй като дори и да се е движел плътно до бетонната
ограда, т.е. максимално вдясно, тротинетката отново е щяло да се удари в автомобила
му.
На следващо място, съдът счита, че не се установяват обстоятелства, които да
навеждат на извод, че обвиняемият П. е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, свързани с режима на скоростта. Несъмнено е, че липсва
нарушение по чл. 21 от ЗДвП, тъй като скоростта на автомобила е била значително под
максимално допустимата за движение в населено място. Не е налице основание да се
счита и, че е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, в която законова
разпоредба са изброени неизчерпателно факторите, влияещи върху безопасността на
движението, с които водачът е длъжен да се съобразява. За конкретния случай
обстоятелствата, които водачът на автомобила е следвало да отчита при избиране на
скоростта са: движение в урбанизирана територия, ширината на улицата, стръмния
наклон, острия десен завой, който е ограничавал видимостта, възможността от поява на
насрещно движещо се ППС или пешеходец. В случая експертно установената скорост
на движение на управляваното от обвиняемия превозно средство е около 9 км/ч
(според кредитираното заключение на повторната АТЕ). Но дори и да се възприеме по-
високата скорост от около 12 км/ч, изведена в заключението на първоначалната АТЕ,
то тя също не би могла да се определи само по себе си като несъобразена. Според
експертизите разстоянието от автомобила до мястото на удара в момента на
възприемане на опасността от водача е 4,63 м. според първоначалната и 4,58 м. според
9
повторната АТЕ, опасната зона за спиране е съответно 4,65 м. и 4,58 м, а скоростта в
момента на удара е под 1 км/ч. (според повторната АТЕ). Следователно обвиняемият е
реагирал незабавно на възникналата опасност, като е сторил дължимото да спре и на
практика до момента на удара е успял да приведе управляваното от него превозно
средство в състояние на почти пълен покой. Тоест той е изпълнил основното си
задължение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП да бъде в състояние за спре при така
появилото се препятствие на пътя.
Принципно вярно районният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 15 НК е
приложима при наличието на две кумулативно предвидени в закона условия: 1. Деецът
да се е съобразил с нормативните предписания на правно регламентираната дейност по
управление на МПС и 2. Да са налице условия, при които той е бил поставен в
обективна невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването
на обществено-опасните последици. Не всяко нарушение на правилата за движение по
пътищата, обаче, може да запълни бланкетната диспозиция на престъплението по чл.
343 от НК, а само това, което е в причинно-следствена връзка с резултата. В случая
неправилно контролираният съд е приел, че нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП е в
причинна връзка с резултата, тъй като последният е щял да настъпи дори и правилото
да беше спазено от обвиняемия. Не се установява нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Налично е условието обвиняемият да бъде поставен в обективна невъзможност да
изпълни изцяло задълженията си, като предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Следователно, както правилно е прието в
постановлението на прокурора, деянието не е извършено виновно от обвиняемия.
Изградени на хипотези са доводите на повереника на пострадалата за това какво
би било евентуалното поведение на водача на тротинетката ако автомобилът се движел
възможно най-вдясно, за характера на уврежданията на детето ако се беше ударило не
в средата на автомобила, а в лявата му част в областта на фара, и други. Фактическите
и правните изводи следва да се извеждат на база обективно, всестранно и пълно
разследване, проведено в съответствие с правилата на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, ал. 3
и ал. 5 от НПК. В случая това е сторено, като са събрани всички необходими
доказателства за разкриване на обективната истина и изясняване предмета на
доказване, определен в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Изцяло в сферата на
хипотезите биха могли да бъдат разсъжденията за субективните изживявания и
обективните действия на едно 10-годишно дете водач на тротинетка, което попада в
пътна ситуация като настоящата, с единствената разлика насрещно идващият
автомобил да бъде разположен с около 50 см по-вдясно по посоката си на движение. В
случая обективните данни сочат, че при възприемането на препятствието пострадалата
не е предприела каквато и да е промяна на траекторията си на движение с цел да се
насочи към дясната част на улицата, а напротив – продължила е напред и то без да
реагира чрез промяна на скоростта и последващо спиране. Поради това липсват насоки
10
за разсъждения какво би станало ако автомобилът беше разположен по по-различен
начин по ширината на пътното платно. Изцяло хипотетични биха били и изводите за
вида и характера на уврежданията ако произшествието се беше случило по различен
начин, както и ако детето, на което по необясними причини е било позволено да
управлява „Индивидуално електрическо превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 18б
от ЗДвП, беше с поставени поне елементарни лични предпазни средства (примерно
каска, наколенки, налакътници). На следващо място, отново във връзка с доводи на
повереника на пострадалата, следва да се обърне внимание, че водачът няма
задължение да съобразява движението си с абстрактни, хипотетични, непредвидими
пътни ситуации, тъй като обратното би означавало на практика да не се осъществява
движение въобще. В случая обвиняемият не е могъл и не е бил длъжен да знае, че
срещу него ще се появи ППС, управлявано от особено уязвим участник в движението,
каквито са децата, за да съобрази поведението си с това обстоятелство. Що се отнася до
действията му след като е възприел тротинетката, както съдът посочи по-горе, същите
отговарят на ангажиментите му по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното определението на първоинстанционния съд се явява
необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а
постановлението на прокурора от 24.10.2022 г., с което наказателното производство е
прекратено, следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за отмяната му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен съд -
Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 230 от 08.12.2022 г. по ЧНД № 822/2022 г. по описа
на Районен съд – Габрово, с което е отменено Постановление от 24.10.2022 г. на
Районна прокуратура – Габрово за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 264 ЗМ 93/2020 г. по описа на ОД на МВР – Габрово и
делото е върнато на прокурора, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 24.10.2022 г. на Районна прокуратура -
Габрово, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 264 ЗМ 93/2020
г. по описа на ОД на МВР – Габрово, водено срещу К. Г. П. от гр. Габрово, ЕГН
**********, по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК и е отменена мярката за неотклонение на обвиняемия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12