РЕШЕНИЕ
Номер 119926.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100501681 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Мария Луиза № 46, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1609/23.03.2020 год., постановено по гр. дело
№ 16376/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът Главна дирекция „Гранична
полиция – МВР“, със седалище гр. София е осъден да заплати на В. Г. И., ЕГН **********,
от гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик", № 110, вх. А, ет. 11, ап. 61, сумата от 1805, 73
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 257
часа за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяване на исковата молба - 11.10.2019 г. до
окончателното и изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
́
както и сумата от 233, 89 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на
съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от
служителите на МВР нощен труд (чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден), която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че
празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на
цитираната Наредба.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът
да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата В. Г. И. от гр.
Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
1
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа писмения с отговор.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена в съдебното заседание от 13.03.2020 г., ищцата В. Г. И.
от гр. Варна навежда следните твърдения: В периода 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г. е полагала
труд на длъжността "Командир на отделение" в ГПУ Летище – Варна РДГП Аерогари, която
е на структерно подчинение на ГД „Гранична полиция“ при МВР, гр. София. Ищцата с със
статут на държавен служител. За периода 12.10.2016 г. 30.09.2019 г. ищцата е полагала труд
на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период
ищцата е положила общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1, 143
възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън
установената норма труд от 257 часа, за който ищцата твърди, че следва да и бъде
́
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1805, 73 лева.
Твърди също, че ответникът и дължи и сумата от 233, 89 лева – размера на
́
обезщетението за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положения
извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането на съответния
тримесечен период до 07.10.2019 год.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1805, 73 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г.
извънреден труд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от подаването на исковата молба – 11.10.2019 год. до окончателното и
́
изплащане, както и сумата от 233, 89 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава
за плащане на дължимите възнаграждения за положения извънреден труд, за периода от
първото число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до
07.10.2019 год.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител поддържа иска си.
В писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
чрез процесуален представител, ответникът Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Мария Луиза № 46, не оспорва, че в
процесния период ищцата е била държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Оспорва предявения иск като твърди, че е заплатил всички отработени от ищцата часове
нощен и извънреден труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа, поради което и ищцата няма основание да претендира заплащане на
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми
на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия
период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е
действала и поради което и липсва основание за преизчисляване на положения от ищцата в
процесния период нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден. Положеният от
ищцата нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен
размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими
спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.
По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му. С
оглед неоснователността на обуславящия иск, искът по чл. 86 ЗЗД също е неоснователен.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно
правоотношение в процесния период, по което ищцата е изпълнявала длъжността "командир
на отделение" в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари при ГД „Гранична полиция“ –
МВР.
Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а
за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден
труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на
допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 02.03.2020 г., кредитирана
от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че за периода 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищцата е отработила
нощен труд общо в размер на 1800 часа.
Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били
включени при изчисляването на общо положения от ищцата за всяко едно тримесечие труд
(с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на
отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен).
Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му
с коефициент "1, 143", отчетените часове са 2057. Налице е разлика от общо 257 часа (2057
часа – 1800 часа = 257 часа), които не са заплатени. Стойността им, изчислена като часове
извънреден труд, е в размер на 1805,73 лева. Установява се още, че сборът от обезщетенията
за забава изчислено върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се
дължи плащането до 07.10.2019 год. е 233, 89 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Ищцата е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, поради
което са приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в
редакцията от 27.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014 г.), доколкото в този закон не е предвидено
друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищцата е полагала труд и през нощта (за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа),
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за
тримесечен период.
За целия процесния период – 12.10.2016 г. – 30.09.2019 г. за който се претендира
заплащането на извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд в дневен
и отчитането му като извънреден, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в
3
редакцията от ДВ, бр. 14/2015 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 12.10.2016 год. – 30.09.2019 год. са действали последователно Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в
сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е
уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. издадена от
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на
29.07.2016 г.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.
Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава с коефициент от „0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
(Методиката и подходът са идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в
хипотезите на сумирано изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в
дневен в съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се
изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към общия брой
часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е надвишваване на часовете
положен труд за отчетния период).
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен липсва. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. и в
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г., липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0, 143. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен е отчитането и заплащането
му като извънреден (такава забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
4
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент
за прилагането на цитираната наредба по отношение на държавните служители в системата
на МВР е и нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на
МВР, които полагат труд за времето между22, 00 ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. работодателят е
компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0, 25 лева на час,
съгл. т. 1 от цитираната заповед) поради което и не следва превръщането на нощните часове
в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй
като посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради това и не може да
се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014 г. (т. 1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата
в специалните норми. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и
определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за
определен период, какъвто е и настоящият случай.
По изложените съображения предявеният иск по 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР за заплащане на сумата от 1805, 73 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа за периода от 12.10.2016 г. до
30.09.2019 г., е основателен и подлежи на уважаване.
С оглед основателността на обуславящия иск, основателен е и иска по чл. 86 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 233, 89 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за
плащане на дължимите възнаграждения за положен извънреден труд за периода от първото
число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 07.10.2019 год.
В обобщение първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемта следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 480
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1609/23.03.2020 год., постановено по гр. дело №
16376/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция – МВР“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Мария Луиза № 46, да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, от
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик", № 110, вх. А, ет. 11, ап. 61, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6