Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр. Хасково, 24.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №889/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на от „Е. – 87“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А. С. Р., подадена чрез пълномощник, срещу Решение рег.№32-176731/31.05.2022г.
на директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ по Митническа декларация
с МРН 21BG001008035637R5/25.05.2021г.
Счита се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона, като същото
било и необосновано. Твърди се, че митническата стойност на внесеното превозно
средство отговаря на покупната му цена по представената пред административния
орган фактура и извършените и декларирани разходи за транспорт. Неправилно не
били взети предвид представените от вносителя документи за декларираната стока.
Не било налице в случая обосноваване на „основателни съмнения“ по смисъла на
член 140, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за това, че декларираната от
дружеството стойност не била действителната такава във връзка с придобиването
на стоката. Неправилно
било прието, че от страна на вносителя не били представени и не били налице
достатъчно доказателства в подкрепа на декларираните данни относно митническата
стойност на автомобила. Липсата
на договор, на кореспонденция и размяна на оферти, и други документи, не се
отразявали на редовността на самата сделка за това МПС. Налице била фактура,
която съдържала всички реквизити на доставката. При положение, че дружеството
представило всички документи, включително и такива във връзка с плащането на
стоката и заприходяването ѝ, неправилно било прието от издателя на
оспорения акт, че не били налице достатъчни доказателства в подкрепа на
декларираните данни относно митническата стойност автомобила. От митническия орган
не били събрани доказателства, установяващи, че действителната и заплатена на
продавача цена за стока не е тази, посочена в представените във връзка с
МД документи. На следващо място,
адресатът на решението бил лишен от правото да изрази становище в хода на
административното производство, като не бил запознат и с мотивите, на които щял
да се основава административният акт. Това било така, тъй като изпратеното до
дружеството съобщение по член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, не било редовно връчено. Не било доказано
наличието на предпоставките за връчване по реда на чл.18а , ал.9 от АПК. На
последното място, относно посоченото в решението, че в хода на последващата
проверка на МД били намерени данни, сочещи, че автомобил със същия номер на
рамата бил продаден с цел износ на цена от 6 700 USD, се сочи, че така
изложеното касае данни, изведени на база информация от интернет сайт, поради
което тази информация не можело да се приеме за достоверна. Посочените на ел.
страницата https:\\autoauctions.io цени представлявали оферти, поради което
същите не следвало да се приемат като реални продажни цени. Отбелязването за
конкретен автомобил, че бил продаден не доказвало действително платената за
него цена. Доказателства за плащането цена от 6 700 USD при продажбата на
декларирания автомобил и то с цел износ, не били събрани в хода на последващия
контрол по МД. Ето защо, напълно необоснован, недоказан и неправилен бил
изводът, че посочената сума представлява действително платена цена на пронесния
автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и че същата следва да послужи за определяне на неговата митническа
стойност.
По изложените съображения се претендира
отмяна на атакувания административен акт.
Допълнителни доводи в насока
незаконосъобразност на обжалваното решение се излагат в съдебно заседание и в
писмена защита, чрез пълномощник. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на Териториална
дирекция „Митница Бургас“ към Агенция „Митници“, в писмен вид и в съдебно
заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата, което подробно обосновава. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на дружеството
жалбоподател.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2021г. от дружеството жалбоподател
„Е. – 87“ ЕООД, чрез представителя „МИРАМАР“ ООД, в Митническо учреждение BG001008 (Митническо бюро „Свободна зона Бургас“) е била
регистрирана митническа декларация (МД) 21BG001008035637R5 (л.62), с която е
поставен под режим допускане за свободно обръщение и специален режим – употреба
за специфични цели, стока внос от Съединени американски щати, а именно: стока
1/1 – употребяван пътнически автомобил, марка – *,
модел – *, тип – *, първа регистрация
– 01.01.2008г., цвят – 0, раб. обем – 5000, двигател – няма данни, шаси № WBSEK93558CY79493, с декларирана митническа стойност – 5124.83 лева, при нетна
цена на стоката – 2750 USD, с обменен курс
1.62891 за 1 USD (4479.50 лева), и разходи
за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции, и разходи за
застраховка до мястото на въвеждане на стоката в ЕС – 645.33 лева. Деклариран е метод за определяне на стойността –
„договорна стойност“ (чл.70 от Кодекса), и размер на мито – 512.48 лева, на ДДС – 1167.46 лева.
Видно от представената по делото
административна преписка, на основание Заповед №3ТД-1000-425/24.06.2021г., с
която директорът на ТД „Южна морска“ разпоредил да се изготви обобщен анализ на
данните в митническите декларации за режим допускане за свободно обръщение и за
режим транзит за стоки от позиция КН 8703 с държава на изпращане САЩ или
Канада, за период от 01.06.2019г. до 01.06.2021г., от нарочно определена
комисия е бил изготвен Доклад рег.№32-208102/30.06.2021г. (л.91). В същия се
съдържа информация за поставени под режим „свободно обръщение“ в митническо
учреждение с код BG001008 на 1721 автомобила, като 1654 бр. от тях били
декларирани с метод за определяне на стойността „договорна стойност на
внасяните стоки“. Описани са и границите в лева на разходите, свързани с вноса
на автомобилите. Посочен е установен висок риск от деклариране на занижена
митническа стойност на автомобилите, предвид направена справка по номер на шаси
на ел.страница www.autoauctions.io, при която за 440 автомобила били установени
продажни цени равни или по-високи с до 97 % от декларираните цени на превозните
средства. Сред дружествата вносители на автомобили, поставени под режим
„свободно обръщение“ е посочено и „Е. – 87“ ЕООД, с 2 бр. автомобили (л.97гр.).
В доклада са направени конкретни предложения във връзка с вноса на автомобили
от САЩ и Канада, подробно посочени в т.3.1 и т.3.2.
Със Заповед №3ТД-1000-451/06.07.2021г.
(л.87) на директора на Териториална дирекция „Южна морска“, на основание член
48 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, е било разпоредено да
се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на
автомобили от позиция 8703, изпратени от САЩ или Канада, за режим „допускане за
свободно обръщение“, приети в периода 01.06.2019г. – 01.06.2021г.
Във връзка с МД с MRN 21BG001008035637R5, до
дружеството жалбоподател „Е. – 87“ ЕООД, е било адресирано и получено писмо
рег.№32-334288/21.10.2021г. (л.49), с което същото е било уведомено, че на
основание чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ се
извършва последващ контрол на митническата декларация относно внесената стока –
описаният в МД автомобил, като с писмото от страна на началника на БМ „Свободна
зона“ при ТД „Митница Бургас“, е изискано лицето да представи допълнителни
документи и информация, сред които и документи, потвърждаващи декларираната в
МД цена на стоката.
В отговор на писмото, на 04.01.20222г. в ТД
„Митница Бургас“ е бил получен опис на документи, заведен с
вх.№32-316/04.01.2022г. (л.40), съответно и посочените в него документи, а
именно: извлечение от банкова сметка ***; МД с MRN 21BG001008035637R5;
инвойс–фактура за стойността на автомобил с ITEM 2008, BNW, М6, VIN:
WBSEK93558CY79493; талон на автомобила; фактура за продажба на МПС БМВ М6 с
рама: WBSEK93558CY79493; извлечение от счетоводни сметки за заприходяване на
стока.
До оспорващото дружество е било адресирано
писмо със съобщение по смисъла на член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС)
№952/2013 Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване
Митнически кодекс на Съюза (по нататък Регламент 952/2013), с
рег.№32-4482/06.01.2022г. (л.32), в което се посочва, че предстои издаване на
решение на директора на ТД „Митница Бургас“, с което ще се определи нов размер
на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008035637R5/25.05.2021г.
В съобщението са посочени мотивите, на който ще се основава решението и е указана
възможност за изразяване на становище.
Пратката със съобщение рег.№32-4482/06.01.2022г.
е била върната на адреса на изпращане с отбелязване „непотърсена“ (л.39). В
тази връзка от инспектор на ТД „Митница Бургас“ е било подписано
Съобщение/уведомление рег.№32-57322/21.02.2022 по чл.18а, ал.9 от АПК (л.37),
за това че на 24.02.2022г. в ***,
на входната врата, е било поставено съобщение по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, с
което на „Е. – 87“ ЕООД било съобщено, че е изготвено писмо
рег.№32-4482/06.01.2022г. В съобщението е указана възможност за запознаване с
писмото в едноседмичен срок от поставянето. Посочено е, че в случай на
неявяване в едноседмичен срок в ТД „Митница Бургас“, писмо
рег.№32-4482/06.01.2022г. ще бъде приложено към административната преписка и ще
се счита за връчено на основание чл.18а, ал.9 АПК.
С процесното Решение рег.№32-176731/31.05.2022г.,
на основание член 29 от Регламент 952/2013, чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.59 от АПК, директорът
на Териториална дирекция „Митница Бургас“: 1. на основание член 70, параграф 1
във връзка с член 71, параграф 1, буква д) подбуква i) от Регламент 952/2013г.,
е определил митническа стойност на стоката по МД с MRN
21BG001008035637R5/25.05.2021г. в размер на 11 559.03 лева; 2. на
основание член 77, параграф 1, буква а) от Регламент 952/2013г. е определил
дата на възникване на митническо задължение – 25.05.2021г.; 3. на основание член
85, параграф 1 от Регламент 952/2013г. е определил вносно митническо задължение
– мито в размер на 1155.90 лева; 4. на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определил
данъчна основа на внесената стока в размер на 12 914.93 лева; 5. на
основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определил задължение за ДДС при внос в размер
на 2 582.99 лева; 6. На основание член 105, параграф 3 и параграф 4 и
чл.56 от ЗДДС, е определил за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС
общо в размер на 2 058.95 лева; 7. на основание член 77, параграф 3 от
Регламент 952/2013г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС, определил „Е. - 87” ЕООД като длъжник
за заплащане на вносно мито в размер на 643.42 лева и на ДДС в размер на 1 415.53
лева; 8. на основание чл.19б, ал.3 от ЗМ във вр. с член 108, параграф 1 от
Регламент 952/2013г. е определил 10-дневен срок за заплащане на сумите по т.7
от страна на дружеството; 9. на основание чл.19б, ал.1 от ЗМ, във връзка с член
102, параграф 1 от Регламент 952/2013г. и чл.60, ал.1 от ЗДДС, е определил
датата на връчване на настоящото решение да се счита за дата на уведомяване на
длъжника; 10. на основание член 114, параграф 2 от Регламент 952/2013г. и
чл.59, ал.2 от ЗДДС, е определил от датата на възникване на митническото
задължение – 25.05.2021г., до датата на уведомяването на длъжника по т.9 да се
начислява лихва за забава върху дължимото вносно мито и върху дължимия ДДС.
Съгласно съобщение
рег.№32-259516/03.08.2022г., на основание чл.19а, ал.7 от ЗМ, решението се
счита за редовно връчено на дружеството жалбоподател на 19.08.2022г., а жалбата
против него е подадена до ТД „Митница Бургас“, чрез куриер, на 31.08.2022г.
По искане на пълномощника на оспорващото
дружество, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице М.Л.Ц., която в изпълнение на поставените
ѝ задачи дава мотивирано заключение. Установено е от експерта, че инвойс Фактура
№3442/17.03.2021г. била осчетоводена в счетоводството на „Е. – 87” ЕООД както
следва: чрез направено авансово плащане в размер на 2750 USD от 05.03.2021г.; осчетоводяване на получената от
доставчика инвойс Фактура №3442/17.03.2021г. за направеното плащане;
заприходяване на доставения автомобил като стока и заплащане на ДДС и мито за него.
Превозното средство било заведено счетоводно в с/ка 304 – Стока на стойност
4991.98 лева, формирана от платените с банков превод 4567.75 лева на
05.03.2021г. минус отнесената като разход валутна разлика от 88.25 лева плюс
платени 512.48 лева мито. Плащането било на 05.03.2021г. чрез банков превод на
4567.75 лева (2750 долара х 1.6610 лева за з USD)
от сметка на дружеството в полза на „Global Auto Exchange“ LLC – USA. Платената цена за МПС
и декларираната фактурна цена за същото по МД, била една и съща – 2750 USD.
Имало разлика само в левовата равностойност на тази сума – при направения
авансов превод била 4567.75 лева, а при доставката към датата на МД била
4479.50 лева, което се дължало на разлика в обменния курс. Разликата в левовата
равностойност била отнесена като разход за валутна разлика – счетоводна сметка
624, и не участвала в стойността на придобития автомобил. Не се установили
други плащания към продавача във връзка с процесното превозно средство.
Автомобилът по МД бил продаден в България след вноса, за което на 01.10.2021г.
от продавача „Е. – 87” ЕООД била издадена фактура.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата против оспорения акт е процесуално
допустима, като подадена при спазване на 14-дневния срок за обжалване, изчислен
от датата, на която решението е прието като получено от дружеството
жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от директор на
Териториална дирекция „Митница Бургас“ към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент 952/2013.
Към датата на издаване на обжалваното решение – 31.05.2022г., същият спада към
митническата администрация на Р. България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено, че решенията по прилагане
на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“
или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член,
решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна на
обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало митническо
и данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка
при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка
се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, и предвид
безспорния факт на деклариране в МУ „Свободна зона Бургас“, то актът е издаден
от материално и териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане
на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него
са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Неоснователно е възражението, че адресатът
на решението бил лишен от правото да изрази становище в хода на
административното производство, тъй като не бил запознат и с мотивите, на които
ще се основава административния акт. Процедурата по връчване на писмо с рег.№32-4482/06.01.2022г.,
съдържащо съобщение,
е била спазена. Представените по делото писмени материали доказват наличие на
предпоставките за връчване по реда на чл.18а , ал.9 от АПК. Първоначално
контакт с дружеството е бил осъществен от служител на ответника чрез електронна
поща, посредством която е било изпратено писмо рег.№32-334288 (л.56). От този
факт обаче не следва, че изпращането на писмото, съдържащо съобщение с
рег.№32-4482/06.01.2022г. също е следвало да се осъществи чрез този метод на
комуникация, тъй като няма данни „Е. – 87” ЕООД да се е възползвало от някоя от
възможностите по чл.18а, ал.4 АПК. Ето защо административният орган е
разполагал с възможността да приложи ал.8 на чл.18а от АПК, предвид посочения
от дружеството адрес в подадената МД адрес, а именно: ***.
След като съобщаването по реда на чл.18а, ал.8 АПК не се е осъществило,
правилно е приложен чл.18а, ал.9 от АПК.
Като фактическо основание за издаване на
решението административният орган е посочил, че на 25.05.2021г. в Митническо
бюро „Свободна зона Бургас“ била приета МД с MRN 21BG001008035637R5/25.05.2021г. с
декларирана стока: употребяван пътнически автомобил, марка – ***, модел – *, тип – *, първа регистрация – 01.01.2008г., цвят – 0, раб. обем
– 5000, двигател – няма данни, шаси № WBSEK93558CY79493, внос от САЩ, с
декларирана митническа стойност – 5124.83 лева, при декларирана цена на стоката
– 2750 USD, разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции, и
разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоката в ЕС – 645.33 лева.
Към датата на
приемане на МД размерът на митническата стойност бил определен на база
декларираната цена от INVOICE №3442/17.03.2021г. в размер на 2750 USD, без
същата да била подкрепена с придружаващи документи. Митническата стойност за
стоката, определена на база декларираните за нея елементи, била в размер на
5124.83 лева, представляващи сбор от декларираната цена за стоката – 4479.50
лева, и разходите за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции, и
разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоката в ЕС – 645.33 лева. В
хода на извършения поселващ контрол на МД на ел.страница www.autoauctions.io била
открита информация за продажна цена от 6700 USD
на аукцион с дата 04.03.2021г., със статус „продадена“ (SOLD), за автомобил със
същия VIN (номер на шаси) в страната на износа. Във връзка с посочената
информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на
стоката, както и елементите, прибавящи се към нея при определяне на
митническата стойност. Относно тези съмнения от дружеството вносител били
изискани допълнителни документи и информация. На база представените документи и
получената информация, е прието, че представената фактура, издадена от „Global
Auto Exchange“, предполагала извършена последваща препродажба с купувач „Е. –
87“ ЕООД. В този случай в цената на автомобила следвало да били включени, както
сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен
аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към
действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се
прибавяли, в степента, в която били направени от купувача, но не били включени
в действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни
и възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи следвало да се
добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не били налице
доказателства за това. Въз основа на така изложеното е направен фактическия
извод, че продажната цена на стоката по проверяваната МД е в размер на 6700 USD
– установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, и същата следвало да
послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл.70 от
Регламент 952/2013г. Изчислена по валутен курс от 1.62891 лева за 1 USD плюс
2х645.33 лева – разходи за транспорт. Така, митническата стойност е определена
в размер на 11 559.03 лева.
Съдът не споделя изложените в оспореното
решение изводи на административния орган.
В Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент
952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, член 69 е
предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на
Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се
определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 от Регламент 952/2013 е
регламентиран метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74 от Регламент 952/2013 са посочени
вторични методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент за изпълнение 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните
договорни стойности“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 са определени
подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно
параграф 1 на член 140, „когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от
Регламент 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването
на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като
се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент 952/2013, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия
орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения,
неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и
решението си по член 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 – че стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса,
поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент 952/2013,
вр. член 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447.
Предвид горното следва извода, че
митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни
мотиви в своя акт за наличието на обстоятелства, които да обосновават
съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума.
В случая, за да отхвърли декларираната
митническа стойност като реално платената цена и да определи митническа
стойност на стоката, различна от декларираната по процесната МД, ответникът е
приел, че на интернет адрес www.autoauctions.io е налична информация от
проведен аукцион за автомобил с VIN (шаси) в страната на износа, идентичен с
тези на декларирания автомобил, като явно е стигнал до извод, че с оглед на
тези данни аукциона се отнася именно за автомобила по МД, обект на последващ
контрол, и несъмнено е заключил, че обявената на търга цена е именно
договорената и реално платена за описаното в декларацията превозно средство,
респ. прието е, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е
по-висока от посочената в проверяваната МД на дружеството жалбоподател.
Настоящият съдебен състав счита този извод
на административния орган за необоснован. Същият не е подкрепен с относими
доказателства. Основава се на извод, който не почива на надеждни
доказателствени източници, а на предположения за действително заплатената за
стоката по МД цена. От фактическа страна решението се основава изцяло на данни
от интернет сайт, без тези данни да са подкрепени с доказателства. Без да са
налични такива e прието, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност за обсъждания автомобил, като в същото време
не се оспорва автентичността на представената фактура за продажба на стоката.
Не се установява информацията, налична в интернет сайта, на която ответникът се
позовава да е част от митническите информационни системи и данни, т.е. тези
данни се явяват събрани не по надлежния ред, разписан в закона, съответно не
могат да се ползват с доказателствена сила. Така, изводът на митническия орган
за декларирана по-ниска покупна цена при първоначалното определяне на
митническата стойност, не се подкрепя от събраните в хода на административното
производство доказателства, което от своя страна води до незаконосъобразност на
този извод.
Относно процедурата по определяне на
по-високата стойност на съответната стока следва да се съобрази, че във всички
случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно да определят
такава. В тежест на органа е при условията на относимото съюзно право, да
докаже приложимостта на избрания подход при формиране на извода си в
съответното решение. В случая това не е сторено. Вместо това, въпреки
ненадеждния източник на информация – интернет сайт за аукциони, е определена
нова митническа стойност на внесеното превозно средство, обоснована от правна
страна с разпоредбите на член 70, параграф 1 във вр. с член 71, параграф 1,
буква „д“, т.i от Регламент 952/2013, като не е използван метод по член 74 от
Регламент 952/2013, което правно действие е в несъответствие с приложимото
право на Съюза.
Посочената на сайта www.autoauctions.io цена
на автомобил със същия VIN като този на
автомобила в процесната МД, не изключва договаряне между купувача и продавача
на цена за декларираното МПС, различна от обявената. Като се има предвид
неофициалния характер на информацията в обявата и принципа за свобода на
договарянето, закупуването на автомобила на посочената в МД цена е напълно
допустима хипотеза и в случая същата се явява доказана, тъй като е подкрепена с
декларирана пред официални държавни органи информация, ведно с представена
фактура за закупуване, извлечение от банкова сметка ***иходяване на стоката.
Неред с горното следва да се има предвид, че
видно от представената по делото от процесуалния представител на дружеството
жалбоподател разпечатка от сайта www.autoauctions.io (л.139), в раздел 6 е записано, че
администраторите на сайта не носят отговорност „... ако информацията, налична
на този сайт, не е точна, пълна или актуална. Материалът на този сайт е
предоставен само за обща информация и не трябва да се разчита или да се
използва като основа за вземане на решения без справка с първични, по-точни,
по-пълни или по-навременни източници на информация. Всяко разчитане на
материалите в този сайт е във Ваша собствена отговорност/риск.“ Описаните обстоятелства
не са взети предвид преди издаване на оспорения административен акт.
Като не е приел декларираната стойност на
процесната стока и е определил нова митническа стойност на внасяната стока,
единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за деклариран
автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД „Митница Бургас” не
е изпълнил задължението си за достатъчно обосноваване на т. нар. „основателни
съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447., съответно
постановил е незаконосъобразен административен акт.
Изхождайки от гореизложеното оспореното
решение се явява немотивирано, тъй като единственото фактическо основание за
издаването му е налична информация в ненадежден източник. Освен това, в акта не
са изложени обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за
определяне на митническа стойност в последователността, посочена в член 74
параграф 1 от Регламент №952/2013. На практика е определена митническа стойност
на внасяната стока въз основа на договорната стойност на същата, която е приета
в размер на 6700 USD без реално да е била
представена или налична фактура за стоката с такава стойност. Въпреки липсата
на такава фактура, не е била разгледана възможността за прилагане на всички
възможности за определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2 от
Регламент №952/2013.
Съгласно трайната съдебна практика на
българските съдилища и тази на СЕС, безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само
и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че оспорващото дружество е представило своевременно на митническите органи
документи, които доказват цената на декларирания автомобил. В случая това не е
сторено. Без
да е била оспорена автентичността на представената фактура, доказваща
придобиване на процесното МПС, органът е приел, че е възникнало основание за
определяне на нова, по-висока митническа стойност на стоката.
Въз основа на доказателствата по делото
настоящият съдебен състав счита, че декларираната стойност на употребяван
пътнически автомобил, марка – BMW, модел – М6, тип – М6, първа регистрация –
01.01.2008г., цвят – 0, раб. обем – 5000, двигател – няма данни, шаси №
WBSEK93558CY79493, представлява реално платената за това моторно превозно
средство цена. Това се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза по делото, което съдът определя като компетентно, изчерпателно и
безпристрастно изготвено.
След като немотивирано е пристъпил към
определяне на нова митническата стойност на внасяната стока без да вземе
предвид цената по представената му фактура, която се явява договорната
стойност, административният орган е постановил немотивирано решение,
противоречащо и на относимите материланоправни разпоредби. Предвид
незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката,
незаконосъобразно са определени задълженията за мито и ДДС.
Съдът приема, че атакуваното решение е
издадено в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с
материалноправни разпоредби – основания за отмяна по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството жалбоподател се следват деловодни
разноски, платими от ответника. Съгласно представения от процесуалния
представител на оспорващото лице списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
уговорен и изплатен адвокатски хонорар, платена ДТ и депозит и доплащане за ВЛ,
съдът приема, че претендираните разноски са реално сторени в общ размер на 800.00
лева, от които 300 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат по делото 50.00 лева внесена държавна такса, 450 лева – възнаграждение
за вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
рег.№32-176731/31.05.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция „Митници“ по Митническа декларация с МРН
21BG001008035637R5/25.05.2021г., с което е определен нов размер на митническата
стойност на внесената от „Е. – 87“ ЕООД стока: употребяван пътнически
автомобил, марка – марка – ***, модел –*6, тип – *, първа регистрация
– 01.01.2008г., цвят – 0, раб. обем – 5000, двигател – няма данни, шаси №
WBSEK93558CY79493, и са установени за досъбиране съответстващите до размера на
митническото задължение и ДДС дължими държавни вземания, както следва: Мито – 643.42
лева и ДДС – 1415.53 лева.
ОСЪЖДА
Агенция
„Митници“ да заплати на „Е. – 87“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А. С. Р., направените по делото разноски в размер на 800.00 (осемстотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: