№ 4560
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Б.В.И.П.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110208269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХХХХХХХХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление в ............, представлявано от И. А.Й. и А.Г.Й., чрез адв.Т.
Д., срещу Наказателно постановление № 42-0001177/09.05.2022 г., издадено
от Директор на РД“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр.
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е
наложена на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на
3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че съгласно чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвПр,
подлежи на имуществена санкция този, който откаже достъп на контролните
органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му
или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, като
по аргумент за противното не се дължи представяне на документи, когато не
1
се извършват превози на пътници и/или товари. Конкретно се сочи, че
дружеството – жалбоподател “Б.Е.” ООД не е извършвало нито превоз на
пътници, нито превоз на товари на 18.10.2021 г. с МПС с peг. № ХХХХХХХ
по смисъла на Закона за автомобилните превози, поради което и вмененото на
дружеството – въззивник нарушение не е извършено.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се предствлява от адв.Д. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, изразява
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
поради което моли депозираната срещу него жалба да бъде оставена без
уважение. Релевира се възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2022 г. около 12:00 часа, служител от Регионална дирекция
“Автомобилна администрация“ – София, а именно свидетелят И. Д. С. –
инспектор в РД„АА“ – София, след извършена комплексна проверка по
документи на дружеството – жалбоподател „Б.Е.“ ООД и в частност въз
основа на представен пътен лист № 180641 от 18.10.2021 г. установил, че
превозвачът е допуснал извършването на превоз на товари на 18.10.2021 г. с
МПС марка ХХХХХХХХХХХХ от категория N2, с водач Л.К.К. с ЕГН
**********, който не отговарял на изискването за квалификация на водача -
не притежавал карта квалификация за товари.
Свидетелят И. Д. С. – инспектор в РД„АА“ – София приел, че
2
извършеното представлява нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), поради което на 21.03.2022 г. съставил акт
за установяване на административно нарушение № 318090/21.03.2022 г.
срещу дружеството - жалбоподател „Б.Е.“ ООД, в присъствието на
представител на жалбоподателя – Д.И.С., както и на свидетеля Д.Р.Б. –
инспектор в РД„АА“ – София, което е удостоверено с техните подписи.
На същата дата – 21.03.2022 г. АУАН бил връчен на представителя на
жалбоподателя – Д.И.С., който го подписал без възражения.
В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН Директор на РД“АА“ - София,
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0001177/09.05.2022 г., с
което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. Д. С., както и показанията на свидетеля Ц.В.Ц.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. И. С. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
3
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Ц.В.Ц.и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост
или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от зАвтПр,
тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице по смисъла на чл.
91, ал. 1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, директорът на Регионална
4
дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава
наказателни постановления.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво
е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от
дружеството нарушение, като са изложени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за
издадения му лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на
извършване на нарушението и мястото на извършването му,
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – допускането
до управление на товарен автомобил, с който е извършен превоз на товари от
водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача, тъй като
не притежава карта за квалификация на водачите. Както в АУАН, така и в НП
се съдържат достатъчно данни, в това число и на кои изисквания, съгласно
нормата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП, не отговаря водачът /за
квалификация/, които дават яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател. Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1,
изр. 1 от ЗАП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
5
и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача.
Независимо от гореизложеното обаче настоящата съдебна инстанция
намира, че дружеството-жалбоподател ХХХХХХХХХХХХХХХХ не е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 7б,
ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, "лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E,
D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на
водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години".
Легалните дефиниции за "превоз на товари" и "превоз за собствена
сметка на товари" се съдържат в § 1, т. 1 и т. 4, б. "а" от ДР на Закона за
автомобилните превози. "Превоз за собствена сметка" е дейност на физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на
стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни
средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не".
"Превоз за собствена сметка на товари" е превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди
извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
6
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Легалната
дефиниция пък за "превоз на товари" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на Закона за
автомобилните превози, съобразно която "Превоз на товари" е превоз на
товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка
или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и
оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във
връзка с превоза.
В конкретния случай не е спорно по делото обстоятелството, че водачът
Л.К.К. не е притежавал необходимата по закон квалификация за превоз на
товари.
Същевременно обаче, видно от приобщения към доказателствената
съвкупност по делото пътен лист № 180641 от 18.10.2021 г., процесният
товарен автомобил марка ХХХХХХХХХХХХ от категория N2, с водач Л.К.К.
с ЕГН ********** се е използвал единствено в лозовите масиви на
дружеството – жалбоподател, без със същия да е извършван какъвто и да било
превоз на товари, поради което и за водача му не е било необходимо да
отговаря на изискването за квалификация.
Отделно от изложеното е необходимо да бъде посочено, че в
наказателното постановление, както и в АУАН, а така и в констативен
протокол за извършена комплексна проверка от 21.03.2022 г. не е описано
какъв превоз е извършен, между какви дестинации, какъв товар, с какво
предназначение и други индивидуализиращи белези, съгласно законовата
дефиниция, поради което не е ясно и как е направен изводът за
осъществяване на превоз на товари с МПС марка ХХХХХХХХХХХХ от
категория N2, с водач Л.К.К. с ЕГН **********.
Административнонаказателното обвинение не може да почива на
предположения, на несигурни и колебливи изводи относно наличието на
елементите на извършеното нарушение и авторството на извършеното деяние,
поради което при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен
начин, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001177/09.05.2022 г.,
издадено от Директор на РД“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр.) е наложена на дружеството - жалбоподател
ХХХХХХХХХХХХХХХХ имуществена санкция в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8