Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 680 / 05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести март, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при секретар |
М.В. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по адм.д. № 2759/ 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното: |
||
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ч.Г.Г.
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** е оспорил принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на 03.04.2016г. на основание
чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата от Китил Стефанов Марков – гл.специалист
в дирекция „УКОРС“ при община Бургас, по силата на която без знанието и
съгласието на жалбоподателя е разпоредено преместване на лек автомобил марка „Дачия“
с регистрационен номер ****, паркиран върху пешеходна пътека, пречейки на
преминаването на останалите участници в движението – пешеходци.
В жалбата са изложени твърдения, че от страна на административния
орган е налице нарушаване на императивни законови разпоредби – чл.3, ал.2,
чл.177, ал.1, т.9 и чл.168, ал.2 от ЗДвП. Според жалбоподателя водачите на ППС
са длъжни да спазват указанията само на онези елементи от пътната маркировка,
които са поставени законосъобразно. В случаите, когато участник в движението не
съобрази поведението си с пътни знаци или други средства за сигнализиране,
поставени в нарушение на реда определен с наредбата по чл.3, ал.3 от ЗДвП, то
на същия не следва да се ангажира юридическа отговорност. Посочва още, че
процесната ПАМ е нищожен административен акт, поради липса на компетентност.
ПАМ е наложена без правно основание, въз основа на субективната преценка на
административния орган. Излагат се твърдения за липса на законовоустановената
форма на оспорения акт. Според жалбоподателя Г. не става ясно в коя от трите
хипотези на чл.171, т.5, б „б“ от ЗДвП е приложена мярката. Твърди се
нарушаване на материалноправни разпоредби.
В
съдебно заседание, жалбоподателят лично, поддържа жалбата и иска оспорената ПАМ
да бъде обявена за нищожна.
Ответникът
по жалбата К.С.М. – гл.специалист в дирекция „УКОРС“ при община Бургас, редовно
призован, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде
отхвърлена като неоснователна. Представя подробно писмено становище за
неоснователност на жалбата (л.98).
Факти:
На
03.04.2016г. в 09.05 часа Т.Т.– гл. специалист в дирекция УКОРС при Община
Бургас в присъствието на двама свидетели – Д.Н.и Д.Ж., постановил налагането на
ПАМ по чл.171, т.5, б „б“ от ЗДвП на пътно превозно средство с регистрационен
номер ****, марка Дачия, паркирано върху пешеходна пътека в к-с „Зорница“ срещу
бл.19, с което пречи на преминаването на другите участници в движението –
пешеходците.
Действията
по констатиране на нарушението и постановяване на мярката са описани в протокол
от 03.04.2016г.(л.41), към който са приложени пет броя снимки (л.42-46),
показващи местоположението на автомобила преди преместването. От снимките се
установява, че автомобилът действително е паркиран върху пешеходната пътека в
близост до бурдюра на тротоара.
С
жалбата е представена касова бележка от 03.04.2016г.(л.4), удостоверяваща
платената от Г. сума за репатриране в размер на 43,20 лв. и датата, на която
същият е узнал за наложената ПАМ.
Жалбата
е подадена в Административен съд Бургас на 03.10.2017г.
Към
жалбата е приложен „установителен иск“ (л.5), в уводната част на който Г. е
посочил, че иска е подаден поради наличието на доказателства и обстоятелства в
подкрепа на подадената жалба, като писмените доказателства и обстоятелства в
нея са от съществено значение при протичане на процеса по преценка и решение
относно заявеното искане в жалбата.
В
същия „установителен иск“ Г. изброил конкретни писмени доказателства, които
иска съдът служебно да изиска от ответника и посочил петитум, съгласно който
иска съдът да установи: Посоченият участък пешеходна пътека ли е? Посоченият
участък пътна маркировка ли е? Пешеходната пътека на посочения участък положена
ли е съгласно нормативната уредба на РБ? Пътната маркировка на посочения
участък положена ли е съгласно нормативната уредба на РБ? Изпълнена ли е
Наредба №1 на МРРБ от 2001г. за посочения участък от пътя? Законна ли е
пешеходната пътека, положена на посочения участък? Законна ли е пътната
маркировка положена на посочения участък.
Към
„установителния иск“ са приложени копие на схема на наличните пътни знаци в
ж.к. Зорница, бл.19 – бл.77 – бл.78, гр.Бургас (л.7) и 5бр. снимки (изготвени
от жалбоподателя) с очертана процесната пешеходна пътека (л.8-12).
С
разпореждане №7195/04.10.2017г. (л.15) съдията-докладчик е оставил жалбата
срещу ПАМ и „установителен иск“ без движение, като е указал в 7-дневен срок
жалбоподателят да:
1.
посочи (индивидуализира) акта, с който е наложена ПАМ – вид на акта, дата на
издаване, издател на акта;
2.
да заяви дали подадения с жалбата „установителен иск“, има характер на искова
молба;
3.
в случай, че се касае за подадена искова молба да отстрани нередовностите, като
посочи: - името и адреса на ищеца и ответника; -изложение на обстоятелствата,
на които се основава искът; - в какво се състои искането; - подпис на лицето,
което подава молбата;
4.
ако не се касае до предявен иск, а до искане за събиране на доказателства
изрично да заяви това писмено.
Съдът
е указал още, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, ще приложи
чл.158, ал.3 от АПК.
На
05.10.2017г. Ч.Г. е депозирал уточнение вх. №10527 (л.16), в което е посочил,
че подадената жалба е против Т.Т.– гл.специалист в дирекция УКОРС при Община
Бургас, който е издал протокол от 03.04.2017г. (л.17), с който е наложена ПАМ. Г.
е изложил съображения по отношение спазване на срока за оспорване на мярката и
подлежащите, според него, на доказване факти. Формулирал е искане за
представяне на доказателство – снимка. Към уточнението са приложени протокол от
03.04.2017г.; 4 бр.снимки от 03.04.2016г. (л.18), на които се виждат действията
по принудително преместване автомобила на жалбоподателя; длъжностна
характеристика на длъжността оператор на ПСМ (л.19) и длъжностна характеристика
на длъжността шофьор на автокран (л.21).
С
разпореждане от 06.10.2017г. (л.16) съдът разпореди препис от жалбата и
уточнението към нея да се изпратят на Т.Т.– гл.специалист в дирекция УКОРС при
община Бургас и е указа на последния в 3-дневен срок от получаване на
съобщението да комплектова и представи по делото преписката по налагане на
оспорената ПАМ. Разпореждането е изпратено до адресата на 09.10.2017г.
На
9.10.2017г. Ч.Г. е подал до Административен съд – Бургас искова молба вх.№
10650 (л.23); искане за събиране на доказателства вх.№ 10651 (л.30) и уточнение
(л.31).
Подадената
искова молба е предявена срещу „Димитър Николов адрес гр.Бургас ул.“Александровска“
26 община Бургас, стая 101“.
В
исковата молба правния интерес е обоснован по следния начин: „установеното от
съда да бъде използвано за защита от ПАМ“. Формулиран е следният петитум:
„Моля, съда за посочения участък:
1.
Да се установи дали участъка е мястото, от което е репатрирано ППС. Ако има
съвпадение.
2.
Да установите дали на участъка има положени законни- пешеходна пътека М8.2,
пътна маркировка М8.2, пътни знаци Д17 В27 В28 допълнителна табела Т17 за
репатриране, светофари“.
С
определение № 2247 от 10.10.2017г. (л.32) съдът е приел предявеният иск за
недопустим, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото в тази част. В мотивите на определението е посочено, че според петитума
на исковата молба, предявеният иск не може да бъде квалифициран като такъв,
регламентиран от АПК и попадащ в обхвата на подведомствеността на
административните съдилища. Съдът е приел, че по същество, с подадената искова
молба се иска установяване на факти, релевантни за преценка законосъобразността
на твърдяната ПАМ, т.е. касае се за факти, които подлежат на доказване в
производството по оспорване на принудителната административна мярка.
С
вх.№ 11075/19.10.2017г. (л.40) по делото е приложена административната преписка
по издаване на оспорената ПАМ.
За
установеното нарушение срещу Ч.Г. е бил издаден акт за установяване на
административно нарушение с № 079310/03.04.2016г. (л.48). Срещу този АУАН,
жалбоподателят е депозирал до кмета на общината 2бр. писмени възражения (л.49,
50).
Видно
от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ЧР 1466/15.12.2016г.
(л.57), органът приложил ПАМ – Т.Т., считано от 19.12.2016г. не е служител на
община Бургас, като на негово място е бил преназначен (л.63-66) К.С.М., поради
което с определение № 2410/30.10.2017г. (л.67) като ответник по оспорването е
бил конституиран К.С.М. – гл.специалист в дирекция „УКОРС“ при община Бургас.
На
07.12.2017г. по делото е постъпила искова молба (л.78), подадена от
жалбоподателя Ч.Г.Г. *** с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдържаща
искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи заплатена такса за репатриране на автомобила в размер на 43,20
лв. и неимуществени вреди, в размер на 1000 лв. за периода от постановяване на
принудителната административна мярка (03.04.2016г.) до момента, в който е взел
колата от наказателния паркинг на
03.04.2016г. В открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2017г.
(л.81), съдът е преценил, че разглеждането на исковата молба в същото
производство от една страна значително ще затрудни хода на същото, а от друга страна
разглеждането на исковата молба е подчинено на процесуални правила, неприложими
в същото производство, чийто предмет е оспорване на валидност на наложена
принудителна административна мярка. Посочено е, че едва след приключване на
текущото производство с влязъл в сила акт, съдът ще може да прецени
допустимостта на исковата претенция. По тези съображения, подадената искова
молба е отделена в друго производство. Така настоящото производството е
продължило с предмет проверка за валидност на принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на 03.04.2016г. от
главен специалист в дирекция УКОРС при община Бургас.
На
23.01.2018г. жалбоподателят е депозирал писмено искане с вх.№ 909 (л.93) за
отвод на съдията-докладчик по делото. С определение № 254/01.02.2018г. (л.105)
съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото.
Видно
от протокол от избор на съдия докладчик (преразпределение), делото е било
разпределено на настоящия докладчик на 09.02.2018г.
Правни
изводи:
Жалбата
срещу процесния ПАМ е подадена повече от година след срока за обжалване, от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане само
относно искането обжалваната ПАМ да бъде прогласена за нищожна.
Както
беше посочено при обсъждане на фактите, предявените от жалбоподателя искове за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие нищожната
ПАМ са отделени в самостоятелно производство. Така предмет на настоящото
съдебно производство е само жалбата против наложената принудителна
административна мярка с искане да бъде обявена за нищожна.
Обжалваната
ПАМ има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се
засягат права и законни интереси на адресата на мярката. С властническото
волеизявление се разпорежда преместване на автомобил без знанието на
собственика му, като за последния възникват задължения да заплати определена
сума за да бъде освободен автомобилът му от отговорно пазене.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Принудителната
административна мярка е наложена от компетентен орган по смисъла на чл.168 от ЗДвП. Според този текст определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
Със
заповед №1453/15.06.2015г.(л.51) на кмета на Община Бургас, на основание чл.44,
ал.1,т.8 и ал.2 от ЗМСМА и чл.189, ал.1, чл.167, ал.2, чл.186 и чл.168, ал.1 от ЗДвП, е възложено на служителите на дирекция УКОРС при Община Бургас, които
заемат длъжността „главен специалист” да прилагат принудителни административни
мерки по реда на ЗДвП.
Според
представеното по делото допълнително споразумение по трудов договор от
30.07.2012г. (л.52) Т.Т.е назначен на длъжност гл.специалист „Общинска
собственост” в Дирекция „УКОРС” при Община Бургас. Според представената
длъжностна характеристика служителите заемащи тази длъжност, съгласно т.5.1.
осъществяват контрол по спазване на ЗДвП, като при констатиране на нарушения,
съставят констативни протоколи, констативни актове или АУАН и налагат
принудителна административна мярка по преместването на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач.
Трудовото правоотношение с Т.е прекратено на 15.12.2016г. – след налагане на
процесната ПАМ. По тази причина по делото е конституирано лицето, което е
назначено на същата длъжност – К. М., видно от представено допълнително
споразумение от 19.12.2016г. (л.64).
От
така установените факти може да се направи извод, че административният орган,
постановил обжалваната ПАМ има качеството на длъжностното лице, определено от
собственика на пътя да премества или да нарежда да бъде преместено ППС, за това
следва да се приеме, че обжалвания административен акт е наложен от компетентен
орган.
Според
чл.171, т.5, б.б от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на други участници в движението.
В
процесния случай ПАМ е наложена за това, че автомобила с рег.№ **** е паркиран
върху пешеходна пътека в к-с „Зорница“, срещу бл.19, с което създава пречки за
преминаването на другите участници в движението – пешеходците.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.б. от ЗДвП предвижда две отделни хипотези при осъществяването
на всяка, от които следва да се наложи ПАМ. Първата хипотеза касае случаите,
при които ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудителното
преместване на паркирано ППС. Втората хипотеза се отнася до случаите когато
паркираният автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В
случая е налице втората хипотеза, тъй като превозното средство на жалбоподателя
е паркирано върху пешеходната пътека и пречи на преминаването на пешеходците по
нея, след като е паркиран в единия край на пешеходната пътека, непосредствено
до тротоара, като изцяло лежи върху пешеходната пътека по начин, че пешеходците
въобще не могат да преминат по нея, а следва да го заобикалят и по този начин
да излизат извън обхвата на пешеходната пътека. Това обстоятелство се
установява по несъмнен начин от представените от административния орган пет
броя снимки, съставени при налагане на ПАМ, съгласно протокол от 03.04.2016 г.
(л.42-46 вкл.). От тях се вижда, че автомобилът е спрян на самата пешеходна
пътека в единия й край, в близост до бордюра и обхваща пешеходната пътека в
този край изцяло.
От
така установените факти следва да се направи извод, че наложената принудителна
административна мярка е постановена във съответствие със закона, от компетентен
орган, в нужната форма, доколкото в конкретния случай закона не е регламентирал
изрично с норма каква следва да е формата на процесната ПАМ. Тези изводи правят
жалбата неоснователна.
Неоснователно
е възражението, според което жалбоподателят е длъжен да се съобразява само със
законно поставената маркировка на пътя. По делото е представена схема на
пътните знаци и маркировката в процесния участък (л.56), на която пешеходната
пътека е отбелязана. От изявлението на процесуалния представител на ответника в
съдебно заседание на 06.03.2018г. се установи, че така представената схема
отразява фактическото положение на организацията на движението, но няма нарочен
акт, с който схемата да е одобрена.
Съгласно
чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
В
конкретния случай, независимо от липсата на акт за одобряване на схемата за
пътната маркировка, по силата на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП всички
участници в движението, в това число и жалбоподателя като водач на преместеното
ППС, са били длъжни да се съобразяват с фактическата пътна маркировка, която
ясно е обозначена, видно от представените снимки.
За
пълнота следва да се посочи, че липсата на акт, с който се одобрява процесната
пътна маркировка – пешеходна пътека, не може да обоснове нищожност на
наложената ПАМ, дори да се приеме, че ако мярката беше оспорена по отношение на
нейната законосъобразност, това би довело до отмяната й.
В
българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят
до нищожност на административните актове.
Основанията
за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146
от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато
конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи
правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че
наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт всякога е основание
за нищожност на този акт. В процесния случай е доказано, че органът издал
обжалваната ПАМ е компетентен.
Най-често нарушенията на материалния закон
засягат законосъобразността на административните актове и водят до тяхната
унищожаемост, за това нищожен на това основание би бил само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора, когато е налице пълна липса на условията
(предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма,
когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един
орган е налице нищожност на административен акт поради нарушение на материалния
закон.
Само пълната липса на условията и
предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание, би довело до нищожност на административния акт на
основание чл.146, т.4 от АПК. В настоящия случай няма въобще нарушение на
материалния закон, още по-малко съществено такова.
Липсата
на форма на административния акт също води до неговата нищожност, но само в
случаите, когато наличието на определена форма е нормативно изискуемо.
Конкретния случай не е такъв. Процесната ПАМ може да бъде издадена както в
писмена, така и в устна форма. За това няма основание да се приеме, че е налице
нищожност поради липса на форма.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Ч.Г.Г. *** против валидността на принудителна
административна мярка, наложена на основание чл.171, т.5, б.б. от ЗДвП на
03.04.2016г. от Т.Т.- гл.специалист в дирекция „УКОРС” при Община Бургас, по
силата на която без знанието и съгласието на Ч.Г. е разпоредено преместване на
лек автомобил марка „Дачия”, с рег.№ ****, паркиран върху пешеходна пътека в
к-с „Зорница“, срещу бл.19.
Решението
може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: