№ 142
гр. Варна, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. М.
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. М. Въззивно търговско дело №
20243001000083 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД със седалище гр.Шумен срещу решение № 63 от
14.11.2023г. по търг.дело № 10/2023г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с
което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ,
дружество, регисрирано в Германия, сумата от 65 026.45лв., от които
главница в размер на 60 209.68лв., представляваща дължима до 10.02.2020г.
месечна вноска и съставляваща част от дължимо възнаграждение от
6 069 135.73лв. по сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“
ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение и
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен
по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77лв.,
представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска,
дължима до 10.02.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
дължимата месечна вноска от датата на завеждането на исковата молба –
13.02.2023г. до окончателното заплащане на месечната вноски, както и е
осъден да заплати направените по делото раздноски в размер на 8 703.18лв.
1
Твърди че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилното му тълкуване и прилагане,
както и поради необоснованост.
Оспорва извода на съда, че обявяването в неъстоятелност на
„Строителна механизация“ АД – съдружник в консорциума с ищеца, не е
довело до прекратяване на дружеството, съответно до прекратяване по право
на консорциума, въпреки изричната разпоредба на чл.252 ал.1 т.3 от ТЗ в този
смисъл, както и че дружеството се прекратява едва с решението за
прекратяване на производството по несъстоятелност и следващият от това
извод че към момента на постановяване на решението „Строителна
механизация“ АД не е прекратено, съответно не е прекратен и сключения
между него и ищеца договор за консорциум. Излага, че съдът погрешно е
направил паралел между прекратяването на търговско дружество и
заличаването на последното. Счита, че не е налице съотношение на специална
към обща норма между разпоредбите на чл.735 ал.1 от ТЗ и чл.252 ал.1 т.3 от
ТЗ. Позовава се на съдебна практика, че обявяването в несъстоятелност е
изрично и самостоятелно основание за прекратяване на търговските
дружества, в това число и акционерните. Твърди че обявяването на дружество
в несъстоятелност недвусмислено е довело до прекратяването на същито ex
lege, което законово понятие е различно от заличаването му по смисъла на
чл.735 ал.1 вр.ал.3 от ТЗ.
Сочи че преценката по отношение на прекратяване на дружеството и
последвалото от това прекратяване на договора за консорциум е определящо
за наличието или липсата на материалноправна легитимация на ищеца да
търси и да да получи цялото дължимо възнаграждение по договора, предмет
на делото. гореописания договор, защото консорциумът е прекратен по
силата на чл.363 б.в от ЗЗД. Тълкувайки разпоредбата на чл. 363 б.в от ЗЗД
прави аналогия между смъртта и поставянето под запрещение при
физическите лица, като основание за прекратяване на гражданското
дружество и прекратяване на юридическо лице съдружник в дружеството по
ЗЗД, което според него води до същия правен резултат. С оглед изложеното
твърди, че договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по
силата на закона от момента на прекратяване на търговското дружество,
независимо, че то остава да съществува до момента на заличаването му.
Навежда доводи, че с обявяването в несъстоятелност на „Строителна
2
механизация“ АД - съдружник в консорциума, е последвало прекратяване по
право на договора за консорциум. Поради прекратяването намира, че „Ар Ти
Ай Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото
дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума.
Твърди, че дружеството следва да иска припадащия му се дял, но не и
да предяви претенция за дела на другите участници в консорциума. Отново
предвид прекратяването на дружеството, смята, че институтът на активната
солидарност не може да намери приложение в настоящия случай и не са
налице предвидените в закона предпоставки всеки от множеството кредитори
да претендира изпълнение на целия дълг, а съответно изпълнението от
длъжника на единия от кредиторите да погасява задължението му спрямо
останалите. Поради отпадането на материалноправна легитимация у ищеца
твърди, че от този момент не е налице и кредиторова солидарност между
съдружниците, в резултат на прекратяването на несъстоятелното дружество,
водещо автоматично до прекратяване и на договора за консорциум, съответно
не е налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума да
предяви в пълен обем исковете за правата, поети във връзка с осъществяване
на дружествените дела. Възразява, че доколкото от страна на „Ар Ти Ай
Файненс“ ГмБХ не е доказан какъв е размерът на неговия дял в консорциума,
то предявената от него претенция е останала и недоказана.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо
него постанови друго, с което отхвърли предявените срещу него искове.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество,
регисрирано в Германия, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно
обжалване разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
3
Производството по търг.дело № 10/23г. е образувано по предявени
осъдителни искове от „Ар Ти Ай Файнанс Гмбх“, дружество, регистрирано в
Германия, срещу „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД за сумата
60 209.68лв., претендирана като дължима до 10.02.2020г. месечна вноска и
съставляваща част от дължимо възнаграждение от 6 069 135.73лв. по
сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и
консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение и
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен
по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 4 816.77лв.,
претендирана като неустойка за забава върху дължимата месечна вноска,
дължима до 10.02.2020г., ведно със законната лихва.
Няма спор между страните пред въззивната инстанция досежно
следните факти:
На 11.09.2012г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно
фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна
механизация“ АД, ЕИК *********, е учреден консорциум при условията на
чл.275 и чл.276 ТЗ и чл.357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ Секисуи
Европа“. Не е спорно че обединяването на съдружниците е с цел участие в
открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на
изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната
система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат.
На 08.01.2013г. между консорциума и дружеството – въззивник на
основание чл.41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен. С
договора, въззивникът, в качеството си на възложител е възложил, а
консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу
възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и
канализационни тръби от водоснабдителната система на гр.Шумен.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорва извода на
ШОС, че „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД като възложител е
задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора
в размер на 60 209 68лв., представляваща месечна вноска № 62, дължима до
10.02.2020г. Не се оспорва и дължимостта на сумата от 4 816.77лв.,
представляваща неустойка за забава върху посочената месечна вноска.
4
Спорът пред въззивната инстанция е сведен до това активно
материалноправно легитимиран ли е ищецът, сега въззиваем, да получи
дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на
„Строителна механизация“ АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД –
изпълнител в хипотезата на чл.363 б.В от ЗЗД. В сочените предметни предели
следва да се произнесе и въззивната инстанция.
С решение № 80 от 26.07.2018г. по търг.дело № 67/17г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование
„КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21лв., от която сумата от 120 000лв.,
като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен
по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от
фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013г. за 34 177.60лв.; №
2/19.04.2013г. за 37 047.02лв., № 3/18.05.2013г. за 1 038 982.60лв., №
4/25.07.2013г. за 490 464.06лв., № 5/04.11.2013г. за 12 931.71лв., №
6/08.11.2013г. за 24 114.31лв., № 7/29.11.2013г. за 1 034 043.55лв., №
8/04.12.2013г. за 62 639.66лв., № 9/31.01.2014г. за 899 980.82лв., №
10/02.06.2014г. за 1 172 037.66лв. и № 11/01.07.2014г. за 1 262 715.74лв.,
сумата от 722 506.16лв. – дължима главница, представляваща равни месечни
вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от
01.01.2015г. до 31.12.2015г., сумата от 57 801.24лв., представляваща
неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658.77лв.,
дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над
претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. на
основание чл.92 ал.1 изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една
от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата
молба - 26.04.2017г. до окончателното плащане на дължимите като главница
суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000лв.,
представляваща разликата между присъдената сума от 120 000лв. и
претендираните с исковата молба в тази част 140 000лв. Решението на
Шуменския окръжен съд е потвърдено с решение № 138 от 05.06.2019г. по
в.търг.дело № 166/19г. по описа на Апелативен съд – Варна. Върховният
касационен съд, второ търг.отделение, с решение № 50112 от 06.01.2023г. по
5
к.т.дело № 2499/19г. е отменил решението на апелативния съд в частта, с
която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за
мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за
неустойка и е отхвърлил тази претенция. В останалата му част решение №138
от 05.06.2019г. по в.търг.дело № 166/19г. на АС - Варна е оставено в сила.
Поради което и въззивният съд намира, че всички правопораждащи
факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение
№ 80 от 26.07.2018г. по търг.дело № 67/17г. на Окръжен съд – Шумен по
предявения от ищеца частичен иск, в това число: наличие на облигационно
отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума
„СМ Секисуи Европа“ и ответника „Водоснабдяване и канализация - Шумен”
ООД договор за изработка; извършването на възложената с договора работа и
приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат;
размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за
неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и
предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на
консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от
съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка.
Относно тези факти, решението се ползва със сила на присъдено нещо при
предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане – т.2
от тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.2019г. по тълк.дело № 2/16г. на
ОСГТК на ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират. Не се преклудират и
възраженията, основани на новонастъпили факти.
В решаващите си мотиви ВКС е приел, че ищецът е активно
легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от
11.09.2012г. е учреден консорциум със съдружници КМГ Холдинг ГмбХ, с
предишно наименование Секуиси СПР Юръп ГмбХ, и „Строителна
механизация” АД. Консорциумът е създаден при условията на чл.275 и чл.276
от ТЗ и чл.357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за
6
избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната
система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД СМ
Секисуи Европа е вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско
дружество е валиден и непрекратен. Поради липсата на правосубектност на
изпълнителя ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в
дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по
договора. В случая активна солидарност на съдружниците е възникнала по
силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът
се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по
отношение на някое от дружествата, доколкото в чл.10 от договора е
уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“.
Не е спорно, а същото се установява и от вписванията и обявяванията в
търговския регистър по партидата на дружеството, че съдружникът
„Строителна механизация“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139
от 07.12.2021г. по търг.дело № 20215500901255 по описа на ОС – Стара
Загора, постановено на основание чл.632 ал.1 от ТЗ вр. чл.710 от ТЗ. На
основание чл.714 от ТЗ същото подлежи на незабавно изпълнение.
Следователно – в настоящото производство въззивникът се позовава на
правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход на устните
състезания пред ВКС, който е разгледал спора по същество – 07.09.2022г.
Силата на пресъдено нещо отразява това правно положение, което
съществува при приключване на устните състезания, след което решението е
станало необжалваемо. Установените с влязлото в сила решение по частичния
иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат
да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди
посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не може да се оспорва
въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и
които ответникът е пропуснал да предяви.
Отделно от изложеното възраженията, основани на прекратяване на
ДЗЗД, са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Както
изрично е посочено в решението на ВКС активната кредиторова солидарност
е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с
който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското
дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл.10 от
7
договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на
изпълнителя“. Активната солидарност за разлика от пасивната не произтича
от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в
договор /решение № 131/21.03.2014год., постановено по т.д.№ 1121/11г. I т.о.,
решение № 50171 от 9.01.2023г. по т.д.№ 1738/21г., II т.о./. На посоченото
основание евентуалното прекратяване на ДЗЗД има значение само във
вътрешните отношения между съдружниците, но не води до отпадане на
поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата
кредитори.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира
претенциите на ищеца за доказани и основателни и следва да бъдат уважени,
а обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените за въззивна
инстанция разноски в размер на сумата 5 852.12лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, за което по делото са представени доказателства
за реалното им извършване. Няма направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 14.11.2023г. по търг.дело № 10/23г.
по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, със
седалище гр.Шумен, адрес на управление гр.Шумен, пл.„Воин“ № 1, ЕИК
*********, да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество,
регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под №
HRB 30960 със седалище Хале (Заале), Германия, сумата 5 852.12лв. /пет
хиляди осемстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени за въззивна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
8
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9