Р Е
Ш Е
Н И
Е № 1542
гр. Пловдив, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 29.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18382 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И.Щ.В., ЕГН **********,***, ЕИК *********, за заплащане на сумата в общ
размер от 14 050 лева, представляваща платени суми за строителството на I – етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на
поземления имот; гр. ***, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), както
следва:
- 12 000 лв. – частично платена сума от стойността на СМР в размер на
168 223.75 лв. по Договор за строителство от 20.02.2014 г. и Приложение №
1 – Количествена-стойностна сметка към него, подписани между И.Щ.В. и
„Еко-Хидро-90“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */01.09.2017 г.
- 1 440 лв. – сума за технически надзор на строежа по Договор от
26.02.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 26.02.2014 г. и
Допълнително споразумение от 03.12.2005 г., подписани между И.Щ.В. и
„Билдинспект“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */20.06.2017 г.
- 400 лв. – такса по Тарифа 14 за разрешение за ползването на обект пътна
връзка, платена по сметка на ДНСК София с платежно нареждане от 03.11.2016 г.
- 200 лв. – такса за разглеждане и одобряване на документи, платена по
сметка на Община Пловдив с вносна бележка от 17.10.2016 г.
- 10 лв. – такса за технически паспорт, платена по сметка на Община Пловдив
с преводно нареждане от 17.10.2016 г.
Ищецът твърди, че по силата на разрешение за строеж № */22.01.2014 г. на
Община Пловдив, допълнено със заповед № */12.11.2015 г. и заповед № **/07.03.2017
г. на Община Пловдив, извършил строителството на I – етап на обект „Пътна
връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр. ***,
парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище
2). Посоченият I –ви етап представлявал изграждането на забавителен шлюз по път I – 8 км.
220+418-дясно и пътно платно на път 1 – от кръстовище * до кръстовище *, гр. ***.
Извършеният строеж бил приет на 24.03.2017 г. с Протокол за установяване на
годността за ползване на строежа – обр. 16 от ДНСК, а с разрешение за ползване
№ ***/20.04.2017 г. от ДНСК са разрешило неговото ползване. Твърди, че
задължението за изграждане на процесната инфраструктура било на Община Пловдив,
съгласно чл. 31 ЗП и чл. 52 от Правилника за прилагане на ЗП. Разрешението за
строеж било издадено на Община Пловдив. Процесното строителство било извършено
от ищеца, което се наложило с цел свързване на поземлен имот с идентификатор ***по
КК на гр. Пловдив с транспортната мрежа. Ищецът бил собственик на посочения
имот до 20.08.2013 г., когато го апортирал в „***2013“ ЕООД /учредителна
апортна вноска/.Ищецът бил предприел изпълнението на строителството, тъй като в
качеството си на собственик на имота представил проектната документация в
Община Пловдив за одобряване и същата била одобрена, докато бил собственик.
Всички документи вкл. и разрешението за строеж са издадени с вписване името на
ищеца, поради което той реализирал строителството. Строителството на 1-ия етап
било завършено към 29.08.2016 г. Община Пловдив знаела за строителството,
поради което издала разрешение за строеж и удостоверение изх. № ***/29.08.2016
г. Общината одобрила извършената работа с подписването на констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа на 08.09.2016 г. СМР по договора
за строителство били извършени от „Еко-Хидро-90“ ООД по Количествено стойностна
сметка, към която исковата молба препраща. Всички СМР-та в Количествено стойностната сметка към
договора били извършени, така както са посочени в нея – по вид, количество,
единична цена и стойност. Таксата от 200 лв. била заплатена за заверка от
Община Пловдив на екзекутивната документация, а таксата от 10 лв. за
регистрирането на технически паспорт на обекта.
Моли се за уважаване на предявения иск и за осъждането на ответника да
заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.11.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва се иска, намира се, че същият е неоснователен. Описаните СМР-та били
извършени изцяло в интерес на ищеца. Липсвало изрично становище и задание за
проектиране на главния архитект или на собственика на имота – Община
Пловдив.Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ бил собственикът, който към
момента на подаване на заявлението за разрешение за строеж бил И.В..
Собственикът на имот с ПИ **е искал да изгради ПТП, като за целта променил ПУП
и превърнал собствените си имоти в урегулирана територия. Към момента на
искането за разрешаване на строителство, имотът е имал транспортен достъп от
друг имот собственост на ищеца. Пътната връзка била проектирана в собствени на
ищеца имоти. Пътната връзка била временна и била само за обслужване на ПИ ***,
но не представлявала улица по чл. 75 и сл. ЗУТ. Агенция „Пътна инфраструктура“
не била изразила становище за изграждането на улица, а на пътна връзка. Счита,
че разпоредбите на ЗП били неприложими в случая. Предвидената улица не била
реализирана, пътната връзка била без тротоар, каквито изисквания имало за улици
/чл. 80, ал. 3 ЗУТ/. Описаната пътна връзка не била заприходена като дълготраен
материален актив в счетоводния баланс на Община Пловдив, тъй като била временен
обект. Следвало да се направи проверка за вярност на изготвените документи по
Наредба 3/2003 г. за актовете и протоколите по време на строителство, което не
било спазено.
Твърди се, че приложение № 1 към договор за изпълнение на СМР бил съставен
за нуждите на делото. Не ставало ясно как са определени количествата по
приложение № 1, тъй като се различавали от количествените сметки на проектанта.
Уговореното с чл. 4 от договора не можело да бъде удостоверено с разрешението
за ползване, тъй като това се удостоверявало с актове и протоколи, съгласно
Наредба № 3/2003 г. на МРРБ за актове и протоколи по време на строителство. Не
се изяснявало защо сумата от 12 000 лв. с вкл. ДДС е различна от
уговорената. Приемането годността за ползване на строежа било от трето лице –
заместник на ищеца въз основа на заповед № 1 от 07.03.2017 г., като не ставало
ясно каква е тая заповед. Оспорва се плащането по представената фактура от
„Билдинспект“ ООД с дата 20.06.2017 г. Таксата за разглеждане и одобряване на
документи в размер на 200 лв., била претендирана неоснователно. Заплатена била
сума от 2 лв., като не ставало ясно дали е относима към процесната претенция.
Липсвал и подпис на вносителя. Твърди се
и, че според приложение № 8 към Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, не се дължала
такса за разглеждане и одобряване на документи при изграждане на пътни връзки.
Относно таксата за технически паспорт, не ставало ясно от представеното
платежно нареждане за кой обект е платена таксата и относима ли е към
производството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.61 ЗЗД.
За да бъдат
уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е заплатил претендираните суми /за СМР, технически надзор и такси към
ДНСК София и Община Пловдив/ във връзка с изграждането на I – етап на обект
„Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в поземлен
имот с идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр. **,
парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по
път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), че е бил
предприел изпълнението на строителството, тъй като докато е бил собственик на
имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, който имот на 20.08.2013 г.
апортирал, представил проектната документация за изграждането на пътната връзка
в Община Пловдив за одобряване и същата била одобрена /предприемане на работата
и в собствен интерес/, че задължението за изграждането на процесната
инфраструктура е на Община Пловдив, респ. следва да докаже обогатяване на
ответника, както и размера на обогатяването. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване във връзка с направените възражения в отговора на исковата
молба, респ. При установяване на фактическия състав на вземането, че е заплатил
претендираната сума.
С Определение на съда от 15.01.2018 г. като
безспорно между страните е отделено обстоятелството, че е изграден I – етап на
обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в
поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, с адрес на поземления имот;
гр. ***, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ
забавителен шлюз по път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до
кръстовище 2).
С Протоколно определение от 13.02.2018 г. като
безспорно е отделено, че ищецът И.Щ.В. е подал строителни документи за
изграждане на пътна връзка за процесния обект в Община Пловдив, в качеството си
на собственик на поземлен имот с идентификатор № ***Видно от Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот от 21.01.1999 г. /л.34/ ищецът И.Щ.В. е признат за
собственик на недвижим имот с площ от 10.452 дка., представляващ част II от имот 101 в масив I в гр. **, в
местността „***“, който имот, безспорно между
страните, е идентичен с имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, с адрес на
поземления имот; гр. ***, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно.
Видно от представената по делото от ищеца
документация, касаеща учредяването на търговско дружество „***2013“ ООД
/дружествен договор, декларации- съгласие л.35 -42/, ищецът като учредител на
дружеството е внесъл като апортна вноска в същото недвижим имот с идентификатор
***по КК на гр. ***, с адрес на поземления имот; гр. ***, парк „***“ от път *,
км. 220+418-дясно. Същото се установява и от извършена служебна справка по
партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.4 от Търговския
закон от момента на учредяването на дружеството - на 20.08.2013 г., същото е
придобило собствеността върху имота, съгласно
Видно от разрешение за строеж № 12 от 22.01.2014 г. /л.5/, допълнено със
заповед № 29 от 07.03.2017 г. /л.8/ се разрешава на Община Пловдив строеж на обект
„Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в поземлен
имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, с адрес на поземления имот; гр. ***,
парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по
път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2) с етапи: I етап забавителен шлюз по път *, кв. 220+418 –
дясно и пътно платно на път 1 / от кръстовище 1 до кръстовище 2/: II етаж – тротоари на път I и III етап – път 2. В разрешението за строеж е посочено, че изграждането на
описания обект, във всичките му етапи ще се финансира от И.Щ.В..
Безспорно между страните е че първият етап,
предвиден в разрешението за строеж е изграден.
Видно от Договор за изпълнение на СМР от 20.02.2014
г. /л.21/ И.Щ.В., в качеството на възложител е възложил на „Еко- Хидро-90“ ООД,
в качеството на изпълнител да извърши изграждане на обект „Пътна връзка за
обект: Жилищно и обществено-обслужващо застрояване в поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. ***, с адрес на поземления имот; гр. ***, парк „***“
от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път *, км.
220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), включително изграждане
на забавителен шлюз.
Видно от Договор от 26.02.2014 г. /л.27/ И.Щ.В., в
качеството на възложител е възложил на „Билдинспект“ ООД, в качеството на
изпълнител да изпълни строителен надзор на описания по-горе обект.
Видно от констативен акт за установяване на
годността за приемане на строежа от 08.09.2016 г. /л.49/, подписан от
представители на Община Пловдив, И.В., от представители на „Еко- Хидро-90“ ООД
и на „Билдинспект“ ООД се установява, че
изграденият обект е приет без забележки, като изрично е посочено, че в него
няма недостатъци.
С Протокол за установяване на годността за ползване
на строежа от 24.03.2017 г. /л.10- 19/, изготвен Държавна приемна комисия,
назначена със Заповед на **на ДНСК, в която са участвали представители на
Община Пловдив, обектът е приет без
забележки от комисията като годен за ползване, в резултат, на което е издадено
Разрешение за ползване № *** от 20.04.2017 г. на изградения обект с Възложител
Община Пловдив.
От показанията на свидетелката Е.Г.С.,
осъществявала строителен надзор на процесния обект, се установява, че неговия
първи етап е изграден в периода от 2014 до 2016 г., като през 2017 г. е въведен
в експлоатация.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната
свидетелка, касаещи периода в който е изграден първият етап от процесния обект,
като показанията й се подкрепят от доказателствата по делото, а именно
разрешението за строеж е издадено начало на 2014 г., именно към който момент
може да започне реализирането на строежа, протокол за откриване на строителна
площадка от 13.03.2014 г. /л.65/ и от констативния акт за установяване
годността на обекта, към който момент – 08.09.2016 г. обектът вече е бил
изграден.
Видно от Констативния акт за установяване на
годността на обекта и от Протокола за установяване на годността за ползване на
обекта в тях е отразено, че трасето на пътната връзка е изградено и минава
върху следните поземлени имоти:
ПИ с ид. № ***– публична общинска собственост;
ПИ с ид. № ***– публична общинска собственост;
ПИ с ид. № ***– публична общинска собственост
ПИ с ид. № ***
- общинска частна собственост, придобит от Община Пловдив по дарение от
ищеца И.В. с договор за дарение от 20.11.2013 г. /л.258/;
ПИ с ид. № ***
- общинска частна собственост, придобит от Община Пловдив по дарение от
ищеца И.В. с договор за дарение от 26.11.2013 г. /л.256/;
ПИ с ид. № ***
- общинска частна собственост, придобит от Община Пловдив по дарение от
ищеца И.В. с договор за дарение от 20.11.2013 г. /л.254/;
ПИ с ид. № ***
- общинска частна собственост, придобит от Община Пловдив по дарение от
ищеца И.В. с договор за дарение от 20.11.2013 г. /л.252/
С оглед изложеното съдът
приема, че към момента на изграждане на процесния обект в неговия първи етап
трасето върху което е изградена пътната връзка е собственост на Община Пловдив,
което обстоятелство се признава от ответника.
Предвиди обсъдените доказателства, съдът
намира, че именно ищецът И.В. е извършил /чрез възлагане на трети лица/ първият
етап от изграждането на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и
обществено-обслужващо застрояване в поземлен имот с идентификатор ***по КК на
гр. Пловдив.
Изграждането е предприето и в негов интерес,
съгласно изложените твърдения в исковата молба и допълнителната молба,
доколкото именно ищецът в лично качество е представил проектната документация
за изграждането на пътната връзка в Община Пловдив за одобряване и същата била
одобрена на 02.04.2013г., към който момента ищецът все още бил собственик и на
негово име са издадени разрешенията за строеж и последващите документи са с
вписано негово име, което се установява от приложените строителни документни. Строителната
дейност фактически е започнала и завършена
към момент, в който ищецът не е бил собственик на поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на поземления имот; гр. ***,
парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, за който е предназначена пътната
връзка. Към този момент – 2014 – 2016 г. собственик на имота, който се ползва
от пътната връзка, е търговско дружество „***2013“ ООД, в който учредител и
съдружник е И.Щ.В..
Съгласно разпоредбата на чл.34, т.3 от
Закона за пътищата изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътните връзка към крайпътните обекти за обслужване на
пътници и превозни средства се извършва от собствениците на тези обекти. В случая обектът, който се обслужва от
процесната пътна връзка е крайпътен обект за обслужване на пътници и превозни
средства и е собственост на трето за делото лице - „***2013“ ООД.
Интерес от
изграждането на пътната връзка има търговско дружество „***2013“ ООД, именно
негово е законовото задължение да изгради този път при спазване на правилата,
предвидени в Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № * от
04.07.2001 г. Никъде в
закона не е посочено, че изграждането на пътната връзка е за сметка на собственика
на терена, върху който се изгражда пътната връзка, напротив изграждането само
по себе си означава и финансиране на обекта по смисъла на пар.1, т.11 от Закона
за пътищата, в която е посочено какво се разбира под изграждане на път.
В случая са
неприложими цитираните от ищеца разпоредби на чл.31 ЗП и чл.52 от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, доколкото в обхвата на тези разпоредби не са
включени пътните връзки, които като дефиниция са регламентирани в пар.1, т.2 от
Правилника, които по своята същност не представляват общински пътища, нито
пътен възел. Наред с това, както беше посочено, в случая има специална
разпоредба в чл.34, т.3 ЗП, която посочва кои са задължените лица да извършат
изграждането на пътните връзки.
С
оглед изложеното е ирелевантно чия е собствеността на терена, върху която е
изградена пътната връзка.
Не
се установява по делото ищецът да е действал в интерес на Община Пловдив и
какъв е нейния интерес, като собственик на терена, върху която е изградена
пътната връзка. В случая ищецът е действал в интерес на търговското дружество,
собственик на обекта, който се обслужва от пътната връзка, дори не е действал в
свой интерес.
Предвид
изложеното ответникът не се явява материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията на ищеца.
Наред с това дори и да се приеме, че
ищецът е действал в интерес и на Община Пловдив, като собственик на терена,
върху която е изградена пътната връзка с оглед твърденията му, че е имал
интерес да извърши изграждането на първия етап от пътната връзка, доколкото той
е инициарал производството за издаване на необходимата документация и неговото
име фигурира в нея, съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД, в този случай
заинтересованият - ответникът, отговаря само до размера на обогатяването му,
който се съизмеря с увеличената стойност на терена, върху който е изградена
пътната връзка след изграждането на първия етап от същата.
От изслушаните и приети двете Съдебно-технически
експертизи на вещо лице С.Ж. и Г.К. /л.414 и л.591/ е видно, че вещите лица
дават увеличената стойност на собствения на ответника терен, върху който е
изграден първия етап от пътната връзка на пазарната стойност на сградите към
които са изградени пътни връзки, което се вижда от използваната формула. Тя е
една и съща и в двете експертизи, при които се отчита увеличената стойност на
сграда в следствие на изпълнение отделни СМР. Не е дадена оценка на самата
пътна връзка като обект. Нещо повече открито съдебно заседание, проведено на
20.06.2019 г. /л.434/ вещо лице С.Ж. заявява, че не може да бъде намерена
пазарна оценка на път, поради което тази пазарна оценка се явява нулева,
доколкото пътя /пътната връзка/ обслужва определена сграда и е част от
определена сграда и в тази връзка се продава един имот с включените пътища към
нея. Заявяват, че увеличението са го дали като пазарна стойност на целия обект,
който обслужа този път.
С оглед изложеното, макар вещите лица да са
посочи някаква увеличена стойност, то тя е на база увеличената стойност на
имота, който се обслужва от пътната връзка, а не на самата пътна връзка. Съдът
не приеме, че в случая е налице обогатяване на ответника, доколкото не се
установява да се е увеличила стойността на пътя в резултат на извършените
строителни работи, нито пък да си е спестил разходи за изграждането му,
доколкото няма такова задължение да изгражда пътна връзка. Ответникът няма как
да реализира някаква полза и облага от изграждането на пътната връзка,
доколкото тя не може да е предмет на разпоредителна сделка, тя обслужва
конкретен имот.
Предвид
изложеното предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Останалите
събрани по делото доказателства съдът намира за безпредметно да обсъжда,
доколкото същите не променят крайния извод на съда.
С оглед
отхвърляне на главния иск, предявен по реда на чл.61 ЗЗД, настъпва условието за
разглеждане на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.59 ЗЗД.
За да бъде
уважен така предявеният иск ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е заплатил претендираните суми
/за СМР, технически надзор и такси към ДНСК София и Община Пловдив/ във връзка
с изграждането на I – етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на
поземления имот; гр. ***, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка
включващ забавителен шлюз по път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1
до кръстовище 2), без да има основание за това, т. е. обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, при липса на основание за разместването на
имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и
обогатяването. Ответникът има право на насрещно доказване.
В случая съдът
намира и този иск за неоснователен. На първо място ищецът е извършил процесния
строеж в интерес на трето за делото лице, което от своя страна има законовото
задължение съгласно чл.34, т. 3 Закона за пътищата да изгради процесната пътна
връзка. Такова задължение липсва за ответника, поради което липсва разместване
на блага между ищеца и ответника. Ответникът не се е обогатил със спестени
разходи за извършване на строителните работи, доколкото няма задължение да ги
извършва, нито пък се установява да се е увеличила стойността на негови обект –
пътна връзка. Напротив по делото се установява, че с извършените от страна на
ищеца – по негово възлагане, дейности се увеличава имуществото на трето лице,
собственик на имота, до който е изградена пътната връзка.
Предвид изложеното и този иск се явява
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора
право на разноски се пораждат ответника, който е направил своевременно искане в
тази насока. Ответникът е доказал следните разноски – 820 лева – депозити за
вещи лица по допуснатите и приети СТЕ /л.370 – депозит за СТЕ – 200 лева и
л.443 – депозити за СТЕ – 620 лева/.
От ответника се претендира юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на
300 лева в размер на максимума, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия.
Общо разноски за ответника, които следва да му бъдат присъдени, на
основание чл.78, ал.3 ГПК са 1120 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 иск, с правно основание чл.61 ЗЗД,
за присъждане на сумата в общ
размер от 14 050 лева, представляваща платени суми за строителството на I – етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, с адрес на
поземления имот; гр. ***, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), както
следва:
- 12 000 лв. – частично платена сума от стойността на СМР в размер на
168 223.75 лв. по Договор за строителство от 20.02.2014 г. и Приложение №
1 – Количествена-стойностна сметка към него, подписани между И.Щ.В. и
„Еко-Хидро-90“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */01.09.2017 г.
- 1 440 лв. – сума за технически надзор на строежа по Договор от
26.02.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 26.02.2014 г. и
Допълнително споразумение от 03.12.2005 г., подписани между И.Щ.В. и
„Билдинспект“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */20.06.2017 г.
- 400 лв. – такса по Тарифа 14 за разрешение за ползването на обект пътна
връзка, платена по сметка на ДНСК София с платежно нареждане от 03.11.2016 г.
- 200 лв. – такса за разглеждане и одобряване на документи, платена по
сметка на Община Пловдив с вносна бележка от 17.10.2016 г.
- 10 лв. – такса за технически паспорт, платена по сметка на Община Пловдив
с преводно нареждане от 17.10.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Щ.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Пловдив,
ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, в условията на
евентуалност иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на сумата в общ
размер от 14 050 лева, представляваща платени суми за строителството на I – етап на обект „Пътна връзка за обект: Жилищно и обществено-обслужващо
застрояване в поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Пловдив, с адрес на
поземления имот; гр. **, парк „***“ от път *, км. 220+418-дясно, в участъка включващ забавителен шлюз по път *, км. 220+418-дясно и път 1 (от кръстовище 1 до кръстовище 2), както
следва:
- 12 000 лв. – частично платена сума от стойността на СМР в размер на
168 223.75 лв. по Договор за строителство от 20.02.2014 г. и Приложение №
1 – Количествена-стойностна сметка към него, подписани между И.Щ.В. и
„Еко-Хидро-90“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */01.09.2017 г.
- 1 440 лв. – сума за технически надзор на строежа по Договор от
26.02.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 26.02.2014 г. и
Допълнително споразумение от 03.12.2005 г., подписани между И.Щ.В. и
„Билдинспект“ ООД, която сума е осчетоводена с фактура № */20.06.2017 г.
- 400 лв. – такса по Тарифа 14 за разрешение за ползването на обект пътна
връзка, платена по сметка на ДНСК София с платежно нареждане от 03.11.2016 г.
- 200 лв. – такса за разглеждане и одобряване на документи, платена по
сметка на Община Пловдив с вносна бележка от 17.10.2016 г.
- 10 лв. – такса за технически паспорт, платена по сметка на Община Пловдив
с преводно нареждане от 17.10.2016 г., с които суми Община Пловдив, ЕИК ********* неоснователно се е обогатила.
ОСЪЖДА И.Щ.В., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ №
1 сумата в размер на 1120 лева – разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала: Ц.В.