ПРОТОКОЛ
№ 241
гр. Пловдив, 28.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Веселин Г. Ганев
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600246 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняемият А. В. А. се явява лично и с адв. И. В..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Б..
Прокурорът: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Обв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се частната жалба от съдията-докладчик.
Адв. В.: Поддържам жалбата.
Обв. А.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи. Нямам други доказателствени
искания.
Адв. В.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
Обв. А.: Поддържам становището на защитника ми.
1
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите, като
обосновано законосъобразно и мотивирано, определението на
първоинстанционния съд.
Всички възражения, които е навела защитата пред първата инстанция,
са подробно обсъдени, като част от тях се релевират и в жалбата до Вас.
На първо място, защитата обръща внимание, че към настоящия
процесуален момент обоснованото подозрение, че именно обвиняемият А. е
автор на вмененото му престъпление, е силно разколебано. Не бих могъл да се
съглася с тезата на защитата, макар и изключително акуратно и подробно да е
извършен анализ на събраните до момента доказателства, в това число
разпитите на пострадалото лице, на неговата съпруга, заключението по
видеотехническата и лицево-идентификационната експертизата, ДНК
експертизата и СМЕ.
Намирам, че разпитите и на пострадалия, и на неговата съпруга са
последователни, пълни и достоверни. Техните твърдения не са голословни и
се припокриват от кадрите, които са по видеотехническата експертиза.
Първото, кога и при какви обстоятелства са нанесени двата удара с нож в
областта на тила на пострадалия; пострадалият съобщава, че е нападнат в
гръб - становището на неговата съпруга е същото. На видеотехническата
експертиза от кадрите се вижда, че след първия удар пострадалият се обръща
и възприема наличието на нож в ръката на обвиняемия, нанасянето на втори
удар. В този момент в помещението е неговата съпруга, която също
възприема втория удар. И двамата възприемат падането на ножа под масата,
както и навеждането и вземането му от обвиняемото лице на ножа. Да, вярно
е, че кадрите не дават възможност до такава степен, че да се индивидуализира
конкретният предмет - нож, който обвиняемият вдига от земята. Тук следва
да се отчетат и заключението на ДНК експертизата, отново съчетани с
показанията на пострадалия и на неговата съпруга, че ножът, който е вдигнал
от земята, е прибран в джоба на анцуга. Заключението на ДНК експертизата е
категорично, че по анцуга има наличие на кръв, съответно ДНК от
пострадалото лице. Да, безспорно и към настоящия момент ножът не е открит
и не е приобщен към материалите по делото. Но това няма да е първото дело,
гледано, евентуално, при такъв обем от доказателства.
Изключително акуратен е бил първостепенният съд и по отношение и
по това може ли обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Неминуемо е, че за него е настъпила реабилитация, но лошите
характеристични данни са налице, като две от деянията, за които е бил
осъждан и, пак подчертавам, вече реабилитиран, са такива - опит за убийство
и телесна повреда. Това е дало възможност на първоинстанционния съд да
изведе извода, че е налице не хипотетична възможност за извършване на
2
престъпления, а именно реална такава. И оттам той е достигнал до извода, че
към настоящия процесуален момент най-адекватната мярка за неотклонение
на обвиняемия А. е задържане под стража.
Намирам, че определението е обосновано и законосъобразно и моля за
съдебен акт в този смисъл. Благодаря!
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата срещу
определението на Окръжен съд Пазарджик.
Ще започна с благодарност към почитаемия прокурор, затова защото за
разлика от много негови колеги, които обичайно в тези производства, а и в
производствата по същество се ограничават предимно в декларативни
твърдения, той навлезе в анализ на доказателствата, което ми дава
възможността конкретно да опонирам на всяко едно негово съображение,
което той обоснова с доказателствата по делото, разбира се споделяйки тезата
на първоинстанционния съд.
Категоричен съм в позицията си и вярвам, че ако сте се запознали в
достатъчно пълна степен с доказателствата по делото, вие ще споделите тази
позиция, че доказателствата, които вече са налични на този етап на
производството, не само, че не потвърждават обосноваността на изводите на
първостепенния степен, но в значителна степен, и то бих казал в решаваща
степен, би следвало да ги опровергаят. Какво имам предвид?
Основните фактологични и правни изводи съдът е изградил върху три
групи доказателства. Първото е върху анализ на свидетелските показания.
Второто е върху анализ на СМЕ и третото – следите от кръв по дреха на
подзащитния ми, за които ДНК експертизата установява, че е кръв на
пострадалия. Тук ще отворя една скоба. За разлика от процедурата по чл. 64
от НПК, когато разследването е било в начален етап и когато да приемам
правилно и първата и въззивната инстанция са отдали приоритет на
обществения интерес и са отчели необходимостта от събиране в бъдеще на
допълнителни доказателства, които да потвърдят или да разколебаят
обвинителната позиция, към настоящия момент делото е на етап, в който
разследващият орган вече е изготвил своето окончателно становище и се е
ангажирал с твърдението, че абсолютно всичко, което е могло да се събере в
хода на ДП и което му е указано да събере от наблюдаващия прокурор, вече е
сторено по делото и той изпраща същото на прокуратурата за решаване на
делото по същество на фазата на ДП, т.е. и наблюдаващият прокурор, и
разследващият орган са на позицията, че каквото е могло да се събере по
делото, вече е събрано в подкрепа на обвинителната позиция. Нека видим
какво е събрано, почитаеми апелативни съдии.
Съставът на Пазарджишкия окръжен съд казва, че всички свидетелски
показания подкрепят обвинението. Ако се запознаете с тях, ще видите, че
това далеч не е така. Обвинението се подкрепя единствено и само от двама
свидетели – от показанията на самия пострадал и на неговата съпруга.
3
Абсолютно всички останали свидетели, в голяма част очевидци, категорично
не потвърждават твърденията на пострадалото лице и на неговата съпруга.
Тук всичко се върти, доколкото сме в хипотеза на повдигнато обвинение за
опит за убийство, около въпроса държал ли е в ръката си подзащитният ми
нож при двата нанесени удара върху главата на пострадалия, съответно
нараняванията причинени ли са от нож и съответно има ли свидетели, които
установяват това обстоятелство. Пак казвам, това го твърди пострадалият – че
имал в ръката си нож. Твърди го и неговата съпруга. Какво казват всички
останали? Имам предвид свидетелите очевидци. Тук се надявам съдът да
отдаде приоритет най-вече на показанията на двамата свидетели С. – съпруг и
съпруга, които са от кръга лица, за които категорично може да се приеме, че в
достатъчна степен са отдалечени и от двете групи свидетели по делото, за
които може спокойно да се приеме, че са незаинтересовани от крайния изход
на производството. Тези свидетели, както всички останали очевидци, твърдят,
че съпругата на пострадалия започва да вика „С какво го удари?“ Извинете,
това не са думи на човек, който е видял с какво е нанесен удара. След като тя
вика „Ти с какво го удари?“ и след това започва да вика „Ама с нож ли го
удари, къде е ножа?“ и т.н. Думите „С какво го удари?“ много ясно показват,
че тя не е видяла с какво средство са нанесени ударите. Както и господин
прокурорът спомена, на видеозаписа при първия удар нейно присъствие
изобщо не се установява на мястото, където се развива инцидента, а тя е
категорична в показанията си, че е била там и е видяла. Извинете,
видеозаписът е достатъчен критерий, а той е анализиран с много подробна
техническа експертиза, дали да се вярва докрай на свидетелката или да не се
вярва, след като на видеозаписа е абсолютно ясно, че тя преди първия удар
изобщо не присъства, а тя твърди, че е присъствала. Най-малко, това е
обстоятелство, което следва да хвърли сянка върху тази 100- процентова
убедителност, на която се опира Пазарджишкият окръжен съд и на която сега
се опира почитаемият прокурор. А отделно думите „С какво го удари?“
показват много ясно, че тя не е видяла нож.
Няколко думи за пострадалите и моля да съобразите съдържанието на
видеотехническата експертиза, много подробно анализирани, те са изведени в
отделни кадри, максимално изчистени съобразно техническите възможности.
Какво се установява от тази видеотехническата експертиза? Оставям на
страна, че съпругата я няма. Установява се, че пострадалото лице е обърнато с
лице към група лица, с които очевидно се води разгорещен спор, а в този
момент моят подзащитен е зад него. Експертизата установява, че в един
момент с много сериозен замах подзащитният ми нанася удар с ръка, но на
видеотехническата експертиза нож или друг предмет не се вижда при
максимално изчистване на кадрите, нанася удар с ръка. При този удар
пострадалият продължава да е обърнат с гръб към нападателя, който отзад го
удря по главата и продължава да е в разпален спор с групата лица, които са
пред него. Няколко секунди след това нанася втори удар, също отзад. След
този удар, пострадалият продължава да не се обръща към него и да е с лице с
4
групата лица, които са пред него. В следващ момент, едно от тези лица се
отделя от тази група, прави крачка напред и му нанася боксов удар, бих казал
кроше, което го хвърля в нокаут, падайки пострадалият назад на
ресторантската маса, но в нито един момент той не се обръща с лице към
човека, който го е ударил в гръб по главата, т.е. към обвиняемият. И тук
искам да обърна внимание, че правораздаването се осъществява, освен от
образовани, от интелигентни и житейски информирани хора. Ако е вярна
тезата на прокурора, че пострадалият е видял нож в ръката на човека, който го
удря два пъти отзад по главата, извинете, ако си видял нож няма ли в
момента, в който си го видял, цялото ти внимание да се насочи към човека с
ножа, защото представлява непосредствена опасност (ако наистина държи в
ръката си нож) за твоя живот поведението, което се установява от
видеотехническата експертиза показва, че пострадалият си гледа към групата
лица, младежи, мъже, жени, с които се кара, оживено ръкомаха и т.н. и на
тези удари на практика не им обръща внимание. Това е едната страна на
нещата.
Втората страна, ако говорим за опит за убийство с нож, вие знаете, че е
умишлено деяние. Тук не говорим за това, че ситуацията не може да формира
мотив за отнемане на човешки живот, но ако разсъждаваме в рамките, които
разсъждава първата инстанция, и се подкрепят от почитаемия прокурор. Ако
влезете в хипотезата, че има намерение да го убива, извинете, ама какво му
пречи да го стори? В момента, в който нанася първи удар пострадалият е с
гръб, той е беззащитен към човека, който го напада отзад. Открито е цялото
му тяло отзад, целият гръб, врата. Ако иска да го убива с нож в ръката, ще го
удари с нож в сърцето, ще го удари във врата, отстрани на тялото, отпред на
тялото. Едва ли, ако иска да го убива с нож, ще нанесе удара в теменната част,
където ноторно известно е, че ножът не би могъл със сериозна лекота да
проникне и да реализира резултата, който се цели. Защото ако извършва опит
за убийство, цели смъртта на жертвата. Нанася се първият удар, пострадалият
остава на крака. Този удар не му се отразява, той със същата активност си
ръкомаха и спори с хората пред него. Нанася се втори удар, също в главата.
Отново е този въпроси - ако ще иска да го убива защо ще го удря в главата,
защо не го удря в сърцето, дробовете, корема, врата и т.н. След този удар
пострадалият също видимо не променя поведението си. От този момент
насетне обвиняемият е абсолютно пасивен на цялата ситуация, неговото
присъствие се изразява единствено в стоене и наблюдаване на събитията. Ако
иска да го убие ще нанесе един удар, ще нанесе 2,3,4, ще влезе в позиция,
където да може да замахне по начин, по който да го нарани смъртоностно.
Той стои отстрани и гледа. Това не е поведение на човек, който обективира с
действията си умисъл за причиняване на смърт. На следващо място, никой от
присъстващите, като изключим съпругата, която казва: „С какво го удари?“,
т.е. не съм видяла и питам с какво си го ударил. Второ, самият пострадал,
който каквото и да говори, а неговите показания до голяма степен са
повлияни от личен конфликт и от самата ситуация. Видеозаписът по никакъв
5
начин не потвърждава думите му. Ако видиш, че някой те напада с нож, няма
как да останеш индефирентен към неговите действия да продължаваш да си
стоиш обърнат към него с гръб и да си разговаряш с хората отпред. Всички
останали свидетели не потвърждават в ръката си подзащитният ми да държи
нож.
На следващо място, виждате го той е пред вас, това е човек, който
обладава изключителна физическа сила. Ако приемем, че държи нож, при
този голям замах, защото видеозаписът много ясно сочи, че ударите са
нанесени с голям замах, би трябвало да са нанесени с голяма сила. Ако в
ръката му е нож, дори нанесени в тази част на главата, това което се установя
са две драскотини - едната 3 см, другата 2 см. Това ли са следите от удари,
които изключително силен човек, ако в ръката му е нож, ще причини при това
замахване и силни удари? Като се изключим двама крайно заинтересовани
свидетели – пострадалият и неговата съпруга, не говори за нож. Дотук с
анализа на свидетелските показания.
Полицейските служители няма смисъл да се коментират, защото не са
очевидци, техните показания имат процесуална значимост, от гледна точка на
това, че по горещи следи са претърсили всички, обискирали, намерили два
ножа, възприели са казаното от двете страни и добросъвестно са го
пресъздали в техните показания, но като не са очевидци, не са източници на
преки доказателства.
Стигаме до второто доказателствено средство, което се коментира в
мотивите на Окръжния съд и което сега се споделя от прокурора, а именно
съдебномедицинската експертиза. Тази експертиза съм категоричен в
твърдението си, че няма да се стигне на съдебна фаза до нейното
приобщаване към материалите по делото, защото е опорочена. Защото вещото
лице-доктор, на когото е възложена СМЕ, е същият доктор, който срещу
заплащане от страна на пострадалия му издал съдебномедицинско
удостоверение. Излишно е да коментирам, че това е медицинска услуга, той
лично е посетил съответен лекар с молба да му се издаде такова, това е
платена лекарска дейност. Абсурдно е лице, което е получило пари от страна
по делото, от пострадало лице, независимо каква е сумата, която е получил, а
след това му се възлага СМЕ и тя е толкова порочна, че не разбирам ината, с
който се коментира от ОС Пазарджик и е застъпено в тезата на почитаемия
прокурор. Абсурдно е заинтересовано по този начин лице да извърши
експертиза и тя да е решаващ момент при преценка дали обвиняемото лице
трябва да е свободно или не. Ще се стигне до момента, в който да се
преценява дали може да обоснове внасяне на обвинителен акт. Независимо от
този порок, който е изключително съществен и предполага извършване на
друга СМЕ, по своето съдържание СМЕ не подкрепя обвинението, защото
въпросният лекар по никакъв начин не е споделил тезата, че ударите са
нанесени с нож. Смисълът на СМЕ е, че са причинени с предмет, който има
режеща повърхност, че нараняванията са порезни съответно 2 см и 3 см. Това
е основното в СМЕ. Тук отново се връщам към възражение, което изложих,
6
че няма как, ако в ръката си имаш нож, ако се вижда на видеозаписа, че
замахваш с тази ръка няма как да се стигне до порязване. Ако нанасяш удар с
острието на ножа, ще се получи нараняване, което има дълбочина, което има
съвършено различни характеристики от това описано като повърхностно
порезно нараняване. Съдебномедицинското удостоверение и съответно СМЕ
по своето съдържание са крайно непрофесионално изготвени, защото колкото
човек да се опита да разгадае написаното от доктора, не може да разбере къде
са тези наранявания по главата. Когато се описват телесни увреждания, се
ползват скици на човешкото тяло, на човешката глава и със съответен
рисунък, обикновено с червен цвят на писеца, се описва къде точно е
нараняването, каква е посоката, равномерно ли е порязването и т.н. Нищо от
това в СМЕ не е отразено. Записано е само порезно 2 см, 3 см от двете страни
на главата. Ама къде от двете страни? Неслучайно ще коментирам, защото
доста лежерно е отхвърлено като съображение, но след удара с юмрук от
трето лице, което няма качество на обвиняем нанася и хвърля в нокаут
пострадалият пада с огромна сила назад. Зад него е ресторантска маса,
ресторантска пейка. Там има лавици, ножове, които може да се определят
като предмети с режеща повърхност. Ако рисунъкът на нараняванията е точно
от чаша, къде отива цялата теза за нож? Отделно от това, вещото лице от
СМЕ не говори като механизъм, че задължително нараняванията са получени
от удар с, той казва възможно е от падане на пострадалия върху предмет с
режеща повърхност. Къде отива тогава ножът в тази хипотеза? Това го
говорим на изчерпателно събрани доказателства. Каквото са могли да
съберат, са събрали. Допускате ли като съдии с огромен опит, че при
положение, че има двама заинтересовани свидетели, които говорят за нож,
СМЕ, която не казва какво е средството, описва няколко възможни хипотези.
ВТЕ, която не установява да има нож в ръката на обвиняемия и стигаме до
третото доказателствено средство - т.нар. ДНК експертиза. Като говорим за
полицаите, посетили мястото - те са обискирали всички присъстващи лица и
са извършили претърсване на всички МПС и са описали два ножа. ДНК
експертизата не установява биологичен материал или кръв от пострадалия, по
който и да е от тези два ножа, т.е. изключват се от фактическата обстановка
за това деяние. За какво се хваща Окръжният съд и почитаемият прокурор
днес? По дрехата на моя подзащитен имало следи от кръв от пострадалия.
Моят подзащитен нанася два удара. Ако кървенето в главата е започнало след
първия удар, съвсем нормално е втори удар с ръка да зацапа ръката с кръв,
ако ръката ти е изцапана с кръв някъде да я изтриеш по своите дрехи и да
останат. Второто нещо, ако си държал в ръката си предмет, не казвам нож,
някакъв предмет или си имал на ръката някакъв предмет, например масивен
пръстен, защото не се коментира възможността при тези два удара с ръка, ако
на ръцете си има пръстен или пръстени, какъв е проблемът да причинят
такива одрасквания в размер на 3 и 2 см и да предизвикат кървене. Като се
опрат до дрехите може да оставят кървави следи. Вече сме в хипотеза на
изчерпателно събрани доказателства. Нищо повече според прокуратурата и
7
разследващите не може да се събере. Това, което се е събрало в по-голямата
си част са в подкрепа на защитната позиция, защото за разлика от нас, за
които е достатъчно да внесем съмнение, прокуратурата е в другата позиция, в
която нещата, които твърди трябва да ги докаже по несъмнен начин. Стигат
до изводи по същество и сме длъжни да опонираме на тези мотиви и където
не кореспондират със събраните по делото доказателства, сме длъжни да го
посочим. Окръжният съд е навлязъл в обсъждане по същество, но всичко,
което е прието едва ли не като доказано, по никакъв начин не е доказано.
Напротив, всички групи доказателства много категорично носят
информацията, която опровергава обвинението за опит за убийство. Това, че
моят подзащитен е ударил два пъти пострадалия няма спор, но резултатът от
тези удари е лека телесна повреда и тук прокуратурата следва да прецени
дали ще го прекрати производството и ще продължи с инат да поддържа
тезата за опит за убийство, която не се подкрепя по достатъчния изискуем от
закона начин.
Когато вие следва на финала на ДП да анализирате тази фактическа
обстановка, колкото да не сте инстанция по същества, следва да си поставите
въпроса какво в момента обуславя процесуалната необходимост от мярка за
неотклонение „задържане под стража“, при изключително сериозна
процесуална вероятност вероятност да се прекрати или да стигне до
осъдителна присъда. За мен абсолютно е невъзможно това дело през всички
инстанции да премине с доказаност на обвинителната позиция за опит за
убийство – няма нож, свидетели, нищо, което да доказва по несъмнен начин
опита за убийство. Няма умисъл, мотив. Има един гол инат, понеже в
миналото бил съден и няколко пъти се казва „той е реабилитиран, но все пак е
съден“ забравяме, че реабилитацията заличава всички последици от
осъждането, така или иначе да е с лоши характеристични данни, както казва
почитаемият прокурор, това не е достатъчно основание с толкова спорни
доказателства, да остане в ареста.
Моля да измените тази мярка за неотклонение, която може да доведе до
тежки последици за държавата по съответните производства по ЗОДОВ.
Определете една разумна мярка за неотклонение, която ще елиминира
теоретични вероятности за укриване или извършване на престъпление. Ако
щете се замислете за „домашен арест“, което съпоставено с неговите
оплаквания от здравословни състояния е също един хуманен изход от
ситуацията и да дадем възможност на прокуратурата да се сетят да
представят допълнително нещо и да съберат. Няма смисъл да продължава под
тежестта на задържане, едва ли не да се преследва резултатът самият арест да
се коментира като аргумент за осъждане, за вина или нещо подобно. В този
смисъл ви моля за вашето произнасяне.
Обвиняемият А. В. А. за лична защита: Поддържам казаното от
защитника ми. Ние със съпругата ми сме покаяни пред Бога. Ходим на църква
8
и се покайвам, че го ударих. Не трябваше да го ударя. Заради скандала,
защото псуваше сестра ми стана. Не съм искал да го убивам. Ударих го с ръка,
с юмрук. Запалката ми падна долу и я взех.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият А. В. А.: Искам „домашен арест“, че не съм добре със
здравето.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, прие за установено следното:
Производството е по чл.65 ал.8 от НПК.
Жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.65 ал.4 от
НПК, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и внимателно всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането на обвиняемия А. А.
и е направил верни изводи, че и към настоящия процесуален момент не е
разколебано, както обоснованото подозрение за причастността на А. към
инкриминираното деяние, а и неговото авторство, така и за реалната опасност
от извършване на престъпление в случай на по-лека мярка за процесуална
принуда. В това отношение съдът не само е посочил надлежно, но и подробно
обсъдил и анализирал всички доказателствени материали в това число
свидетелските показания, веществените доказателствени средства и
назначените по делото СМЕ, ДНК експертиза и видеотехническа експертиза,
които на този етап от разследването действително в достатъчно степен
обосновават изискуемото по чл.63 ал.1 от НПК предположение. Дори съдът е
навлязъл в детайли по доказателствата на делото, което в крайна сметка
предполага разглеждането му по същество по внесен обвинителен акт и
формирано становище за несъмнена доказаност на повдигнатото обвинение.
Прави впечатление, че съдът е взел предвид всички възражения на защитата,
свързани с извода за авторството на деянието и използваното средство за
нанесеното на пострадалия телесно увреждане, като в тази насока е изложил
обосновани обвинителни и доказателствено обезпечени изводи, които се
споделят в настоящата инстанция.
Освен това, съдът правилно е приел, че събраната доказателствена
съвкупност на този етап от досъдебното производство по никакъв начин не
опровергава предвидената от закона презумпция по чл.63 ал.2 т.3 от НПК, с
оглед наказуемостта на престъплението, за което на А. е повдигнато
обвинение по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, като предвид на данните за
съдебното минало на обвиняемия и начина на извършване на деянието - пред
множество хора на публично място и местоположението на нанесените
9
травматични увреждания на пострадалия индицират за конкретна реална
опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка за неотклонение.
Съдът е взел предвид и здравословното състояние на обвиняемия А.,
като по делото е налице медицинска справка от Медицинския център към З.
П., от която е видно, че по време на престоя му в ареста не се е налагала
спешна медицинска намеса. Обвиняемият А. посещавал амбулаторията
ежеседмично, като редовно е контролирано артериалното му налягане,
изписани са му медикаменти, като в заключение е посочено, че към момента
А. няма съществени здравословни оплаквания.
Предвид на изложените съображения и въззивната инстанция приема,
че целите по чл.57 от НПК към настоящия момент от разследването могат да
се изпълнят с мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 230 от 20.05.2024 г.,
постановено по ч.н.д № 396 по описа за 2024 година на Окръжен съд –
Пазарджик.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10