Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10 август 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 05 август 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора ………
Диана Неева като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №240…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба
от Х. Н. Х. *** против решение №346/23.03.2020 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №226/2020г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0000078 от 20.01.2020г.
на началник ОО „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София.
С НП на жалбоподателя са наложени две административни
наказания “глоба”, първото в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
второто в размер на 200 лева, за нарушение на чл.40, изр. 1-во от същата
Наредба.
С жалбата се оспорва въззивното решение само
по отношение на потвърденото по т.1 от НП административно наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Излагат се оплаквания, че решението на
съда е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Реално не се оспорва извършеното
административно нарушение, но се сочи, че неправилно е определена санкционната
норма, като в случая АНО е следвало да приложи чл.178в, ал.5 от ЗДвП, а не
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Цитира се и практика на съда по подобни казуси.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му
част и съответно изменение на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да се остави без уважение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решението, постановено по а.н.д №226/2020г.,
районният съд e потвърдил атакуваното пред него НП, издадено от началник на ОО
„АА“ Русе.
Със санкционния акт, по т.1 от него, на Х. Н.
Х. ***, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
По т.2 е наложено административно
наказание глоба” в размер на 200 лева,
на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.
Предмет на настоящото производство е решението
на РРС само досежно наказанието по т.1 от НП, тъй като касаторът изрично и в
жалбата до АС Русе и в съдебно заседание заявява, че не оспорва въззивния акт
относно глобата по т.2 от НП в размер на 200 лева.
От Х. Х. не се оспорва факта на извършеното
нарушение. Касае се за извършване на таксиметров превоз от страна на жалбоподателя,
при липсата на задължителен за такава дейност документ, а именно – валидно Удостоверение
за психологична годност. Въззивната инстанция е приела, че нарушението е
безспорно установено, доказано и липсват основания за уважаване на жалбата на Х..
Приела е още, че АНО правилно е приложил съответстващата за това нарушение
санкционна разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. С такива мотиви е потвърдено
изцяло НП №38-0000078 от 20.01.2020г. на началник ОО „Автомобилна
администрация“ Русе.
Спорът, който възниква пред е досежно правилното
приложение на съответстващата за нарушението пот.1 от НП правна норма.
В съставения АУАН, и в издаденото НП, изпълнителното деяние е описано като
извършване „на таксиметров превоз без валидно удостоверение за психологическа
годност“ в момента на проверката. В мотивите на обжалваното решение са приети
за установени същите фактически обстоятелства, без каквато и да било промяна.
В настоящия случай, процесната деятелност може и следва да бъде санкционирана
по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, представляващ закон за по-леко наказуемо деяние при
правилно и безспорно установени факти и в административната, и в съдебната фази
на производството. Безспорно двете санкционни, материално-правни разпоредби –
посочената в НП по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП и тази, намираща се в ЗДвП, се намират
в отношение "обща" към "специална". Прилагането на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние е допустимо само тогава, когато
става въпрос за едно и също от обективна и субективна страна деяние.
Съответствието не следва да се разбира като пълно припокриване между тях. В
случая не е налице каквото и да било изменение в обстоятелствената част на
обвинението (текстовото описание на деянието), нито се признават за установени
различни съставомерни факти, обратното на които обстоятелства биха накърнили съществено правото на защита на
наказаното лице. Съдебната практика приема, че е в правомощието на районния съд
в производството за обжалване на НП преквалификация на нарушението, такива
правомощия има и касационната инстанция. Настоящият състав счита, че не е
налице разширително тълкуване на разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.1 ЗАНН. Този
извод е обоснован с тълкуване на препращащата разпоредба на чл.84 ЗАНН, в която
законодателят не е изключил изрично правомощието на въззивната/касационната
инстанция по чл.337, ал.1, т.2 НПК за приложение на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо деяние.
Ето защо, в случая следва да се приложи специалната отговорност по чл. 178в,
ал. 5 ЗДвП, в какъвто смисъл е и искането на Х.,***. Так би се преодоляло несъответствието
между фактическото обвинение на наказаното лице и съответстващата му санкционна
разпоредба, без да се влошава положението му, прилагайки закон за по-леко
наказуемо административно нарушение.
В практиката на наказателни състави от ВКС се приема, че някои
недостатъците при формулиране на обвинението не са пречка да бъде издадена
осъдителна присъда по него, тъй като приложението на закон за "същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление не представлява форма на изменение
на обвинението.
Предвид на изложеното по-горе, Административният
съд намира, че въззивното решение в атакуваната му част следва да се отмени, а НП
№38-0000078 от 20.01.2020г. – измени, като се приложи наказанието, разписано в чл.
178в, ал. 5 ЗДвП. В останалата му част, за потвърденото наказание по т.2 от НП,
решение №346/23.03.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№226/2020г. по описа на съда е влязло в сила като необжалвано.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Отменя решение №346/23.03.2020 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №226/2020г. по описа на съда в частта, с
която е потвърдено НП №38-0000078 от 20.01.2020г. на началник ОО АА Русе за наказанието по т.1 и вместо него
ПОСТАНОВЯВА : Изменя наказателно постановление №38-0000078 от 20.01.2020г. на началник ОО АА
Русе, с което за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999 г., на Х.Н.Х. *** на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева, като го преквалифицира и определя наказанието по реда на
чл. 178в, ал. 5 ЗДвП – 100 лева.
В останалата му част, за потвърденото наказание по т.2
от НП решение №346/23.03.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №226/2020г. по описа на съда е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :