№ 2076
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110108945 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от страна на АЛ. Г. К., ЕГН **********,
адрес: град Б., ул. „П.М.“ № 4 срещу О.Б., ЕИК *********, адрес: град Б., ул. „А.П.“ № 29,
представлявана от кмета на Общината иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т.
1, пр. второ КТ за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“,
обективирано в заповед № РД 0700-300/26.05.2021 г. на Кмета на О.Б..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в депозираната искова молба:
Твърди, че заема длъжността „Д. ОбСС“ в О.Б. от 29.07.2011 г. На 27.05.2021 г. му е
връчена заповед № РД 0700-300/26.05.2021 г. на Кмета на О.Б., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
е издадена в нарушение на чл. 193, 194, 195, 189 КТ. Заявява, че преди издаване на заповедта
не са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ от страна на работодателя. Поискани са
обяснения от кмета на Общината без да са индивидуализирани по време на извършване
нарушенията, ако има установени такива, спрямо кои лица са. Искането за писмени
обяснения препраща към докладна, в която също не са индивидуализирани по време
нарушенията, ако има такива и лицата, спрямо които са установени. Обжалваната заповед не
отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. От последната не става ясно кога по време не е
изпълнил своите задължения, спрямо кого и точно кои законови разпореждания не е
изпълнил. Липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта по чл. 195 КТ е
съществено и води до неспазване на предвидената в закона форма. Твърди, че е спазвал
всички издадени от кмета на О.Б. заповеди във връзка с пропусквателния режим на
граждани в сградата на Общинска администрация и мерките, които следва да се спазват в
условията на извънредна епидемиологична обстановка в страната. Спазва заповедта за
влизане в сградата с предпазни маски от страна на посетителите и измерване на
температурата им. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
1
исковата претенция. Твърди, че е поискал представяне на писмени обяснения по случая от
ищеца, поради което е спазил изискванията на чл. 193 КТ. Такива са представени от А.К. и
са били приети. Заявява, че в отправеното искане за даване на обяснения, работодателят не е
длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. При
изискването на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начина. Твърди, че в атакуваната заповед достатъчно ясно, точно, пълно и
разбираемо е описано дисциплинарното нарушение, за което ищецът е наказан. В
посочената в заповедта докладна са отразени и описани всички нарушения, извършени от
ищеца като с последната същият е запознат, видно от дадените от него обяснения. При
изискване на писмените обяснения ясно е посочено, че същите се изискват във връзка с
докладна от 21.04.2021 г. Заявява, че ищецът е дал обяснения преди връчване на процесната
заповед. Посочва, че няма подаден сигнал от страна на ищеца за повреда или неизправност в
термометрите, с които е следвало да проверява температурата на посетителите. Твърди, че е
налице признание в самите обяснения, че голяма част от служителите на администрацията
са си позволявали да влизат без предпазни маски, за което от страна на ищецът няма
подаден и регистриран сигнал. А.К. е следвало да осъществява контрол по спазването на
противоепидемичните мерки. Последният признава още, че не е осъществявал контрол,
позовавайки се на вина на самите посетители или на администрацията. Твърди, че са
спазени всички законови изисквания във връзка с наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, а именно, че страните са се
намирали в трудово правоотношение считано от 29.07.2011 г. като ищецът заема
длъжността „Д. ОбСС“, че на 27.05.2021 г. на ищецът е връчена заповед № РД 0700-
300/26.05.2021 г. на Кмета на О.Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за неизпълнение на законови нареждания на работодателя, че е налице издадена
заповед на Кмета на О.Б. във връзка с противоепидемичните мерки.
Приета като писмено доказателство по делото е заповед РД 0700-300/26.05.2021 г.,
издадена от Кмета на О.Б., от която се установява, че на АЛ. Г. К., заемащ длъжността „Д.
ОбСС“ в О.Б. се налага наказание „забележка“, на основание чл.188, т.1 КТ поради
неспазване на законните нареждания на работодателя, а именно не осъществява
пропускателен режим на входа на сградата на Общинска администрация – град Б., което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.7 КТ като са спазени
изискванията на чл. 189, чл. 193, ал.1 и чл. 194 КТ.
От уведомление с изх. № РД 0800-126-/2/13.05.2021 г., изходящо от Кмета на О.Б. е
видно, че от А.К. е изискано даване на писмени обяснения в тридневен срок, относно
постъпила докладна с вх. № РД 0800-126/21.04.2021 г., в която е посочено, че не спазва
служебните си задължения относно пропусквателния режим на входа на О.Б., а именно
контролиране потока на гражданите в сградата на О.Б. и измерване на температурите на
влизащите, които са задължителни изисквания в обстановката на пандемия.
Приета като писмено доказателство е докладна РД 0800-126/21.04.2021 г., изходяща
2
от С.Т.в, служител по сигурността на информацията и специалист по отбранително
мобилизационна подготовка, завеждащ военен отдел и гражданска защита в О.Б.. От нея се
установява, че същата е относно нарушаване, неизпълнение на някои правила на работата на
дежурния АЛ. Г. К.. Посочено е, че с решение № 29-175/15.02.2013 г. на общинския съвет е
решено да се изплащат допълнително по 50 лева към заплатите на дежурните за сигурност
затова, че осигуряват пропусквателния режим в сградата на О.Б.. Отразено е, че всички с
изключение на К. изпълняват задълженията си като мерят температурата на влизащите и
питат къде отиват и контролират потока от посетители. Счита поведението му за
недопустимо в обстановка на пандемия.
На 17.05.2021 г. са депозирани обяснения от страна на А.К. до Кмета на О.Б., от
които се установява, че счита за неверни изложените твърдения от страна на С.Т.в.
От приобщеното трудово досие на А.К. се установява, че на същия ежемесечно са
изисквани обяснения във връзка с докладна от 02.08.2021 г., във връзка с докладни от
11.06.2021 г., 15.07.2021 г. и 20.07.2021 г., във връзка с докладна от 21.05.2021 г. и във
връзка с процесната докладна от 21.04.2021 г. Съдържа се още длъжностната характеристика
на А.К. и трудовия договор, сключен между страните.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели – двама
водени от страна на ищеца А.К. и двама от страната на ответника – О.Б., представлявана от
Кмета на Общината.
От показанията на свидетелката Ф.И.Б. се установява, че същата е бивш служител на
О.Б. като вече е пенсионер. Посочва, че през месеците април и май е била все още на работа
и работното й място е било на първия етаж, на гише като е имала видимост към стаичката,
където работят пазачите. Уточнява, че противоепидемичните мерки за влизане в сградата на
Общината са били строги – задължително с маска и след мерене на температурата,
дезинфекция на ръце. Заявява, че А.К. си е изпълнявал задълженията. Правил е забележка на
хората без маска - да си я слагат, а ако някой не знае къде да отиде – го е съпровождал.
Посочва, че не е чувала някой да се оплаква от него като последният не е пускал някой да
влиза без маска и е мерил температурата, въпреки ироничните подмятания на младите
колеги.
От показанията на Ц.Д.Т. се установява, че не живее постоянно в град Б., но от ранна
пролет до средата на ноември прекарва в града. Заявява, че постоянно ходи до Общината,
като е ходила и през месеците април и май, когато К. е бил Д.. Уточнява, че на влизане й е
мерил температурата, упътвал я къде да отиде и прави забележки за носене на маски.
От показанията на свидетеля Л.Д.Н. е видно, че същият няма наблюдения за работата
на К. по отношение пропусквателния режим.
Разпитан като свидетел е С.Я.Т.в, който посочва, че работи в О.Б. като заявява, че
има наблюдения за работата на К. през месеците април и май. Посочва, че той е писал
докладната след консултация със зам.кмета. Заявява, че отишъл да вземе дезинфектант, но
когато се върнал – К. го нямало на работното място и в рамките на 15 минути върнал двама
души без маски. Уточнява, че вратата е била отворена, а това е зона за сигурност. Посочва,
че докато бил при заместник кмета влязла жена от Попович, която била без маска, но не
може да си спомни за точния ден. Заявява, че знае за проблем с термометъра, който
отстранил след разговор с фирмата, която ги поддържа. Специално оплаквания, че влизат
посетители без маски не е имало. Посочва, че К. не излизал да мери температурата на
посетители, едва след като го погледнели излизал да я мери. Уточнява, че не може да се сети
за периода април-май дали е виждал посетители на Общината без маски. Неофициално
колежки са му казвали, че не излизал да ги посрещне, а те просто са преминавали. Твърди,
че е виждал чужди граждани пуснати, които не знаят къде отиват, защото К. не ги е питал
къде отиват, но не си води дневник кога се е случило.
3
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
Предвиденото в Кодекса на труда дисциплинарно производство за налагане на
дисциплинарно наказание е строго формално, с ясно разписани затова правила.
Дисциплинарното наказание се налага по определен ред и се състои от няколко
последователно извършвани и наслагващи се правни действия, които образуват едно
дисциплинарно производство като сложен динамичен състав.
Част и задължителен елемент от сложния динамичен състав e изискването на
обяснения от страна на работника и служителя, аргумент от чл. 193 КТ. От искането за
даване на обяснения работникът или служителят трябва да може да индивидуализира
фактическите белези на събитието /повода/, дало основание на работодателя да изследва и
проверява наличието на елементите от фактическия състав на чл.186 КТ – виновно
неизпълнение на трудовите задължения – чрез изслушването му или приемането на
писмените му обяснения и събиране и оценка на посочени доказателства. В този смисъл е
решение № 182/ 07.10.2015 г., Трето гражданско отделение по гр.дело N 1284/2015 година
на ВКС.
В настоящия случай, от изисканите обяснения не става ясен какъв е повода, поради
който работодателят изисква обясненията. Формалното посочване и връчване на докладна
от 21.04.2021 г. не отстранява този порок, тъй от последната не е ясно кога К. е нарушил
пропусквателния режим, кога не е премерил температурите на влизащите и кога не е
изконтролирал потока от посетители, дали на датата на изготвяне на докладната или в друг
ден или през конкретен период от време. При изискването на обясненията, задължително
условие е от искането работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след
като се е ориентирал в обстоятелствата. В този смисъл решение № 722/03.01.2011, ВКС, ІV
ГО по гр.д. № 518/2009 и решение решение № 563/12. февруари 2013 г., Четвърто
гражданско отделение, гр.д. № 1747 по описа за 2011 година. В настоящият случай, от
съвкупния анализ на писмените доказателства не може да се направи обоснован извод, че от
искането РД 0800-126-/1/13.05.2021 г. за даване на обяснения могат да се изведат ясни и
конкретни обстоятелства във връзка, с които следва да даде обяснения А.К.. В случая
обясненията са искани формално, без да са описани конкретно нарушенията - най - малкото
чрез посочване на деня на извършването им.Това затруднява правото на защита на
служителя. С оглед гореизложеното, съдът намира, че само на това основание следва да
отмени наложеното дисциплинарно наказание на ищеца К.а.
Заповедта за дисциплинарно наказание е волеизявление на работодателят за
дисциплинарно наказание. Издава се в писмено форма, която е форма за действителността
на волеизявлението на работодателя. Заповедта следва да съдържа редица елементи, които
законът установява и които са задължителни за пълнота и завършеност, за да бъде налице
дисциплинарно наказание. Отсъствието, на който и да е от тях прави заповедта незаконна.
Нормата на чл. 195, ал.1 КТ посочва, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. С оглед гореизложеното и при съблюдаване
на законовите разпоредби, следва изводът, че съществените елементи на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание са следните – посочване името на нарушителя,
нарушението, за което се налага дисциплинарно наказание чрез краткото му описание и
подвеждането му под състава на дисциплинарното нарушение, време на извършването му –
дата на извършване и други конкретизиращи времето на извършване на нарушението
обстоятелства, както и мотиви на заповедта, в които се излагат съображенията на
работодателят да накаже съответния работник, респективно служител и видът на
наказанието, както и законният текст, въз основа на който се налага дисциплинарно
наказание. В този смисъл Трудово право, проф. В.М. издателство Сиби, 7-мо издание, 2010
4
г., стр. 495.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е
наложено наказанието и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която същото му е наложено, а съдът да може да извърши проверка и, въз
основа на това, да заключи дали налагането му е законосъобразно или не. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 162/13.07.2016г., гражданска
колегия, четвърто отделение, гр.дело № 67/2016 г., решение № 377/26.10.2011 г. по гр.д. №
1962/2010 г. на IV г.о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на III г.о. на ВКС.
В настоящия случай от издадената заповед № РД 0700-300/25.06.2021 г. на кмета на
О.Б. не е налице индивидуализация на нарушението от обективна и субективна страна – не е
ясно посочено в какво се изразява деянието, кога е извършено. Не е посочено по ясен и
разбираем начин в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина от страна на К..
Не става ясно в какво се изразява липсата на осъществен пропускателен режим на входа на
сградата – дали е налице прекомерно допускане на хора в сградата или напротив
незаконосъобразно препятстване на такива да влязат в същата или пък е пропуск да се
контролира поетапно влизане на посетители или пък е налице допускане на хора, без да им е
премерена температурата и без същите да носят налични предпазни маски или пък не е бил
на работното си място и не е осъществявал пропускателен режим или е налице съвкупност
от всички горепосочени нарушения. Освен това никъде в заповедта не е посочено на коя
дата, респ. дати е извършено нарушението, респективно нарушенията, нито може по
недвусмислен начин да се изведе от известни на работника/служителя обстоятелства и
документи. Не е налице дори посочване на период от време, за който са налице извършените
нарушения, което е допустим начин за отразяване на времето на извършване на същите. В
този смисъл решение № 30/ 08.02.2012 г. по гр.д.№ 388/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 646,
постановено по гр.д. № 1348/2009г. ІV г.о. ВКС и решение № 857/25.01.2011г. по гр.д. №
1068/2009г. ІV г.о. ВКС. Непосочването само на времето на извършване на нарушението,
респ. нарушенията представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
издадената заповед. В този смисъл решение № 94/ 25.07.2016г., гражданска колегия,
четвърто отделение, гр.дело № 4449/2015 г. на ВКС. Непосочването на датата на
извършване на нарушението, респ. нарушенията води до нарушаване на принципа за
еднократност на наказанието, а също така прави невъзможна преценката за спазване на
сроковете по чл. 194 от КТ и лишава работникът или служителят да се защити ефективно. В
настоящия случай освен непосочването на времето на извършване на нарушението, респ.
нарушенията, не е посочено и фактическото основание, поради което е наложено
наказанието, нито в какво конкретно се изразява нарушението, респ. нарушенията.
Горепосочените пропуски в заповедта не могат да бъдат санирани в хода на исковото
производство, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма.
В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 201 от
17.03.2010 г. по гр. дело № 38/2009 г. на състав на ВКС, ІV г.о. и решение № 83/ 24.07.2015
година, гражданска колегия, трето отделение, гр. дело № 5585/2014 година и решение № 260
ОТ 22.07.2011 Г. ПО гр.д. № 793/2010 Г., ІV г.о. на ВКС. За яснота следва да се посочи, че
дори и да беше допустимо санирането им в хода на съдебното производство, в настоящото,
след събирането на всички писмени и гласни доказателства и най – вече при съблюдаване на
представената докладна от страна на С.Т.в и събраните от същия гласни доказателства не
става ясно какво точно е нарушението, респ. нарушенията на К. и в какво се изразява
същото, както и на коя дата, респ. дати или период от време е осъществено/осъществени,
тъй като е налице съществено разминаване и противоречие в същите.
5
По силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1
от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с
оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието; а също
така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на
възможността работникът или служителят да се защити. Затова когато изложените в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да
удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само
в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други
документи, към които заповедта препраща като в този случай тези документи трябва да са
известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта
за налагане на наказанието. В настоящия случай в издадената заповед от страна на
работодателя, липсват мотиви, в които се излагат съображенията му за налагане на
дисциплинарното наказание „забележка“ на служителя А.К.. Не е посочено ясно и
конкретно какви са осъществените от него действия, респ. бездействия, които са в разрез с
въведените от него изисквания, които го мотивират да му търси дисциплинарна отговорност.
Такива не се съдържат и в други документи, които да са били връчвани на наказания К..
Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в
положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги
прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на
изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се
касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на
мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при
оспорване на наказанието. В този смисъл е решение № 260 от 22.07.2011 Г. по гр.д. №
793/2010 Г., ІV г.о. на ВКС, както и решение № 16/28.01.2016 г.,ІV г.о. гр.дело № 3381 по
описа за 2015 год. на ВКС. В този смисъл е Коментар на Кодекса на труда, колектив от
автори – проф. В.М. проф. К.С. и проф. А.В., издателство Сиби, 12 издание, 2016 г., стр.648.
Въз основа на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че издадената заповед №
РД 0700-300/25.06.2021 г. на кмета на О.Б. е незаконосъобразна на формални основания,
поради което наложеното на ищеца К. наказание „забележка“ подлежи на отмяна, без съдът
да разглежда спора по същество. На основание изложените мотиви исковата претенция
на АЛ. Г. К., ЕГН ********** срещу О.Б., ЕИК *********, адрес: град Б., ул. „А.П.“ № 29,
представлявана от кмета на Общината се явява основателна и подлежи на уважане.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират заплащането на сторените в
производството разноски, но с оглед изхода на делото, такива се следват само на ищцовата
страна. Последната претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, за което са представени надлежни доказателства за заплащането му. Същото, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се възложи в тежест на ответната страна. На основание
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид
основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
дължимата за производството ДТ от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ заповед № РД 0700-300/26.05.2021 г. на Кмета на О.Б., с която на АЛ. Г.
К., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „П.М.“ № 4 е наложеното дисциплинарно наказание
„забележка“, на основание чл. 357 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, пр. второ КТ
ОСЪЖДА О.Б., ЕИК *********, адрес: град Б., ул. „А.П.“ № 29, представлявана от
кмета на Общината да заплати на АЛ. Г. К., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „П.М.“ № 4
сумата от 500 лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски
за адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА О.Б., ЕИК *********, адрес: град Б., ул. „А.П.“ № 29, представлявана от
кмета на Общината да заплати по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7