Решение по дело №25448/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1340
Дата: 24 януари 2024 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231110125448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. С., 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110125448 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 133231/12.05.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 141148/19.05.2023 г., с молба с вх. № 187806/30.06.2023 г. и с молба с
вх. № 201365/14.07.2023 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена
от С. С. Н., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу Д. В.
Г., за когото твърди, че е лице, с което е била във фактическо съпружеско
съжителство. В молбата се сочат извършени спрямо молителя актове на
домашно насилие, подробно описани по време, място и начин на извършване
Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в молбата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е лице, с
което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство,
съобразно декларираното обстоятелство в представената декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, поради което съдът приема, че е подадена от лице, което има
право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН, срещу
лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна
легитимация на страните.
Нужно е да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство са деянията, които се твърди, че са извършени от ответника в
периода 12.04.2023 г.-12.05.2023 г., предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 (ред.
ДВ, бр. 102 от 2009 г.). ЗЗДН и § 30. от ПЗР към ЗЗДН. Останалите актове,
1
извън посочения период, първоинстанционния съд приема, че са посочени с
оглед изясняване на отношенията между страните, а не поради това, че се
търси защита от тях, възможността за което без съмнение е преклудирана.
Поради изложеното молбата е допустима.
По основателността:
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата се твърди, че ответникът е осъществил спрямо молителката
актове на домашно насилие, продължаващи и към момента на подаване на
молбата, както и конкретни дати– телефонни обажданията от страна на
ответника в периода 12.04.2023г.-12.05.2023г. по различно време от
денонощието от следните телефонни номера, както следва: 0876-058-194,
0895-709-584, 0894-434-378, 0896-111-356, 0877-366-388, към личния
телефонен номер на молителя 0877-332-733, по време на които не са били
разменяни думи и изрази. За посочения период се твърди, че на личния адрес
на електронна поща на молителката - snacheva2001s@gmail.com, ответникът
изпращал имейли от имейл адреси: nqmaproblemmm77@abv.bg,
bуbуbу777@abv.bg, byobicha777@abv.bg, zdraveiby5@abv.bg,
ddssds11@abv.bg, kkooddas@abv.bg, чрез съдържанието на които електронни
писма е осъществявал постоянен тормоз чрез натиск и настояване от негова
страна да се види с молителката, които съдържали обяснения от страна на
ответника, че молителката е „неговата жена“, „постоянно му липсвала“,
„завинаги ще я обича“, „че трябва да се оженят“. Молбата за защита е
подадена на 12.05.2023г., поради което е спазен и преклузивният срок по
чл.10, ал.1 ЗЗДН.
От представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват
релевантните за производството факти. Тя съдържа надлежно описание на
декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответника, съдържа
и доказателства относно авторството на деянията.
Изложеното в декларацията не е оборено от останалите доказателствени
източници и съдържанието й следва да бъде кредитирано в цялост, доколкото
на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН представлява годно доказателствено
средство. Декларацията хармонира с приета по делото съдебно- техническа
експертиза, въз основа на която съдът приема за установено, че в пощенска
кутия на имейл адрес на молителката - snacheva2001s@gmail.com, са
получени 30 входящи съобщения, 27 от които са изпратени в релевантния за
производството период от 12.04.2023г. до 08.05.2023г., като от всички
съобщения 19 на брой са изпратени от един и същ IP-адрес: 62.73.69.221 и от
различни 11 на брой електронни пощи. Всички установени IP адреси на
подателите, посочени в експертизата, са от мрежата на „Виваком България“
ЕАД, като седем от тях са от мобилната мрежа на „Виваком“, а останалите 23
са от кабелната мрежа.
От декларацията и приетите по делото писмени доказателства може да се
2
направи извод, че в периода от 12.04.2023г. до 08.05.2023г. ответникът е
изпращал множество съобщения до молителката, в които се обръщал към нея
със соченото в сезиращата съда молба и декларацията нарицателно име- Бу,
както и с името Софи и други, отправял искания към нея да се съберат, да се
срещнат, посочвал, че я обича и му липсва комуникацията с нея. Косвено
подкрепа декларацията намира в показанията на свидетеля Евстатиева, която
излага, че непосредствено е възприемала поведение на молителката в този
темпорален период на извършени от ответника посредством писма на
електронна поща, от което молителката изразявала своите притеснения пред
свидетеля. От показанията на разпитания в производство свидетел се
установява също, че молителката изпитвала силно негативни емоции от това,
че ответникът й се обаждал от непознати номера и я причаквал в близост до
работното й място, въпреки че в предходен период се преместила в друг град
и преустановило всякакви контакти с него. Описаните от молителката актове
на физическа агресия са извън предмета на доказване в настоящото
производство, тъй като макар да са наведени в сезиращата молба, от
изложеното в уточнителните молби и в декларацията следва извод, че са
извършени в различно време от посоченото в молбата. Въпреки това
съобщеното от свидетеля косвено кореспондира със съдържанието на
декларацията, като сочи, че ответникът проявява системна склонност да
изпраща съобщения на молителката и отправя обидни думи към нея, да я
следи и преследва, което й причинява изключителен стрес.
Приобщените по делото писмени доказателствени средства от преписка
по досъдебно производство по описа на СРП не са събрани в хода на
настоящото производство и не могат да бъдат ценени от настоящия съдебен
състав за сочените от молителката в сезиращата молба действия на ответника,
доколкото на основание чл. 300 ГПК със задължителна сила се ползва само
влязлата в сила присъда на наказателния съд, каквато към настоящия момент
няма данни да е постановена. Колкото до дадените от страните сведения и
приложена кореспонденция чрез различни приложения, същите касаят факти
и обстоятелства извън релевантния период в настоящото производството
12.04.2023г.-12.05.2023г., като единствено могат да служат в подкрепа на
извода, че между страните са налице отношения и са живели на съпружески
начала.
От приложените извадки от кореспонденция по електронна поща се
установява съдържанието на изпратените от ответника до молителката
съобщения.
Тя изключително добре хармонира с обсъдените до настоящия момент
доказателствени източници, включително с показанията на свид. Евстатиева,
която разкрива поведението на ответника да създава нови имейл адрес, от
които да я притеснява молителката, защото тя е блокирала всичките му
акаунти в социалните мрежи. Съставът на съда не приема оспорването на
допустимостта като доказателства на приложената кореспонденция. Тя трябва
да се третира като неподписани частни електронни документи и да се
преценява заедно с всички доказателствени източници. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
3
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35 от Регламента предвижда, че
„електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис.
Кореспонденцията отговаря на дефиницията, заложена в чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ следва да се
третира като електронен документ. В тези документи, съгласно чл. 4
ЗЕДЕУУ. Кореспонденцията е неподписана. Това обаче не представлява
пречка за преценката й заедно с останалите доказателства по делото, тъй като
Регламент (ЕС) № 910/2014 или ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният
документ да е подписан. Следва още да се припомни, че е налице трайна
практиката на ВКС във връзка с т. нар. „неподписани документи“ (Решение
№ 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и
цитираното в него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по
описа на ВКС, IV г.о.). Съгласно нея документи са не само подписаните и
официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните
свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни
доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом няма
забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по
такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова
доказателствено средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с
оглед на всички обстоятелства по делото, за проверката му може да се
допускат доказателства, а пълното доказване може да бъде извършено не само
с преки, но и с косвени доказателства. Ето защо настоящият състав приема, че
липсва пречка извадки от кореспонденция между страните да се представят
по делото. В случая тя е проверена чрез използваните в процеса
доказателствени средства, от които може да се установи, че това
действително е водената между страните коресподенция.
Въз основа на декларацията, намираща подкрепа в показанията на
свидетеля Евстатиева, естеството на кореспонденцията (повтарящо се
обръщение Бу/Bu/By или Софи, обяснения в любов и призоваване за нов
шанс), обстоятелството, че от тридесет имейла с 11 различни пощи, 19 на
брой са изпратени от един и същ IP-адрес – 62.73.69.221, това, че част от
електронните пощи съдържат сричката By(Бу), водят настоящия състав до
единствен възможен извод, че автор на съобщенията и телефонните
обаждания е именно ответникът.
Доказателствата, посочени по-горе са необорени от други доказателства,
не е внесено и съмнение в достоверността им, противно на твърденията в
писмените становища и защита, ето защо следва да се кредитират в цялост.
Съдът, намира че поведението на ответника съставлява акт на домашно
4
психическо насилие, изразяващо се в използване на изразни средства
посредством множество телефонни обаждания в периода 12.04.2023г.-
12.05.2023г. по различно време от денонощието от следните телефонни
номера, както следва: 0876-058-194, 0895-709-584, 0894-434-378, 0896-111-
356, 0877-366-388, към личния телефонен номер на молителя 0877-332-733, по
време на които не са били разменяни думи и изрази и изпращане на
електронни съобщения на имейл адрес на молителката на следните дати от
имейл адреси, както следва: на 12.4.2023 в 17:35 от имейл bybyby777@abv.bg,
на 13.4.2023 г. в 0:17 ч. от имейл адрес byobicha777@abv.bg, на 13.4.2023 г. в
0:21 ч. от имейл адрес byobicha777@abv.bg, на 14.4.2023 г. в 0:20 ч. от имейл
адрес ddssds11@abv.bg, на 14.4.2023 г. в 16:03 ч. от имейл адрес
ddssds11@abv.bg, на 15.4.2023 г. в 16:05 ч. от имейл адрес ddssds11@abv.bg,
на 16.4.2023 г. в 16:23 ч. от имейл адрес ddssds11@abv.bg, на 17.4.2023 г. в
13:43 ч. от имейл адрес sosdd7@abv.bg, на 18.4.2023 г. в 18:52 ч. от имейл
адрес zdraveiby5@abv.bg, на 19.4.2023 г. в 10:47 ч. от имейл адрес
zdraveiby5@abv.bg, на 19.4.2023 г. в 14:13 ч. от имейл адрес
zdraveiby5@abv.bg, на 20.4.2023 г. в 15:16 ч. от имейл адрес
byobicha777@abv.bg, на 20.4.2023 г. в 22:55 ч. от имейл адрес
kkooddas@abv.bg, на 23.4.2023 г. в 2:01 ч. от имейл адрес kkooddas@abv.bg,
на 23.4.2023 г. в 21:41 ч. от имейл адрес kkooddas@abv.bg, на 26.4.2023 г. в
13:29 ч. от имейл адрес lelezashto1@abv.bg, на 27.4.2023 г. в 18:05 ч. от имейл
адрес lelezashto1@abv.bg, на 30.4.2023 г. в 13:08 ч. от имейл адрес
kaksiby00@abv.bg, на 1.5.2023 г. в 13:09 ч. от имейл адрес kaksiby00@abv.bg,
на 2.5.2023 г. в 17:19 ч. от имейл адрес kaksiby00@abv.bg, на 4.5.2023 г. в
12:12 ч. от имейл адрес france06@abv.bg, на 5.5.2023 г. в 23:39 ч. от имейл
адрес sofiloveyou@abv.bg, на 6.5.2023 г. в 0:25 ч. от имейл адрес
france06@abv.bg, на 6.5.2023 г. в 12:31 ч. от имейл адрес sofiloveyou@abv.bg,
на 6.5.2023 г. в 13:21 ч. от имейл адрес sofiloveyou@abv.bg, на 8.5.2023 г. в
18:05 ч. от имейл адрес france06@abv.bg, на 8.5.2023 г. в 22:26 ч. от имейл
адрес molqtevojgo@abv.bg, в които използвал редица изразни средства по
отношения на молителката, за да я принуди да се срещне с него и да има
отношения с него. Форма на психическо насилие в контекста на отношенията
им е изпращаните ежедневно електронни писма на електронна поща на
молителката с различно съдържание, в които изразявал желание да я види и
да общува с нея, Ответникът търсил контакт с молителката и по телефон, като
й е звънял от различни телефонни номера по различно време на денонощието,
въпреки че молителката е ограничила възможността на ответника да
комуникира с нея по телефон и е блокирала личния му телефонен номер. Чрез
извършените актове на насилие на различни дати в рамките на периода в
периода 12.04.2023г.-12.05.2023г. по различно време от денонощието
посредством изпратени 27 съобщения на имейл адрес на молителката и
неколкократни телефонни позвънявания от различни телефонни номера,
ответникът демонстрира желание за физическо и психическо надмощие над
молителката, очевидно, за да всее страх в нея и да я притеснява ежедневно.
Съдът намира, че поддържаната от ответника процесуална позиция не е
достоверно отражение на действително случилото се, доколкото от ответната
5
страна не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да поставят под
съмнение извода на съда относно приетите за установени актове на домашно
насилие спрямо молителката, извън формалното оспорване на изложените в
сезиращата съда молба обстоятелства.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходяща за осъществяване на защита на молителя
се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно: да се задължи
нарушителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Следва да
бъде наложена забрана ответникът да приближава молителката, местата,
които посещава за отдих, местата, където осъществява социални контакти и
дома й на по малко от 2 метра.
Касае се до поредица от изключително дръзки актове на домашно
насилие, с които системно демонстрира желанието си да всява страх у
пострадалата, търсейки контакт с нея лично и чрез изпращане на съобщения и
телефонни позвънявания.
Налагането на повече от мерки, не е необходимо, тъй като съдът счита,
че с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН ще бъде постигнат нужния превантивен
ефект.
Следва да се припомни, че при определяне на подходящи мерки трябва
да бъдат налагани минимални ограничения спрямо нарушителя, когато те са
достатъчни за предотвратяване на бъдещи актове на домашно насилие. В
случая именно такава се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като съдът
счита, че потенциалните последиците от неспазването й – осъществяване
състав на престъпление от общ характер – по чл. 296 НК, са достатъчно
сериозни, за да изпълни тя превантивната си функция.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата съобрази, от една страна,
характера и тежестта на извършеното, доколкото е налице изключителна
упоритост от дееца и висок интензитет на психическо насилие, както и
6
данните от прокурорската преписка за вида на трудовата му ангажираност,
съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в максимален размер от 1000
лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника Г., която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Претенция за присъждане на сторените по делото разноски не е заявена
от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по разпределяне на
разноските в настоящото производство.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Д. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Фондови жилища“, бл. 3, вх. В, ет.
2, ап. 63, като му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.
3 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо С. С. Н., ЕГН ********** и му ЗАБРАНЯВА да
приближава С. С. Н., ЕГН **********, местата, които тя посещава за отдих,
местата, където осъществява социални контакти и дома й на по малко от 2
метра., считано от датата на издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Д. В. Г. , ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на Д. В. Г., ЕГН **********,
глоба в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8