Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260182
гр. ВРАЦА,17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гржданско отделение,в публично заседание на 27 октомври 2021 г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка
Т.П.
Ана Ангелова-Методиева
при участие на секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от Пенка Т.П.
въз. гр. дело № 103 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
„Тролейбусен транспорт -Враца“ ЕООД
гр.Враца,чрез процесуален представител адв.К. К. от ВрАК,е подало въззивна жалба против решение на РС
Враца от 22.06.2020г.,постановено по гр.д.№ 176/2020г.,с което са уважени
предявени против въззивника обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ.Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно,поради което се иска неговата отмяна.Излагат
се подробни доводи и съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново решение от въззивната инстанция,с което предявените
искове се отхвърлят.Претендират се разноски за двете инстанции.С въззивната
жалба не се иска събиране на нови доказателства.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.Моли първаинстанционното
решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.
Подадена е и частна жалба от въззивника против определение на РС-Враца по същото
дело от 01.12.2020г.,с което е отхвърлена молбата му за изменение решението по
делото, в частта относно разноските.
В частната жалба се поддържа,че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът своевременно бил
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната
страна,поради несъответствие на същия с минималния размер на адвокатските
възнаграждения по НМРАВ и с фактическата и правна сложност на делото.Иска се
намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответната
страна,като съдът се съобрази с посочените от него критерии,след отмяна на
атакуваното определение.
Ответникът по тази
ч.жалба и ищец в първата инстанция оспорва същата и моли да бъде оставена без
уважение.
С определение от
26.02.2021г.настоящият състав е приел въззивната жалба за редовна от външна страна и
процесуално допустима,тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по
смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Делото е било насрочено за разглеждане по въззивната жалба в
открито с.з.
Със същото
определение въззивната инстанция е
приела частната въззивна жалба за процесуално недопустима като просрочена и е
прекратила производството по нея.
С определение от
23.09.2021г.по въз.ч.гр.д.№ 1181/2021г.по описа на САС , съд.състав на САС е приел,че частната жалба се явява
процесуално допустима,отменил е определението
на ВрОС в тази му част и е върнал делото на ВОС за продължаване процесуалните действия по ч.жалба.
ВОС е бил насрочил,както
се изложи делото за разглеждане на първоначалната въззивна жалба в открито с.з.,но ход на делото не е
даван,поради постъпилата частна жалба в САС против прекратителното определение
на ВОС по нея.
След връщане от
САС,делото е насрочено за разглеждане
във ВОС в открито съдебно заседание както
на въззивната жалба така и на частната жалба от „Тролейбусен транспорт
Враца“ ЕООД гр.Враца.
1.По въззивната жалба на „Тролейбусен транспорт Враца“
ЕООД гр.Враца:
Съд. състав при
ВОС приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на обжалване
,срещу акт от категорията на
обжалваемите.
Разгледана по същество
въззивната жалбата е н е
о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд Т.Н.Ц. *** е предявил обективно съединени
искове против „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД, за признаване за незаконно уволнението му, отмяна на
заповед № 22/04.12.2019г.за дисц. уволнение и възстановяване на предишната му работа „***”,
както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 7630.56 лв. за
времето, през което е останал без работа ,поради уволнението, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в районния
съд. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба
ищецът заявява, че е бил в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор от 09.10.1995г. на длъжност „***“. Едновременно с това бил и
председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт -
Враца“ ЕООД гр.Враца. Със заповед
№22/04.12.2019г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и било прекратено трудовото му правоотношение
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Твърди, че не било
спазено от работодателя му изискването
на чл.333 ал.3 КТ и чл. 12 ал.1 от Колективен трудов договор в предприятието,
тъй като бил председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в ответното
дружество и се ползвал от защитата предвидена в тези текстове, която изисквала
да бъде налице предварително съгласие на
синдикалния орган за неговото уволнение. Управителят на „Тролейбусен
транспорт - Враца“ ЕООД бил поискал
становище от Председателя на Изпълнителния съвет на Федерацията на
транспортните работници „Подкрепа“, но с писмо изх. №12- 16/11.11.2019г. до
управителя на ответното дружество било съобщено, че такова съгласие не се дава. Изложени са мотиви, че посочените доказателства са недостатъчни и са
резултат от системни доноси срещу ищеца Т.Ц.. Въпреки липсата на изискуемото съгласие
ищецът бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 22/04.12.2019г, която била
незаконосъобразна ,поради неспазване на императивното изискване на закона за
съгласие от синдикалната организация, в която Ц. членува и представлява.
Ищецът сочи, че е избран легитимно за
председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при ответното дружество,
като с него бил подписан колективния договор в това предприятие. Твърди, че
уволнението му се дължи единствено на неговата дейност като синдикален лидер и
всички посочени нарушения не отговарят на истината и са недоказани. Навежда
доводи, че заповедта за уволнение не е мотивирана, липсвали мотиви по същество
и за него оставали неясни причините за налагане на дисциплинарното наказание.
Обстоятелствената част на заповедта не съдържала пълно и ясно описание на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, като не били посочени и
задължения, които се съдържат в длъжностната му характеристика и в Правилника
за вътрешния ред, или КТД, които не са спазени. Не било ясно в какво се
изразява неизпълнението на трудовите му задължения, като не е посочено кои
трудови задължения са нарушени и неизпълнени. Липсвали задължения в
длъжностната му характеристика, чието нарушаване може да се изрази в допускане
на чуждо превозно средство, не сменяне на шифъра на перфоратора за периода
11.11.2019г. - 15.11.2019г. Освен това не ставало ясно също така кои заповеди и
нареждания на работодателят не е изпълнил.
Твърди, че за
обстоятелствата по т.3 до т.9 от заповедта е изтекла давността за налагане на
наказание.Поддържа, че не е извършил твърдените в заповедта нарушения.
С оглед наведените
фактически твърдения в исковата молба и отправените искания, решаващият съдия е
приел, че при условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване е сезиран с конститутивни искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка
с чл.225 ал.1 от КТ.
В подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът „Тролейбусен транспорт - Враца“
ЕООД гр.Враца оспорва исковата молба,
като сочи, че същата е неоснователна и недоказана. Счита, че процесната заповед
за уволнение е издадена в съответствие с разпоредбите на КТ като същата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от фактическа
страна следното:
Безспорно е между
страните, че ищецът Т.Ц. е бил в трудово
правни отношения с ответното дружество по делото-„Тролейбусен транспорт-Враца“
ЕООД, като Ц. е изпълнявал длъжността „***“, считано от 09.10.1995 г.
От приложената по делото Заповед №22/04.12.2019 г. се установява,че трудовото
правоотношение с Ц. е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ като той е отказал да получи заповедта срещу подпис,чиито отказ е оформен с имената
и подписите на четирима свидетели . В заповедта са посочени фактическите
обстоятелства, свързани с извършени нарушения от Ц.,които са посочени в 11
пункта, а за 2 от тях е посочено, че на Ц. вече е наложено наказание по КТ.
Според уволнителната заповед мотивите за налагане на наказанието са:
системни груби нарушения на трудовата дисциплина, неизпълнение на възложената
работа, преждевременно напускане на работа, неизпълнение на законните нареждания
на работодателя, уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на
други трудови задължения предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор и в длъжностната характеристика.
За констатираните в
уволнителната заповед нарушения, ответникът„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД е
поискал писмени обяснения от ищеца , но той е отказал да даде такива.
По делото е приложен
сключен колективен трудов договор/КТД/ за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2019
г. между „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, синдикална организация на КНСБ в
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД и синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД. Колективния трудов договор е подписан от
ищеца Т.Ц., в качеството му на представляващ Синдикална секция на КТ „Подкрепа“
в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД гр.Враца.
С писмо
изх.№482/05.11.2019 г. изпратено от управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца“
ЕООД до ФТР „Подкрепа”-гр.Враца е поискано
предварително съгласие по чл.333,
ал.3 КТ за дисциплинарно освобождаване от работа на Т.Ц. като представляващ синдикалната секция на КТ
„Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, поради: системно нарушаване на
трудовата дисциплина за последната година, неизпълнение на възложените задачи и
на служебните си задължения, уронване престижа на колегите си и на дружеството,
предходно наложени наказания-забележка и предупреждение за уволнение.
В отговор на
писмото изпълнителния съвет на федерацията на транспортните работници към КТ
„Подкрепа“-гр.Враца не е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на Т.Ц. с дружеството ответник.
Приложено е и писмо изх.№19093238/25.11.2019 г. изпратено до
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД,с което Дирекция „Инспекция на труда“-Враца
е дала на осн.чл.333 ал.1 т.5 от КТ, по искане на дружеството ответник, предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Ц..
Приложено е и копие от
цялото трудово досие на Т.Ц. в дружеството-ответник.
По делото са разпитани
свидетелите-И. К./председател на Националната федерация на транспортните
работници на КТ „Подкрепа“/ и Ц. В./организатор пътнически превози в ответното
дружество/.
В показанията си св. И.
К. твърди, че познава ищеца Ц. от 2014 г., в качеството му на председател на
Синдикалната секция в „Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД,което е изборна синдикална длъжност и е избран от
членовете на синдикалната организация в предприятието по реда на чл.7, ал. 2 и
чл. 7а от КТ, т.е. Ц. имал това качество. Той бил председател на синдикалната
секция, а не представител на работниците, избран от Общото събрание на
работниците в предприятието и за неговото уволнение според свидетеля важи разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, при
която искане за съгласие се прави до синдикалния орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. Свидетелят
твърди, че относно уволнението на Ц. е информиран писмено от ръководството на
предприятието с около 60 страници изпратени материали, с които искали да се
даде писмено становище относно съгласие за уволнението му. Изпълнителният съвет
на Националната федерация на транспортните работници КТ „Подкрепа" /НФТР/
с писмено становище е отговорило, че не дава съгласие за уволнението на Ц., а според
св.К. ,Ц. е
добросъвестен, отговорен работник, добър синдикалист, грижещ се за правата и
интересите на работниците. Твърди, че
многократно, лично към него се е обръщал както по телефон, така и когато
са имали синдикални мероприятия, с изявление за негови проблеми в отношенията с
ръководството на „Тролейбусен транспорт - Враца", които са свързани със
синдикалната му дейност, която осъществява, а той е отстоявал правата и
интересите на членовете на синдикалната секция на „Подкрепа" във фирмата.
Свидетелят споделя, че работодателят е обвинявал ищеца, че той и негови хора от
така нареченото обкръжение, умишлено не сменявали перфораторите в тролейбусните
средства, без това да им е пряко свързано със задълженията.Св. К. твърди още ,
че е бил свидетел на спречкване между Ц.
и управителя на дружеството ,където е настоял пред Г-жа Н. да се постигне
баланс в отношенията им, да не се стига до уволнението на Ц.. Свидетелят заявява,
че от многобройните му посещения по време на работа се е уверил, че Т.Ц. притежава
добри служебни и синдикални качества, уважаван е от колектива и добросъвестно
изпълнява служебните си задължения.
От показанията на св.Ц. В. се установява, че
познава Т.Ц. като бивш служител на ответното дружество. Според него докато е
работил при тях е изпълнявал служебните си задължения, но е имало и изключения.
Като *** бил съвестен и изпълнявал точно задълженията си. Имало е оплаквания
срещу него от служители на дружеството за неспазване на трудовите правила, но
не посочва конкретика.
При така установените
фактически данни се налагат следните правни
изводи:
Пред
първоинстанионния съд Т.Ц. поддържа в
исковата си молба,че заповедта за дисциплинарното му уволнение е
незаконосъобразна, тъй като при прекратяването на трудовото му правоотношение , работодателят не се е
съобразил със закрилата,която има по чл.333, ал.3 КТ, т.е. да има предварително
съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация , тъй като Ц. бил председател на синдикална
секция на КТ „Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД.
Фактът, че Ц. е
бил председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД се установява от приложения по делото колективен трудов
договор, сключен между „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, синдикална
организация на КНСБ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД и синдикална секция на
КТ „Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2019 г. и
подписан от Т.Ц., в качеството му на представляващ Синдикална секция на КТ
„Подкрепа“ в Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД.
Съгласно чл.333, ал.3
от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация.
Целта на предварителната закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с
§ 1, т. 6 от ДР на КТ, е да се даде специална защита на тези синдикални
дейци, които заради ръководните си функции в съответната синдикална организация
и с цел защита на правата на работниците и служителите, влизат в спорове и
конфликти с работодателя. Тази предварителна закрила е въведена от
законодателя, за да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на
синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в
противоречие с тези на работодателя.
Видно от приложеното
писмо, изпратено от изпълнителния съвет на федерацията на транспортните
работници към КТ „Подкрепа“-гр.Враца до ответното дружество , не е дадено съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение на Т.Ц., с което предварителната закрила при
уволнението му не е преодоляна към
4.12.2019 г.
Неоснователни са
твърденията на проц. представител на „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД във
въззивната жалба,че Ц. към момента на уволнението /4.12.2019 г/ вече не е
притежавал качеството, което да му даде възможност да се ползва от закрилата на чл.333 ал.3 от КТ,тъй като КТД бил престанал да действа на 01.12.2019 г.
По делото няма данни
КТД да е продължил своето действие след 01.12.2019 г, но този факт е
ирелевантен за настоящия спор, защото изрично чл.333 ал.3 от КТ посочва закрила
на член на синдикално ръководство докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му.В
тежест на оспорващия този факт работодател е да докаже, че към 4.12.2019 г Ц. е бил освободен от заеманата синдикална
длъжност и са изминали 6 м. от освобождаването му,което не бе доказано по делото до приключване на съдебното
следствие.
По делото е приложено
и писмо –искане от работодателя до „Инспекция по труда „-Враца и отговор от нея
,че на основание чл.333 ал.1 т.5 от КТ дава
разрешение за прекратяване труд. правоотношение на Ц. по чл.330 ал.2 т.6
от КТ .В случая основанието в посоченото искане е чл.333 ал.1 т.5 което касае друга хипотеза
т.е.Ц. да е бил избран за представител
на работниците и служителите.Затова това
разрешението на „Инспекцията по труда е неотносимо в настоящия казус. В подкрепа
на посоченото са показанията на св.И. К. коментирани по-горе в настоящите мотиви.
Тъй като работодателят не е получил предварително
нужното разрешение от Федерацията на транспортните работници към КТ
„Подкрепа“-гр.Враца за уволнението на Ц., то предварителната закрила по чл.333
ал.3 от КТ към момента на уволнението му
/04.12.2019 г/, не е била преодоляна и
издадената заповед за дисц. уволнение е незаконосъобразна.
При гореизложеното уволнението следва да бъде
отменено като незаконно само на това основание, без да се обсъжда и разглежда спора по същество относно визираните от работодателя нарушения от Ц. в заповедта за уволнение. Предвид
трайната съдебна практика въззивният състав не следва да разглежда спора по
същество и да се произнася по доводите на въззивника в тази част от въз. жалба, въпреки че ВРС го е разгледал и по същество без да е било необходимо .
При уважаването на
иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен и обусловеният иск по чл.
344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***”.
Първоинстанционният
съд законосъобразно е приел ,че и евентуалния иск за присъждане на обезщетение
за времето на оставане на Ц. без работа за периода от 04.12.2019г. до
04.06.2020г ,е основателен и доказан. От фактическа страна на спора във въззивната жалба се оспорва само размера на определеното от
ВРС обезщетение, не се спори, че през този период, Ц. не е работил по трудови
други правоотношения и не е реализирал доходи от престиране на работната си
сила, поради което следва да бъде обезщетен за претърпените вреди от неполучени
трудови възнаграждения, настъпили като последица от уволнението му.
Въпреки ,че пред ВРС
проц. представител на Ц. не е поддържал изрично назначаване на експертиза за
определяне на обезщетението,то са представени
и от двете страни фишовете за получена работна заплата от Ц. три месеца
назад преди уволнението. Съгласно чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя се определя като
база въз основа на месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение.
Съгласно чл.19, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец,
брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ се определя като полученото
среднодневно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия
месец.
Съдът не е обвързан от
специални познания/вещо лице и експертиза/ за да определи търсеното 6 месечно обезщетение на база приложените
писмени докаазателства. Видно от приложеният по делото фиш за работна
заплата, за последния отработен месец
/ноември 2019 г./ брутното трудово възнаграждение на Ц. е в размер на 1150.58лв., в който месец
е отработил 19 дни, при което среднодневното брутно трудово възнаграждение
възлиза на сумата от 60.56лв./1150.58лв:19 дни/. От това следва, че на ищеца
следва да се присъди сумата от общо
7630.56лв. обезщетение за шестте месеца, през които е останал без работа. Върху
тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на
делото „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД
следва да заплати на Т.Ц. направените от
него разноски пред въззивната инстанция:800лв
по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г. заплатени към
момента на сключване на адв.П.М.П. от САК.
2.По въззивната
частна жалба на „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД:
Въз.състав при ВрОС приема,че
ч.жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество н е о с н о в а т е л н
а.
На осн.чл.248 ал.1 от ГПК „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД –гр.Враца са поискали ВРС да измени
решението си №336/22.06.2020 г по гр.д.№176/20 г по негов опис ,в частта за разноските като
намали присъдените 1200 лв. адв. хонорар
в полза на Т.Ц. поради, прекомерност и липса на правна и факт. сложност на
делото.
Ответната страна е
оспорила молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК
заявявайки ,че молбата е неоснователна,
тъй като нямало противоречие с разпоредбите на чл.7 ал.1 т.1 вр.с ал.2 т.2 от
Наредба№1 от 2004 г за мин. размери на адв. възнаграждения.
Решаващият съдия в
мотивите на атакуваното му определение
№260580/01.12.2020 г., е приел, че правното основание на исковете е чл.344 ал.1 т.1 и 2, а според Наредба№1 от
2004 г за мин. адв. възнаграждения/чл.7 ал.1 т./, адв. възнаграждение за всеки
от тези искове е не по-малко от МРЗ т.е.610 лв. към онзи момент, а при иска по
чл.344 ал.1 т.3 с мат. интерес 7630 лв , се прилага ал.2 от същата Наредба.
Следователно не е налице прекомерност на адв. хонорар и няма основани за
неговото намаляване.
Във въз. ч. ж. се
поддържа изцяло молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК за прекомерност на адв. хонорар
и не се излагат нови доводи.
Ответната страна
отново е оспорила въз. ч. ж. като неоснователна, тъй като не само ,че адв. хонорар
от 1200 лв не бил прекомерен за
обективно съединените искове,а
напротив според наредба №1 за
мин.адв. възнаграждения размера на адв. хонорар следвало да надвиши оспорвания такъв.
Въз. състав приема, че определението на ВРС е правилно и
законосъобразно като ВОС изцяло споделя мотивите на решаващия съдия, поради
което въззивната частна жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли. Само с първите два иска/чл.344 ал.1 т.1
и 2/ адв. хонорар, според Наредба№1 за мин. адв. възнаграждения възлиза на 1220
лв ,плюс хонорар за иска по т.3 при
материален интерес 7630 лв. Следователно адв. хонорар от 1200 лв не е прекомерен дори и при липса на
факт. и правна сложност на делото.
При този изход
на делото по въз. частна жалба
разноските остават както са направени, тъй като Ц. не е претендирал такива.
Така мотивиран от
гореизложеното въз. Състав при ВОСъд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №336/22.06.2020
г. по гр.д.№ 176/20 г. по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА „Тролейбусен транспорт-Враца “ЕООД да заплати на Т.Н.Ц. *** сумата от 800/осемстотин/лева разноски/адв.хонорар/ пред въззивната
инстанция.
ОТХВЪРЛЯ въззивна частна жалба вх.№26618/29.12.2020
г. подадена от „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД гр.Враца като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА определение №260580/01.12.20
г по гр.д.№176/20 г по описа на
РС-Враца.
На осн.чл. 280 ал.3
т.3 от ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1/
2/