РЕШЕНИЕ
Номер 125606.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна27 състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Х. Желева
Секретар:Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно
наказателно дело № 20203110203512 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: К.
Х. Х. ЕГН: **********, с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, с. Въглен, против
Наказателно постановление № 23-0000602 от 11.11.2019г., издадено от началник
отдел "Автомобилна администрация" - Варна в ГД „АИ“ , с което на основание чл. 93,
ал.2 ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Съставът от превозни средства
бил без товар, следователно превозът не бил за собствена сметка. Сочи се още, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закона за
ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху
стопанската дейност, както и че нормата на чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8/2008г. на МТ
противоречи на разпоредбата на закона. Отбелязва се, че НП е издадено в нарушение
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като с Държавен вестник брой 60 от 2020г., влязъл в сила
от 07.07.2020г. е изменена нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, като е предвидена по-
благоприятна санкция в размер на 100 лв. Излагат се аргументи за приложение на
чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
1
експерт Вълчева, която оспорва жалбата и моли НП да потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 14.08.2019 г., въззивникът управлява МПС - влекач марка "Ман" от Kат.N3, с
рег.№ В0446НК, собственост на "Корпус груп" ЕООД с ЕИК: *********, с прикачено
полуремарке с рег.№ В0178ЕС, собственост на "Катли" ЕООД ЕИК: *********, като
извършвал превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България с МПС от Kaт.N3 с допустима максимална маса над 12 т. с пътен
лист № 20060400/14.08.2019г. и заповед за превоз за собствена сметка №
008479/14.08.2019г., заверени от "Девня Трейд" ООД . Около 14:45ч. при движение по
пътя гр.Добрич - гр. Варна, на 2 км. след разклона за с.Изворско в посока гр.Варна, той
бил спрян за проверка от служители на РД „АА” / с предишно наименование
ОО“АА“/, един от които св.К.. При проверка било установено, че превозното средство
е без товар. В момента на проверката водачът не представил на контролните органи
заверено копие от лиценз на Общността. Не представил и личните си документи, което
наложило да бъде потърсено съдействие от органите на полицията, посредством които
самоличността на възз. била установена. От направената справка в ИА "АА"
контролните органи установили, че за "Девня Трейд" ООД има издаден лиценз на
Общността № 16046.
При горните констатации един от проверяващите органи –К.К. приел, че
въззивникът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ. Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и
връчен още същия ден, а въззивникът отказал да го подпише, но вписал отбелязване :
„г-н се заяжда“. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред
АНО.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка началникът на ОО „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвП наложил на
въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 500 / петстотин/ лева за
нарушение на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Наказателното постановление не било връчено на възз., тъй като на адреса му били
изпратени две писма с обратна разписка за връчване на НП, върнати като непотърсени.
На 27.08.2020г., чрез директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Х.
2
депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътен лист, заповед
за превоз за собствена сметка № 008479/14.08.2019г., извадка от регистъра за
лицензии, справка за нарушения на водача и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя- с.Въглен, обл.Варна– адреса
отбелязан в НП. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на
НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на
посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките
визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на
влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху
3
НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което
следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок
за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако
НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия
случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и съответн влязло
в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е изпратил
за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-
дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит
на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно
връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в
НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма,
отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,
което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и
двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от
ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът
на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и
не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е
неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е
достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от
приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват на 30.01.2020г. и
на 06.03.2020г., че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се
приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят
с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят
на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се
доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на
адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато
при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.
2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката
в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20
дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за
доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на
4
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с
потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с
известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина
„непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че
получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при
спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от
задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може
да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят
не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на
друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на
лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя
наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в
два, макар и непоследователни дни. Нещо повече, очевидно и възз. няма нов адрес,
който да е различен от установения по АНП, тъй като именно на посочения в НП
адрес, същият е призован редовно по настоящото дело. Поради това
настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона
ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на
съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 27.08.2020г., след случайно
узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по преписката за
редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл
изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например
Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за
2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.;
Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна
за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.;
Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по
к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Поради това съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
въззивната страна, че жалбата е просрочено, като прием последната за допустима,
поради което и същата следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
5
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-
249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, действала към момента на издаване на НП. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в ОО „Автомобилна администрация” –гр.Варна,
понастоящем с наименование РД „АА“-Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Ю.Стойчев
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Безспорно акта е съставен в присъствието на един свидетел,
но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен
в присъствието и е предявен на въззивника, който е отказал да го подпише с
отбелязване „г-н се заяжда“. Отказът за подписване на АУАН е удостоверен по
надлежния ред с подписа на един свидетел- служител в СПС. Поради непостъпване на
възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, наказващия орган е нямал и какви спорни
обстоятелства да изследва.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Въззивникът е наказан за нарушение разпоредбата на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8
6
от 27.06.2008г. на МТ. От доказателствата по делото не се установява фактическа
обстановка, различна от описаната в АУАН и в наказателното постановление.
Безспорно се установява, че възивникът Х., при извършване на процесния превоз на
товари за собствена сметка, като водач не представя при поискване от контролните
органи изискуемите, съгласно чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,
заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република България в
съответствие с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП. Видно от показанията на св.К., за
дружеството, за чиято сметка е бил извършван превозът е бил издаден лиценз на
Общността.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което
превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на МПС, като завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното
превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3. Поради което изискването
на чл. 18, т. 6 от Наредба Н-8 на МТ е водачът, извършващ превоз за собствена сметка
да представи заверено копие на лиценза или удостоверението, които да са издадени за
съответното МПС. Въпросните лиценз или удостоверение действително се явяват
уникални спрямо конкретното МПС и следва да са представени във вида, в който
законът изисква.
Съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП превоз на товари за собствена сметка между два
пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни
превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална
маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Изрично и в съставения АУАН, и в издаденото наказателно постановление е
посочено, че С. е извършвал превоз за собствена сметка, управлявайки товарен
автомобил от категория N3, а съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "в" от Закона за движение
по пътищата категория N са МПС, проектирани и конструирани основно за превоз на
товари, като категория N3 са превозни средства от категория N с технически
допустима максимална маса над 12 t. Т.е. за извършването на процесния по делото
превоз се изисква лицето, за чиято сметка се извършва превозът да притежава лиценз
за извършване на обществен превоз на товари. Видно от доказателствата по делото
превозът е извършван за сметка на „Девня Трейд“ ООД, за което е била съставена и
7
нарочна заповед на основание чл. 18, т.4 от Наредба Н-8 на МТ на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът. Именно тази заповед е била
съставена като един от документите необходими за извършване на превоза за
собствена сметка, за да послужи като доказателство за този превоз и съответно да бъде
представена пред контролните органи при поискване съгласно разпоредбата на чл.18,
т.4 от цитираната наредба. Изхождайки от легалните дефиниции на "превоз на товари
за собствена сметка" - чл. 9 от Наредба № Н-8/08 г., съвпадаща по съдържание с
дадената такава в §1, т.4 б."а" ДР ЗАвтП и безспорно установените факти в процеса,
настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото превоз е по хипотеза
такъв за собствена сметка, в каквато връзка са и представените от възз. при проверката
заповед и пътен лист. При систематичното тълкуване на дефинитивните разпоредби от
§1, т.1-т.4 ДР ЗАвтП следва, че е без значение вида на превоза на товари /с търговска
или с нетърговска цел/, щом базовото определение на "превоз на товари" от §1, т.2 ДР
ЗАвтП, изрично предвижда хипотезата "...независимо дали са натоварени или не".
Последното обстоятелство е относимо както към "обществения превоз на товари", така
и към "превоза на товари за собствена сметка", което ирелевира изцяло едно от
възраженията в възз. жалба.
Съдът не споделя становището в жалбата ,че нормата на Наредбата противоречи на
чл.5 ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност / ЗОАРАКСД/ и по силата на
чл. 15 от ЗНА, не следва да се прилага. Неправилно се тълкува чл. 5, ал.2 от
ЗОАРАКСД. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на закона е да улесни и
насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено
оправдани граници административното регулиране и административния контрол,
осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното
самоуправление. Ако се възприеме възражението в жалбата по приложимост на чл. 5,
ал. 2 от ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл. 18, т.6 от Наредбата, на
практика би означавало правото на свободна стопанска дейност да придобие
абсолютен характер и за стопанските субекти да отпаднат всякакви нормативни
задължения, предвидени в множество нормативни актове, идентични с нарушената в
случая разпоредба. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД касае процеса на
събиране на доказателства в административните производства и не обхваща случаите
на проверки, извършвани на място от контролните органи, за които има специални
разпоредби на закона, дерогиращи общите. Поради това двете норми не се конкурират
и чл.15 от ЗНА е неприложим. Аналогични задължения за представяне на документи
има и в ЗДвП, задължаващ водачите да представят удостоверение за управление на
МПС и СРМПС въпреки , че в сектор ПП има база данни и за правоспособните водачи
и за собствеността на МПС, такива норми има и в ЗМВР, задължаващ българските
граждани да носят и представят винаги при поискване документ за самоличност,
8
въпреки, че МВР разполага с пълна база данни и т.н. В този смисъл е налице
произнасяне на АдмС-Варна по касационно административно - наказателно дело №
3095 по описа на съда за 2014 г., касаещо идентичен случай.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил,
че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил и санкционната разпоредба. С
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАП се санкционира водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Изпълнителното деяние, на тази разпоредба касае именно
непредставянето на заверено копие на лиценз на Общността при проверка от
контролните органи. В АУАН и НП деянието е описано по начин следващ
квалифицирането му по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, т.к. водачът не е представил заверено
копие на лиценз на Общността, въпреки че такъв лиценз е бил издаден.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАвП e призвана да
гарантира, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз на товари.
Обстоятелството, че 50 минути след започване на проверката възз. е предтавил такова
заверено копие не е от естеството да компрометира този извод, тъй като проверката на
пътя е била препятствана от възз. не представяйки нито лични документи, което е
наложило съдействие от органите на полицията, нито изискуемото заверено копие от
лиценз. Нещо повече, в случая от приложената по делото справка за нарушител е
видно, че през периода 2011г.-2018г., преди датата на процесното нарушение възз. е
бил санкциониран с общо шест влезли в сила НП- за нарушение на ЗАвП и на ЗДвП,
част от които също свързани с непредставяне на документите по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Ето защо по мнение на настоящия въззивен състав в случая е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител.
За това нарушение законодателят в редакцията на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП към момента
9
на издаване на НП-11.11.2019г. е предвиждал наказание глоба в размер на 500 лева. С
редакцията на ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. на горепосочения текст е
предвиден по-нисък твърд размер на глобата- 100 лв. Доколкото НП не е влязло в
сила, редакцията на закона към момента на съдебното заседание по делото се явява по-
благоприятна по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и следователно НП следва да бъде
изменено в посока намаляване на глобата до предвиденият в настоящата редакция на
чл.93, ал.2 от ЗАвП по-благоприятен размер от 100 лв.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
По делото е конституиран процесуален представител на РД „АА“-Варна, от който е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 17
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
/ Приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр.
33 от 8.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., доп., бр. 52 от 2.07.2019 г., в сила от
2.07.2019 г., изм. и доп., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.02.2020 г./, публикуван на
сайта Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на адрес , общодостъпен
за всички.https://rta.government.bg/images/Image/struktura/ustr-pravilnik-2020.pdf
специализираната администрация на ИА „АА“ е структурирана в осем регионални
дирекции в това число и РД“АА“-Варна, която е била с предишно наименование
ОО“АА“.
10
По делото съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложеното
административно наказание, в посока на намаляване на наложената санкция- глоба, но
не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат
право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената
част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, като съобрази и че по делото е проведено едно съдебно
заседание- в рамките на няколко минути /10 мин/, в които е участвал процесуален
представител на РД „АА“, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административното наказание, а именно сумата от 16,00 /шестнадесет /
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000602 от 11.11.2019г., издадено
от началник отдел "Автомобилна администрация" - Варна в ГД „АИ“ /с ново
наименование Регионална дирекция "АА"-Варна“ в ИА „АА“/ , с което на К. Х. Х.
ЕГН: **********, с адрес: с. Въглен общ. Аксаково, обл. Варна на основание чл.
93, ал.2 ЗАвП за нарушение на чл. 18, т.6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като
на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на административното
11
наказание „глоба“ от 500/ петстотин/ лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА К. Х. Х. ЕГН: **********, с адрес: с. Въглен общ. Аксаково, обл.
Варна да заплати на РД "Автомобилна администрация"-гр.Варна сумата от 16,00
/шестнадесет / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№3512/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12