Р Е Ш Е Н И Е
№ 747 / 12.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №658 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Димитровград, против Решение №82 от 25.06.2020 г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място се сочи, че съдът приел НП за неправилно и изградил убеждението си, обсъждайки една част от доказателствения материал и необсъждайки друга и не изпълнил задължението да разгледа същия както поотделно, така и да го съпостави с останалите материали по делото. Съдът сам коментирал, че били налице предписания, които били издадени на г-жа С.П.,освен това коментирал, че бил налице сигнал на различни жители на с. Крепост, който сигнал под формата на жалба бил проверен и потвърден от въпросните преписания, а впоследствие и констативен протокол. От друга страна, сочи се, че не се подкрепя становището на районния съд, че издадения АУАН, на база на който било постановено процесното НП, се осланял само на констативен протокол. Напротив, всеки един сигнал преди издаването на констативния протокол и след това следвало да бъде възприет от административния орган, като в своята съвкупност тези материали биха били и били достатъчни, за да се приеме, че било налице визираното в АУАН. От друга страна, нямало как да се пропусне и обстоятелството, че призования от жалбоподателя свидетел сам заявил, че добитъка на г-жа С.П. пашувал и извън определените за това периоди от Община Димитровград и че не се спазвал административно предвидения за това ред, като не ставало ясно защо съдът пропуснал да обсъди това и да съпостави с останалите по делото доказателства, а приел директно, че АНО не бил ангажирал доказателства, след като всички материали по административнонаказателната преписка били взаимнодопълващи се и красноречиви, дори в някои части гласните доказателства, ангажирани от жалбоподателя. Не ставало ясно на какъв принцип и на база на какви обстоятелства съдът давал вяра на представените от насрещната страна гласни доказателства, противоречащи с всяко едно писмено доказателство, приложено в процеса. Твърди се, че било недопустимо съдът да изгражда обосновката си единствено на гласни доказателства, ангажирани в процеса от жалбоподателя, а други да пренебрегва, както и да не съпостави първите такива с всичкия доказателствен материал. Във връзка с гореизложеното се сочи, че издаденото НП било правилно, налице било установено несъмнено нарушение на нормативната уредба от насрещната страна. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №38/25.02.2020г. на Кмет на Община Димитровград. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна. Моли, ако се приеме, че отразеното в Констативния протокол от 02.02.2020г. е достатъчно, за да обоснове и докаже деянието, за което е издадено НП, да се отмени решението на Районен съд – Димитровград и да се потвърди НП. Алтернативно, ако се приеме, че с цел допълване на доказателствата по делото следва да бъдат разпитани в качеството си на свидетели лицата, посочени в констативния протокол, посредством които се установяват фактите, отразени в него, и доколкото това можело да стане само пред въззивния съд, се моли да се отмени решението на Районен съд – Димитровград и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №82/25.06.2020г., постановено по НАХД №116/2020г., Районен съд – Димитровград отменил Наказателно постановление (НП) №38/25.02.2020г., издадено от Кмет на Община Димитровград, с което на С.Д.П., за нарушение на Р. III, чл.14, ал.8 от Наредба №1 за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Димитровград, приета с Решение №1323 на Общински съвет – Димитровград на заседание, проведено на 25.07.2019г. и на основание Р. III, чл.47, ал.1, б.“а“ от Закон за административните нарушения и наказания и Р. V, чл.21, т.1 и чл.20, ал.4 от Наредба №1 за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Димитровград, приета с Решение №1323 на Общински съвет – Димитровград на заседание, проведено на 25.07.2019г., е наложена глоба в размер на 200 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че в процедурата по съставяне на АУАН и НП няма допуснати процесуални нарушения, които да водят до съществено нарушение на правата на жалбоподателя, от тук- до отмяна на НП, но НП е неправилно, защото е недоказано.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
При правилно установената фактическа обстановка по делото, касационната инстанция намира изводите на въззивният съд за недоказаност на нарушението за правилни.
Административно – наказателната отговорност на касационния ответник е била ангажирана на основание чл.21, т.1 от Наредба № 1 за реда и условията за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Димитровград, а именно за това че на 02.02.2020г. животните нейна собственост са пуснати свободно без надзор по ул.“Пеньо Пенев“ в с. Крепост, с което е нарушила чл. 14, ал.8 от цитираната Наредба № 1 на Община Димитровград.
При разглеждане на спора по същество в тежест на административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в АУАН и в НП административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на нарушението, включително и с дата на извършването му, която е съществен елемент от обективната му страна. В случай, че административно - наказващият орган не успее да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата, посоченото за нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение.
По делото са разпитани трима свидетели – бащата на наказаното лице-св.Панев, актосъставителят и свидетелят по АУАН № 2/11.02.2020г. - св.Н. и св. Г.. Нито един от тримата разпитани свидетели не е пряк очевидец на описаното в НП нарушение. Показанията на св. П. оборват тезата на наказващият орган. Св. Г. е само свидетел по съставяне на акта, а актосъставителят изрично посочва, че АУАН е съставен единствено на базата на представен в общинска администрация констативен протокол, подписан от кмета на с. К. и още 6 лица, удостоверяващ че на 02.02.2020г. животните са излезли отново без контролно и без надзор в селото.
Посоченият
констативен протокол е приет като
доказателство по делото. Същият не
представлява официален документ, а е частен свидетелстващ такъв. В същия се
удостоверяват факти възприети от лицата,
които са го подписали и които са от значение за спора. В същият следователно са
обективирани писмени свидетелски
показания, което е недопустим начин за събиране на гласни доказателства. Ето
защо правилно същият не е бил кредитиран от районният съд. Както обосновано е
посочено в проверяваното съдебно
решение, с оглед принципа на
непосредственост посочените в
констативният протокол обстоятелства е следвало да бъдат установени със
свидетелски показания. Такава процесуална активност не е била проявена от
касационният жалбоподател.
При така установеното произтичащо от събраната по делото доказателствена съвкупност едениственият правен извод до който би могло да се достигне, както напълно правилно е приел въззивният съд е, че административно-наказващият орган, не е доказал че на 02.02.2020г. наказаното лице е осъществило нарушение на чл.14, ал.8 от Наредба № 1 на Общински съвет Димитровград.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение се явява валидно и допустимо, както и постановено в съответствие с приложимия закон. Поради това, проверяваният съдебен акт като незасегнат от твърдените от касатора основания за отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82 от 25.06.2020 г., постановено по АНД №116 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.