№ 3026
гр. Варна, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100501403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна,
подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 262971/20.12.2021 год.,
постановено по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна, поправено по реда на чл.
247 ГПК с Решение № 260223/11.04.2022 год. по същото дело, с което е уважен предявен от
АТ. П. АРГ. от гр. Варна против въззивниците В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна
ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът АТ. П. АРГ. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ реална
част с площ от 872 кв. м. от имот с № ........ по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
Рд-8-1971/24.02.2020 год., идентична с ПИ с идентификатор ........ по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с площ от 872 кв. м., находящ се в гр.
Варна, ..........., защрихован с червени линии на скицата на л. 62 от гр. дело № 6920/2020 год.
на РС-Варна (погрешно изписан в решението като л. 75), при граници на реалната част: път
– имот ..........; имот ...........; имот ..........; имот .........., по силата на упражнявано давностно
владение и ответниците В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр. Варна са осъдени да
предадат на ищеца АТ. П. АРГ. от гр. Варна, на основание чл. 108 ЗС, владението върху
гореописания имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила по повод събирането и обсъждането на доказателствата и е
необосновано, като са изложени подробни съображения в тази насока. Неправилни и
необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че наследодателката на ищеца и
самият ищец са осъществявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за
своенете му в периода 1985 год. до 2019 год., а ответниците В и П И.и едва през 2019 год. са
заявили претенции към имота, тъй като са изградени в резултат на едностранчива и
превратна преценка на събраните доказателства. Горните изводи на първоинстанционния
съд са изградени единствено въз основа на показанията на ангажираните от ищеца
свидетели, които показания неправилно и в нарушение на процесуалните правила са били
възприети безкритично за достоверни и кредитирани изцяло, а показанията на ангажираните
от двамата ответници свидетели, също в наршение на процесуалните правила, са приети за
недостоверни въз основа на неубедителни и отчасти нелогични аргументи. Не са отчетени
противоречията в показанията на аангажираните от ищеца свидетели с другите
доказателства по делото, не са обсъдени и доказателствата в подкрепа на твърденията на
1
ответниците за заинтересованост на свидетелката Н В от изхода на спора, в резултат на
което и неправилно са били възприети за достоверни; неправилно са интерпретирани
показанията на ангажираните от ответниците свидетели, в резултат на което и фактическите
изводи на съда са необосновани.
Неправилен е и изводът на съда, че ищецът, а преди него и наследодателката му П Д
са заплащали данъци за имота, като не е съобразено, че според представените доказателства,
удостоверяващи заплащането на данък от страна на П Д за имот - земя и сграда в гр. Варна,
........... с партиден №2705221174002 за периода от 2001г. до 2009г вкл. липсва информация
относно декларираната площ на имота, а според удостоверение за данъчна оценка изх.
№030б00359/03.02.2006г. площта на имота, за който П Д е заплащала данъци, е 600 кв. м. Не
е съобразено също, че според доказателствата (приходни квитанции с серия 6Б20
№********** и серия Б620 №**********) едва на 23.06.2020г. ищецът е заплатил данъци за
процесния имот за минали периоди - от 02.07.2012 до 31.10.2016г. и съответно за 2020г.,
като липсват данни за заплащане на данъци в периода от 2016 до 2020г., не е съобразено
също, че имотът е деклариран от ищеца пред общинските власти едва на 13.05.2019 год.
Неправилни са и изводите на съда относно правното значение на представения от
ответниците договор за наем на държавен имот от 22.06.1984 г., сключен между ОбНС -
Варна и бащата на ищеца П А Д, който договор касае част от процесния имот; не е
съобразено, че именно въз основа на този договор бащата на ищеца е вписан за имот №
1007Б в разписния лист към КП от 1977г., след актуализацията на плана през 1991г.; не е
съобразено също, че с молбата си за заверяване на молба-декларация за обстоятелствена
проверка от 11.05.2006г. наследодателката на ищеца е представила същият този договор за
отдаване под наем на държавен имот от 22.06.1984г., с твърдения, че въз основа договора за
нсаем от 1984 година тя владее имота с площ от 600 кв.м., а по скица 967 кв. м. При
положение, че П Д и съпруга му П П Д са получили имота по договор за наем с ОбНС –
Варна, то следва да се счита, че те са продължили да го държат на същото основание, а
изводите на първоинстанционния съд, че със спирането на плащанията по договора за наем
през 1991 год., с изграждането в имота на барака, засаждането с трайни надсаждения и
извършването на подобрения, които договорът забранявал, били външен израз и
демострация на промяната на намерението на фактическата власт, е незаконосъобразен,
доколкото посочените действия следва да се окачествят като неизправност на наемателя по
договора за наем, респ. като неизпълнение на поетите с договора за наем задължения, но не
и като действия по превръщането на държането във владение. Според въззивниците по
делото липсват доказателства, които биха могли да се разглеждат като демонстрация на
промяна в намерението и за трансформиране на държането във владение. Обратно – бащата
на ищеца е продължил да бъде записан за имот 10076 в разписния лист към КП от 1977г.,
както и в регистъра към ЗРП от 1993г. за парцел V-1007 на основание договора за наем от
1984 год.
Незаконосъобразен е и изводът на съда относно правните последици на влязлото в сила решение по гр. дело №
7321/2018г. на РС-Варна.
Твърди се също, че неправилно първоинстанционният съд е отрекъл собствеността на ответниците върху ПИ ........
(реална част от който е процесния имот) въз основа на договорите, сключени с нот. акт № 25, т. 1, рег. № 74/11.01.1983г. и с
нот. акт вх. peг. № 10603, т. XXVII, акт № 145/ 22.05.2020г. на СлВп – Варна, тъй като праводателите им В Й и наследникът
му В.А. не са били собственици на имота. Изводът, че не е доказана идентичност на ПИ ........ и съответно на процесната
реална част от него, с имота, предмет на нот. акт № 189, том III от 06.04.1938 г. на ВнН е направилен и необоснован и е в
противоречие със заключенията на двете съдебно-технически експертизи.
Неправилно е счетено за неоснователно и наведеното в условията на евентуалност възражение на ответниците за
придобиването от тях на процесния имот по давност с начало на владението от 1983 година (скл. на договора за продажба
по нот. акт № 25/1983 год. на ВнН, с мотиви, че ответниците не са осъществявали фактическа власт върху имота до 2019
год., тъй като имотът е бил владян от ищеца. Считат, че анализът на събраните по делото доказателства обоснована извода,
че ответниците В и П И.и владеят целия ПИ ........ още от 1983 год., като до сключването на предварителния договор от
2004г. са владяли имота за себе си и за другия съсобственик, а от 2004г. изцяло като свой. Излагат доводи, че владението,
получено въз основа на сключен предварителен договор за продажба на имота, е обикновено (недобросъвестно), но
периодът от 2004 год. до предявяването на иска през 2020г. е достатъчен за изтичане на срока на давността по чл.79 ал.1 ЗС.
Наред с това, предвид установеното по делото, че идентичността на имота по нот.акт № 25/1983 година с процесния е
установена със сигурност най-малкото до линията южно от т. нар. „сухо дере", посочено като граница в акта, то дори
праводателят по този договор В Й да не е бил собственик, ответниците В и П И.и са придобили тази част по давност, на
основание чл. 79 ал. 2 ЗС.
2
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният против тях ревандикационен иск да бъде отхвърлен.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във въззивното
производство, а именно: за допускане до разпит в качеството на свидетел при условията на
призоваване на А П А., брат на подпомагащата страна В. П. АТ.. Посочено е, че свидетелят
има преки впечатления за имота още от времето, когато баща му В Й го е владял заедно с
ответниците И.и и които свидетелят познава добре. Исканият свидетел е участвал в
преговорите за сключването на предварителния договор от 2004г. и е очевидец на
предаването на владението от В.А. на В.И. при сключването на този договор.
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266 ал. 3 ГПК поради допуснатото от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в следното: В първото
съдебно заседание на 24.02.2021г. привлеченото от ответниците трето лице – помагач В.П.
А, чрез процесуалния си представител адв. М. В, е оспорил иска и е навел твърдения, че той
владее процесния имот; по негово искане съдът му е дал възможност да води в следващото
заседание трима свидетели „за установяване на лицето, което е упражнявало фактическа
власт върху процесния имот". В проведеното на 28.04.2021г. съдебно заседание
процесуалният представител на третото лице – помагач на страната на ответниците се е
отказал от разпита на свидетели. Това изненадало ответниците, които имали уверението на
подпомагащата страна В П А., че ще доведе брат си А П А. като лице, което има преки и
трайни впечатления от имота в спорния период. С оглед отказа на третото лице помагач от
допуснатите му свидетели, ответниците И.и поискали А П да бъде разпитан като свидетел,
като обосновали искането си с неочаквания с неочаквания отказ на подпомагащата страна да
се възползва от гласни доказателства. Въззивниците считат, че в нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд отказал да допусне А П в качеството на
свидетел, като се аргументирал, че искането на двамата ответници е преклудирано.
Навеждат, че отказът на съда да допусне А П в качеството на свидетел е неправилен и в
противоречие с процесуалната логика и принципа на равнопоставеност на страните. В
случая ответниците са имали основателно очакване, че като неин праводател третото лице –
помагач В.А. ще се възползва от дадената му възможност за събиране на това доказателство.
Недобросъвестното процесуално поведение на подпомагащата страна, което на практика е
насочено срещу общия и интерес с ответниците, е основание на ответниците да им бъде
́
предоставена възможност да съберат по свой почин това доказателство, дори и след срока за
посочване на доказателства.
Пооради това считат, че като е отхвърлил искането им за допускане в чачеството на
свидетел на лицето А П А. при условията на призоваване, съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила, поради което е налице и хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК за
допускане до разпит на посоченото лице в качеството на свидетел във въззивното
производство.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна АТ. П.
АРГ., ищец по ревандикационния иск, чрез процесуален представител оспорва въззивната
жалба. Излага подробни съображения по всяко едно от наведените от двамата въззивници
оплаквания. Счита, че не са допуснати твърдяните във въззивната жалба нарушения на
процесуалния и на материалния закон, а обжалваното решение е правилно и настоява да
бъде потвърдено. Оспорва и направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във
въззивното производство.
С отговора са представени извадки на хартиен носител от електронното приложение
„гугъл мапс“ с искане за приобщаването им като доказателства по делото.
Третото лице помагач В. П. АТ. не е изразил становище.
Съдът, като се запозна с делото намира, че направеното с въззивната жалба искане за
събиране на доказателства във въззивното производство е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Ответниците с отговора си на исковата молба за доказване на наведените от тях
3
твърдения и оспорвания против предявения от ищеца иск, са поискали гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, такива са им допуснати и
разпитани. Обстоятелството, че привлеченото от тях трето лице – помагач В. П. АТ. се е
отказал от разпита на допуснатите му свидетели и съответно искането на ответниците за
разпит на трети свидетел – А П А., направено в съдебното заседание на 28.04.2021 год., е
отхвърлено от първоинсттанционния съд по съображения, че е преклудирано, не съставлява
нарушение на процесуалните правила, не е основание, обуславящо допускането до разпит
на свидетеля във въззивното производство, при което и хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, не
е налице. Доводите за нарушение на принципа на равнопоставеност на страните също са
неоснователни, тъй като този принцип не е бил нарушен, доколкото на оттветниците са били
допуснати до разпит толкова свидетели, колкото са поискали. Доводите за недобросъвестно
процесуално поведение на подпомагащата страна, което на практика било насочено срещу
нейния и на ответниците общ интерес, са неоснователни и не обуславят наличието на
хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото привлеченото лице само преценява как да
́
организира своята защита, а освен това подобна теза е и несъстоятелна, доколкото още през
октомври 2020 год. привлеченото трето лице -помагач на страната на ответниците е
предявило искове против ответниците за прогласяване недействителността, евентуално за
развалянето на договора за продажба по нот. акт вх. peг. № 10603, т. XXVII, акт № 145/
22.05.2020г. на СлВп – Варна.
По тези съображения направеното с въззивната жалба искане за събиране на
доказателства във въззивното производство е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По направеното с отговора на въззивната жалба искане за приобщаване на
представени извадки на хартиен носител от електронното приложение „гугъл мапс“ (4 броя
снимки) съдът ще се произнесе след като изслуша становището на насрещните страни -
ответниците по иска и привлеченото от тях трето лице – помагач.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. ИВ. ИВ. и П. СТ. ИВ., двамата от гр.
Варна, чрез процесуални представители, въззивна жалба срещу Решение №
262971/20.12.2021 год., постановено по гр. дело № 6920/2020 год. по описа на РС-Варна,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260223/11.04.2022 год. по същото дело;
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивната жалба искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: за допускане до разпит в качеството на свидетел при
условията на призоваване на А П А. от гр. Добрич;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5