РЕШЕНИЕ
№ 17935
гр. София, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110107772 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т. Д. П.
срещу М. С. П. и М. Т.ова Р..
Ищецът Т. Д. П. твърди, че ответниците, в качеството им на служители на
Столична община, умишлено провалят/саботират всичките му усилия за подобряване
условията в район Искър, като сочи, че същите го тормозят, и по-конкретно:
- по отношение на ответника М. П.: отказал да предостави решение по адм.
дело № 5791/2018 г. на ВАС по време на многостранна среща на 27.02.2023 г.; отказва
да коментира честно и открито забележките, които имал към ищеца; обещавал да
работи честно и открито с ищеца, но не го правил; разгласявал пред разследващите
позорното и невярно обстоятелство, че процесната среща била прекратявана
многократно поради нарушаване на реда и добрия тон от страна на ищеца;
- по отношение на ответницата М. Р.: разгласявала, че по време на срещата
ищецът обиждал кмета на СО, р-н Искър; разгласявала, че кметът прекратил
процесната среща заради поведението на ищеца; разгласява, че предложенията на
ищеца за подобряване работата на МВР не били подходящи поради факта, че са
нереализируеми и правно неиздържани; отказала да коментира забележките, които има
към ищеца и към предложенията му; отказала да запише в протокола от проведената
среща благодарностите, които кметът на района изказал към ищеца в началото на
събранието.
Счита, че с тези си действия ответниците извършили дискриминация спрямо
него. Сочи, че на 27.02.2023 г. била организирана съвместна среща между СО, р-н
Искър, 08 РУ на МВР и граждани, като ответницата Р. водила протокола. Ответникът
П. следвало до представи решение по адм. дело № 5791/2018 г. на ВАС, но не го
1
сторил. Срещата била прекратена при отправена от ищеца реплика към кмета „не те ли
е срам, че не санира блоковете“. Твърди се, че периодът на осъществявания от
ответниците тормоз по отношение на ищеца е от 27.02.2023 г., когато била проведена
процесната среща, до подаването на исковата молба. Сочи, че признаците, въз основа
на които е дискриминиран, са обществено положение и лично положение. Счита, че
общественото му положение се изразява в участието му в среща в сградата на
общината, а личното му положение е свързано с неговата разпознаваемост като лице с
висока гражданска активност. Поради тези и останалите подробно изложение
аргументи в исковата молба моли съда да постанови решение, с което да установи
извършеното от ответниците нарушение, представляващо дискриминация.
Ответникът М. С. П., в срока по чл. 131 ГПК оспорва основателността на
предявения иск. Сочи, че не е налице описаната от ищеца дискриминация, както и че
същият не е бил третиран по-неблагоприятно от останалите лица. Сочи, че на
процесната среща не е имал каквито и да било контакти с ищеца. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Ответницата М. Р. не е депозирала отговор на исковата молба, но в проведеното
открито съдебно заседание по делото ангажира становище за неоснователност на
предявения иск.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че
по отношение на него ответниците са извършили пряка или непряка дискриминация,
основана на лично или обществено положение.
При установяване на горното, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр.
ответниците следва да докажат, че принципът на равно третиране не е нарушен.
От приетия по делото протокол от 27.02.2023 г. се установява, че на посочената
дата в сградата на СО – район „Искър“ се e провела среща, инициирана от 8-мо РУ –
СДВР и ищеца Т. П., като кметът на района г-н И открил срещата. Протоколчик на
срещата била ответницата М. Р..
Приети по делото са и два броя сведения от всеки от ответниците по пр.
преписка № 11246/2023 г. по описа на СРП, дадени във връзка с проведената среща на
27.02.2023 г.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в
този смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО,
Решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др./.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и
твърдените от ищеца – „лично или обществено положение“. На санкциониране
подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. В исковата
2
молба е посочено, че личното положение на ищеца е свързано с неговата
разпознаваемост като лице с висока гражданска активност, а общественото му
положение се изразява в участието му в процесната среща в сградата на общината.
На първо място, ищецът, участвайки в процесната среща в сградата на община
и бивайки лице с висока гражданска активност, което не се установи по делото, не
получава лично или обществено положение, различаващо го от останалите граждани.
Ето защо по отношение на същия изначално не са налице предвидените в закона
признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено положение.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на
лицето/лицата при наличие на пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да бъде установен защитен признак за
лицето/лицата и причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен
признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна,
значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно
лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице
или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-
неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да
прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се третира едно лице,
в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че
лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат
аналогични възможности. Съгласно §1, ал. 1 от ДР на ЗЗДиск.,"тормоз" е всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството
на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. Посочи се, че съдът не достигна извод за това ищецът да е
носител на защитен признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи освен това и
да е третиран по различен начин.
Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по–
неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по делото
доказателства, не се доказа ищецът да е бил подложен на дискриминационно
отношение въз основа на признак лично или обществено положение. Предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответниците. Искане за присъждане на разноски е направил
ответникът М. П., като същият е представил и доказателство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, което е основателно.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
3
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа
сложност, по спорния по делото въпрос е налице константна съдебна практика,
проведено е само едно открито съдебно заседание по делото, като не са събирани
гласни доказателствени средства или експертни заключения. От друга страна
ответникът П. е депозирал отговор на исковата молба чрез упълномощения адвокат,
процесуалният представител е взел участие в проведеното открито съдено заседание,
като впоследствие е депозирал и писмени бележки по делото. Предвид изложеното
съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, до който размер
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника П..
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН ********** срещу М. С. П., ЕГН
********** и М. Т.ова Р., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 71, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДискр за установяване на извършено от ответниците нарушение,
представляващо дискриминация във връзка с проведена среща на 27.02.2023 г. в
сградата на Столична община, р-н Искър.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д. П., ЕГН ********** да заплати на М.
С. П., ЕГН ********** сумата от 700,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4