№ 529
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Интейк“ ЕООД срещу Решение № 261351
от 23.11.2020г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на ВРС, 43-ви състав, с което на основание
чл. 403 от ГПК въззивникът е осъден да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 78.79 лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди
под формата на пропусната законна лихва за периода 29.10.2019г. до 18.12.2019г. върху
вземане на ищеца в размер на сумата от 5561.64 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д.
№ 20197180400635 по описа на ЧСИ Станимира Данова, върху което вземане е наложен
запор като обезпечителна мярка, допусната в производство по обезпечаване на бъдещ иск,
предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД с
Определение от 24.10.2019г. по ч.гр.д. № 17395/2019г. по описа на ВРС, отменено с
Определение от 18.12.2019г. по в.ч.т.д. № 1931/2019г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи, че хипотезата на
обезщетяване по реда на чл. 403 от ГПК е неприложима при процесуална
незаконосъобразност на допуснатото обезпечение на иска, установена по повод
инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечението. Вложената в тази
разпоредба идея на законодателя е възможност за репариране на вреди едва при разрешаване
на материалноправния спор между страните по същество, предмет на обезпечения бъдещ
иск. Едва в това производство се дава отговор на въпроса дали твърденията на молителя в
обезпечителното производство са верни или не. Нелогично е предявеният от въззивника
обезпечен бъдещ иск да е уважен, като е признато, че именно той е носител на вземането и в
1
същото време да отговаря за вреди при отхвърляне, непредявяване или прекратяване на
делото по предявения бъдещ обезпечен иск. Хипотезите, при които може да се предяви иск
за обезщетяване на вреди са изчерпателно изброени в чл. 403 от ГПК. Извън тези хипотези,
увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с
права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в случая не се твърди.
Понастоящем е висящ спора, предмет на бъдещия иск, по който допуснатото обезпечение е
отменено по гр.д. № 18318/2019г. по описа на ВРС, 47 състав. Ето защо дори и да се приеме,
че съществува вземане за обезщетение, то това вземане не е изискуемо до окончателното
разрешаване на материалноправния спор, поради което искът е неоснователен. По делото не
са доказани и твърдяните вреди – че ищецът е носител на запорираното вземане, съответно
заинтересовано по смисъла на чл. 403 от ГПК лице, нито са ангажирани доказателства
досежно заявения размер на същите. Вземането за законна лихва от друга страна винаги
следва съществуващ главен паричен дълг, то е акцесорно задължение и като такова не може
да съществува самостоятелно извън главното парично задължение. Отправил искане поради
всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът като неоснователен да се отхвърли.
В отговор на жалбата „Пи Маркет“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага други,
обосноваващи приложимост на хипотезата на отмяна на обезпечението при инстанционна
проверка при търсене на обезщетение по реда на чл. 403 от ГПК, както и за установено по
делото качество на носител на вземането, предмет на наложения запор – с представен
изпълнителен лист по изп.д. № 635/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Данова. Поддържа
също, че вредата в хипотезата на чл. 403 от ГПК съгласно съдебната практика е съизмерима
като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари
за периода, като пряка и непосредствена последица от същото обезпечение, като ищецът е
освободен да доказва размера й. Отправил искане обжалваното решение като правилно да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 15.03.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3