№ 23
гр. Стара Загора , 24.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна И. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201178 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000219 от
16.03.2021 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, с което на Н. И.
Н., ЕГН **********, на основание чл.93в, ал.23, предложение второ от Закона
за автомобилните превози е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.2, ал.1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението
и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и
Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и
/ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета, както и на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по
1
пътищата е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10
лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, адвокат А. А. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено в едната му част а в другата част да бъде
потвърдено. Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща
представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че в разглеждания случай процесното наказателно
постановление се оспорва в едната му част, тази по пункт първи от него и не
се оспорва по отношение на второто административно нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да разгледа обжалваното наказателно постановление
само в спорната му част а в другата му част да не го разглежда по същество а
да го потвърди.
От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на
проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие
за установено следното:
На 09.02.2021 година свидетеля М.М., заемащ длъжността
„инспектор" към отдел "Контрол" при РД“АА“, град Стара Загора, е
осъществил дежурство на път I-5, км.218, като за проверка около 14:45 часа е
бил спрян товарен автомобил "Мерцедес 4144К АКТРОС" с регистрационен
№ СТ ***** СМ, собственост на "Е.Т" ЕООД, управляван от жалбоподателя.
В хода на проверката било установено, че се пътува празен по направление от
град Стара Загора за село Ръжена с пътен лист серия № 9526070. В хода на
проверката въз основа на представените документи било установено, че
товарния автомобил е с първоначална регистрация за България, 27.03.2007
година., както и че е оборудван с аналогов тахограф "Kienzle" 1324 и с
2
идентификационен номер 02381534. Така установеното е възприето от
свидетеля М., като нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането
на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от
четвърти февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и
/ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета.
Установеното при проверката е било отразено в акт за
установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на
жалбоподателят, който го е подписал. Заедно с акта били иззети, копие от
свидетелство за регистрация на МПС, тахографен лист за деня и други. В
законоустановения 3 дневен срок не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя срещу съставения АУАН. На основание
констатациите в акта е издадено и обжалваното НП с което се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, който не е
бил съгласен и е обжалвал в срок пред настоящата инстанция издаденото
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично доказана от събраните и приложени по делото доказателства,
каквито са показанията на свидетелите, документите съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка. Съдът кредитира с
доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод
за гореизложената фактическа обстановка.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
3
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно"
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
4
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни
изводи.
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган. Видно от разпоредбата на чл.92 от
Закона за автомобилните превози АУАН също е съставен от компетентен
служител.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното, че не е установено по един безспорен и категоричен
начин извършването на посоченото нарушение от жалбоподателя в
атакуваното наказателно постановление. От приетите по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема като безспорно и несъмнено установено,
че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил оборудван с
тахограф, аналогов, марка "Kienzle" 1324 и с идентификационен номер
02381534. Посочения тахограф е от одобрен тип, и като такъв е минал
необходимата техническа проверка на 28.08.2019 година в съответствие със
законодателството на Република България, хармонизирано с Регламент
3821/85 година на СЕ, като за това действие е бил издаден надлежен протокол
и съгласно който контролните проверки се извършват на период от 2 години.
Освен изложеното като безспорно и несъмнено установено съдът приема и
обстоятелството, че товарния автомобил е бил с първоначална /българска
регистрация/ на 27.03.2007 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от четвърти
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди
за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт за
изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на Европейския парламент и
5
на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и
/ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета, Превозните средства, които за първи път са пуснати в експлоатация
след 01.01.2007 година и за които се изисква да бъдат оборудвани с
тахографи съгласно чл.3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20
декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370/1985 г., Специално
издание на български език, глава 07, том 1, стр. 234-247), (Регламент (ЕИО)
№ 3821/85), задължително се оборудват с дигитални тахографиот одобрен
тип. Във връзка с посочената разпоредба съдът приема, че АНО не е
установил по надлежен ред кога е бил пуснат в експлоатация автомобила
управляван от жалбоподателят и собственост на "Е.Т“ ЕООД, тъй като
първоначална регистрация не е равнозначно на пуснат в експлоатация
автомобил. Общоизвестен и не подлежащ на доказване е фактът че в голямата
си част автопарка с който фирмите извършват превози е втора употреба, т.е
след като същите са били пуснати в експлоатация и са се ползвали по
предназначение и от други фирми превозвачи. Именно поради този факт
законодателят е приел и разпоредбите на ал.2 и ал.3 към чл. 2 от същата
наредба, съгласно които:
(2) Превозните средства, които за първи път са пуснати в
експлоатация преди 01.01.2007 г. и за които се изисква да бъдат оборудвани с
тахографи съгласно чл. 3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85, могат да бъдат
оборудвани с дигитални или аналогови тахографи от одобрен тип.
(3) Аналоговите тахографи от одобрен тип могат да продължат да
се използват до момента, в който се повредят така, че повредата им не може
да бъде отстранена и се налага подмяната им с нови. В този случай се
прилагат изискванията на чл. 2, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) №
2135/98 на Съвета от 24 септември 1998 г. за изменение на Регламент (ЕИО)
№ 3821/85 относно контролните уреди за регистриране на данните за
6
движението на автомобилите и на Директива 88/599/ЕИО относно
прилагането на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 (ОВ L
274/1998 г., Специално издание на български език, глава 07, том 6, стр.156-
176
Освен изложеното съдът прие и че АНО не правилно е определил
жалбоподателя като субект на административно нарушение на чл. 2, ал.1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението
и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и
Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и
/ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета на основание чл. 93в, ал.23, предл. 2 от Закона за автомобилните
превози , тъй като задължение на превозвача е да оборудва автобусите с които
извършва превоз на пътници с тахографи от одобрен тип и при неизпълнение
на разпоредбите на чл. 2 от Наредбата се носи от превозвача отговорност по
реда на чл. 104 от ЗАвПр, от превозвача а не от лицето управлявало
автомобила.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде отменено, тази чу част, като неправилно поради не извършване на
твърдяното административно нарушение от страна на жалбоподателя. В
останалата му част наказателното постановление, като неспоримо следва да
бъде потвърдено.
С оглед претенцията за присъждане на разноски съдът присъди
същите в тежест на АНО.
Воден от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000219 от
16.03.2021 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, в частта с
която на Н. И. Н., ЕГН **********, на основание чл.93в, ал.23, предложение
второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение
по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки
за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския
парламент и Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и
/ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на
Съвета, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖВАВА наказателно постановление № 43-0000219 от
16.03.2021 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, в останалата
му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“,
към Министерството на транспорта, град Стара Загора, представлява от
Директора Антон Ставрев Ставрев ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.а Н., ЕГН
**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8
9