№ 41
гр. Русе, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ма Пейчева
Членове:Александър И.ов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Ма Пейчева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224500600858 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 7/10.11.2022г. на Беленския районен съд, постановена по
НОХД № 140/22 на БРС, З. Е. М. е признат за виновен в това, че на
02.02.2022г.в с.Кривина, обл.Русе, управлявал МПС-л.а. марка „БМВ“, модел
„320 Д“, с рама № ***, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управлеине
на МПС, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0352-000004 от
03.01.2022г. на началника на РУ-Свищов при ОД МВР-Велико Търново, в
сила от 18.01.2022г., поради кfето и на оснfвание чл.343в ал.3, вр.ал.1 от НК и
чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 600 лева.
На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпъление наложеното на
подсъдимия наказание със Споразумнеие № 39/30.07.2020г по НОХД №
236/2020 г на РС-Свищов, в размер на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ
решим за изтърпяване на наказанието.
На осн.чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което
1
подсъдимият е бил задържан, считано от 15.02.2022г. до 18.02.2022г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от
19.02.2022г. до 15.04.2022г., като два дни домашен арест се зачитат за един
ден лишаване от свобода.
Подсъдимият е осъден да запалти и съответите разноски по делото.
Подсъдимият З. М., чрез упълномощеният си защитник адв. И. М. от
РАК, е обжалвал присъдата на БРС, с доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и явна несправедмилост на наложеното наказание. Развиват
се съображения, че присъдата е постановена при неизяснени факти; не е
доказано, че подсъдимият е управлявал МПС. Твърди се, че л.а. е бил
технически неизправен и не е можел да се движи на собствен ход. Иска се
отмяна на присъдата на БРС и постановяване на оправдателна такава,
алтернативно намаляване на наложеното наказание. Жалбата и допълненията
към нея се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му по
подробно изложените съображения.
Становището на представителя на РОП е, че обжалваната присъда е
законосъобразна и правилна, наказанието е справедливо и съдебният акт
следва да бъде потвърден. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
доводите.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият З. Е. М. е роден през ***., български гражадинн, с
основно образование. Той живее в с.Кривина, обл.Русе, женен е и полага
грижи за двете си малолетни деца, безработен.
Маждаров е осъждан 10 пъти, през периода 2005г.-2020г., с влезли в
сила съдебни актове. Последното му осъждане е със Споразумение №
389/30.07.2020г на РС-Свищов, в сила от 30.07.2020г.,с което за престъпление
по 343б ал.3 от НК и чл.55 от НК му е наложено наказание три месеца
2
лишаване от свобода и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от три години. От отразеното в
справката за съдимост /л.37 от ДП/ е видно, че наказанието лишаване от
право да управлява МПС е изтърпяно на 21.11.2020г.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2019г., като има
множество налагани наказания, за нарушения по ЗДвП през годините.
На 03.01.2022г. в гр.Свищов, служители на РУ-Свищов спрели и
извършили проверка на подсъдимия, при която било установено, че същият
управлява собствения си л.а. „БВМ“ с рег. № *** и номер на рама *** след
употреба на наркотични вещества. За извършеното нарушение бил съставен
АУАН № 504114 от 03.01.2022г. и във връзка с това била издадена ЗППАМ
№ 22-0352-000004/03.01.2022г., в сила от 18.01.2022г., с която временно било
отнето СУМПС на подсъдимия.
Въпреки, че знаел, че е лишен от свидетелството си за управление на
МПС, на 02.02.2022г. подсъдимият М. привел в движение собствения си лек
автомобил „БМВ“, чиято регистрация била служебно прекратена след
извършеното от него на 03.01.2022г.
Около 15,00 часа на 02.02.2022г. подсъдимият управлявал автомобила в
с.Кривина, обл.Русе, като навлязъл по ул.“Дунав“, по която в същия момент
се движели с патрулен автомобил свидетелите МЦ и КЦ полицейски
служители на РУ-Бяла. Те извършвали обход на територията на селото, при
който им направило впечатление, че автомобилът „БМВ“ не се намира пред
къщата на подсъдимия, тъй като им било служебно известно, че същият е
лишен от право да управлява МПС по административен ред. Полицейските
служители възприели движението на автомобила „БМВ“, който се движел
срещу тях, в посока от центъра на селото, към края на ул.“Дунав“, където
живеел подсъдимия. Подали светлинен сигнал и подсъдимият, който
управлявал МПС отбил вдясно и спрял пред дом № 54.
Полицейските служители извършили проверка, при която установили,
че автомобилът се управлява от подсъдимия М., който представил личната си
карта и СРМПС час І. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели с
рег. № ***, за които след извършена справка с дежурния ОДЧ било
установено, че са издадени за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
3
„Лансер“, собственост на В И.ов П от гр.Смолян. Подсъдимият М. обяснил на
служителите, че ходил до с.Джулюница да работи. Загасяйки автомобила
подсъдимият споделил, че има проблем със стартера и трудно пали.
Полицейските служители поискали съдействие от РУ-Бяла, като на
място пристигнали мл.автоконтрольори св.М и св.Т. Те изпробвали
подсъдимия за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След
което подсъдимият отказал да бъде тестван за наркотици. За това му
нарушение бил съставен АУАН № 155503 и бил издаден талон за медицинско
изследване № 115138. Подсъдимият бил съпроводен до ФСМП-Бяла за
вземане на кръвна проба, която той също отказал.
На подс.М. били съставени също АУАН № 155504 за извършено
нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП- затова, че управлява МПС след като е
лишен по административен ред; АУАН № 155526 за нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП – затова, че управлява МПС с поставени чужди рег.табели; АУАН №
155527 за нарушеине по чл.140 ал.1 от ЗДвП- затова, че управялва МПС без
регистрация.
От назначената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът, положен в ЗППАМ № 22-0352-000004/03.01.2022г.
на РУ-Свищов, най-вероятно е изпълен от подсъдимия З. М..
Тази правилно установена фактическа обстановка съдът приема за
доказана, според събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Това са свидетеството за съдимост, определения и
постановления, свързани с мерките за неотколение на подсъдимия; справка
за нарушител/водач; ЗППАМ № 22-0352-000004 от 03.01.2022г. на РУ-
Свищов; съставените му АУАН от 02.02.2022г.; съдебно-почеркова
експертиза; показанията на свидетелите МЦ, КЦ М М, М Т, частично от
показанията на св.А М.а и други, в това число и от приетото от въззивната
инстанция писмено доказателство- Постановление на РП-Бяла от 22.11.2022г.
за отказ да се образува ДП и прекратяване на преписка № 3440/2022 на БРП.
Първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност. Изложил е убедителни съображения на кои и
защо дава вяра, като е достигнал до правилни изводи. Доводите на
първоинстанциоинния съд се споделят изцяло от въззивния съд.
Настоящият състав приема за безспорно установено, че със Заповед за
4
прилагане на ПАМ № 22-0352-000004/03.01.2022г. на РУ-Свищов на
подсъдимия З. Е. М. е било временно отнето СУМПС, във връзка с извършено
от него нарушение и съставен му АУАН № 504114 от 03.01.2022г.
Приема за категорично доказано, че тази ЗППАМ е връчена и
подписана от М. и е влязла в сила на 17.01.2022г., така както е отразено в нея.
В тази насока писмените доказателства кореспонидрат с отразеното в
съдебно-почерковата експертиза, изследвала подписа положен в ЗППАМ.
Въпреки че заключеинето на ексепритазата е посочено не с категоричност, а с
вероятност – че подписът най-вероятно е на подсъдиимя, съдът намира, че не
е налице съмнение, че иманно подсъдимият е подипсал ЗППАМ. Аргументш
в тази насока е изложеното в обосновката на изследването, извършено от
вещото лице, в което подробно са описани констатираните съвпадения в
графическите признаци, както и предвид липсата на оспорване от страна на
подсъдимия на факта, че именно той е подписал ЗППАМ.
С оглед изложеното съдът приема за категорично установено, че към
02.02.2022г. подсъдимият е бил с временно отнето свидетелство за
управление на МПС.
По делото няма спор, че на 02.02.2022г. към момента на пристигане на
полицейските служители лекият автомобил „БМВ“ с горепосочения модел и
номер на рама се е намирал на ул.“Дунав“ в с.Кривина, обл.Русе, както и че
подсъдимият св.М.а са били там. В тази насока всички гласни доказателства
са непротиворечиви.
Спорният по делото въпрос е свързан с това дали процесният автомобил
на 02.02.2022г. е бил в движение и управляван от подсъдимия по
гореосочената улица или автомобилът не е бил в движеине, а пакриран на
улицата от по-рано.
Относно този спорен по делото въпрос по делото са събрани две групи
доказателства. От една страна са обясненията на подсъдимия и показанията
на св.М.а, които твърдят, че автоомбилът е бил спрян на улицата от по-рано,
бил е повреден и не е бил в движение, подсъдимият и съпругата му –св.А М.а
са били там, но са изчаквали майстор за ремонт на автомобила, когато са
дошли поицейските служители. Те сочат, че в подкрепа на тези гласни
доказателства е представеното пред въззИ.ата инстанция писмено такова-
постановление на БРП от 22.11.2022г.
5
От друга страна са показанията на свидетелите МЦ, КЦ, М М и М Т.
Първите двама са очевидци на случилото се. Те са категорични, че
подсъдимият е управлявал лекия автомобил, сочат посоката му на движение,
както и че са подали светлинен сигнал на автобила да спре. Пресъздават
освен констатираното от тях и заявеното от подсъдимия пред тях- че л.а. има
проблем със стартера и трудно пали. Вторите двама от свидетелие са дошли
по-късно за оказване съдействие на колегите си, съставили са АН от
02.02.2022г. подписан от подсъдъмия без вързражеиня.
Законосъобрзно, правилно и мотивирано съдът е дал вяра на втората
групи гласни доказателства като обективни, подробни, логични, такива на
очевидци на случилото се и на лица незаинтересовани от изхода на делото.
Факта, че свидетелите са полицейски свидетели не ги прави заинтересовани
от изхода на делото, тъй като нямат никакви отношения със страните. Освен
това тази група гласни доказателства кореспондират помежду си,
кореспондират и с отразеното в АН и в останалите писмени доказателства по
делото.
Законосъобразно, правилно и мотивирано първата инстанция не е
кредитирала с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на св.М.а.
Предвид близките родствени отношения на свидетелката с подсъдимия
нейните показания са такива на заинтересован от изхода на делото свидетел,
освен това те са в противоречие с показанията на останалите свидетели,
посочени по-горе. Обясненията на подсъдимия противоречат на гласните
доказателства от посочената по-горе втора група, които са кредитирани от
съда , както и на отразеното в АН, подписан без възражения, в който е
посочено, че подсъдимият е управлявал МПС на горепосочената дата и място.
С оглед на това обясненията на подсъдимия правилно са отчетени като
защитна теза.
Представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство-
постановление от РРП, ТО-Бяла от 22.11.2022г. не опровергава установената
фактическа обстановка, не разколебава обосноваността на присъдата и не
подкрепя твърденията на обвиняемия. С това постановление е отказано
образуването на ДП, свързано с отправени закани за убийство и саморазправа
между подсъдимия и АА, във връзка с лекия автомобил „БМВ“ на
подсъдимия. Единстевното общо между настоящето дело е описаното в
6
постановлението от 22.11.2022г. е лекия автомобил марка „БМВ“ на З. М.. В
същото време се касае за отношения, съвсем различни от деянието, предмет
на настоящето дело. От отразеното в постановлението е вдино, че тези
конфликти са станали през м.март 2022г., което е след датата на
инкриминираното деяние.
Предвид изложеното възаржеяита на защитата необоснованост на
присъдата, недоказаност на обвинението са неоснователни.
Съвкупният анализ на горепосочените доказателства налага
единственият извод, до който е достигнал първоинстанционния съд- че
подсъдимият е осъщестил от обективна и субективна страна престъплението,
за което е признат за виновен. Матириалният закон е правилно приложен,
като не са допуснати инарушения в тази насока.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано по чл.
343в ал.3,вр.ал.1 от НК, законът предвижда наказание до 3 години лишаване
от свобода и глоба от 200 до 1000 лева. Районният съд е приложил
разпоредбата на чл.54 от НК и е определил наказанията между минимума по
закон и средата на предвиденото в текста наказание. Законосъобразни и
правилни са изводите на съда, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито някое от наличните се явява
изключително, поради което не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК.
Въпреки че районният съд не е конкрето посочил отчетените
смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав намира, че са
налице такива. Това са: семейното и материалното положение на подсъдимия,
който е семеен, с две непълнолетни деца, за които полага грижи и безработна
съпруга; направените от него в хода на ДП признания, макар и отречени пред
съда. Като отегчаващи такива са посочени: съдебното минало на подсъдимия
и завишената обществена опасност на извършеното от него. Подсъдимият е
осъждан общо 10 пъти за различни престъпления, което сочи на упорито
несъобразяване от негова страна със законите в страната, като настоящето
престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане.
Въпреки налаганите му през годините сравнително леки наказания, с тях не е
7
постигнато целеното поправително въздействие, като той упорито
продължава с противоправното си поведение. Наказанието е определено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговороността обстоятелства и лек
превес на първите, както за наказанието лишаване от свобода, така и за
наказанието глоба, като са наложени наказания в размер на 8 месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лева.
Настоящият състав споделя посоченото от първата инстанция и намира,
че не са налице основания за изменение размера на наложените наказания,
нито са налице основания за приложениета на чл.55 от НК.
Първата инстаниця не е определила режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. В същото време това може да стане и по реда на чл.306
ал.1 т.2 от НПК, поради което не е основание за отмяна или за изменение на
присъдата.
Настоящият състав споделя мотивите на първата инстанция, относно
неприложимостта на чл.343г от НК към тексат на чл.343в ал.3 от НК и
намира, че правилно на подсъдимия не е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС.
Законосъобразно, правилно и мотивирано е приложена разпоредбата на
чл.68 от НК, като е и приведено в изпълнение наказанието по Споразумение
№ 39/ 30.07.2020г. по НОХД № 236/20 на РС-Свищов в размер на 3 месеца
лишаване от свобода. Правилно е определен първоначален общ режим за
изтърпяването на това наказание, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Определянето на този режим не може да се отнесе и към изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода, наложено за престъплението по
настоящата присъда. За всяко наложено от съда наказание от вида лишаване
от свобода следва да има произнасяне дали се отлага неговото изтърпяване и
за какъв изпитателен срок или се постановява ефективното му изтърпяване и
при какъв първоначален режим. Относно ефективното изтърпяване на
наказанието това е необходимо независимо дали изтъряпването следва да
бъде при един и същи режим или при различен такъв, тъй като тази част на
присъдата също подлежи на въззивен контрол. В същото време при пропуск
на съда в тази насока, той може да бъде отстранен в поризводство по реда на
чл.306 от НПК.
8
Настоящият състав споделя изложените от райоиня съд съображеиня, във
връзка с приспадането на предварителното задържане и времето на домашния
арест, по реда на чл.59 от НК, както и мотивите за възлагане на разноските по
делото.
Присъдата е законосъобразна, правилна и справедлива и следва да бъде
потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/10.11.2022г. на Беленския районен съд,
постановена по НОХД № 140/22 по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9