М О Т И В И
към присъдата по
НДОХ № 636/08г. по описа на Районен съд – *** – V състав
Районна прокуратура – *** е внесла във Районен съд – *** обвинителен
акт срещу :
М. А.М. ЕГН ********** – за
престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5, вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.18 ал.1от НК.
И.М.И. ЕГН ********** - за престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и
т.5, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.18 ал.1от НК.
Е. Е. А. ЕГН ********** - за
престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.5, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.18 ал.1от НК.
В съдебно заседание
представителят на ПРП поддържа изцяло предявените обвинения, като счита обвинението за доказано
по безспорен и категоричен начин и предлага налагането на наказания “Лишаване от свобода” в размер от
по 6 месеца и за тримата подсъдими, като изпълнението им бъде отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК с определяне на изпитателен срок от 3 години.
Пострадалия Д.И.Д. в съдебно
заседание предявява граждански иск срещу подсъдимите в размер на 217,50 лева за
причинените му имуществени вреди. Конституиран като граждански ищец в хода на съдебното производство го
поддържа.
Защитата на подсъдимите в лицето на служебно
назначения им адвокат П.И. *** заявява признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитните
и и моли разглеждането на делото да се проведе при
условията на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”, по реда на чл.371 т.2 от НПК като размера на
наказанията бъде определен при условията на чл.55 от НК около минимума.
Подсъдимите
М. М., И.И. и Е.А. след запознаване с
правата им по чл. 371от НПК в съдебно заседание заявяват, че се признават за
виновни, признават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, не желаят събирането на нови доказателства и в последната си дума молят
налагане на минимални по размер наказания и изразяват съжаление за стореното.
От фактическа страна и в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът счита за установени следните обстоятелства :
Подсъдимите
М., И. *** и са в приятелски отношения. И тримата са безработни и се препитават
като събират отпадъчно желязо. Нямат криминални прояви. С д. характеристични
данни по местоживеене.
На
05.02.2007г. подсъдимите по обяд с
каруцата на подс.Е.А. *** за да събират отпадъчно
желязо. В края на селото забелязали панели и колони с арматурно желязо намиращи
се в не оградения двор на бившето ТКЗС. Същите били част от бивша силажна яма и
още през 1994г. били закупени от св.Д.Д., който имал намерение да отглежда
животни. Местото било разградено и свидетелят периодично минавал за да нагледа
вещите си. Подсъдимите решили с чук за разбият бетонните колони, за да извадят
от тях арматурните железа. Започнали да разбиват, като за 3 часа успели да
унищожат 3 бр. колони и да извадят желязото. Натоварили вещите в каруцата и ги
откарали във пункт на фирма “Миралекс” ЕООД в гр.***,
където ги предали на закупчика – св.К.Т.. Тя претеглила желязото, установила,
че тежи 70 килограма и им заплатила сумата от 20 лева, която тримата си
разделили. Спечелените лесни пари се усладили на подсъдимите и те решили на
другия ден отново да крадат на същото место. За да им върви по-бързо работата
взели със себе си два чука и отишли на горепосоченото место. Започнали да разбиват
едната колона, когато по сигнал пристигнали служители на РУ на МВР – *** и ги
задържали.
Съгласно заключението на СОЕ,
което съдът приема за обективно и компетентно дадено и не е оспорено от
страните стойността на отнетите вещи оценени като отпадъчно желязо е 286,00
лева.
За да приеме гореизложената
фактическа обстановка като безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства – обясненията на подсъдимите в
хода на досъдебното производство и пред съда дадени
при условията на чл. 372 ал.2 от НПК, показанията на свидетелите Д.Д. и К. Т.,
писмените доказателства – фактура, справки за съдимост и такива с
характеристични данни.
Гореизложените установени
обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият М. А.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл
чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2 от НК - за периода от 05.02.2007 г. до 06.02.2007 г.
в землището на с. ***, обл. Варненска, при условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор с И.М.И. и Е. Е. А. и
използване на технически средства – два броя чукове, отнел чужди движими вещи –
арматурно желязо от 3 бр. желязо-бетонни панели 150 кг. желязо и направил опит
да отнеме от една железобетонна колона 50 кг. желязо на обща стойност 286.00
/двеста осемдесет и шест/ лева, оставени без постоянен надзор от владението на Д.И.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
извършеното не представлява маловажен случай и опита е останал недовършен по
независещи от волята му причини.
Квалификацията на деянието по
чл.195 ал.1 т.2 от НК и за тримата
подсъдими се определя от обстоятелството, че доколкото инкриминираните
вещи са се намирали на края на
населеното место в неограден двор и не са били
охранявани те са се намирали на обществено доверие.
Доколкото
подсъдимите са използвали технически средства – чукове за да отделят желязото
от колоните, деянието е квалифицирано по т.4 на чл.195 ал.1 от НК.
С оглед на
обстоятелството, че след първото деяние подсъдимите в спокойна обстановка да са обсъдили мотивите за и против и са взели решение да извършат и второ такова
престъпление, както и с оглед степента на обществена опасност на деянието и дейците
съдът намира, че то е квалифицирано по чл.195 ал.1 т.5 от НК – извършено е след
предварителен сговор и в немаловажен случай.
Второто
деяние е довършено във фазата на опита – подсъдимите не са могли да напуснат
местопроизшествието само поради своевременна намеса на служителите на МВР.
С оглед на
обстоятелството, че са налице две деяния, които осъществяват един състав на
едно престъпление, извършени са през непродължителен период от време – в рамките на 2 дни при една и съща обстановка и при еднородност
на вината при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, деянията са извършени при условията на
продължавано престъпление.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Накърнени
са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на
собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали обществено
опасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са целели
тяхното настъпване.
Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия М., незачитане на
правото на собственост и стремеж за обогатяване по неправомерен начин.
За да
определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК
съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието е около средната. Престъплението кражба е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК – законодателя е предвидил
наказание над 5 години “Лишаване от свобода”. Стойността на отнетите вещи обаче
е невисока.
Степента на
обществена опасност на дееца е ниска –
той не е осъждан и не е познат на органите на реда.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени :
-
ниската стойност
на отнетото имущество
-
д.
характеристични данни по местоживеене
-
липса на предходна съдимост и криминални прояви
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени.
Като вид на наказанието което
следва да бъде наложено на подсъдимия законодателя в чл.195 ал.1 от НК императивно е определил “Лишаване от
свобода” с което настоящият състав
следва да се съобрази.
Размера на наказанието след
задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК е в диапазона от 3 месеца до
1 година “Лишаване от свобода”.
Водим от горното съдът
определи наказание “Лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК за срок от 6 месеца.
Като взе предвид, че за да
бъдат постигнати целите н наказанието и най-вече за личната превенция
на подсъдимия не се налага изолирането му от обществото съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието
като определи изпитателен срок от 3 години.
Съдът намира, че така
определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху
него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият И.М.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2 за периода от 05.02.2007 г.
до 06.02.2007 г. в землището на с. ***, обл.
Варненска, при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с М. А.М. и Е. Е. А. и използване на технически средства – 2 бр. чукове,
отнел чужди движими вещи – арматурно желязо от 3 бр. желязо-бетонни панели 150
кг. желязо и направил опит да отнеме от една железобетонна колона 50 кг. желязо
на обща стойност 286.00 /двеста осемдесет и шест/ лева, оставени без постоянен
надзор от владението на Д.И.Д. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като извършеното не представлява маловажен случай
и опита е останал недовършен по независещи от волята му причини.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия И., незачитане на
правото на собственост и стремеж за обогатяване по неправомерен начин.
За да
определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК
съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието е около средната. Престъплението кражба е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК – законодателя е предвидил
наказание над 5 години “Лишаване от свобода”. Стойността на отнетите вещи обаче
е невисока.
Степента на
обществена опасност на дееца е ниска –
той не е осъждан и не е познат на органите на реда.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени :
-
д. характеристични данни по местоживеене
-
липса на предходна съдимост и криминални прояви
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени.
Вид на наказанието което
следва да бъде наложено на подсъдимия законодателя в чл.195 ал.1 от НК императивно е определил “Лишаване от
свобода” с което настоящият състав
следва да се съобрази.
Размера на наказанието след
задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК е в диапазона от 3 месеца до
1 година “Лишаване от свобода”.
С оглед на гореизложеното
съдът определи наказание “Лишаване от свобода” между минималния и средния
размер за срок от 6 месеца.
Като взе
предвид, че за да бъдат постигнати целите н наказанието и най-вече за личната превенция на подсъдимия не се налага изолирането му от
обществото съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието му като
определи изпитателен срок от 3 години.
Съдът намира, че така определения размер
на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване
на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Е. Е. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2 за периода от 05.02.2007 г.
до 06.02.2007 г. в землището на с. ***, обл.
Варненска, при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с М.А.М. и И.М.И. и използване на технически средства – 2 бр. чукове,
отнел чужди движими вещи – арматурно желязо от 3 бр. желязо-бетонни панели 150
кг. желязо и направил опит да отнеме от една железобетонна колона 50 кг. желязо
на обща стойност 286.00 /двеста осемдесет и шест/ лева, оставени без постоянен
надзор от владението на Д.И.Д. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като извършеното не представлява маловажен случай
и опита е останал недовършен по независещи от волята му причини.
Субект на престъплението е вменяемо,
непълнолетно, неосъждано физическо лице.
За да
определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК
съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието е около средната. Престъплението кражба е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК – законодателя е предвидил
наказание над 5 години “Лишаване от свобода”. Стойността на отнетите вещи е невисока.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска – нямал е противообществени
прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени :
-
д. характеристични данни по местоживеене
-
липса на предходна съдимост
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха отчетени.
Като вид на наказанието което
следва да бъде наложено на подсъдимия законодателя в чл.195 ал.1 от НК императивно е определил “Лишаване от
свобода” с което настоящият състав следва
да се съобрази.
Размера на наказанието след
задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК е в диапазона от 3 месеца до
1 година “Лишаване от свобода”.
Водим от горното съдът
определи наказание “Лишаване от свобода” между минималния и средния размер за
срок от 6 месеца.
Като взе
предвид, че за да бъдат постигнати целите н наказанието и най-вече за личната превенция на подсъдимия не се налага изолирането му от
обществото съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието като определи изпитателен срок от 3 години
Съдът намира, че така
определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху
него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
По отношение на гражданския
иск :
Като призна подсъдимите за
виновни в извършване на престъплението кражба съдът намери, че предявеният от
гражданския ищец иск за причинени имуществени вреди е напълно доказан по
основание и размер и ги осъди солидарно за му заплатят сумата от 217,50 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимите.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :