РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107120 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Т. против С. Н.
Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че той е изключителен
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор КК и КР на
гр.Бургас, поради липса на принос от страна на ответницата.
Така предявен, искът черпи правното си основание от
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.21, ал.4, т.1 от СК.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален
представител, поддържа иска.
Ответницата не се явява и представлява. Същата, с нарочен
отговор по реда на чл.131 от ГПК, е признала изрично основателността на
предявения иск.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение, основавайки се на признанието.
Настоящият състав намира, че така признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а ответницата е легитимирана
да се разпорежда със същото, поради което са налице предпоставките на
цитираната разпоредба и настоящото решение се постановява при признание
на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се
следват деловодни разноски, възлизащи на 893.69 лв., съобразно представен
списък. В тази връзка искането на ответницата за разноски е неоснователно -
вярно е, че тя е признала иска, но за прилагане последицата на ал.2 от
цитираната разпоредба е необходимо и да не е дала повод за завеждане на
делото. Тъкмо обратното - очевиден повод за настоящото дело е нейното
извънпроцесуално поведение, в т.ч. непогасено задължение, подлежащо на
принудително изпълнение върху имот, в който знае, че няма собственост.
Неоснователно, с оглед цената на иска е и възражението на
1
ответницата за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, защото е доста под размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдв.С, но пък е в същия размер, който самата ответница е
уговорила със своя адвокатски пълномощник и в който го претендира.
Водим от горното и на основание чл.235, чл.236 и чл.237 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С. Н. Т. от
гр.Б*, ЕГН - **********, че на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.21,
ал.4, т.1 от СК - поради липса на принос, ищецът И. Д. Т. от гр.Б***, ЕГН -
**********, е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в жилищна сграда
с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор ****,
административен адрес: гр.Б*, ул.“*****, предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент с площ от 47.68 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - *****, под обекта - няма, над обекта
********и *******, ведно с прилежащите 4.520 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху имота.
ОСЪЖДА СТ. Н. Т. да заплати на И. Д. Т. деловодни
разноски в размер на 893.69 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2